Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
гр.Нови пазар, 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на дванадесети
октомври хиляди и деветнадесета година,
в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 512
по описа на НПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща
обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК: 1/ иск по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 707,57лв.
главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 41,57лв., договорна лихва за периода от 27.05.2018 г. до
25.11.2018 г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК
във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 81,57лв. лихва за
забава върху непогасената част от главницата за периода от 26.11.2020 г. до
13.12.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на сумата.
Ищецът е
оттеглил иска си за неустойка в размер на 449,54лв.
Ищецът сочи, че
по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД и Приложение №1 към него от 01.08.2019 г. и потвърждение за
сключена цесия между двете дружества, в полза на ищеца е прехвърлено изцяло
вземането, произтичащо от договор за паричен заем № 3316329/07.09.2018 г. с
кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ищецът сочи, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило и ищецът, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне
на вземания от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
В исковата молба е посочено, че по силата
на договор за паричен заем № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
кредитор и ответника, като кредитополучател на ответника е предоставен паричен
заем за 1300 лв. Съгласно посоченото в договора, същия имал характер на
разписка, поради което и заемната сума по договора е била предоставена на
заемателя. С това ищецът твърди, че заемодателят е изпълнил своите задължения
по договора. Съгласно договора заемателя следва да изплати предоставения му
заем, съгласно погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски представлявали плащане на главницата, ведно с договорната
лихва по кредита, общо 1444,77лв., като погасяването е следвало да се извърши
на 27 равни месечни вноски от по
53,51лв.
Ищецът сочи, че ответникът е извършвал
плащания в общ размер на 1161,00лв. и към настоящия момент остатъкът по
главницата е 707,57лв.
Ищецът сочи, че на основание сключения
договор за заем, ответникът дължи договорна лихва, в размер, посочен в
договора, която за периода от 27.05.2018 г. до 25.11.2018 г. е 41,57лв.
Ищецът сочи, че
срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, на
25.11.2018 г. поради това, че ответникът не изпълнил задълженито си в срок е
начислена лихва за забава върху непогасената част от главницата, в размер на 81,57лв.
за периода от датата 26.11.2020 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2019 г.
Предвид на
горното ищецът моли съда да признае спрямо ответника съществуването на всяко от
претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***. на НПРС, срещу
ответника за сумите: 707,57 лв.- главница; 41,57 лв. възнаградителна лихва за
периода от 27.05.2018 г.до 25.11.2018г.; 81,57лв. лихва за забава за периода от
датата 26.11.2020 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.11.2019 г.
Ищецът претендира разноски.
Ответникът се представлява от особен представител,
който е представил писмен отговор по исковете. От посоченото в писмения отговор
се установява, че се оспорва основателността на предявените искове.
Представителят на ответника сочи, че длъжника не е уведомен надлежно за
извършена цесия, т.к писмата с обратна разписка не са му били връчени, с което
не е спазен чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Поради това, че длъжникът не е надлежно
уведомен за извършената цесия, вземането на ищеца спрямо него не е възникнало,
като оспорва качеството на ищеца на кредитор, поради
ненадлежно съобщената й цесия. Твърди, че с договора за цесия са
прехвърлени само вземането, заедно с привилегиите, обезпеченията и
принадлежностите, но без да са включени лихвите. Възразява срещу претенциите за
лихви, които противоречат на закона.
Предвид на горното, особеният представител на
ответника моли съда да отхвърли всички предявени искове.
От името на ответницата, назначеният й
от съда особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция по основание и по размер, като сочи, че изложените в
исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното положение между
страните. Особеният представител на ответницата моли исковете да се отхвърлят
изцяло.
В съдебно
заседание, особеният представител на ответницата сочи, че извършената между
първоначалният кредитор и настоящия ищец цесия не е съобщена по надлежния ред
на ответницата и същата не е произвела правно действие спрямо нея, поради което
исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са
представени доказателства за това, че на 18.05.2018 г. ответникът по делото е
сключил с „Изи Асет Мениджмънд“ АД договор за паричен заем № ***г., между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, като заемодател и
ответника като заемополучател. Съгласно този договор на ответницата е
предоставен паричен заем за 1300лв., който той се задължава да върне при
посочените в договора условия: вид на ползвания заем: Изи кредит; размер на седмичната
вноска от 53,51лв., срок на заема - 27 седмици.
Посочен е фиксиран годишен процент по заема – 40%, както и общата дължима сума
в размер на 1444,77лв. Договорът е подписан от страните.
По делото е приложен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и АКПЗ ООД. Приложено е пълномощно, с което представителят
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава АКПЗ ООД с правото от името на
упълномощителя да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството,
вземанията на които са цедирани и включени в Приложение №1 към него. Съгласно
Приложение № 1, и извлечение от него под пор.№ 1058 е цедирано задължението на
ответника. Общия размер на задължението е 1355,67лв., от които главница 707,57лв.,
41,57лв. остатък от договорна лихва, 449,57лв. неустойка и 56,53 лв. лихва за
забава към 01.08.2019 г.
По делото е приложено и потвърждение по
чл. 99, ал.3 от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо
ответника е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
По делото е приложено уведомление до ответника, л.15
от делото, изходящо от юрисконсулта на ищеца по делото, с което го уведомява за
извършената цесия и даденото от цедента пълномощно.
Въз основа на така описаните факти, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните няма спор относно
получаването на паричния заем от ответника, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за сумата от 1300лв.
