Решение по дело №1039/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. Л. Я., [ЕГН], с адрес в гр. Поморие, ул. „Сан Стефано“ №4А, чрез процесуален представител адв. Т. Е., против Комисията за защита от дискриминация, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за причинени от забавено разглеждане на преписка № 221/ 2012г. по опис на КЗД, неимуществени вреди за периода 27.09.2012г. – 13.04.2018г., ведно с дължимата на осн. чл.86 от ЗЗД лихва върху горепосочената сума за периода от 13.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 09.05.2022г. в размер на 4 133,33лв., както и законната лихва върху претендираната сума за периода от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че преписката в КЗД, по която е била страна, е била образувана на 27.09.2012г. по жалба, подадена от В. И. И.-Ж. против кмета на Община Поморие, секретаря на Община Поморие и против Япаджиева в качеството й на главен юрисконсулт на общината и е приключила с решение, постановено на 13.04.2018г.

С това решение комисията, по отношение на ищцата, е установила, че с действията си ответната страна Х. Я. - главен юрисконсулт и директор на Дирекция „ПНИАО“ в Община Поморие не е извършила нарушение на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по отношение на жалбоподателката В. И.-Ж..

Ищцата твърди, че в резултат на продължаване на производството по преписката извън разумния срок - над 7 години и след провеждане на 14 заседания на комисията, Япаджиева е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, емоционален срив, непрекъснато безпокойство и тревожност. Преживяното се отразило изключително зле на нейните самочувствие и репутация - неимуществени вреди, които оценява на 10 000 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа изцяло исковата претенция. Претендира разноски, включително такива за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация София, не изпраща представител. В представен по делото писмен отговор на 05.06.2024г. (л.22-26) и в писмена молба от 15.10.2014г. (л.859-860) изразява становище по съществото на спора с доводи за отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение над минималния размер, тъй като случаят не представлява фактическа и правна сложност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Исковата молба е процесуално допустима.

Въпросът за допустимостта е разрешен с Определение № 2923/12.03.2024г., постановено по адм. дело № 10824/2013г. по опис на Върховен административен съд.

Съдът разглежда спора по същество с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от АПК.

II. ФАКТИТЕ:

На 01.08.2012г. В. И.-Ж. подала жалба до Комисията за защита от дискриминация против кмета на Община Поморие, секретаря и против ищцата, изпълняваща длъжностите директор на дирекция ПНИАО в Община Поморие и главен юрисконсулт (л.60-61).

В жалбата на Ж. били изложени твърдения за това, че от ответните страни имало умишлено извършени нарушения и укриване документите на лицата, които водели трудови дела против общината, за да не може последните да спечелят водените дела.

Според жалбоподателката кметът и главния юрисконсулт на Община Поморие създали „схема“ за освобождаването на Ж. и оставане на работа на сестрата на ищцата. Твърди се, че за тази цел била създадена нова длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт-еколог“ с изисквания, които да не бъдат покрити от Ж. и така тя да не може да остане на работа. Създадените критерии били дискриминационни спрямо личността на жалбоподателката и обслужвали единствено интересите на Д. Я. (сестра на ищцата), която също нямала образование „магистър“ в областта на екологията и ООС, но въпреки това била оставена на работа.

С жалбата било направено искане за образуване на производство пред КЗД и установяване налице ли е дискриминация по признаци „лично и обществено положение“ и „образование“, да се постанови преустановяване на нарушението до установяване положение на равно третиране, в т.ч. да бъдат наложени предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

Към жалбата била приложена подписана от кмета на Община Поморие заповед за прекратяване трудовото правоотношение на В. И.-Ж. на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от Кодекса на труда (л.63). Тази заповед била съгласувана и от ищцата в качеството й на главен юрисконсулт на общината.

Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено: „служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната длъжност магистър със специалност или специализация в областта на екологията и опазването на околната среда; служителят не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността – преминато обучение по разработване на общински програми за опазване на околната среда и правоспособност за изготвяне на екологични оценки и оценки на въздействието върху околната среда“.

