РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300602084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 59 от 12.07.2021г. постановена по НЧХД № 5663/2020г.,
Пловдивският районен съд, 26-ти н.с., е признал подс.Т. АЛ. З. за
НЕВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 във
вр.ал.1,т.2,пр.2 вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, поради което на
основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й с тъжбата
обвинение. Със същата присъда е отхвърлен предявеният от частния тъжител
Г. Л. З. против подсъдимата Т. АЛ. З. граждански иск за неимуществени
вреди от деянието в размер на 2000 лева, ведно със законна лихва върху
сумата. Частният тъжител Г.З. е осъден на основание чл.190, ал.1 от НПК да
заплати на подсъдимата направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение.
Против така постановената присъда, е постъпила въззивна жалба от
адв.С. А., в качеството му на повереник на частния тъжител Г. Л. З., с искане
за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс.Т.
А. З. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за клевета,
1
разпространена по друг начин, с произтичащите от това последици и
уважаване на предявения граждански иск. В жалбата са изложени доводи за
неправилна оценка на събраните доказателства и неправилна квалификация и
тълкуване на употребените от подсъдимата думи и изрази в жалба от
25.02.2020г. до Началника на РУ- Раковски. Направено е алтернативно искане
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Претендира се присъждане на направени разноски.
Частният тъжител Г. Л. З. не се явява във въззивната инстнация, като
поверениците му- адв. А. и адв.С., заявяват, че поддържат подадената
въззивна жалба. Молят присъдата на първоинстанционния съд да бъде
отменена изцяло. Акцентира се върху обстоятелството, че използваните
изрази „действа под наркотично влияние“, използван в жалбата на
подсъдимата спрямо частния тъжител, представлява разгласяване на позорно
обстоятелство и в тази връзка се иска да бъде възприет като израз
квалифициращ състава на клеветата, за която е било повдигнато обвинение.
Поддържа и претенцията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради това, че
неправилно съдът е приел наличие на изменение и преквалифициране на
обвинението с допълнителната тъжба и се е произнесъл по първоначалната
такава.
Подсъдимата Т. А. З. не се явява. От страна на защитникът й се
твърди, че изводите на съда за несъставомерност в действията на подсъдимата
са правилни и обосновани. Твърди, че в подадената жалба до РПУ-Раковски
няма клеветнически твърдения. Частната жалба намира за неоснователна,
като се претендират и разноски пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, като прецени направените оплаквания,
становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа
страна:
Частният тъжител Г.З. и подсъдимата Т.З. са роднини по съребрена
линия и били във влошени отношения. Г.З. живеел в къща, находяща се в гр.
Р., ул. „.С‘. В съседство се намирала къщата, обитавана от подсъдимата Т.З..
На 21.02.2020 г. вечерта около 18.00-19.00 часа, Г.З. се намирал пред дома си,
2
находящ се на горепосочения адрес и извършвал заваръчна дейност по
входната врата на двора. По същото време в дома му се намирали неговата
майка - свидетелката Т. А. З. и брат му - свидетелят С. З., както и баща му
свидетелят Л. З.. В двора на същите се отглеждали кучета - ,,питбули‘‘.
По същото време на гости в дома на подсъдимата Т.З. била нейната
братовчедка - свидетелката Д. Т., която пристигнала около 18.30 - 19.00 часа,
както и дъщеря й, свидетелката Д. В.. За да отиде до дома на подсъдимата,
последната посрещнала свидетелката Т. и двете преминали пред дома на
частния тъжител.
Около 21.00-21.30 часа свидетелката Т. решила да се прибира, като с
цел да бъде придружена до колата си, която била паркирана на около 50
метра, с нея вървяла подсъдимата Т.З., свидетелката Д. В. останала в двора на
подсъдимата. По време на преминаването на свидетелката Д. Т. и
подсъдимата Т.З. пред дома на частния тъжител, кучетата намиращи се в
двора му се разлаяли, което провокирало св.Т. да направи забележка и да
каже „усмирете си кучетата", след което свидетелката и подсъдимата
продължили по пътя си. Непосредствено след това двете били настигнати от
Г.З., който започнал да ги обижда с думите „**" и след засилка ударил с ръка
в торса свидетелката Т.. След това последната била изпратена до колата си от
подсъдимата З., като се прибрала до дома си.
На 25.02.2020 г. подсъдимата Т.З. се явила в РУ Раковски към
ОДМВР гр. Пловдив, където подала жалба с № 329000-1250/25.02.2020 г.
срещу частния тъжител Г.З.. В същата било посочено следното:
,,Семейството ми е в съседство с дома на Г.З. е подложено на тормоз и
нападки в продължение на години". ,,Подложени сме постоянно на ругатни
/*** и други/". Изведнъж изскочи Г. и озверен удари племенницата в корема и
ръката”. С ругатни ,,курви" ни избута грубо към улицата". ,,Твърде е
агресивен и опасен е! Преди да се стигне до нещо трагично моля за
незабавна намеса на държавните органи по обществен ред. Повече от
сигурна съм, че действа под наркотично влияние. В голяма опасност е
семейството ми, особено малките ми внуци, които вече разбират
опасността. Животът ни е в голяма опасност стрес и шок".
На 12.03.2020 г. частният тъжител получил призовка да се яви в
сградата на РУ - Раковски, но поради ангажимент се явил на 14.03.2020 г.и
дал обяснения по случая.
Горната фактическа обстановка е приета за установена от
доказателствата по делото. Първоинстанционния съд е анализирал две групи
свидетелски показания, като е приел, че няма съществени противоречия,
които да оборват приетите факти. Всъщност, първата група свидетели са
близки и роднини на частния тъжител- свидетелите С. З., Т. А. З. и Л. З.,
които твърдят, че не са станали свидетели на словесен или друг конфликт
между частния тъжител и подсъдимата на инкриминираната дата, но
3
депозират показания за събития случили се в интервала около 19-19,30 часа
на 21.02.2020г. Съответно, районният съд е възприел показанията на тези
свидетели, но по отношение на възникналия конфликт, е анализирал и
показанията на св.Д. В.и Д.Т.. Така, първата от тях е заявила, че около 20,30-
21,00 часа св.Т. е тръгнала от дома на подсъдимата, придружавана от
последната. А свидетелката Т.подробно дава сведения за това, кога е
пристигнала в дома на подс.А., кога си е тръгнала и най-вече кога и как се е
развил конфликта между тях двете и тъжителя З. . В показанията си св.Т.
заявява, че около 21,30 часа си е тръгнала, придружавана от подсъдимата,
когато по повод на нейна реплика по отношение на кучетата на З.,
последният е излезнал от двора на къщата си и отправил обидни думи към
тях, наричайки ги „курви“, след което ударил св.Т. в различни части на
тялото. Правилни са изводите на първата инстанция, че показанията на св.Т.
са обективни и незаинтересовани и следва да се кредитират с доверие. Не са
налице противоречия между тях и показанията на другата група свидетели,
тъй като съобщават факти за различни периоди от време на инкриминираната
дата. Поради това не се споделят доводите във въззивната жалба за
неправилен анализ на събраните доказателства. От събраните и обсъдени
гласни доказателствени средства е безспорно установен възникналия на
21.02.2020г. конфликт с участие на тъжителя Г.З., подсъдимата Т. АЛ. З. и
св.Т.
При така събраните доказателства и очертана фактическа
обстановка, правилен се явява извода на първоинстанционния съд за
несъставомерност на инкриминираното с тъжбата престъпление „клевета“ по
чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2 вр. чл.147 от НК, изразяваща се в
разгласяване на позорни обстоятелства и предписване на престъпление за
тъжителя Г. Л. З. , използвайки изразите: „...започна да ме псува..., да ме
обижда,.. ..заканва ми се ...той е наркоман, трябва да бъде задържан от
полицейските служители ...“, разпространени по друг начин и отразени в
депозирана жалба с вх. № 329000-1250/25.02.2020 г. до РУ-Раковски.
Първият елемент от обективна страна на престъплението клевета е
разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването” като форма на
изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад
които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт.
/Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на ВКС, 1-во нак.
4
отделение./ Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се
разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице на приписваните
неистински позорни обстоятелства. В една част от жалбата си, адресирана до
Началника на РУ-Раковски, подсъдимата твърди, че частния тъжител З. е бил
агресивен по отношение на св.Т. която е ударил, като е обидил и напсувал и
двете, използвайки обидната квалификация „***“. Тези твърдения са
несъмнено установени от показанията на св.Т., поради което не може да се
приеме, че същите са неверни или неистински. Със съобщаването им,
подсъдимата не е предписала престъпление или разгласила позорни
неистински обстоятелства, тъй като изложените от нея обстоятелства в тази
част са обективен факт, възприет от нея. И както правилно е приел районния
съд, същата се е възползвала от правото си да сезира компетентните органи.
Обратното разбиране би означавало неправомерно ограничаване правото на
жалба на гражданите.
Следващото обстоятелство, на което особено се акцентира в жалбата
и за което се твърди, че е позорно за личността на частния тъжител, е
употребения израз „Повече от сигурна съм, че действа под наркотично
влияние“. Според частното обвинение този израз определя Г.З. като
наркоман, лице употребяващо наркотични вещества, което е укоримо от
обществото и ще доведе до негативни представи за неговата личност. Така,
следва да се посочи, че никъде в жалбата не се съдържа израза „наркоман“
инкриминиран в първоначалната тъжба. Излагане на обстоятелства,
насочващи, че лицето употребява наркотични вещества, не се съдържат и в
посочения по-горе израз. Същият е изваден от контекста на цялостното
изложение в жалбата, в която подсъдимата излага своите възприятия за
инцидента и поведението на З.. Не се съдържа конкретно клеветническо
твърдение за употреба на наркотици, позорящо тъжителя З.. За да накърни
доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството на
оклеветеното лице, разгласения факт следва да е достатъчно конкретизиран
по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по
отношение на лицето или лицата, които са негов адресат, така че да може да
се извърши проверка за неговата истинност. Логическо следствие от това е
заключението, че предположенията, създаването на различни версии и
аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна
психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или
5
чутото, както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и
внушения, не консумират престъпния състав на клеветата. Във връзка с
изискванията за конкретност следва да се посочи, че за да са съставомерни
позорящите обстоятелства следва да са такива сами по себе си, а не
пречупени през субективната оценка на самия тъжител, който може да вложи
допълнително и различно съдържание от написаното, или да го изопачи. В
този смисъл отговорност се носи само за това, което изрично е написано при
буквалния му прочит, а не за това което тъжителят възприема, че произтича
от написаното или за това, което тъжителят възприема, че деецът е искал да
внуши.
С оглед изразеното по-горе, съдът намира, че използвания израз
„Повече от сигурна съм, че действа под наркотично влияние“ не е
съставомерен като клевета. В този случай разгласените обстоятелства не са
достатъчно конкретизирани като факти от обективната действителност.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира за правилен
крайния извод на първоинстанционния съд за недоказаност и
несъставомерност на повдигнатото с частната тъжба обвинение спрямо
подс.Т. АЛ. З..
Не се споделят доводите за допуснати процесуални нарушения,
които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане в първоинставционния съд. С присъдата съдът се е произнесъл
по обвинението конкретизирано с първоначалната тъжба. Неправилно е
разбирането, че с допълнителната молба от 26.10.2020г. е повдигнато ново,
различно обвинение от първоначалното. Инкриминираните като разгласени
обстоятелства и изрази са идентични, касаят използвани от тъжителя псувни,
обиди, закани и всички те се извеждат от жалбата, подадена до полицейското
управление в гр. Раковски. Именно изложеното в жалбата обосновава
обстоятелствата на обвинението, което е квалифицирано като „клевета“,
разпространена по друг начин. Всички съставомерни признаци са били
обсъдени от състава на районния съд, поради което, въззивният състав не
намира основания за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са
допуснати твърдените съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на някоя от страните. Инкриминираните
изрази в тъжбата и в допълнителната молба са идентични като съдържание и
насоченост, изхождат от едни и същ източник-жалбата на подсъдимата,
6
обсъдени са от съда и не създават затруднения на страните за защита.
Ето защо настоящият състав, солидаризирайки се с крайния извод
на районния съд намира, че атакуваната първоинстанционна присъда следва
да бъде потвърдена.
Предвид приетата недоказаност на обвинението, правилно и
предявения граждански иск за неимуществени вреди, е отхвърлен като
неоснователен.
Правилно районният съд се е произнесъл по въпроса за дължимите
разноски, които следва на основание чл.190, ал.1 от НПК да се възложат на
частния тъжител Г.З.. Такива са разноските, направени от подс.Т.З.
произходящи от платено възнаграждение за защитник в размер на 600 лева/
видно от приложени договори за правна защита на л.68 и л.69 от
първоинстанционното дело/.
Отделно от това, настоящият състав намира за основателна
претенцията за заплащане на разноски, направени от подсъдимата във
въззивното производство за възнаграждение на упълномощения защитник-
адв.И.Р., за които също е представен договор за правна защита/ на л.22 от
делото/, установяващ заплащане на възнаграждение в размер на 600 лева за
въззивната инстанция. Тези разноски също следва да бъдат възложени в
тежест на частния тъжител З., на основание чл.190, ал.1 от НПК. Последният
следва да заплати по сметка на ОС-Пловдив и дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 6 лева, тъй като липсват доказателства за
нейното заплащане от страната.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 59 от 12.07.2021 год. постановена по
НЧХД № 5663/2020г. по описа на Пловдивския районен съд, 26-ти
наказателен състав.
ОСЪЖДА частният тъжител Г. Л. З. да заплати на подсъдимата Т.
АЛ. З. направените във въззивното производство разноски в размер на
600/шестстотин/ лева, а по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса
за обжалване в размер на 6/шест/ лева.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8