Съгласно
сключения Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
(АКПЗ ООД),
като цесионер на посочената в този договор е прехвърлено непогасеното към датата
на падежа вземане на цедента и в
частност и това на ответника в общ размер на 1255,14лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
От приложените по делото писмени доказателства не се
установява, предишният кредитор, а също и настоящия кредитор и ищец да са
уведомили ответника за извършена цесия. С оглед на това, че макар по делото да
не са представени доказателства, че извършената между първоначалния кредитор и
настоящия ищец цесия е била надлежно съобщена на ответника, но доколкото на същия е назначен особен представител по
настоящето дело и той е получил по надлежния ред съдебните книжа, в т.ч и тези
относно уведомлението, то същия се счита за надлежно уведомен за извършената
цесия. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС,
част от която е решение №156 от
30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о., Решение № 123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, Решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. №
193/2018г. на ВКС и мн.др.
Съдът намира, че ответникът дължи
претендираната от ищеца сума за главница, представляваща непогасения остатък от
предоставения заем, която е в размер на 707,57лв., както и претендираната и
начислена договорна лихва, остатъкът по която е в размер на 41,57 лв.
Относно претендираната от ищеца мораторна
лихва, съдът съобрази периода, за който тя се иска, от 26.11.2018 г. до
13.12.2019 г. и след проверка на електронният калкулатор на НАП, установи, че този
размер е 75,28 лв., а не колкото се претендира от ищеца в размер на 81,57лв.
Предвид на горното, съдът намира, че
претенцията за мораторна лихва следва да се уважи частично до размерът на
75,28лв. и да се отхвърли за разликата над този размер, според претендираното
от ищеца от 81,57лв. Съдът намира за неоснователно възражението на
представителя на ответника, относно това, че с договора за цесия не били
прехвърлени лихвите. Съгласно посоченото в договора за цесия „вземания“,
включват всички вземания по договорите, които продавачът е отпуснал на своите
клиенти, ведно с привилегиите и другите им принадлежности, посочени в
Приложение №1. Към принадлежностите, т.е тези, които произтичат от главното вземане
се отнасят и претенциите за лихви, доколкото те са обезщетение за кредитора от неизпълнение
на паричното задължение от страна на длъжника.
Иск за присъдената по заповедното производство
неустойка не е предявяван.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по
настоящето дело разноски, както и тези по заповедното производство.
По исковото производство ищецът е
претендира разноски в общ размер на 575лв., от които 125лв. за държавна такса и
100 лв. за особен представител на ответника.
Освен тях ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на 350лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 575лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
На особения представител на ответника е
изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в размер на
100лв.
Съдът намира, че претендираното от ищеца
възнаграждеине от 350лв. за юрисконсулт по исковото производство не е
обосновано. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. От това се установява, че претендираните
350лв. за юрисконсулт са над допустимия размер. Съдът намира, че с оглед на
ангажираността на представителя на ищеца по нястоящето дело, което се изразява
в изготвяне на искова молба и отстраняване на нередовности, други действия по
делото не са извършвани и поради това на ищеца следва да се присъди минимално
дължимото възнаграждение за юрисконсулт от 100лв., а за останалата част
искането е неоснователно.
При преценката на дължимите разходи, съдът счита, че
следва да се вземат само тези, които са относими, а именно разноски в размер на
125лв. за държавна такса, 100 лв. за особен
представител на ответника и 100лв. за юрисконсулт. Общо 325лв.
Претенциите на ищеца за разноски са
частично основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се
уважат пропорционално на уважената част от исковете.
За предявените в общ размер от 830,71лв.
искове, съдът уважава само 824,42лв. По
исковото производство следва да му се присъдят разноски в размер на 322,54лв. и
да се отхвърли за разликата до 575,00лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 75лв. (25лв.
за ДТ и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт). Пропорционално на уважените
вземания, дължимите по заповедното производство разноски са в размер на
74,43лв., поради което следва да се отхвърли претенцията за разликата до 75лв.
Претенцията за тези
разноски също следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Т.Д.С. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано И.Ц. и Я.Б.Я., в качеството на ***, за сумата от 707,57лв. (седемстотин и седем лева петдесет и седем стотинки) главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, спрямо Т.Д.С. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано И.Ц. и Я.Б.Я., в качеството на ***, за сумата от 41,57лв. (четиридесет и един лева петдесет и седем ст.) договорна лихва за периода от 27.05.2018 г. до 25.11.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, спрямо Т.Д.С. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1527 район р-н Оборище ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано И.Ц. и Я.Б.Я., в качеството на ***, за сумата от 75,28 лв. (седемдесет и пет лева двадесет и осем ст.) договорна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 13.12.2019 г., като отхвърля иска за разликата до сумата от 81,57лв., за което вземане е издадена Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК Т.Д.С. с ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕАД, с ЕИК:*********, направените по делото разноски в размер на
322,54лв. (триста двадесет и два лева петдесет и четири ст.), като отхвърля
искането за разликата до 575,00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Т.Д.С. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата
от на 74,43лв. (седемдесет и четири лева четиридесет и три ст.), представляваща
разноски, направени по заповедното производство по ч.гр.д. № ***.на НПРС, като отхвърля претенцията за разликата до 75лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № ***. на НПРС, относно вземанията сумата от 18лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Районен
съдия: ……………………………
Галина
Николова