Към жалбата била приложена и диплома за висше образование сер.№А 88/000593, удостоверяваща завършено висше образование на Ж. по специалността „Технол. на микроб. и ферм. продукти“ (л.64); две длъжностни характеристики за длъжността „старши експерт-Еколог“, връчени на В. Ж. на 13.10.2010г. (л.68-70) и на 09.01.2012г. (л.10-12); длъжностно разписание на Община Поморие, считано от 05.01.2012г. (л.71).

С Разпореждане №514 от 27.09.2012г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.84) била образувана преписка №221/2012г. по повод жалбата, заведена в КЗД под вх.№44-00-2943/01.08.2012г., подадена от В. И.-Ж.. Предвид наведените оплаквания за дискриминация по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ председателят на КЗД разпределил преписката за разглеждане от 5-членен състав и определил членовете му, указал доказателствената тежест за страните и правата и задълженията им в процеса.

В отговор на дадени указания по реда на чл.30, ал.2 от АПК да конкретизира претенцията си по отношение на главния юрисконсулт и директор дирекция АПИО жалбоподателката посочила в писмо до КЗД, че ищцата Х. Я. се е подписала на заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на В. Ж., както и на заповедта за оставане на работа на сестра й (л.89). Ищцата била заинтересовано лице и не следвало изобщо да участва във взимането на решение коя от двете еколожки да остане на работа.

По повод започнало проучване по преписката, с писмо от 12.03.2013г., на основание чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр. на Х. Я. била дадена възможност да изрази писмено становище по твърдението на жалбоподателката за дискриминация по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ (л.170). Тези твърдения били изцяло отречени в постъпило от Япаджиева становище с вх.№16-15-144 от 21.03.2013г. (л.172).

В периода от 30.04.2013г. до 21.02.2018г. били проведени 14 открити заседания на 5-членен разширен състав за множествена дискриминация по образуваната преписка №221/2012г.

От протоколите на КЗД е видно, че заседанията са били отлагани многократно по повод множество доказателствени искания, направени и от двете страни – искания за разпити на свидетели, за събиране на множество писмени доказателствени средства поради неизясняване на казуса от фактическа и правна страна, като от страна на процесуалните представители на ищцата са били отправяни искания за вземане на писмено становище по повод представени доказателства от насрещната страна в съответното заседание.

Междувременно, по повод преюдициално производство, образувано от органите на прокуратурата за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, извършено от свидетел в производството пред КЗД, който е потвърдил неистина, комисията е постановила Решение №109 от 18.03.2014г., с което производството по преписката е било спряно до произнасяне на компетентните органи (л.399-400).

На 01.12.2015г. производството пред КЗД е било възобновено след представяне в КЗД на постановление от 11.02.2015г. за прекратяване на наказателно производство на прокурор при Софийска районна прокуратура (л.419-420). В постановлението прокурорът е стигнал до извод за липса на осъществени състави на престъпления по чл.290, ал.1 от НК, както и на такива по Глава Девета от Особената част на НК.

Административното производство е приключило с издаването на Решение №162/13.04.2018г. на КЗД (л.834-837). В мотивите на същото комисията приела, че жалбоподателката не е представила каквито и да било доказателства за това, че Х. Я. е извършила неравно третиране спрямо В. И.-Ж. в сравнение с други лица, намиращи се в сравнимо сходно положение. С оглед длъжността, която Япаджиева е заемала било прието, че същата не разполага с компетенции във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение и атестирането на жалбоподателката, както и във връзка с изменението на длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт-еколог“.

С тези доводи петчленният състав на КЗД установил, че с действията си Х. Я. не е извършила нарушения на ЗЗДискр по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по отношение на В. И. И.-Ж..

Решението на КЗД е било обжалвано от Ж., като с Решение №148/04.02.2019г. по адм. дело №1417/2018г. по описа на АСБ жалбата е отхвърлена, като първоинстанционното решение е било оставено в сила с окончателно Решение №5838/20.05.2020г., постановено по адм. дело №6982/2018г. по описа на ВАС.

По делото е допусната и приета без възражение съдебно-психологична експертиза (л.846-852).

