Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.04.2016г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
23.03. 2016 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
С.И.
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д.
№ 346 по описа за 2014 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по предявени
от “О.”
АД срещу В.Й.А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за главница –
26 344,91лв. ведно със законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното и
пълно погасяване на задължението; договорна лихва за периода от 24.02.2012г. до
04.02.2014г. в размер на 327,85лв.; наказателна лихва за периода от
24.02.2012г. до 04.02.2014г. в размер на 9 751,76лв.
В евентуалност се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са осъждане ответникът да заплати на ищеца главница – 26 344,91лв. ведно
със законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; договорна лихва за периода от 24.02.2012г. до 04.02.2014г. в
размер на 327,85лв.; наказателна лихва за периода от 24.02.2012г. до
04.02.2014г. в размер на 9 751,76лв.
Ищецът
“О.” АД твърди, че по силата и условията на договор за предоставяне на потребителски
кредит от 14.06.2011 г. между банката и В.Й.А. бил предоставен банков кредит в
размер на 27 350 лв., който е усвоен от кредитополучателя В.Й.А. на
15.06.2011 г. Посочва се, че същият не заплаща дължимите погасителни вноски, за
което е представено извлечение от банката в заповедното производство. Ищецът
посочва, че поради неплащането на две поредни погасителни вноски на 24.02.2012 г.
и 24.03.2012 г., съгласно чл. 21 от Договора за кредит целият ползван кредит
заедно с лихвите е станал автоматично предсрочно изискуем на 25.03.2012 г.
/допусната техническа грешка в исковата молба/.
Посочва,
че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК
пред РС – Ч.. Такава е издадена по ч.гр.д.№ 79/2014г. по описа на ЧРС ведно с
изпълнителен лист от 10.02.2014г. По силата на посочените заповед за изпълнение
и изпълнителен лист ответникът е осъден да заплати главница – 26 344,91лв.
ведно със законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; договорна лихва за периода от 24.02.2012г. до 04.02.2014г. в
размер на 327,85лв.; наказателна лихва за периода от 24.02.2012г. до
04.02.2014г. в размер на 9 751,76лв. и съдебни разноски в заповедното
производство общо в размер на 1 705,59лв., от които за ДТ сумата от
728,49лв. и за адв. хонорар – сумата 977,10лв.
Образувано
е изпълнително производство, но тъй като ответникът е възразил, ищецът предявява
настоящият иск за установяване на вземането си към длъжника в едномесечен срок
от съобщението. Изложени са съображения относно настъпилата автоматична
предсрочна изискуемост, като ищецът счита, че не е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомяван съобразно чл. 21 от Договора за кредит за
настъпилата автоматична предсрочна изискуемост, като в исковата молба се
позовава на тази автоматична предсрочна изискуемост и при условие на
евентуалност в случай, че съдът не
приеме действието на уговорката за автоматична предсрочна изискуемост като
сбъдване на условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, то моли да се счита
исковата молба като волеизявление от името на кредитора –ищец за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит с основание и
размер, посочени в исковата молба.
Ищецът
моли да се приеме за установено между страните съществуването на вземане на
ответника, произтичащо от предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен на 14.06.2011г. както следва: главница – 26 344,91лв. ведно със
законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; договорна лихва за периода от 24.02.2012г. до 04.02.2014г. в
размер на 327,85лв.; наказателна лихва за периода от 24.02.2012г. до
04.02.2014г. в размер на 9 751,76лв. и съдебни разноски в заповедното
производство общо в размер на 1 705,59лв., от които за ДТ сумата от
728,49лв. и за адв. хонорар – сумата 977,10лв.
При
условията на евентуалност в случай, че бъдат отхвърлени обективно кумулативно съединените
установителни искове като главни на осн. чл. 430, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, моли съдът
да приеме за съвместно разглеждане в процеса и обективно съединени при
условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника като дължими по
същия договор за кредит за сумите: главница – 26 344, 91 лв. ведно със
законната лихва от 05.02.2014 г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; договорна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 04.02.2014 г. в
размер на 327,85лв.; наказателна лихва за периода от 24.02.2012 г. до
04.02.2014 г. в размер на 9 751,76 лв. и съдебни разноски в заповедното
производство общо в размер на 1 705,59 лв., от които за ДТ сумата от
728,49лв. и за адв. хонорар – сумата 977,10 лв.Претендира разноски.
Ответникът
е представил отговор с който взема
становище, че предявените искове са неоснователни по основание, и по размер, и
излага подробни възражения във връзка със същите. Твърди, че В.Й.А. - в качеството му на
кредитополучател по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, не е надлежно уведомен от ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането. Предмет на делото по установителния иск е вземането,
основано на документ, който не е представен с исковата молба - извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит.
Твърди, че в случая фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо
в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Сочи, че обявената
предсрочна изискуемост на остатъка по кредитното задължение не е достигнала до
знанието на ответника.
Счита за недопустима молбата на ищеца
исковата молба да бъде считана като волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Заявява, че получаването на волеизявлението от длъжника трябва да
предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като цитира съдебна практика.
Оспорва изцяло твърдените в исковата
молба „дължими суми" под формата на главница, договорна и наказателна
лихва.
Относно предявените при условията на
евентуалност обективно съединени осъдителни искове, счита същите за недопустими.
Заявява, че кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който
следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата
на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК - иск за установяване съществуването на
вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта
на осъдителния иск за присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за
изпълнение. Сочи, че ако въпреки наличието на заповед по чл.417 ГПК кредиторът
предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл.415, ал.1 във
вр. с чл.422 ГПК, искът ще е недопустим поради липса на правен интерес, който
би възникнал единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта, като цитира
съдебна практика.
Твърди, че предявената искова молба не
отговаря на разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.366 от ГПК, тъй като с нея не са представени
и не са връчени на ответника никакви писмени доказателства.
Ищецът
е депозирал и допълнителна искова молба,
в която е взел становище по отговора.
Твърди,
че дори и неприложени по настоящото дело,
документите, съдържащи се в ч.гр.д. №79/2014г. по описа на Районен съд - гр. Ч.,
са налични по посоченото дело и достъпът на длъжника, съответно неговия
процесуален представител до тях не е поставен в зависимост от съдействието на
ищеца, респ. заявителя по ч.гр.д.
Сочи,
че подадената частна жалба от ответника срещу
разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, постановено по ч.гр.д.
79/2014г. по описа на Районен съд - гр. Ч., във връзка с която е образувано
ч.гр. д. №1334/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. С.З., с което се
постановява незабавно изпълнение на издадената в полза на Банката заповед за
изпълнение на парично задължение, не представлява процесуална пречка за
редовността и допустимостта на предявения иск, още по-малко има отношение към
неговата основателност.
Оспорва направеното от ответника твърдение,
че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението не се били осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, поради което вземането на Банката не било изискуемо, като
счита същото за неправилно и необосновано и излага подробни съображения.
Относно цялостното оспорване на ответника
на претендираните от ищеца суми, в допълнителната искова молба се посочва, че начинът
на изчисляване на договорната и наказателната лихва е определен в сключения на
14.06.2011г. между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение. Сочи, че установяването на точния размер на дължимите от ответника
суми ще бъде извършено със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз
основа на която ще могат да бъдат установени размерът на издължените и
просрочени суми, отделните елементи на задължението.
Оспорва
твърденията на ответника, че предявените
в условията на евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове
били недопустими поради липса на правен интерес у ищеца, като счита, че те не
са относими към конкретната хипотеза и излага подробни съображения.
Ответникът
е представил допълнителен отговор, в
който е взел становище по допълнителната искова молба и е изложил своите
съображения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Безспорно е
установено, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит от 14.06.2011 г., по силата на който на В.Й.А. е предоставен
банков кредит в размер на 27 350 лв., който е усвоен от кредитополучателя
на 15.06.2011 г. Съгласно чл. 21 от Договора за кредит, при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван.
Видно
от ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на Районен съд – Ч. в полза на „О." АД е издадена заповед № 17/10.02.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист,
съгласно която В.Й.А.
следва да заплати на „О." АД главница – 26 344, 91 лв. ведно със
законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; договорна лихва за периода от 24.02.2012 г. до 04.02.2014 г. в
размер на 327, 85 лв.; наказателна лихва за периода от 24.02.2012 г. до
04.02.2014 г. в размер на 9 751,76 лв. и съдебни разноски в заповедното
производство общо в размер на 1 705, 59 лв., от които за ДТ сумата от 728,
49 лв. и за адв. хонорар – сумата 977, 10лв. В законноустановения срок е
постъпило възражение от В.Й.А. против издадената заповед за изпълнение, поради
което на „О." АД са дадени указания
да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
По делото е изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не
е оспорена от страните и чието заключение съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено.
Вещото лице посочва, че по счетоводни
данни на „О." АД на 15.06.2011 г. по банковата сметка IBAN *** В.Й.А., ЕГН: **********, по
силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен на 14.06.2011г., са преведени 27 350 лв. Като основание за постъпилата
сума, в дневното извлечение от банковата поща е посочено „Усвояване на
кредит". От усвоеният кредит В.Й.А. е погасил задълженията си по две
кредитни карти.
Сочи, че с отпуснатата сума на 15.06.2011г.
са погасени следните задължения на ответника в общ размер 27 349,30 лв., в това
число:
- 5 054,30 лв. -
задължения карти ЕСМС и
- 22 295,00 лв. -
погасяване - златна кредитна карта.
В експертизата се сочи, че по счетоводни
данни на „О." АД, гр. С., предоставеният кредит на кредитополучателя В.Й.А.,
ЕГН **********, по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 14.06.2011г., е станал автоматично предсрочно изискуем при
условията на чл.21 от Договора на дата 25.03.2012г., поради неплащане на две
поредни погасителни вноски.
Вещото лице посочва, че съобразно
условията на процесния договор и представения Погасителен план, дължимите суми
към дата 25.03.2012г. (без наказателните лихви за просрочие) са в общ размер 4
332,69лв., Посочва, че внесените
от В.Й.А. суми по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 14.06.2011г., са в общ размер 1 590,00 лв.
С внесените 1 590,00 лв. са погасени
задължения, подробно описани в заключението на експертизата.
В експертизата се сочи, че съобразно
счетоводните книги на „О." АД, гр. С., В.Й.А. не е погасил дължимите
анюитетни месечни вноски за месеците 02.2012г. и 03.2012г., съответно като
падежи и суми:
|
№ на Погасителна вноска |
Падеж |
Дължима главница |
Дължима лихва върху редовна главница |
Дължими застраховки |
Общо дължима сума |
|
9 |
26.02.2012 г. |
103,06 лв. |
351,27 лв. |
27,08 лв. |
481,41 лв. |
|
10 |
26.03.2012 г. |
104,44 лв. |
349,89 лв. |
27,08 лв. |
481,41 лв. |
|
Всичко: |
- |
207,50 лв. |
701,16 лв. |
54,16 лв. |
962,82 лв. |
Вещото лице посочва, че съгласно чл. 21
от Договор за потребителски кредит без обезпечение от 14.06.2011г. при пълно
или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван,
като в този случай, кредитът следва да бъде обявен за автоматично предсрочно
изискуем на 27.03.2012г.
В експертизата се сочи, че при приемане,
че целият дълг е станал предсрочно изискуем към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК,
а именно 05.02.2014г. /настъпила автоматична предсрочна изискуемост/,
задължението на В.Й.А., по счетоводни данни на „О." АД ще бъде в размер на
36 424,52 лв. (тридесет и шест хиляди четиристотин двадесет и четири лв. и
петдесет и две стотинки), в това число:
- Главница: 26 344,91 лв.
