№ 2119
гр. Варна , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100100827 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК прави следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на
делото:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Г. Г. Г. против Д. АН. Д.
обективно кумулативно и в условията на евентуалност искове както следва:
1) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на
ищеца сума в размер на 33000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем
от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 58000 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й
изплащане;
2) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на
ищеца сума в размер на 4700 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. целият на стойност 34700 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане и
предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева –
частичен иск от 18600 лева – сума, която ищецът е предоставил на ответника без правно
основание и представляваща разликата над предоставените 34700 лева и договорените като
заем 16100 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска –
30.03.2021г. до окончателното й изплащане и
3) Главен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.Д. да заплати на
ищеца сума в размер на 69000 лева, представялваща дължима главница по договор за заем
от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г. целият на стойност 69000 лева, ведно със законната
1
лихва считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата и уточнявщите молби ищецът Г.Г. твърди, че е сключил с ответника Д.Д.
договори за заем както следва: Догвоор за заем от 30.11.2016г. с падеж 01.02.2017г. на
стойност 55000 лева; Договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. на стойност 58000
лева; Договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г. на стойност 69000 лева и Договор
за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. на стойност 16100 /предоговорен устно на 34700
лева/. Посочва, че сумите по договорите за заем са били преведени по банкова сметка на
ответника в Райфайзенбанк България ЕАД IBAN BG57RZWW9155 1007 634755. Излага, че
ответникът е извършвал погашения по договорите за заем, като напълно е погасил
задължението от 55000 лева по договора за заем от 30.11.2016г., частично е погасено
задължението по договора за заем от 14.12.2016г., а дължимият остатък по него е в размер
на 33000 лева, задъпжението по договора за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г. е в
размер на 4700 лева и е изцяло дължимо задължението по договора за заем от 21.12.2016г. с
падеж на 15.03.2017г. в размер на 69000 лева.
В случай, че е налице спор досежно размера на договорения заем по договора от
21.12.2016г. с падеж на 01.03.2017г. – 34000 лева, то ищецът претендира за осъждане на
ответника да му заплати частичен размер от 1250 лева от 18600 лева представляваща
разликата между предадената на ответника сума от 34700 лева и размера на договорения
заем от 16100 лева, която се явява предоставена без правно основание. Моли предявените
искове да бъдат уважени като сумите бъдат присъдени ведно със законната лихва върху тях
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.03.2021г. до окончателното
им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. АН. Д. е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените главни и в условията на евентуалност искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че между тях са сключвани процесните договори за заем като
твърди, че същите са привидни и на това основание нищожни. Излага, че ищецът е законен
представител на «Спа лукс» ЕООД, а ответникът – на «Сириус 49» ЕООД, като между тях е
бил сключен договор за изграждане на СПА център в собствения на ответника обект – хотел
Сириус бийч на 07.11.2016г., по който «Спа лукс» ЕООД е изпълнител, а «Сириус 49»
ЕООД е възложител с договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 279500,50
лева. Твърди, че между страните единствено на основание счетоводни и данъчни цели е
била постигната договореност част от заплащаните от «Сириус 49» ЕООД суми по договора
за изграждане на СПА центъра да бъдат връщани от «Спа лукс» ЕООД на управителя на
възложителя, но с посочване на друго основание. В тази връзка излага, че към 17.02.2017г.
«Сириус 49» ЕООД е превело по сметка на «Спа лукс» ЕООД без основание сумата от
302 395 лева, от които в изпълнение на договорките «Спа лукс» ЕООД е върнало на
2
ответника Д.Д. сума в размер на 129600 лева представляващи недължимо платена сума по
договора за СМР.
Отделно от горното се твърди, че «Спа лукс» ЕООД като изпълнител по договора за СМР е
неизправна страна по него като изпълнените СМР дейности са в размер на 29057 лева. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи, че между него и ответника са били сключени договорите за заем от
30.11.2016г, от 14.12.2016г. и от 21.12.2016г. /2 броя/, в изпълнение на които е предал на
ответника сумите по договорите – 55000 лева, 58000 лева, 69000 лева и 34700 лева, както и
че е настъпил падежът на вземането му;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи, че е изправна страна по договорите за заем, в случай,
че ищецът установи собствените си твърдения за валидно възникнала договорна връзка и
предоставянето в заем на сумите; Следва да установи и собствените си правоизключващи
възражения, в това число нищожността на процесните договори за заем като привидни, а по
предявеният частичен евентуален иск – че е налице основание да получаване на сумата от
18600 лева с преводите на 10.01.2017г. и на 18.05.2017г. /съгласно уточняващата молба от
20.04.2021г./
СЪДЪТ намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради което
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
СЪДЪТ по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че представените с
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
в първото по делото съдебно заседание. По останалите доказателствени искания на страните
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изясняване на фактическите им
твърдения във връзка с отговора на исковата молба.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
* НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 09.07.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание. На ищеца да се изпрати и копие от депозирания писмен отговор на
ответника и приложенията към него.
3
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на страните в открито
съдебно заседание след изясняване на фактическите им твърдения във връзка с отговора на
исковата молба и изложените в него възражения.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество
пред спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на
споразумение, което да бъде утвърдено в съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация
към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в
която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4