Вещото лице описва ищцата като 52-годишна жена с правилно нервно-психично развитие, която „цял живот е градила добро име“, по нейни думи. Случилото се през периода 27.09.2012г. – 13.04.2018г. я срива в собствените й представи за социално значим човек. Свръхчувствителността й към общественото мнение е нараснала. Преди да започне всичко това, тя е функционирала със съзнанието на социално полезна личност – ценена и обичана от хората, с които е живяла, работила и контактувала. Обстоятелството, че воденото против нея производство пред КЗД е продължило повече от 7 години я поддържало в състояние на дистрес (болестно реагиране на стресови ситуации).

Според вещото лице има основание да се приеме, че през процесния период ищцата е преживяла емоционално напрежение, била е в състояние на дезадаптивна реакция с тревожно-неврозоподобна симптоматика. Преживяванията са свързани с продължителна повишена тревожност, психосоматични симптоми, потиснато настроение, липса на желание за ежедневни дейности, повишено главоболие, лесна уморяемост, раздразнителност, безсъние, емоционална лабилност, смущения на вниманието и концентрацията.

Към настоящия момент не се наблюдават клинично изразени последици за личността и психиката на ищцата, настъпили в резултат на обстоятелството, че воденото против нея административно производство е продължило повече от 7 години и половина.

В съдебно заседание вещото лице е категорично, че по време на тези седем години, когато се е водило производството, ищцата е била в състоянието, което е описано в заключението.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата Е. И. И. и Д. Л. Я..

В показанията си свидетелката И. /майка на ищцата/ заявява, че към 2012г. дъщеря й е работила в Община Поморие, като преди три години е напуснала. Твърди, че през 2012г. против Хубавина действително бил подаден сигнал в Комисията за защита от дискриминация от В. И.-Ж.. Според свидетелката в продължение на шест години е нямало постановено решение от КЗД, което да потвърди или отхвърли наличието на дискриминация от страна на ищцата. През този период тя е била много притеснена, връщала се разочарована и притеснена от работа, тъй като били давани интервюта по случая. Излъчено е било интервю и по телевизия „СКАТ“, в което Хубавина била обвинена за проявена към В. Ж. дискриминация. За случилото се било разчуло из целия град, коментирало се в Общината и от колегите на ищцата, поради което същата била много притеснена, че името й било опетнено. Години наред е ходила по кардиолози и ендокринолози, които заключили, че тя е клинично здрава, но пораженията у нея били на база изживения стрес. Свидетелката сочи, че с дъщеря й живеят в един дом, но тя споделяла за случая по-скоро с мъжа си и сина си и донякъде се стремяла да спести някои притеснения на майка си, която била притеснена за здравословното състояние на дъщеря си.

Свидетелката Д. Я. е сестра на ищцата и понастоящем работи в Община Поморие на длъжност „главен експерт-еколог“ в дирекция „Устройство на територията и опазване на околната среда“. Заявява, че през 2012г. сестра й съвместявала две длъжности в Община Поморие – директор на дирекция „Правно-нормативно информационно обслужване“ и главен юрисконсулт. Подателката на сигнала в КЗД (В. И.-Ж.) е замествала свидетелката, когато последната е била в майчинство през периода 2008г.-2010г. Подаденият сигнал съдържал данни за проявена дискриминация от Х. Я., като производството в КЗД е продължило над пет години. През този период това станало достояние на всички служители в Общината, тъй като В. И. организирала протести пред сградата на Общината, в които скандирали нейното име и името на сестра й. Инджова дори участвала в телевизионно предаване в телевизия СКАТ, в което нападала Х. Я. с обидни епитети и други нападки. Свидетелката споделя, че със сестра й живеят в различни домове, но поддържат непрекъсната връзка и се чуват по телефона. През тези пет години поведението на Хубавина се променило в отрицателна посока: станала потисната, имала физически проблеми със здравето - непрекъснато вътрешно безпокойство, безсъние, отказ и желание да комуникира с близките и семейството си вкъщи, ограничила до минимум социалните си контакти. Според свидетелката сестра й имала над 15 години стаж като адвокат и дълги години била градила добро име в малък град като Поморие, така че делата, водени против нея, се отразили върху доброто й име на професионалист. Дори и след като не работи вече в общината, тя загубила чувството си на удовлетвореност от работата и затова всъщност е напуснала работата си. Според свидетелката напускането на Хубавина имало връзка с производството пред КЗД, тъй като изпитвала умора от събитията, случили се през последните години.