- Договорна лихва за периода от
24.02.2012г. до 04.02.2014г. - 327,85лв. и
- Наказателна лихва за просрочени
главници от 24.02.2012г. до 04.02.2014 г. - 9 751,76 лв.
Посочва се, че съгласно чл. 7, ал.1 от
процесния Договор, при забава на плащането на главницата по кредита от страна
на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгласно договореното в чл.4 за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва.
Към момента на сключване на договора, лихвеният процент, който се прилага при
забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на
20.5%. Законната лихва върху главницата от 26 344,91 лв., за периода от
27.02.2012г. до 04.02.2014г. включително, е в размер на 5 230,53 лв.
Вещото лице твърди, че ако се приложи
ограничителното условие за размера на наказателната лихва, дължимата сума към
05.02.2014г. ще бъде в размер на 31
903,29 лв.
Експертизата установява, че ако се
приеме, че задълженията са станали предсрочно изискуеми с предявяване на
исковата молба (същата е заведена на 27.11.2014г.), законната лихва върху
главницата от 26 344,91лв., за периода от 27.02.2012г. до 26.11.2014г.
включително, е в размер на 7 394,76 лв.
Ако се приложи ограничителното условие за
размера на наказателната лихва, дължимата сума към 27.11.2014г. ще бъде в
размер на 34 067,52 лв.:
Вещото лице посочва, че при годишен лихвен процент на наказателната лихва от 20.5% дължимата сума към 27.11.2014г. е в
размер на 41 779,74 лв.:
Сочи, че съобразно представеният
Погасителен план, анюитетните вноски с настъпил падеж са както следва:
- Към дата 05.02.2014г. - 11 553.84 лв.,
- Към дата 27.11.2014г. - 16 367.94 лв.
В експертизата се посочва, че от страна
на Банката не претендират за неплатени застраховки, тъй като застрахователният
договор е прекратен.
Задълженията по Погасителен план, без
сумите за застраховки са, както следва: към 05.02.2014 г. сума в размер на 10 903,
92 лв. и към 27.11.2014г. сума в размер на 15 447, 22 лв.
Вещото лице е установило, че счетоводните
записвания от „О." АД по отношение задължението на В.Й.А., ЕГН: **********,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен на 14.06.2011г., са водени редовно.
От допълнителното заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява следното :
Падежиралата главница до дата 05.02.2014
г., е в общ размер 2 892,63 лв.
Дължимата договорна лихва до дата
05.02.2014 г. е начислена върху падежиралите главници. Същата е в общ размер
327,85 лв.
В представената от „О.“ АД, гр. С. с
придружително писмо (Вх. № 3083/08.03.2016 г. на СтОС) Справка за начислената
договорна лихва и наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
26.02.2012 г. до 26.01.2014 г. относно задължението на В.Й.А., ЕГН **********,
кредит № LD**********, е посочено, че
дължимата наказателна лихва върху просрочена главница е в размер на 21%.
Наказателната лихва изчислена само върху
падежиралите просрочени главници, до дата 05.02.2014 г., при годишен лихвен
процент 21%, е в общ размер 565, 35 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от процесния
Договор, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия
лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4 за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва.
Към момента на сключване на договора, лихвеният процент, който се прилага при
забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на
20,5%.
Наказателната лихва изчислена само върху
падежиралите просрочени главници, до дата 05.02.2014 г., при годишен лихвен
процент 20,5%, е в общ размер на 551,89 лв.
Ако се приложи ограничителното условие за
размера на наказателната лихва, и същата бъде изчислена на базата на законната
лихва, то същата ще бъде в размер на 274,79 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
По исковете
с право основание чл. 422 ГПК.
