Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 07.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието
на секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1266 по описа на Добричкия районен съд
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Д.М.Д. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23 - 0000816 от 29.09.2020г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция „АА” В., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 87 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от
Министъра на транспорта на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лeвa.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. По изложени в
жалбата доводи,
жалбоподателят релевира възражения за издаването на Наказателното постановление при допуснати съществени процесуални
нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
подадената жалба.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е
съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН
от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
На 01.07.2020г.
около 12.55
часа в област Д., ***, КПП „В. –
вход гр. Д.“, срещу бензиностанция „***“ управлява товарен автомобил
марка „***, с прикачено полуремарке, с рег. № ***, извършващ обществен превоз на
товари – бетонни изделия, по маршрут гр. К. – гр. Д., кв. „***“, видно от пътен
лист с № ***.
При извършената проверка е установено, че водачът извършва обществен превоз
на товари, с превозно средство от категория № 3, с рег. № ***, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. Водачът представя
удостоверение за психологическа годност № 281792, издадено на 11.09.2015г. и
валидно до 11.09.2018г. От направена справка в регистъра на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че няма издадено ново
удостоверение.
Мотивиран от
фактическите констатации при проверката актосъставителят
Б.Г.И.,
в качеството на длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически
правомощия съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия А - 2019,
№ 276888/01.07.2020г.
за извършено от жалбоподателя нарушение по
чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от Министъра на транспорта. Така с АУАН,
длъжностното лице вменило във вина на жалбоподателя, че като водач на товарен
автомобил с прикачено към него полуремарке, извършващ обществен превоз на
товари, не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. В
обстоятелствената част на акта изрично е отразено обстоятелството, че
представеното удостоверение за психологическа годност при
проверката е с изтекъл срок на валидност до 11.09.2018г.
Конкретно са посочени още датата, часа и мястото, където е извършена проверката
и установено нарушението, данните на управляваното от жалбоподателя ППС, както
и обстоятелството, че е била извършена допълнителна проверка в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и e установено, че водачът няма издадено ново
валидно удостоверение за психологическа годност.
Описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен и
категоричен начин от безпротиворечивите показания на актосъставителя и свидетелите по АУАН, както и от събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред.
Към момента на
съставяне на АУАН и предявяването му жалбоподателят е вписал, че има възражения
във връзка с вмененото му нарушение, но без да ги конкретизира. Допълнителни
възражения или обяснения жалбоподетелят не е представил пред административнонаказващия орган в законоустановения три дневен срок след съставяне на акта.
Въз основа на
АУАН и в законоустановения срок по чл. 34 ал. 3
от ЗАНН административнонаказващият
орган е издал Наказателно
постановление № 23 - 0000816
от 29.09.2020г.,
с което е привлякъл отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 87 т. 2
от Наредба № ЗЗ/03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от
Министъра на транспорта,
като на основание чл. 93 ал. 1
т. 1 от Закона за автомобилните
превози
му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
В преклузивния
срок на чл. 59 ал. 2
от ЗАНН,
жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва
законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по
следните съображения.
По отношение
приложимия материален закон.
Съдът намира,
че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации по преписката към хипотезата на
материалноправната норма на чл. 87 т. 2
от Наредба № ЗЗ/03.11.1999г. на МТ.
Съгласно цитирания текст от наредбата, водачът на автомобил за обществен превоз
на товари следва да отговаря на конкретно изброени изисквания, като едно от тях
е да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл. 152 ал. 1
т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Безспорно, в
конкретния случай жалбоподателят не е притежавал валидно издадено удостоверение
за психологическа годност, а издаденото му преди това с рег. № 281792 от дата 11.09.2015г.
е било с изтекъл срок на валидност - до 11.09.2018г.
По отношение на соченото релевантно за предмета на спора обстоятелство не се
води спор между страните, което налага за съда да приеме, че нарушението се
явява доказано по категоричен начин. Още повече, че при извършената
допълнителна проверка в информационен масив на ИА „АА“
проверяващите са установили, че водачът няма издадено валидно удостоверение за психологическа годност, а
представеното е било с изтекъл срок на валидност.
При извършената
служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите на разпоредбата на чл. 314 ал. 1
от НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът прие,
че същите са съставени при спазване на изискуемите
срокове
и правила, както и че съдържат задължителните ревизити,
посочени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Както НП, така и АУАН са съставени от компетентни длъжностни лица и в кръга на
предоставените им правомощия. Административното нарушение е индивидуализирано в
степен, нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря и по кой текст
следва да се брани. Посочена е конкретно нарушената материалноправна норма,
датата и мястото, където е установено нарушението, както и други обстоятелства
от значение за предмета на административнонаказателния спор. От изложеното
следва, че правото на защита на санкционирания субект не е било накърнено по
никакъв начин, че той да не може да се защити и да изгради защитната си теза в
пълен обем – в каквато насока са и претенциите на защитата. Ето защо, съдът
намира за правно неиздържани доводите на защитата в насока, че в хода на
административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на
НП е било ограничено правото на защита.
Съдът, счита, че извършеното нарушение не покрива признаците
на „маловажен
случай“
- по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по - ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Същевременно, по делото няма събрани многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителни, които да налагат извода, че се касае за „маломажен
случай“
на нарушение по смисъла на чл. 93 т. 9
от НК, който да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът
намира, че административнонаказващият
орган правилно
е приложил материалния закон, след като е приел, че извършеното от
жалбоподателя нарушение не съставлява „маловажен
случай“
- по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения.
По отношение
на приложимата санкционна норма.
Съдът приема,
че административнонаказващият орган незаконосъобразно е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 93 ал. 1
т. 1 от ЗАвПр за извършеното от него нарушение по чл. 87 т. 2 от
Наредба № ЗЗ/03.11.1999г. на МТ, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 2000 лева.
Посочената административнонаказателна разпоредба от Закона за автомобилните превози предвижда общо правило за
санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които извършват
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е предвидена специална норма – чл. 178в ал. 5 за същото по
вид нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, подлежи на санкциониране с глоба
в размер 500 лева
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност. Вън от съмнение е, че субектите адресат на административнонаказателна
отговорност на двете разпоредби - чл. 93 ал. 1
т. 1 от Закона за автомобилните
превози
и тази на чл. 178в ал.
5 от ЗДвП са идентични. Посочените санкционни норми се намират в
съотношение на обща към специална, доколкото специалната норма на чл. 178в ал.
5 от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. 93 ал. 1
т. 1 от ЗАвПр. Този правен извод следва от
граматическото и смислово тълкуване на нормата на чл. 93 ал. 1
т. 1 от ЗАвПр, която обявява за нарушение упражняването на дейност
без валиден документ, като видовете документи в нея са посочени общо. За
разлика от нея, в специалната норма на чл. 178в ал.
5 от ЗДвП, законодателят
конкретизира документа, чиято валидност се изисква от водача, а именно -
удостоверение за психологическа годност. По тези съображения съдът приема, че
санкцията за извършеното от жалбоподателя нарушение е следвало да бъде тази,
предвидена в разпоредбата на чл. 178в ал.
5 от ЗДвП, която е глоба в размер на 500 лева, а не посочената в
разпоредбата на чл. 93 ал. 1
т. 1 от ЗАвПр – глоба в размер на 2000 лева.
Принципът на
законоустановеност на административното наказание е
несъвместим с неточности и грешки при определяне на приложимата санкционна
норма, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни
санкции. В конкретния случай, неправилната правна
квалификация е имала за последица налагането на административно наказание в
значително по - висок
размер от този, предвиден в относимата санкционна норма на чл. 178в ал.
5 от ЗДвП. Изложеното мотивира съда като въззивна инстанция по
съществото на спора, да преодолее допуснатото нарушение чрез изменение на Наказателното постановление по реда на чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337 ал. 1
т. 2 от НПК, съобразно приложението на бланкетната норма на чл. 84 от ЗАНН. В случая следва да се приложи закон за по - леко
наказуемо нарушение и наложи наказание в по - нисък
размер - 500 лева,
което на практика не води до влошаване положението на нарушителя. Поради това, съдът приема, че за извършеното от
жалбоподателя нарушение следва на основание чл. 178в ал.
5 от ЗДвП да се наложи по - леко
по размер наказание, а именно - глоба в размер на 500 лева,
вместо наложеното от административнонаказващия
орган наказание глоба в размер на 2 000 лева
на правно основание - чл. 93 ал. 1
т. 1 от ЗАвПр. Изцяло в тази насока е и установената трайна практика
на Административните съдилища в страната по сходни казуси /Така
Решение на АС - В. по к.н.а.х.д. № 2279/2014г., Решение на АС - В. по к.н.а.х.д.
№ 720/2019г., Решение на АС - В. по к.н.а.х.д.
№ 748/2019г., Реш. № 367/06.03.2020г. на АС - Бургас по к.а.н.д. №
3092/19г.,
Решение № 473 от 15.12.2016г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 532/2016г./.
С оглед
крайния изход на делото, при който жалбата на въззивника за отмяна на НП е
отхвърлена, съдът приема, че и релевираното от страна на защитата искане за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Относно направеното
искане от въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът счита,
че такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63 ал. 3
от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 4
от АПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 37 ал. 1
от ЗПП във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37 ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в Наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Законодателят предвижда за защита по
дела по ЗАНН в чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер от
80 лв. до 120 лв. Съдът, след като съобрази, че делото не е с фактическа и
правна сложност, както и изготвеното становище по поддържане на обвинителната
теза на административнонаказващият орган в хода на
производството намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника Д.М.Д. в полза на Регионална дирекция „АА“-
В..
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 0000816
от 29.09.2020г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция „АА” В., с което на Д.М.Д. ЕГН
********** за нарушение по чл. 87 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от
Министъра на транспорта на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2
000.00 лeвa,
като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на административно наказание глоба от чл. 93 ал. 1
т. 1 на Закона за автомобилните превози в такова по чл. 178в ал.
5 от Закона за движението по пътищата и определя глоба в размер от
500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Д.М.Д. ЕГН ********** да заплати в
полза на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация" - В. сума в размер на 80 /осемдесет/ лева.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана Момчева/