III. ПРАВОТО:

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Ищцата твърди, че са й нанесени неимуществени вреди от нерешаването на образуваната в КЗД преписка №221/2012г. в разумен срок.

Комисията за защита от дискриминация съгласно чл.40, ал.1 от ЗЗДискр. е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Ал.3 на текста предвижда, че комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджет.

При това положение, КЗД има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи:

1.незаконосъобразен (унищожаем или нищожен) акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие или бездействие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението;

2.настъпила вреда от такъв административен акт и

3.причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Чл.1, ал.2 от ЗОДОВ сочи, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Този ред е регламентиран с нормите на чл.203 -207 от АПК.

Според нормата на чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

В това производство съдът не дължи преценка за законосъобразност на Решение №162/13.04.2018г. на КЗД, тъй като този въпрос е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, с влязъл в сила на 20.05.2020г., съдебен акт - Решение №5838/20.05.2020г., постановено по адм. дело №6982/2018г. по описа на ВАС.

Спорен по делото е въпросът налице ли е нарушаване от страна на КЗД на правилата за разглеждане на преписката в разумен срок, което да е предпоставило причиняване на неимуществени вреди на ищцата.

Съдът намира, че в случая не е налице първата предпоставка на визираната в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ хипотеза, а именно наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на държавен орган да разгледа и реши казуса в разумен срок.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ, разглеждащо въпроси от института на обезщетението за вреди от незаконни административни актове, действия и бездействия на администрацията, под действия и бездействия се има предвид „фактическо“ действие или бездействие.

Т.е. под „действие“ следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

Фактическото бездействие представлява отречено от закон въздържане да се извърши действие в областта на административната дейност, произтичащо пряко от закона. Това действие не следва да е правно, т.е. волеизявление в областта на изпълнително-разпоредителната дейност или да е опосредено от такъв акт.

Съдът намира, че в случая проведените от КЗД заседания не представляват фактически действия, нито пък е налице бездействие при налично задължение по закон да бъде предприето действие.

Провеждането на откритите заседания на КЗД е процесуално действие, свързано с изясняване на фактите по спора. Касае се за действие, дължимо и извършено по силата на закона.

Наред с това съдът намира, че в рамките на развилото се производство пред КЗД не е нарушено правото на справедлив процес и на разумен срок за разглеждане на преписката.

Нито в Конвенцията, нито в ХОПЕС, нито в приложимия български закон, се съдържа легална дефиниция относно понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство.

В съдебната практика се приема, че преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай.

При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото; 2. поведение на жалбоподателя (и поведението на другите страни); 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето.

Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете, определени в материалните и процесуални закони, като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси.

В конкретния случай няма спор относно изпълнението на нормативно установените задължения на състава на КЗД, а именно: задължението на председателя на комисията да разпредели преписката на състав, след това задължение на състава да определи между членовете си докладчик, и който състав следва да започне процедура за проучване, за което е предвиден 30-дневен срок, запознаване на страните със събраните и приложени писмени доказателства, изготвяне на доклад заключение, провеждане на заседания на комисията с участие на страните, и накрая постановяване на решение.

Продължителността на производството пред КЗД през период по-голям от 7 години следва да се обсъди в контекста на огромния обем от доказателства, които са събирани, в т.ч. разпит на множество свидетели, поискани и от двете страни, както и наличието на преюдициално досъдебно производство, образувано от органите на прокуратурата за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, послужило като основание за спиране на производството пред КЗД за период от 1 година и половина.

Следва да се има предвид, че отлаганията на заседанията с цел събиране на доказателства е било обусловено както от действията на жалбоподателката, така и от процесуалното поведение на процесуалните представители на ищцата.

