Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр.Русе, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 233 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
К.П.Б. *** против решение №146/29.04.2021г., постановено по АНД №151/2021г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш, серия К
№4162300, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на Б. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяната на въззивното
решение и отмяна на електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. Й. в депозирано по делото писмено
възражение вх. №12771/14.07.2021г. по описа на РС - Русе, оспорва
основателността на жалбата. Поддържа, че решението на районния съд е правилно и
моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният
електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП като съдържа всички
посочени в чл.189, ал.4 от същия закон реквизити. Съдът е приел още, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е
безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дееца чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание,
определено в предвидения по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП размер. Въззивната
инстанция е обсъдила и приела за неоснователно основното възражение на жалбоподателя,
че не той е управлявал процесния автомобил към момента на нарушението.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Съдът е събрал
допустимите и относими към правния спор доказателства. Същите са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като
въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички
съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, са доказани по делото. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Процесният електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
касатора за нарушение по чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ, изцяло се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронният фиш, е използвано автоматизирано
техническо средство № 11743е4, като е изготвен клип с това техническо средство,
като е установено, че засечената скорост е на посочения в ел. фиш автомобил,
което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало
съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото. Скоростта на
движение е установена след приспадане на допустима техническа грешка от 3%.
В случая нарушението е установено по несъмнен начин, като съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. По делото
безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението; скоростта и посоката
на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно и обстоятелството,
че допустимата максимална скорост на движение за този пътен участък е 50 км/ч.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице К. Б. е извършило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като се установява по несъмнен
и безспорен начин, че именно той е управлявал процесния автомобил по времето и
на мястото, описани в електронния фиш.
По делото не е спорно, че процесният товарен автомобил е собственост на
„Европът-2000“ АД, като законният представител на това дружество е депозирал в
ОД на МВР - Русе декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил,
че на датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя, като е приложил към декларацията заверени копия от трудов
договор №3000/18.06.2019г. между дружеството и К. Б., справка от софтуерна
програма на дружеството за 04.09.2020г. относно издаден на служителя пътен лист
за същата дата, както и свидетелството му за управление на МПС (л.л. 23-28 от
въззивното дело). Контролираната инстанция правилно е ценила събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като обосновано не е кредитирала
показанията на водения от жалбоподателя свидетел К. И. относно релевантния за
спора факт на управление на процесния автомобил от жалбоподателя на описаните в
ЕФ дата, час и място, твърдейки, че към датата и часа на нарушението К. Б.
заедно с нея и група приятели са празнували рожден ден. На първо място
жалбоподателят и този свидетел са в приятелски отношения, а освен това, както е
посочил и районният съд, показанията на св. И. са в противоречие с всички
останали доказателства по делото. Според настоящата инстанция показанията на
този свидетел са изцяло израз на защитната теза на жалбоподателя.
От друга страна фактът на управление
на процесния автомобил на инкриминираните дата, час и място именно от
жалбоподателя се установява от представения по делото пътен лист, съгласно който
за времето от 04.09.2020г. до 08.09.2020г. процесният товарен автомобил е бил във
фактическата власт единствено на наказаното лице (л.25 от въззивното дело). Налице
са и данни за това, че жалбоподателят е отчел пред работодателя си към този
момент - „Европът-2000“ АД, документ за покупка на гориво, с час на издаване
21:05 часа на 04.09.2020 г. от бензиностанция, находяща се в района на
нарушението (вж. представен по въззивното дело на л.53 фискален бон за
извършена покупка на гориво от бензиностанция на бул.“България“ в гр.Русе). В
тази връзка настоящият състав на съда намира за необходимо само да допълни, че
съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 и ал.9, изр. първо от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането като за всяка продажба се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД в един екземпляр за клиента. Следователно,
след като този фискален бон е бил във фактическата му власт и К. Б. го е
представил пред дружеството - негов работодател, то следва да се приеме, че
именно той е и лицето извършило покупката на гориво, което било заредено в
предоставения му за управление товарен автомобил няколко минути след времето на
нарушението и в близост до мястото на неговото извършване. При тези данни, правилно
и напълно обосновано районният съд е приел, че процесният автомобил е бил
управляван именно от жалбоподателя на визираните в ЕФ дата, час и място.
Относимите
законови разпоредби са правилно
приложени към установеното административно нарушение. Правилно
е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от
приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл.63, ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото съдът определя неговият размер на 80 лева, която сума следва
да бъде присъдена в полза на ответника по касационната жалба – ОД на МВР - Русе.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №146/29.04.2021г., постановено по АНД
№ 151/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: