Решение по дело №6229/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 19.02.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6229 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №2696 от 07.01.2019год., постановено по гр.дело №27912/2018 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, ответникът З.„Л.И.”АД с ЕИК******* е осъден да заплати на М.А.С. с ЕГН**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД, сумата от 1000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания и сумата от 40лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди- такса за преглед и издаване на медицинско удостоверение, от настъпило на 31.10.2017г. ПТП поради виновно и противоправно поведение на Т.Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главниците за периода от 30.04.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 16,98лв.- обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 29.02.2018г. до 30.04.2018г. и сумата от 0,68лв.- обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди за периода от 29.02.2018г. до 30.04.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 146,87лв. разноски по делото, като искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1000лв. до 10000лв., а исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16,98лв. до 213,89лв. и за периода от 13.02.2018г. до 28.02.2018г. и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди- за разликата над 0,68лв. до 0,86лв. и за периода от 13.02.2018г. до 28.02.2018г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 270,23 лв. - разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.  

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.А.С.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно- присъдил е по-нисък размер на мораторна лихва. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът за обезщетяване на неимуществени вреди– уважен изцяло. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение.  Претендира възнаграждение за юрисконсулт във въззивната инстанция.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП, както и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главниците на обезщетенията за вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Основният спорен между страните въпрос е за вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съответно- размерът на дължимото от ответника обезщетение.

В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинската експертиза и показанията на свидетеля С.(съпруг на ищцата) е заключението на първоинстанционния съд относно вида и характера на уврежданията и преживяната от пострадалата психическа травма. В представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП изрично е отбелязано, че няма пострадали (дори леко), в рентгеновото изследване няма данни за травматични изменения, заключението в представеното съдебномедицинско удостоверение №743/2017г. е за контузия на шията вследствие на прекомерно движение в областта на шията, причинило болка и страдание, а според вещото лице по СМЕ субективните оплаквания за мозъчно сътресение не са потвърдени и болките са отшумели за около 5 дни. Според свидетеля С.възстановителният период на ищцата е продължил около две седмици и е изпитвала страх от шофиране за около два месеца. Въз основа на тези събрани в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 1000 лева е справедливо и изцяло съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемият ответник претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и такова следва да му се присъди, като предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и провеждането на едно съдебно заседание съдът намира че справедлив размер е сумата от 100 лева.

По така изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2696 от 07.01.2019год., постановено по гр.дело №27912/2018 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА М.А.С. с ЕГН********** да заплати на З.„Л.И.”АД с ЕИК******* сумата от 100 (сто) лева- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/