Видно от протоколите от откритите заседания на КЗД жалбоподателката непрекъснато е представяла нови писмени доказателства, но и процесуалните представители на ищцата са искали от комисията да им бъде предоставяна възможност да представят други доказателства, оборващи тези, представени от жалбоподателката. Всички тези действия неминуемо водят до неизясняване на спора от фактическа страна и са дали повод за непрекъснато отлагане при разглеждане на производство, продължило 7 години.

При проследяване датите на проведените заседания на състава на КЗД съдът установява, че заседания са се провеждали регулярно в периода 2013г.-2018г. на всеки 2 или 3 месеца, с оглед на което не може да се приеме, че е било налице пълно бездействие на комисията, нито пък че не са били извършвани никакви процесуални действия по проучване на преписката. Още повече, че отлагането за следващо заседание е било инициирано от самите процесуални представители на страните, на които им е била осигурена възможността да осъществят в пълен обем правото си на защита.

В този смисъл съдът счита, че няма фактически действия или бездействия на членовете на състава на КЗД, които да са незаконни, да противоречат на закона или друг нормативен акт, или да не са предвидени в него, т.е. да е липсвало законово основание за извършването им.

Напротив, действията на служителите на КЗД са били правно издържани и в съответствие с нормите на чл. 50- 70 от ЗЗДискр. Следва да се има предвид също, че предвидените в закона срокове са инструктивни, а не задължителни и за да бъде приключена преписката по жалбата на В. И., то очевидно комисията следва да се произнесе със съответния акт – решение, което в случая е било постановено.

Отделно от това следва да се посочи, че с провеждането на заседанията на комисията не са накърнени права и законни интереси на ищцата, тъй като в резултат именно на тези заседания и събираните в хода им доказателства е постановен позитивен за Япаджиева краен акт.

Съдът намира, че в случая ищцата не доказва настъпила за нея неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на състава на КЗД в производството по преписка №221/2012г.

В исковата молба се твърди, че образуваното производство и неговото забавено приключване са причинили на ищцата стрес, фрустрация, емоционален срив, непрекъснато безпокойство и тревожност.

Тези вреди обаче не са в пряка и непосредствена причинна връзка с проведеното производство пред КЗД, което в крайна сметка е приключило с позитивен за Япаджиева резултат. Събраните доказателства сочат, че пряко въздействие върху психическото състояние на ищцата, причинявайки й състояние на дистрес, е било оказано от действията на лицето, подало сигнала в КЗД, който сигнал впоследствие е бил оставен без уважение, като отговорността на това лице би могла да бъде реализирана по друг процесуален ред.

Предвид изложеното, съдът намира, че поради недоказани елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ (липса на незаконосъобразно действие или бездействие, както и на причинна връзка между незаконосъобразен акт и настъпила вреда), предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед неоснователността на главната претенция на ищцата, следва да бъдат отхвърлени и претенциите за присъждане на мораторни лихви, предвид акцесорния им характер.

Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ищцата следва да бъде осъдена и да заплати в полза на Административен съд гр.Бургас сума в размер на 450лв., представляваща разноски за заплащане на възнаграждение на вещо лице при условията на чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Л. Я., [ЕГН], с адрес в гр. Поморие, ул. „Сан Стефано“ №4А, чрез процесуален представител адв. Т. Е., против Комисията за защита от дискриминация, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за причинени от забавено разглеждане на преписка № 221/ 2012г. по опис на КЗД, неимуществени вреди за периода 27.09.2012г. – 13.04.2018г., ведно с дължимата на осн. чл.86 от ЗЗД лихва върху горепосочената сума за периода от 13.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 09.05.2022г. в размер на 4 133,33лв., както и законната лихва върху претендираната сума за периода от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х. Л. Я., [ЕГН], с адрес в гр. Поморие, ул. „Сан Стефано“ №4А, да заплати на Комисия за защита от дискриминация София сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Х. Л. Я., [ЕГН], с адрес в гр. Поморие, ул. „Сан Стефано“ №4А, да заплати на Административен съд гр.Бургас, БУЛСТАТ *********, сума в размер на 450 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.