№ 538
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110217676 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Н. А. К., ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 9897858, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3
от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не бил собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението. Преди време издал
пълномощно за продажба на този автомобил, като впоследствие същият бил
спрян от движение, но явно с пълномощното бил регистриран отново с друг
регистрационен номер. В тази връзка иска отмяна на издадения електронен
фиш.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят поддържа изцяло
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издадения
1
електронен фиш. Заявява, че той не бил собственик на автомобила.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото
съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт ***, с
които се иска обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от
легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото
е редовно образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. А. К. бил наказван за шофиране с превишена
скорост с електронен фиш Серия К № 9096584 на СДВР, влязъл в сила на
12.10.2024 г., за извършено на 25.04.2024 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На 30.10.2024 г. в 11:57 часа, мобилна система за видеоконтрол „****“
№ 120cca7 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *******,
собственост на жалбоподателя Н. А. К., движещ се в град София, по бул.
„****“ до номер 46, в посока от ул. „****“ към ул. „***“, с превишена скорост
– 72 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем
електронен фиш серия К № 9897858 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3
от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството му на собственик на заснетото МПС,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, като било
отбелязано, че нарушението е повторно, понеже било извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 9096584
на СДВР, издаден отново за шофиране с превишена скорост.
2
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен
орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше
преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да отсъства от
мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство
при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш
не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
3
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.
Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
4
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на
пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово
изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен
пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол „****“ № 120cca7, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
5
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал
автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
след получаване на електронния фиш, жалбоподателят К. е следвало в 14
дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на
МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай, в
изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, наказващият орган е
изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в същия изрично е
указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата,
предмет на настоящото производство, тоест той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че той не бил
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, понеже преди
време издал пълномощно за продажба на този автомобил, като впоследствие
същият бил спрян от движение, но явно с пълномощното бил регистриран
отново с друг регистрационен номер. От писмените доказателства и справката
от Пътна полиция за регистрацията на автомобила става ясно, че същият е бил
и продължава да е собственост на жалбоподателя Н. К.. Действително и както
е посочил жалбоподателят, тук става въпрос за автомобил, който преди е бил с
рег. номер ****, а сега е с рег. номер *******, тоест това е същият автомобил
собственост на К., който той заявя, че е бил дерегистриран, но след това е
регистриран отново с друг рег. номер и пак на негово име, понеже
собствеността на превозното средство не е била сменяна. Автомобилът
продължава да е собственост на жалбоподателя К.. В случая самият той
заявява, че бил издал пълномощно за извършване на разпоредителни действия
с автомобила от негово име, за което се представя и справка от общия
регистър на нотариално заверените пълномощни, но продажба няма
6
извършена. Явно автомобилът съвсем законно с това пълномощно е бил
регистриран отново на негово име, дори К. да не е бил уведомен за това. В
случай, че жалбоподателят не иска да бъдат извършвани такива действия с
автомобила от негово име, то следва да оттегли изрично вписаното
пълномощно, за да не се стига до нови разпоредителни действия с превозното
средство без негово знание, но докато това пълномощно е валидно и не бъде
оттеглено, то на база на него упълномощеният има право да извършва
действия на разпореждане с автомобила без да е необходимо да уведомява
изрично К. за това. Следователно, докато пълномощното не бъде оттеглено, то
от името и за сметка на К. могат да се извършват разпоредителни действия с
автомобила без да се иска неговото знание или одобрение. Единствено
жалбоподателят е този, който може да оттегли пълномощното. Освен това,
след като жалбоподателят твърди, че няма общо с автомобила, то като негов
собственик има право и следва да отиде в Пътна полиция и да го
дерегистрира, за да не носи отговорност за евентуални бъдещи нарушения,
извършени с това превозно средство. От жалбоподателя зависи да извърши
посочените действия – оттегляне на пълномощно и дерегистриране на
автомобила, а докато бездейства и чака, то нарушенията ще са за негова
сметка, тъй като законово автомобилът се води негова собственост, не е
продаван по надлежния ред на друго лице, собствеността не е прехвърляна, а
само е сменен регистрационният му номер и К. продължава да е собственик.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е изрична, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство, какъвто е настоящият случай.
Много често собствениците продават автомобилите си на принципа („дай ми
парите, ето ти автомобила“), без да спазят изискуемата от закона писмена
форма с нотариална заверка на подписите, която е форма за действителност на
сделката и ако не е спазена собствеността не се прехвърля, а остава върху
стария собственик и впоследствие, когато продължават на негово име да идват
електронните фишове за нарушения, той се жалва, че е продал автомобила и
не го управлява вече, но понеже не е спазил изискуемата от закона форма за
действителност на сделката, той продължава по закон да носи отговорност за
нарушенията като собственик на автомобила. Настоящият случай е
аналогичен, само че с издадено нотариално пълномощно за автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила
7
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият
електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление,
тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно
наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по
ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в
електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е
приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита
датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички
необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата,
място, начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя.
Разликата в засечената скорост от 75 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от
72 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който представлява
възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е
3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената
от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може
да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или
противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата му са напълно
защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на
скоростта е изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените по делото Протокол № 029-
СГ-ИСИС от проверка на мобилна система за видеоконтрол „****“ № 120cca7
от 11.03.2024 г. и приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване се установява, че система за видеоконтрол „****“ № 120cca7 е
мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата
на нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването
му и органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактът, че делото се
разглежда от настоящия състав и производството е редовно образувано пред
СРС е достатъчно показателен, че са напълно защитени правата му и същият
се е възползвал от дадената законова възможност да обжалва, и да иска
отмяна на наложената му глоба пред съда.