От
доказателствата по делото и от становищата на страните съдът приема за безспорно
обстоятелството относно сключения между тях договор за кредит при описаните в
него условия. Няма спор и че отпуснатият кредит е усвоен от ответника. Спорен е
въпросът относно предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно т. 18 на ТР № 4/13 г. на ОСГТК
на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
В настоящия случай от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е просрочил
заплащането на две погасителни вноски – на 24.02.2012 г. и на 24.03.2012 г., поради
което съгласно чл. 21 от Договора за кредит целият ползван кредит заедно с
лихвите е станал автоматично предсрочно изискуем на 25.03.2012 г. Така с неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит и ответникът е загубил преимуществото на срока. Въпреки това
волята на кредитора да направи предсрочно изискуемо цялото си вземане не е
достигнала до длъжника, чрез надлежно връчено уведомление преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, поради което изискуемостта на претендираните
вземания не е настъпила. Ето защо изискуеми ще са единствено вземанията
включени в заповедта за изпълнение и представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 139/05.11.2014г.
по т. д. № 57/2012г. на ВКС, І т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е настъпила изискуемостта на 32 погасителни
вноски, чиито размер е 2 892,63 лв. За разликата до пълния заявен размер
от 26 344, 91 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК, така както е било поискано.
В настоящия случай, предмет на заповедта
за изпълнение е и редовната договорна лихва в размер на 327, 85 лв. за
периода от 24.02.2012 г. до 04.02.2014 г. посочена в чл. 4 от договора, която следва
да бъде присъдена в претендирания от ищеца размер. Видно от допълнителното
заключение дължимата договорна лихва до дата 05.02.2014 г. е начислена върху
падежиралите главници и е в общ размер 327,85 лв.
Ищецът претендира и наказателна лихва в
размер на 9 751, 76 лв. за периода от 24.02.2012 г. до 04.02.2014 г. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от процесния Договор, при забава на плащането на главницата по
кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост
на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва,
включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4 за редовна
главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера
на законната лихва. Към момента на сключване на договора, лихвеният процент,
който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна
изискуемост е в размер на 20,5%. Видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза при прилагане на ограничителното условие за размера на
наказателната лихва, и същата бъде изчислена на базата на законната лихва, то
същата ще бъде в размер на 274,79 лв. Поради това съдът намира, че предявения
иск за наказателна лихва следва да бъде уважен в размер на 274, 79 лв.
за периода от 24.02.2012 г. до 04.02.2014 г., като за разликата по пълния
заявен размер от 9 751, 76 лв., искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 432 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът приема, че така предявеният в
евентуалност осъдителен иск е процесуално допустим, доколкото основанието, на
което се търси плащане по него е различно от това на иска по чл. 422 ГПК. В
рамките на иска по чл. 422 ГПК кредиторът се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост при условията на чл. 21 от сключения между страните договор и
настъпила автоматична предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението.
По осъдителния иск е въведено като
основание това за упражнено право за обявяване вземането за предсрочно
изискуемо вкл. с подаване на исковата молба, съдържаща изрично изявление в този
смисъл. Следователно основанието на осъдителната претенция е друго, а именно
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането в един различен, последващ
момент - този на получаване препис от исковата молба и в този смисъл променя
основанието, на което е издадена заповедта - т.11б ТР № 4/2013г. на ОСГТК.
Тъй като съдът приема, че основанието на
което е заявен искът по чл. 422 ГПК не се е сбъднало, то на разглеждане подлежи
така заявения в евентуалност иск по отношение единствено на претендираната
главница. По отношение на претендираната договорна и наказателна лихва в
заявените размери за периода от 24.02.2012 г. до 04.02.2014 г. е налице
произнасяне по исковете по чл. 422 ГПК, поради което в тази част заявените в
евентуалност искове не подлежат на разглеждане и съдът не следва да се
произнася.
По делото е безспорно установено, че ответникът
не е заплатил две
поредни погасителни вноски на 24.02.2012 г. и 24.03.2012 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба
са били настъпили предпоставките на чл. 21 от договора. Поради това съдът
приема, че независимо от уговореното в чл. 23, че при преустановяване на
плащанията на поне две вноски, настъпва автоматична предсрочна изискуемост и
без уведомяване на длъжника, то съобразно разрешението дадено с ТР 4/2013г.,
независимо че то касае иска по чл. 422 ГПК, при упражняване правото на банката
да лиши длъжника от преимуществото на срока и да обяви цялото вземане за
предсрочно изискуемо, то този длъжник следва да бъде уведомен за това. От
момента на уведомяването следва да се приеме, че е настъпил преобразуващия
ефект на изявлението правейки цялото непогасено вземане за изискуемо. Ето защо
съдът приема, че ответникът е уведомен за избора на банката да направи кредита
предсрочно изискуем едва с получаването на изричното изявление в този смисъл
направено с подадената на 27.11.2014 г. искова молба От тази дата следва да се приеме, че е
настъпил ефекта на предсрочната изискуемост. Длъжникът е изгубил преимуществото
на срока, изискуемостта на цялото задължение е настъпила, а оттам и право на
кредитора да предприеме действия по изпълнение.
Съобразно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза размерът на главницата възлиза на сумата от 26 344,
91 лв. в случай че предсрочната изискуемост е настъпила към датата на подаване
на исковата молба - 27.11.2014 г. От така заявения размер на главницата, до
който искът се явява основателен, следва да се приспадне сумата от 2 892,
63 лв., включена в предмета на иска по чл. 422 ГПК. Или общия размер на
дължимата главница по договора за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен на 14.06.2011г. е сумата от 23 452, 28 лв., ведно със
законна лихва считано от подаване на исковата молба 27.11.2014г. до
окончателното изплащане.
По
отговорността за разноските :
С решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящия случай В.Й.А. следва да заплати на “О.” АД направените по ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на Районен съд – Ч.
разноски в размер на 163, 67 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът В.Й.А. следва да заплати на “О.” АД
направените в настоящото производство разноски в размер на 2 349, 50
лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Ищецът “О.” АД следва да заплати на ответника В.Й.А.
направените в настоящото производство разноски в размер на 424, 10 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от
горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.З. в настоящия състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, съществуване
на вземанията на “О.” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, с ЕИК:***, за сумите, произтичащи от Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 14.06.2011г., както следва:
-
2 892, 63 лв., представляваща главница за периода 26.02.2012 г. до
05.02.2014 г., ведно със законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното и
пълно погасяване на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
2 892, 63 лв. до пълния предявен размер от 26 344, 91 лв.;
-
327, 85 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 24.02.2012г. до 04.02.2014г.;
- 274, 79 лв., представляваща наказателна
лихва за периода от 24.02.2012г. до 04.02.2014г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 274, 79 лв. до пълния предявен размер от 9 751, 76 лв.,
за които вземания е издадена заповед за
изпълнение № 17 от 10.02.2014 г. по ч.гр.д. № 79/2014 г. по описа на Районен
съд – Ч., ведно с Изпълнителен лист от 10.02.2014г.
ОСЪЖДА В.Й.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на “О.” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ***, с ЕИК:*** сума в размер на 23 452, 28 лв., представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 14.06.2011 г. вземането по
който е станало предсрочно изискуемо, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 27.11.2014 г. до окончателното
погасяване на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 23 452,
28 лв. до пълния предявен размер от 26 344, 91 лв.
ОСЪЖДА В.Й.А., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на “О.” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, с ЕИК:*** направените по ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на Районен съд – Ч.
разноски в размер на 163, 67 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В.Й.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на “О.” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ***, с ЕИК:*** направените в настоящото
производство разноски в размер на 2 349, 50 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “О.” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район ***, с ЕИК:*** да заплати
на В.Й.А., ЕГН **********, адрес: ***
направените в настоящото производство разноски в размер на 424, 10 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: