и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 49/21.09.2006 г., постановено по гр. д. № 479/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, Феим Насуф Юсуф и Бедрие Халил Юсуф, двамата с адрес гр. Кърджали, кв. „Възрожденци", бл. 20 вх. А, ап. 54 са осъдени да предадат владението на недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Кърджали, ж. к. "Възрожденци" кв. 20 бл. 20 /бл.7- стара номерация/, вх. А, ет. 2, със застроена площ 61.67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антрета и балкони, ведно с припадащите му се избено помещение № 4 и 1.049 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона, при граници на жилището: североизток- сметопровод, асансьор и ап. 5; горе- ап. № 7; долу- ап. № 1 на Наталия Евгениевна Деликова и Илия Василиевич Деликов, и е отмененнотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 77 том II дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали. Присъдени са държавна такса и разноски. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Феим Насуф Юсуф и Бедрие Халил Юсуф, които го обжалват като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно приел за установено, че непосредствено след закупуване на жилището разбрали, че закупили имота от несобственик. За това обстоятелство разбрали много по- късно, а и до сега не били убедени, че това е така. Освен това, поради унищожаването на двете нотариални преписки, не можело да се установи начина на изповядване на сделките и какви точно документи са били приложени в същите. Поддържа се, че воденото наказателно производство срещу Васил Деликов от гр. Кърджали било прекратено от въззивният съд поради смъртта на подсъдимия и била неприложима разпоредбата на чл. 222 от ГПК, поради липса на влязла в сила присъда на наказателният съд, която да е задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието. С жалбата правят изрично възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесният имот. Молят да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли исковата претенция. Претендират разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа и в писмена защита излагат подробни съображения. Ответниците по жалбата чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и в писмено становище, я оспорват и молят да се остави в сила атакуваното решение. Разноски не се претендират. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционният съд е предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС и иск за отмяна на нотариален акт с основание чл. 431 ал. 2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че с договор за покупко- продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 893/05.10.1982 г. първата ищца, заедно с бившия си съпруг Васил Илиев Деликов, придобили от Държавата недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Кърджали ж. к. "Възрожденци" кв. 20 бл. 20 /бл. 7- стара номерация/ вх. А ет. 2 със застроена площ 61.67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антрета и балкони, ведно с избено помещение № 4 и 1.049 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона в размер на 68.39 кв. м. С решение № 65/20.04.1994 г. по гр. дело №1694/1993 г. по описа на районен съд- Кърджали бракът им бил прекратен, при което жилището от семейна имуществена общност се трансформирало в обикновена съсобственост при ½ ид. част за всеки. През месец септември 1998 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 том ІІ, дело № 630/1998 г. на нотариус Мария Даскалова при Районен съд- Кърджали, Васил Деликов дарил собствената си 1/2идеална част от горепосочения имот на втория ищец и имотът станал съсобствен при равни идеални части между ищците по делото. Независимо от това, Васил Деликов през месец септември 1999 г. с нотариален акт № 77 том ІІ дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали, извършил продажба на процесния имот, без да има никакви вещни права върху същия, на ответника Феим Насуф Юсуф от с. Миладиново, област Кърджали, който по време на продажбата имал сключен граждански брак с ответницата Бедрие Халил Юсуф. По повод извършената продажба, срещу Васил Деликов през 2002 г. било образувано н. о. х. дело № 22/2002 г. по описа на Районен съд- Кърджали, по което бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. З във вр. с чл. 209 ал. 1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. С определение от 07.11.2002 г. по в. н. о. х.дело № 112/2002 г., Окръжен съд-Кърджали отменил присъдата и прекратил наказателното производство срещу Васил Деликов поради неговата смърт. Така, Васил Деликов продал неправомерно чужд, собствен на ищците имот, на ответника Феим Насуф Юсуф, който се намирал във владение на същияи на неговата съпруга Бедрие Халил Юсуф. От фактическа страна се установява следното: На 05.08.1977 г. ищцата Наталия Евгениевна Деликова и Васил Илиев Деликов сключили граждански брак, видно от приложеното свидетелство за сключен граждански брак, издадено от регистратурата по гражданското състояние в гр. Тюмен, РСФСР.