РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Силистра, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500007 по описа за 2023 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. М М., с ЕГН **********, постоянен адрес в гр.Тутракан, обл.Силистра,
ул.“Братован Илиев“ №10, чрез упълномощения адв.Тр.С., моли съда да отмени Решение №228/18.11.2022г.
постановено по гр.д.№ 280/2021г. по описа на Районен съд-Тутракан, с което е отхвърлен предявеният от него иск
да бъде осъдена ответницата Н. Д. да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
размер на 5000 лева, настъпили в следствие на извършено от Д. непозволено увреждане.
Счита, че постановеното от районния съд решение е неправилно, поради противоречието му с
материалния закон и моли въззивния съд да го отмени и да постанови друг правораздавателен акт, с който да
уважи изцяло предявения от него иск и да му присъди направените пред двете инстанции разноски.
ОТВЕТНИЦАТА Н. Н. Д., с ЕГН **********, от гр.Тутракан, ул.“Панайот Хитов“ №5, не е подала
отговор, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за установено
следното:
С Решение №228/18.11.2022г. постановено по гр.д.№280/2021г. по описа на РС-Тутракан, съдът е
отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от М. М.М. против Н. Н. Д. - за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, резултат от повдигнато
обвинение, предмет на прекратено от съда НЧХД№334/2019г. по описа на РС-Тутракан.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
1
Няма спор между страните по изложената в решението фактическа обстановка.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Ищецът М.М. обосновава претенцията си спрямо ответницата Н.Д. позовавайки се на факта, че
производството по подадената от нея частна тъжба е прекратено и поради това, че тя недобросъвестно е
упражнила правото си на жалба, тъй като изложените от нея в жалбата й твърдения са клеветнически и
опозоряват доброто му име, с което излизат извън границите на добросъвестно упражняване на право.
Изхождайки от тази теза- че е безспорен факта, че наказателното производство е прекратено- и приемайки, че
това е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на Д., ищецът не е ангажирал доказателства в
подкрепа на иска си. По негово искане е разпитан свидетелят Е, показанията на който правилно районния съд е
коментирал, че не изясняват относими към делото факти.
Въззивният съд споделя изложените в решението аргументи, че самото подаване на тъжба,
производството, по която е прекратено, не съставлява само по себе си противоправно деяние.
В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите изложени от
първоинстанционния съд.
Настоящия състав не споделя изложеното в жалбата становище, че такъв „принос“ в развитието на
юридическата доктрина е в противоречие със същностната дефиниция на субективното право“. Изводът на
районния съд е съобразен със съдебната практика на ВКС, многобройна и непротиворечива, цитирана и в самото
решение.
Факт е, че М.М. не е изложил ясни твърдения за недобросъвестно упражняване на правото на жалба от
страна на Д. и не е ангажирал доказателства за това.
От приложените наказателни дела, и от заявеното от страните става ясно, че помежду им е налице
дългогодишен конфликт и спор. Помежду им са водени множество НЧХД. От изложеното в тъжбата на Д. става
ясно, че е налице и производство пред Комисията за защита на личните данни, при сезирането на която М. си е
послужил с клевета и неверни данни / поне така счита ответницата/. При така очертаната конфликтна ситуация и
влошени междусъседски отношения, които продължителен период от време не намират разрешение в лицето на
държавните органи, не може да се приеме, че поведението на тъжителката по НЧХД №334/2019г. цели умишлено
да увреди права и законни интереси на М., и не е мотивирана от това да потърси защита на накърнените й права.
Това се потвърждава и от факта, че както в първоначалната тъжба, така и в подадената в последствие такава се
излагат нови и нови противоправни деяния /според тъжителката/, с които се пречи на спокойното ползване на
собствения й имот, същият се уврежда от ответника и всичко това я мотивира да потърси защита от държавните
органи.
Предвид на това правилно районният съд е приел, че ответницата в първоинстанционното производство
не следва да понесе отговорността по чл.45 от ЗЗД, тъй като предявявайки тъжбата си е упражнила едно свое
конституционно право и това не съставлява противоправно поведение.
При липсата на този елемент от фактическия състав, правилно районния съд не е изследвал наличието на
останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.45 от ЗЗД. Направеното в този смисъл възражение
във въззивната жалба е неоснователно.
Настоящия състав не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в
съдебното заседание, проведено на 14.02.2023г. че липсата на изрична правна норма в НПК, аналогична на
разпоредбата на чл.3 от ГПК, уреждаща добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните,
освобождава прокуратурата и тъжителя от това задължение. Прокуратурата има задължението да действа
законосъобразно, поради това изричното включване в НПК на това задължение като ръководен принцип не е
необходимо. Правомощията и процесуалните действия на частните тъжители са ограничена част от
регламентацията на кодекса, но за тях важи общото правило на добросъвестно упражняване на процесуалните
права.
Ако се приеме изложената в жалбата теза, че с подаването на тъжба по чл.80 от НПК, пострадалото лице
не упражнява свое субективно материално право и следователно не може да злоупотреби с него, то се налага
извода, че съответно не би следвало да носи отговорност за евентуалните причинени вреди, което отново е в
подкрепа на извода на районния съд. /Съдът не споделя тези доводи, изложени в жалбата, но ги коментира с оглед
2
пълнота на изложението и обсъждане на всички възражения, направени от жалбоподателя./
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
Потвърждава Решение №228/18.11.2022г. постановено по гр.д.№280/2021г. по описа
на Районен съд-Тутракан.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3