Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Надежда Масова,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 2765 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20267383 от 03.12.2020
г., постановено по гр.д. № 64298 по описа за 2016 г. на СРС, III ГО, 176-ти състав, съдът е
отхвърлил предявения от ищеца Е.А.Б. отрицателен установителен иск срещу
ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимостта на сумата от 1678,70 лева – начислена електроенергия
за обект, находящ се в гр. София, ж.к. ******, клиентски № 300074969811
съгласно извършена корекция по констативен протокол № 1013344 от 06.11.2015 г.
и издадена фактура № **********/13.11.2015 г. С крайния съдебен акт ищецът е
бил осъден да заплати на ответника сумата в размер на 300,00 лева - съдебни
разноски.
Решението е било обжалвано от ищеца
в първоинстанционното производство в твърдения за необоснованост и неправилност
на същото като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил изследвал въпросите
за наличието на основание за дължимост на процесните суми – че по силата на
облигационно отношение между страните ответникът бил доставил електрическа
енергия и за ищеца възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, поради което съдът достигнал до неправилни изводи за
наличието в упражняването на несъществуващо потестативно право на ответника да
внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното отношение между
страните. Посочва се, че решението на районния съд било неправилно, доколкото
съдът бил приел за доказана верността на изчисляването на количеството
електрическа енергия и спазването на процедурата. Районният съд неправилно бил
приел, че ответното дружество имало правно основание да извърши корекция.
Съдебно-техническата експертиза доказвала по безспорен начин, че корекцията
била изчислена неправилно за 120 дни, в противоречие с предвидения по закон 90-дневен
срок. От разпитаните по делото свидетели се установявало, че потребителят не
бил търсен и не присъствал на проверката, като по делото не било доказано и
присъствието на представители на МВР – бланкетно било вписано името и подписа
на полицаи, но такива не присъствали. Корекцията била неправилно начислена по
цени – неправилно било включено в крайната цена начисленото перо „задължения
към обществото”, което не било предвидено в чл. 51 от ПИКЕЕ. Неправилно съдът
приел, че прилагането на корекционната процедура в съответствие с чл. 48-51 от
ПИКЕЕ било допустимо и законосъобразно. Посочва се, че ПИКЕЕ от 2013 г. следва
да се прилагат, само ако в общите условия е предвиден ред за уведомяване на
клиента. Не било доказано представените общи условия да са влезли в сила.
Ответникът не бил доказал, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2 т. 6 от ЗЕ ищецът бил приел нови общи условия или е изменил действащите
такива по начин, че тяхното съдържание да отговаря на изискванията на закона,
като включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребена
електрическа енергия. По делото не било доказано ищецът да е бил уведомен при
извършването на корекцията – всички уведомителни писма били изготвени и
изведени след приключване на корекцията. Неправилно районният съд бил приел, че
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от общите условия съдържала ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекционна процедура по смисъла на чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ от 2013г. изброяването в посочената разпоредба
било изчерпателно, като в него не било посочено право на ответника за внасяне
едностранно на промяна в сметките на потребителите. Отговорността на потребителя
следвало да бъде приета за действителна само при доказана вина на потребителя
за причиняването на неточно измерване и при доказаност на реално потребление,
каквато по делото не била твърдяна или доказана. Районният съд неправилно не
бил обсъдил възражението за противоречието между Закона за защита на
потребителите и въведеното правило за корекция на потребителските сметки при
обективна невъзможност за измерване от СТИ. Разпоредбите на чл. 48 – 51 от
ПИКЕЕ били приети в нарушение на предоставената на КЕВР делегация с чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ. Поддържа се, че било недопустимо в подзаконов нормативен акт да
бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законови
разпоредби, за прилагането на които бил издаден подзаконовият нормативен акт. Направено
е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.
Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство. В него се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва
се, че периодът на корекцията на сметката е от 09.08.2015 г. до 06.11.2015 г.,
т.е. корекцията била за 90 дни. Недопустимо и неоснователно било възражението
на въззивника, че технически невъзможно било преминаването на начисленото
количество електрическа енергия през електропреносната мрежа, като въззивникът
не бил доказал такава невъзможност, въпреки че било е негова доказателствена
тежест. Посочва се, че за проверката били уведомени органите на МВР и на нея
присъствал служител, който подписал констативния протокол. Тези обстоятелства
се доказвали от показанията на разпитаните свидетели. От гласните доказателства
и констативния протокол от проверката се установявало, че потребителят бил
търсен в процесния обект, но същият отсъствал, поради което протоколът бил
съставен в присъствието на двама независими свидетели съгласно чл. 47, ал. 3 от
ПИКЕЕ. Възражението относно начислената в процесната сума такса „задължение към
обществото” се явявало преклудирано, като се посочва, че добавката се дължала
от всички крайни клиенти на основание чл. 35а, вр. чл. 35 от ЗЕ и чл. 30а от
Наредба № 1 от 12.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Дължимостта ѝ била потвърдена и от заключението по делото. В чл. 17, чл.
18 и чл. 49, ал. 2 от общите условия съществувал ред за уведомяване на клиента
за извършена корекция, като никъде в текста на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ нямало задължение да се издават и
публикуват нови общи условия. В посочената разпоредба от ЗЕ било предвидено, че
в общите условия на крайния снабдител следва да е разписан ред за уведомяване
на клиент при корекция на сметка, но не е изискано това да представлява
специална процедура, доколкото целта на разпоредбата била единствено клиентът
да бъде уведомен за извършената корекция, за да може своевременно да упражни
правата си. Твърди се, че възражението в жалбата, че общите условия на
ответника не били влезли в сила за района на гр. София, било преклудирано.
Посочва се, че от представените в първоинстанционното производство общите
условия били публикувани както в централни всекидневници, така и в множество
местни всекидневници, вкл. и такива за гр. София. Нямало правно значение в
колко и в кои местни вестници са били публикувани общите условия на крайния
снабдител, доколкото правото на корекция в полза на доставчика не произтичало
от договор, сключен при общи условия, а пряко от ЗЕ и ПИКЕЕ. Неоснователно и
ирелевантно било твърдението в жалбата, че всички уведомителни писма били
изготвени и изведени след корекцията. Въззиваемото дружество се е
противопоставило и на твърдението на въззивника, че крайният снабдител нямал
право да извършва корекция на сметка, без да било доказано виновно поведение на
потребителя, и че ПИКЕЕ били нищожни и при приемането им ДКЕВР бил излязъл
извън дадената му законова делегация. КЕВР бил независим държавен орган, който
осъществявал регулирането на дейностите в енергетиката, водоснабдяването и
канализацията според чл. 10 от ЗЕ, а правомощията ѝ били определени в чл.
21 от ЗЕ, като сред тях било и това да приема подзаконови нормативни актове.
Твърди се, че при систематично тълкуване и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2
и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ КЕВР трябвало и имало право да приеме правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и да бъде оторизиран да определи
методиката за преизчисляване. Поддържа се, че липсвало противоречие между
разпоредбите на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 82 от ЗЗД, като в процесния случай
ставало въпрос за обективна отговорност. Посочва се, че ЗЕ е специален на ЗЗД и
ЗЗП и ги дерогира, а разпоредбите на ПИКЕЕ не можело да бъдат приети за
неравноправни, след като в тях била отразена стриктно волята на законодателя,
която била задължителна за ответното дружество и клиентите му. ПИКЕЕ не можели
да противоречат на Директива 93/13/ЕОИ и ЗЗП, тъй като не представлявали
договор и не съдържали клаузи, още повече неравноправни такива. Неоснователно
било възражението, че собственикът на мрежата имал задължение да я поддържа,
тъй като това било ирелевантно за законосъобразността на процесната корекция и
за дължимостта на сумата. Отмяната на разпоредбите на подзаконов нормативен
акт, какъвто бил ПИКЕЕ, имал действие ex nunc – от момента на влизане в сила на
съдебното решение и за в бъдеще, т.е. в процесния период всички разпоредби на
ПИКЕЕ, вкл. чл. 47, чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ, били действали и били
задължителни за прилагане. Потвърждаването на Решение № 3879/2017 г. на ВАС не
повлиявало на законосъобразността на процесната корекция и на действието и
приложение на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ за процесния случай, тъй като отмяната
на подзаконовия нормативен акт или отделни разпоредби от него имали действие за
в бъдеще. Недопустимо и неоснователно било възражението на въззивника за липса
на договор между страните – ищецът бил титуляр на процесната партида и ползвал
електрическа енергия в имота по силата на сключен договор за продажба, което
ищецът бил признал още с исковата молба и било отделено като безспорно по
делото. Направено е искане за потвърждаване на решението на районния съд.
Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от насрещната страна.
С Решение № 20116231/14.05.2021 г. и
Решение № 20131264/03.06.2021 г., постановени гр.д. № 64298 по описа за 2016 г.
на СРС, III ГО,
176-ти състав, по реда на чл. 247 от ГПК, съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка.
В открито съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. С молба с вх. №
280755/12.04.2022 г, страната е поискала делото да се разгледа в нейно
отсъствие, като е направила възражение за изтекла погасителна давност. В
открито съдебно заседание въззиваемата страна е била представлявана от
юрисконсулт, който на етап ход по същество е преповторил исканията, изложени в
отговора на въззивната жалба, посочил е, че възражението за изтекла погасителна
давност не следва да се разглежда, тъй като такова не е било направено пред
районната инстанция.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът
твърди, че не дължи начислената сума в размер на 1678,79 лева по фактура с №
**********/13.11.2015 г. за кл. № 30007496811 и аб. № **********, тъй като
липсвало основание за на1исляване и формиране на посочената сума.
По делото не се спори, че ищецът е
титуляр на горепосочената партида и клиентски номер с обект на потребление в
гр. София, ж.к. ******.
По делото е представен констативен
протокол № 1013344 от 06.11.2015 г., видно от който при проверка на място и
след отстраняване на пломбите на щита на ел. таблото и на капачката на клемния
блок на електромера е констатиран нерегламентиран достъп до защитения с капачка
клемен блок на електромера. Констатиран бил поставен проводник (шунт) между
входяща и изходяща фазови клеми на клемния блок, при което е била осъществена
промяна на схемата на свързване на измерителната система на СТИ.
Видно от представения констативен
протокол и депозираните показания на разпитания свидетел Георги Кирилов
Дунгаров, за проверката е бил търсен потребителят, но същият не е бил открит.
На проверката са присъствали двама представители от Федерацията на
потребителите, вкл. и посочения свидетел, и служител на МВР, подписал се също
на протокола. Въззивният съд не констатира основания за съмнение в
пристрастността на свидетеля и правдимостта на показанията му, доколкото
разказаното от него се отличава с логичност, последователност и подробности в
изложението.
От заключението по назначената пред
районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че при поставен шунт
електромерът отчита само 2,26 % от консумираната енергия. Количеството
незаплатена енергия възлизала в размер от 1591,75 лева. В открито съдебно
заседание вещото лице е посочило, че е изискало представянето на фактури, въз
основа на които е изчислило консумираната енергия за 120 дни, а оттам е
преизчислило същата за периода от 90 дни. Не се установяват данни за проверки
на изправността на СТИ в период от 90 дни преди проверката. Експертът посочва,
че корекцията и периодът са били правилно изчислени от ответното дружество.
Въззивният съд се доверява на експертните изводи, като компетентно изготвени от
специалист в съответната област, притежаващ необходимите знания и след
запознаване с материалите и данните по делото.
По делото е представена процесната
фактура за дължима сума по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ за
сумата в размер ма 1678,79 лева.
Приети по делото са предложение за
корекция на сметка и уведомление за извършената проверка. От приложената към
тях товарителница обаче не се установява дали същите са били връчени на ищеца с
посочената пратка, поради липса на вписване на изпращаните документи.
Представени са и Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, одобрени
с решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителни мрежи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, одобрени с решение
№ ОУ-056/07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР, ведно с доказателства за публикуването им. Съгласно чл. 17, ал. 1 от
общите условия продавачът, въз основа на издадени от електроразпределителното
дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и
коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за минал
период. Според ал. 2, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Според
чл. 18, при грешка в отчитането на количествата електрическа енергия,
установена в констативен протокол, предоставен от електроразпределителното
дружество, продавачът извършва корекция на сметката и изпраща в 7-дневен срок
съобщение на потребителя за дължимите суми и срокове за плащане, респ.
подлежащите на възстановяване суми. Съгласно чл. 49, ал. 2, всякакви документи,
вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ , ще бъдат разменяни на
адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата,
освен документите, които общи условия предвиждат да бъдат направени чрез
средствата за масова информация.
С оглед приетите фактически положения
въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел за
безспорно, че ищецът е потребител на електроенергия на процесния адрес.
Въззивният съд се съгласява с този извод, като допълва, че страните по делото
са в облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия
при публично известни общи условия.
За да достигне до крйаните си изводи
районният съд е приел, че към датата на процесната проверка е било налице
основание за корекция от ответното дружество, наличие на неправомерно
въздействие върху СТЕ, процедурна законосъобразност по приемане на ПИКЕЕ и ред
за уведомяване на потребителя за извършената корекция.
С оглед непреклудираните доводи във
въззивната жалба, за произнасяне по правилността на обжалваното решение,
въззивният съд счита за основателно оплакването в жалбата касателно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от общите условия и реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекционна процедура по смисъла на чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ от 2013 г.
Предвид представените по делото
доказателства и релевираните от страните правни доводи, въззивната инстанция счита,
че към момента на извършване на процесната проверка и начисляване на сумите по
процесната фактура ответникът не е изпълнил задължението си за приемане на общи
условия или за изменение на действащите такива съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като в представените по делото общи условия
не се съдържа клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие
на основание за извършване на корекция на сметката. Предвиден е само ред за
уведомяване за вече извършена корекция на сметката и сроковете за плащане.
Следва да се отбележи, че ДКЕВР (сега
КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).
Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло- с решение № 1500/06.02.2017 г. по
адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51
вкл., уреждащи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките
за предоставената електроенергия, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., и с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48
– 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 195 АПК,
отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в
сила на съдебното решение, поради което ПИКЕЕ (отм.) са приложими в цялост към
процесната проверка, извършена на 06.11.2015 г., след приемането и преди
отмяната на ПИКЕЕ.
С изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г.
е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
енергия. С оглед разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ обаче правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика
на електрическа енергия единствено при кумулативното наличие на следните две
предпоставки: 1. да е предвиден в общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка и 2. да са налице правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че след влизане в
сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е приел нови общи условия
или е изменил действащите преди това такива, като включи в тях клауза, която да
установява ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
при доказано неточно отчитане на потребената енергия. Представените по делото общи
условия не съдържат такава клауза.
Неправилни са мотивите на районния съд и
несъстоятелен е доводът на въззиваемата страна, че е достатъчна уредбата на чл.
17, 18 и 49 от общите условия. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното
съдържание на общите условия, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. С клаузите на чл.
17, ал. 2 и чл. 18 е установено само задължение на продавача за уведомяване на
потребителя, респ. клиента, за корекцията на сметки при неизмерване или при
неправилно или неточно измерване на електрическа енергия, но не е регламентиран
редът за това. В разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от общите условия се урежда
посочването на адресите, на които ще се осъществява кореспонденция между
страните. С оглед на това, уредбата в чл. 17, 18 и 49 от общите условия не е
достатъчна да запълни тази празнота.
Предвид това, щом предвидената в закона
процедура не е завършена, то и правото на ответника да коригира сметките на
клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в
случая ищецът действително е бил уведомен за извършената корекция. Водим от това,
безпредметно е обсъждането на останалите доводи в жалбата, доколкото не може да
се приеме за установено, че е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на
ответното дружество в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия
да коригира сметката на ищеца, поради което
за последния не е възникнало задължение да заплати цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период и предявеният иск е основателен.
С оглед разминаване на изводите на двете
съдебни инстанции, Решение № 20267383 от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. №
64298 по описа за 2016 г. на СРС, III ГО, 176-ти състав и поправено с Решение №
20116231/14.05.2021 г. и Решение № 20131264/03.06.2021 г., следва да бъде
отменено, а предявеният отрицателен установителен иск - уважен.
При този изход от спора на ищеца се
дължат разноски за първоинстанционното и въззивното производство. За
производството пред СРС е представен списък по чл. 80 от ГПК, включващ разноски 68,00 лева за държавна такса, 300,00
лева адвокатски хонорар и 2,60 лева такса за банков превод. Въззивният съд
счита, че следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само сумата в
размер на 67,15 лева, доколкото същата се явява дължимата държавна такса в
размер на 4% от цената на иска и сумата в размер на 300,00 лева, доколкото по
делото са представени доказателства за уговаряното и заплащането на същия в
брой. Що се отнася до претенцията за такса за банков превод в размер на 2,60
лева, въззивният съд счита, че същата не следва да се уважава, тъй като
посоченият разход е бил сторен по избор на ищеца с оглед начина на заплащане на
държавната такса за иска. За въззивното производство въззивникът претендира
сумата в размер на 33,57 лева – държавна такса, за заплащане на която представя
доказателства, поради което искането следва да се уважи. Претендира се и
адвокатски хонорар в размер на 150,00 лева, за заплащането на който се
представя разписква. Доколкото договорът за правна защита е неформален и може
да бъде сключен и в устна форма, въззивният съд счита, че по делото са представени
доказателства, обуславящи заплащане и на посочените разноски за адвокатска
защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост Решение № 20267383 от
03.12.2020 г., поправено с Решение № 20116231/14.05.2021 г. и Решение №
20131264/03.06.2021 г., всички постановени по гр.д. № 64298 по описа за 2016 г.
на СРС, III ГО,
176-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от Е.А.Б., с ЕГН **********,***, кантора 313 – адв. В. Т.-В.,
срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Е.А.Б., с ЕГН **********, не дължи
на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ******, сумата в размер на 1678,70 лева – начислена
електроенергия за обект, находящ се в гр. София, ж.к. ******, кл. №
300074969811, съгласно извършена корекция по констативен протокол № 1013344 от
06.11.2015 г. и издадена фактура № **********/13.11.2015 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Б.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.А.Б., с ЕГН
**********,***, кантора 313 – адв. В. Т.-В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 367,15 лева (триста шестдесет и седем лева и петнадесет
стотинки), представляваща разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса и адвокатски хонорар, и сумата в размер на 183,57 лева (сто
осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки), представляваща разноски във
въззивното производство за държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.