8
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС за
извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е жалбоподателят Н. А. К. и по делото няма представени
доказателства в друга насока. Същият не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил приет като лице,
отговорно за извършеното нарушение. Пълномощното за продажба на
автомобила дава възможност на друго лице да извърши вместо К.
разпоредителната сделка, но не доказва, че такава действително е била
извършена и собствеността е била прехвърлена. Жалбоподателят следва да
представи писмен договор за продажба с нотариална заверка на подписите, за
да докаже, че вече не е собственик на автомобила и да обори писмената
справка на ОПП-СДВР относно собствеността, но не го е сторил и не посочва
да има такъв договор, поради което той продължава да е собственик на
автомобила. Регистрацията в общината тук няма никакво значение, тъй като
тя се прави служебно или по заявление на собственика и касае плащането на
данъка за превозното средство, а не удостоверява собствеността му. Дори в
случая може би не се плаща и дължимият данък за превозното средство и то
не е надлежно регистрирано в общината, а данъчно задължено лице за него
отново е Н. К., след като собствеността не е променяна и той не го е
дерегистрирал.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния
случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената
скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за нарушаване на
общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място да не се превишава
максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч, а не става дума за
различна от посочената в ал. 1 скорост, която се сигнализира с пътен знак по
смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в
населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено
9
място, тъй като в процесния участък не е имало поставен знак, указващ
възможност за движение с по-висока скорост от 50 км/ч. Писмено
доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по
делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 30.10.2024 г. В него ясно е описано мястото, където се е
осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било
общовалидното за населено място. Съставителят на протокола – длъжностното
лице **** се е подписал, че автоматизираното техническо средство е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са
проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла
на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга
на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства,
едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: т. 3 - за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв.
Съдът е съгласен с правните изводи на наказващия орган, че
нарушението е повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, понеже
съгласно дефиницията на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на електронен фиш Серия К № 9096584 на СДВР, влязъл в сила на
12.10.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, тоест
самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, поради което също може да обосновава повторност по
смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Освен това
превишаването на скоростта с до 50 км/ч вече се наказва основно с
електронни фишове, а НП се издава само при по-голямо превишение. Щом
става въпрос за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, което се явява
повторно, то съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП правилно е била наложена
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а именно 200
лева. Няма значение, дали предходния път водачът е бил наказан по друга
санкционна разпоредба за различно превишение на скоростта или за същото
10
превишение. За да е налице повторност, то трябва извършеното второ
нарушение да е от същия вид като предходното, тоест отново да се касае за
управление с превишена скорост по смисъла на чл. 21 от ЗДвП. Това е
единственото изискване на закона, поради което е без абсолютно никакво
значение, коя е била санкционната разпоредба първия път, след като се касае
за нарушения от един и същ вид. Тук трябва да се отбележи, че
производството се разглежда по реда на НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК,
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила, което означава, че за разлика от ГПК, то в
наказателния процес всички обстоятелства могат да се установяват с всички
допустими по НПК доказателства и доказателствени средства. В тази връзка,
представената от ОПП-СДВР справка от информационната им система, за
това, кога е бил връчен и влязъл в сила електронен фиш Серия К № 9096584,
представлява годно по смисъла на НПК писмено доказателство и съдът няма
основания да не го кредитира, понеже то не се оборва по никакъв начин от
останалите събрани по делото доказателства. Дори напротив, по делото е
представена такава справка и за обжалвания електронен фиш серия К №
9897858, в която е отбелязано, че същият е бил връчен на нарушителя на
19.11.2024 г., както и че се обжалва с жалба от 02.12.2024 г., което напълно
отговаря на истината, тоест няма основание да се приема, че изложената в тези
справки информация е невярна. Предвид на това и след като представената
справка от ОПП-СДВР, за това, кога е бил връчен и влязъл в сила електронен
фиш Серия К № 9096584 е годно писмено доказателство по смисъла на НПК и
не се опровергава от други доказателства по делото, то съдът приема за
категорично доказано, че електронен фиш Серия К № 9096584 на СДВР е
влязъл в сила на 12.10.2024 г. Дори самият жалбоподател заявява, че не е
обжалвал този електронен фиш, заплатил го е и същият е влязъл в сила.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че на 30.10.2024 г. в 11:57 часа, лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № *******, собственост на жалбоподателя Н. А. К., се е движил в
град София, по бул. „****“ до номер 46, в посока от ул. „****“ към ул. „***“ с
превишена скорост – 72 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение
в населено място от 50 км/ч, като нарушението е извършено повторно.
11
Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 22 км/ч, а размерът
на глобата при повторно нарушение в този случай е точно 200 лева.
Наказанието е фиксирано, поради което съдът не може да изменя неговия
размер.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на
пешеходци, сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко
случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според
настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата
причина за тези произшествия е именно движението с превишена или
несъобразена скорост. Освен това превишението на скоростта не е
пренебрежимо малко, а и в крайна сметка се касае за повторно нарушение.
Предвид на това, случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно
е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с
извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
12
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, не бяха разпитвани свидетели, а юрисконсултът не се яви в съдебна
зала, като единствено е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 9897858,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на Н. А. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. А. К., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13