Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Е. Ю.,от [населено място] подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000055 от 30.03.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Д. Г. В.).

В жалбата се навеждат доводи за нищожност на оспорената заповед. Сочи се, че в РУ“Свиленград липсва звено „Пътен контрол“, поради което ответникът е некомпетентен да издаде обжалваната заповед.

По изложените съображения, се иска отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който в писмена молба доразвива доводите си за нищожност на обжалваният административен акт.

Ответникът мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Д. Г. В.)–редовно призован, не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2023г.мл.автоконтрольор в РУ Свиленград, при ОДМВР-Хасково, съставил по отношение на Х. Е. Ю. АУАН, сер. GA, с бл. №**********, за това че на 30.03.2024г. в 14.00ч., в [населено място], [улица], посока кръстовището с [улица]управлява лек автомобил марка“Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], лична собственост, след употреба на наркотични и упойващи вещества. Отразено е, че водачът е тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества в 14.20ч. с техническо средство Дрегер Drug Test 5000, с фабричен номер ARLJ-0022 касета с номер ARSE 0061, като уреда е отчел наличие на кокаин. Отразено е също, че водачът е заявил, че е употребил кокаин преди дни.

Актът е предявен на жалбоподателя на 30.03.2024г. На същата дата – 30.03.2024г. на Х. Е. Ю. е връчен и талон за изследване с № ***********. Отказът на лицето да даде биологичен материал за изследване е удостоверен в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен от медицински специалист в ЦСМП – Хасково, съставен на същата дата. В протокола е отразено също, че изследваното лице е обяснило, че е употребило кокаин, но не помни кога.

На 30.03.2024г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000055, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДВП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на м.п.с. марка“Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № [рег. номер]“за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на адресата си на 16.04.2024г., а жалбата срещу нея е депозирана до съда на 18.04.2024г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите, като писмени доказателства по делото документи съдържащи се в административната преписка.

Като писмено доказателство по делото са приети и писмени документи свързани с компетентността на издателя на акта.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана в оспорения акт като упълномощаваща неговия издател, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил изброени в 12 точки длъжностни лица от ОДМВР Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Съответно не е спорно, че същият разполага с предвидената в закона възможност да делегира тази си компетентност на оправомощени от него длъжностни лица, което е сторено със Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Повдигнатият от жалбоподателя като спорен въпрос е попада ли конкретният служител, издал оспорената ЗППАМ, съобразно заеманата от него длъжност, сред длъжностните лица, на които с цитираната Заповед е делегирано правомощие да прилагат ПАМ.

Тук следва да се посочи, че управлението и устройство на Министерството на вътрешните работи е регламентирано в Глава трета от ЗМВР, като в чл.37, ал.1 от ЗМВР са изброени основните структури на МВР, включително областните дирекции; в чл.37, ал.3 е предвидено, че устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, а в чл.37, ал.4 от ЗМВР – че с правилника по ал.3 могат да се създават и други структури и звена.

В разпоредбата на чл.9, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, приет с ПМС №**** от 18.07.2014 г., е предвидено, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им, а в чл.30 от същия Правилник са регламентирани правомощията на началниците, които ръководят звената на структурите по чл.37 от ЗМВР.

С т.1 до т.7 вкл. от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково оправомощените да прилагат ПАМ длъжностни лица са конкретизирани по заеманите от тях длъжности – съответно Заместник директор на ОДМВР Хасково, Началници на конкретни отдели, сектори и групи в ОДМВР Хасково, началниците на РУ в ОДМВР Хасково и Началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково. С т.9 от заповедта са оправомощени държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В т.8 от същата заповед са включени „Държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР“, а в точки 10 и 11 – съответно държавните служители от звената „Териториална полиция“ и от звената „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В т.12 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково е посочено следното: „Държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Видно е, че с т.8, т.10, т.11 и т.12 от заповедта, правомощията са делегирани не на всички държавни служители – полицейски органи, а ограничително – на тези от тях, включени в конкретни звена от по-нисък ранг в структурата на районните управления (РУ) към ОДМВР Хасково.

С писмо рег. № 351000-2822 от 24.04.2024г. и писмо Рег.№351000-3103 от 10.05.2024г. Началникът на РУ Свиленград уведомява съда, че младши инспектор Д. Г. В. е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Свиленград при ОДМВР Хасково със заповед рег.№272з-280/27.01.2023 г. на Директор на ОДМВР Хасково и към 30.03.2024 г. е на същата длъжност.

Съгласно формулировката на т.12, предл.второ от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, държавните служители в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто е и младши автоконтрольор I степен Д. Г. В. са оправомощени длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки, съобразно тяхната компетентност.

Процесната хипотеза е различна от разглежданите от Административен съд – Хасково такива, на които се позовава жалбоподателя, доколкото по адм.дело №74/2023 г. се касае до различна оправомощителна заповед на Директора на ОДМВР Хасково (Заповед №1253з-21/14.01.2022 г.,), по адм.дело №24/2024 г., извода за нищожност е възприет поради наличие на противоречиви доказателства по делото касателно компетентостта на издателя на акта, респ. недоказаност на това обстоятелство, а по адм.дело №794/2023 г. и адм.дело №1097/2023 г. нищожността е прогласена поради липсата на ангажирани от страната, носеща доказателствената тежест, доказателства, удостоверяващи заеманата от издателя на акта длъжност и/или пречислеността на съответната длъжност към определен сектор, група или звено, с оглед заложените в упълномощителната заповед изисквания.

Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид. В този смисъл е и практиката на АдмС-Хасково по идентични случаи изразена в решение по адм.дело №1312/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково и решение по адм.дело № 223/2024г. по описа на АдмС-Хасково, която настоящия съдебен състав споделя.

Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмена форма и съдържа правни основания за издаването си, които си кореспондират. Заповедта препраща и към издадения АУАН сер. GA, с бл. № ***********/30.03.2024г., което е допустим начин за мотивиране съобразно ТР № 16/1975г.на ОСГК на ВС .

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171,т.2а, б.“б“ от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. прието е наличието на предложение второ на чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП.

Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са три – заповедта да има за адресат собственика на моторното превозно средство, същия да е бил водач на автомобила и да е установено, че управлението на м.п.с. се осъществява след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват изложените в заповедта фактически съображения на органа послужили за издаването й.

От справка за регистрацията на моторно превозно средство марка“Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № [рег. номер] е видно, че негов собственик е именно жалбоподателят.

Не спорно между страните по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, че на посочената в него дата и място Х. Е. Ю. е управлявал процесния автомобил описан в ЗППАМ Следователно същият е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство.

От същия акт, както и от приложеното към административната преписка извлечение от показанията на Drager Drug Test 5000 ARLJ-0022 се установява, че техническото средство е отчело наличие на наркотично вещество в кръвта на жалбоподателя, а именно - кокаин. Така констатираното при използването на техническото средство не е било оспорено от жалбоподателя и същия е приел показанията му, като от протокола за медицинско изследване е видно, че оспорващият е признал пред съставилото го длъжностно лице, че действително е употребил кокаин.

В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на посочените в него дата и място оспорващия е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство, и че е управлявал същото след употреба на наркотично вещество – кокаин

Видно от протокол № *********-10000, уредът, с който е установено наличието на наркотични вещества, е преминал сервизна проверка на 16.06.2023г.със срок на валидност на същата 12 месеца и следователно към 30.03.2024г. е бил годен за употреба.

От гореизложеното е видно, че органът е доказал изложените в обжалваният акт фактически съображения, по принцип представляващи основания за прилагане на ПАМ от посочения вид.

От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Освен това срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановения и то минимален такъв по чл.171,т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Ето защо не е съществувала необходимост същия срок да бъде мотивиран.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма при съблюдаване на съществените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Ответникът не претендира присъждане на разноски, поради което независимо от изхода на спора, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х. Е. Ю. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000055 от 30.03.2024г. издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Д. Г. В.).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.