Решение по КНАХД №574/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. В. Я. от гр.Русе, срещу решение № 109/03.07.2025 г., постановено по а.н.д. № 153/2025г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърден електронен фиш серия К № 10706041, издаден от ОД на МВР - Русе, с който на касатора, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д., в подадено писмено възражение /л.л.19-20 от делото/, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, за което представя списък на разноските.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е приел, че с издадения от ОД на МВР – Русе електронен фиш серия К № 10706041 на касатора, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС № 120ccb8) и се изразявало в превишаване на 12.04.2024 г., в 17:43 ч., на максималната разрешена скорост на движение в населено място – в гр. Бяла, ул. „Кольо Фичето“ № 10, в посока към гр. Велико Търново. Според електронния фиш приложимото ограничение на скоростта от 50 км/ч било въведено с пътен знак „В26“, а управляваният лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. В. Я. се движел, при отчитане на толеранс от минус 3 км/ч, със скорост от 82 км/ч, т.е. превишението е с 32 км/ч. Електронният фиш е бил съставен на 25.04.2025 г. и връчен на 09.05.2025 г.

От правна страна районният съд посочил, че издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. След като е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя, съдът ги е намерил за неоснователни, като е приел, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП, нито на чл.165, ал.2, т.6 и 7 от ЗДвП. Въззивната инстанция е приела, че АНО правилно не е анулирал издадения електронен фиш, тъй като по делото не е била представена декларация по реда на закона, съдържаща данни за друго лице, извършило нарушението, както и копие от свидетелството му за управление на МПС. На посочените основания въззивният съд е потвърдил обжалвания пред него ЕФ.

Решението на районен съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора доводи, че ЕФ е бил издаден след изтичане на предвидените в закона давностни срокове.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава наказателно постановление.

Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, на основание чл. 11 от ЗАНН, следва да бъдат приложени правилата, уредени в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК, а именно - 3 години, но не повече от 4 години и 6 месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението /нарушението/. Нарушението е извършено на 12.04.2024 г. и към момента на издаване на ЕФ – 25.04.2025 г., видно от разпечатка от АИС АНД – МВР с отразена дата на съставяне/връчване и влизане в сила на ЕФ серия К № 10706041 /л.10 от делото на Районен съд - Бяла/, не е била изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3 от НК, а и към настоящия момент, не е изтекла абсолютната давност за преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН - 4 години и шест месеца.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е следвало нарушителят да бъде санкциониран с ЕФ, а с НП, тъй като нарушението било установено с мобилна камера.

В настоящия случай, редът за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя е нормативно установен в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредбата, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Както и РС – Бяла е посочил в мотивите на обжалваното решение, съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г./, "автоматизирани технически средства и системи" могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а в чл. 3 от същата наредба е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Тъй като по данните по делото, съгласно предвиденото по чл. 189, ал.4, изр. 2, не са налични доказателства в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, касационният жалбоподател да е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, правилно процесният ЕФ е издаден на негово име в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалвания пред него електронен фиш, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя възнаграждението в размер на 130 лева на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109/03.07.2025 г., постановено по АНД № 153/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла.

ОСЪЖДА Б. В. Я., [ЕГН], с адрес гр. Русе, ул. „Босилеград“ № 2, ет. 3 да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес гр. Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, сумата от 130 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.