От приложения към сл. д. № 227/2000 г., по което е било образувано н. о. х. д. № 112/2002 година по описа на Кърджалийския районен съд, договор за покупко- продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 893/05.10.1982 г., се установява, че Васил Илиев Деликов и ищцата Наталия Евгениевна Деликова като негова съпруга, придобили от държавата недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. Кърджали ж. к. "Възрожденци" кв. 20 бл. 7, вх. А ет. 2 със застроена площ 61.67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, антрета и балкони, ведно с избено помещение № 4 със светла площ 5.20 кв. м. и 1.049 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж за втора зона в размер на 68.39 кв.м. С влязло в сила на 23.06.1994 година решение № 65/20.04.1994 г., постановено по гр. дело № 1694/1993 г. по описа на Районен съд-Кърджали, бракът между ищцата Наталия Деликова и Васил Илиев Деликов бил прекратен. След развода, описаното по- горе жилище от семейна имуществена общност се трансформирало в обикновена съсобственост с по ½ идеална част за ищцата Деликова и за Васил Деликов. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 том ІІ дело № 630/1998 г. на нотариус Мария Даскалова при Районен съд- Кърджали на 08.09.1998 г. Васил Деликов дарил собствената си 1/2идеална част от горепосочения имот на сина си- втория ищец по делото Илия Василиевич Деликов, като имотът станал съсобствен при равни идеални части между ищците по делото. От Нотариален акт № 77 том II дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали, вписан в Нотариалната камара под № 020 се установява, че на 10.09.1999 г. Васил Илиев Деликов продал процесния имот на ответника по иска Феим Насуф Юсуф от с. Миладиново, област Кърджали, за когото не се спори, че по време на покупко- продажбата е имал сключен граждански брак с Бедрие Халил Юсуф. От приложеното по делото като доказателство н. о. х. дело № 22/2002 г. по описа на Районен съд- Кърджали се установява, че с присъда № 35/09.05.2002 г. Васил Илиев Деликов бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК за това, че на 10.09.1999 г. в гр. Кърджали с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Феим Насуф Юсуф от с. Миладиново, община Кърджали, заблуждение, че е собственик на продаван от него недвижим имот- ап. 4 в кв. "Възрожденци" бл. 20 вх. А ет. 2 в гр. Кърджали и с това му причинил имотна вреда в размер на 13000 лв., като причинената вреда е в големи размери, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение присъда № 1 от 20.02.1997 г. по н. о. х. дело № 302/1995 г. по описа на Районен съд- Кърджали. С протоколно определение от 07.11.2002 г. по в. н. о. х. дело № 112/2002 г., Окръжен съд-Кърджали отменил присъдата и прекратил наказателното производство, водено срещу Васил Илиев Деликов, поради смъртта му. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 25/27.03.2006 г., издадено от община Кирково, област Кърджали, Васил Илиев Деликов починал на 08.10.2002 г, за което бил съставен Акт за смърт № 7/20.10.2002 г. от община Кирково, Кърджалийска област. По делото са били изискани нотариално дело № 630/1998 г. от Службата по вписванията- Кърджали и нотариално дело № 377/1999 г. от нотариус Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали, които не са приложени, поради унищожаването им. Разпитаната по делото свидетелка Росица Момчилова установява, че ищцата Наталия Деликова и бившия й съпруг Васил Деликов закупили процесното жилище през 1982 г., в което живели до развода им през 1994 г. След развода им Васил Деликов дарил своята част от имота на сина си Илия Деликов. През 1999 г. видяла, че в апартамента се нанася ново семейство и разбрала, че Васил Деликов го продал на ответниците, които и понастоящем живеели в него. От приложеното като доказателство н. о. х. дело № 22/2002 г. по описа на Районен съд- Кърджали, ведно със сл. дело № 227/2000 г. по описа на ОСС-Кърджали, се установява, че с нотариално заверено заявление от 24.03.1999 г., адресирано до Районния прокурор на гр. Кърджали, ищцата Наталия Деликова, която отсъствала от страната, упълномощила Магдалина Георгиева Кирева от гр. Кърджали да предприеме всякакви действия във връзка с опазване на нейното имущество и това на непълнолетния й син Илия Деликов, както и да предприеме необходимите действия за опразване на жилището й, в което продължавал да живее неправомерно бившия й съпруг Васил Деликов. С писмена жалба от 01.10.1999 г. Магдалина Кирева сигнализирала Началника на РПУ- Кърджали за неправомерни действия на Васил Деликов, свързани с разпродажба на имущество на ищцата, както и на жилището й. По този повод било образувано сл. дело № 227/2000 г. по описа на ОСС- Кърджали срещу Васил Деликов за извършено от него престъпление от общ характер, свързано с продажбата на процесното жилище, което не било негова собственост. При така приетото от фактическа страна, въззивният съд намира предявения иск по чл. 108 от ЗС за неоснователен, тъй като ответниците по иска са придобили имота на основание давностно владение и поради това иска следва да се отхвърли. Установява се по делото, че ищцата Наталия Евгениевна Деликова и бившия й съпруг Васил Деликов, с когото сключили граждански брак през 1977 година, по време на брака си през 1982 година закупили процесния апартамент с № 4, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” бл. 20 / блок 7- стара номерация/. Бракът им бил прекратен през 1994 година. През 1998 година бившият съпруг на ищцата дарил сина си Илия Василиевич Деликов със своята ½ идеална част от процесния апартамент, на който станали съсобственици двамата ищци. На 10.09.1999 година бившият съпруг на първата ищца Васил Деликов продал собствения на ищците имот- апартамент № 4 в кв. „Възрожденци” гр. Кърджали, на ответника Феим Насуф Юсуф, като не се спори по делото, че последният е съсобственик на апартамента с втората ответница- Бедрие Халил Юсуф. Безспорно е, че правото на собственост не се губи поради неупражняване на владение, но правото на собственост се загубва, когато премине върху друго лице- чрез сделка или по оригинерен начин. Владелецът на имот- този, който упражнява фактическа власт върху вещ, която държи лично или чрез другиго като своя, може да го придобие по давност, в каквато насока се прави възражение от ответниците по иска- жалбодатели пред тази инстанция. Според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Според чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее веща на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. А ал. 2 на чл. 70 от ЗС сочи, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая се установява, че продажбата на процесния имот е извършена от продавач- несобственик на купувачи- ответниците по иска на 10.09.1999 година, но тази сделка не е нищожна. Настоящият иск за собственост е заведен в съда на 04.05.2006 година. Или, ответниците по иска са установили владение върху процесния имот на правно основание- прехвърлителна сделка, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик при сключване на сделката. По делото не се доказва, приобретателите на имота да са били недобросъвестни. И след като купувачите не са знаели, че продавачът не е бил собственик на имота, респ. били са добросъвестни, като такива са могли да придобият недвижимия имот на основание петгодишно давностно владение, считано от датата на извършване на сделката. А по делото не се спори, че от закупуването на имота и до завеждане на иска, ответниците- купувачи, владеят имота. Или, следва да се приеме, че същите са придобили имота на основание петгодишно непрекъснато добросъвестно владение. Обстоятелството, че след сделката купувачите са научили истинското положение /виж и писменото становище пред тази инстанция на пълномощниците на ответниците по жалбата/, не ги прави недобросъвестни владелци. Доводите в писмената защита на ответниците по жалбата, че владението на купувачите на имота не е било необезпокоявано, спокойно и явно, поради което не са могли да придобият имота по давност, тъй като след сделката ангажирали държавни органи и институции, против продавача било образувано наказателно дело и това станало известно на купувачите, са несъстоятелни. Владението може да бъде обезпокоено, ако бъде заведен иск относно спорното право, което ищците не са сторили в петгодишния срок след сключване на сделката. Вярно е, че по сигнал на пълномощник на ищците, но след сделката, е било образувано наказателното производство против продавача, от което може да се заключи, че същите са имали претенции относно продажбата на имота, но тези претенции чрез образуваното наказателно производство не могат да смутят владението на ответниците, още повече, че владението е било непрекъснато- същите никога не са били отстранявани от владението на имота. В тази насока следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 115 и 116 от ЗЗД, които определят случаите, при които давност не тече или се прекъсва, като в настоящия случай образуваното наказателно производство против продавача- несобственик, не попада в хипотезата нито на б. „ж” на чл.115 от ЗЗД, нито в тези на чл. 116 от ЗЗД. Първоинстанционният съд при така изяснената фактическа обстановка, като е направил различни изводи и е уважил иска по чл. 108 от ЗС, е постановил решение, което не е съобразено със закона и поради това следва да се отмени, и се постанови друго, с което иска по чл. 108 от ЗС следва да се отхвърли, тъй като ответниците по иска са придобили имота на основание петгодишно добросъвестно владение. С оглед на горното, следва да се отмени решението и в частта, с която е отменен нотариален акт № 77 том II дело № 377/1999 г. на нотариуса Калин Димитров с район на действие Районен съд- Кърджали. При този изход на делото следва ответниците по жалбата да заплатят на жалбодателите- ответници по иска, разноските по делото за двете инстанции в размер на 182.30 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 159.87 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 49/21.09.2006 г., постановено по гр. д. № 479/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Наталия Евгениевна Деликова, чрез процесуалния й представител адв. Елисавета Пенчева и от Илия Василиевич Деликов, чрез процесуалния му представител адв. Ангел Текелиев, двамата с постоянен адрес гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” 20 вх. А ет. 2 ап. 54 искове по чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал. 2 от ГПК против Феим Насуф Юсуф и Бедрие Халил Юсуф, двамата с постоянен адрес гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” 20 вх. А ет. 2 ап. 54. ОСЪЖДА Наталия Евгениевна Деликова с ЕГН ********** и Илия Василиевич Деликов с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” 20 вх. А ет. 2 ап. 54 да заплатят на Феим Насуф Юсуф с ЕГН ********** и Бедрие Халил Юсуф, двамата с постоянен адрес гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” 20 вх. А ет. 2 ап. 54 разноски по делото в размер на 182.30 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд- държавна такса в размер на 159.87 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |