Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260583 Година
25.06.2021 Гр-
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дв-есет и шести май Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докл-ваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1434 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Б. - твърди в
исковата си молба, че по договор за потребителски заем №
PLUS-11292347/26.05.2015 г. отпуснал 5000 лева и закупуването на застраховка от
1680 лева на ответника, а той следвало да върне заема на 60-месечни вноски,
всяка по 180.37 лева, а преустановил плащането на вноските на 05.09.2017 г., до
която дата били погасени 26 вноски. На основание чл. 5 вземането ставало изискуемо
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски,
считано от п-ежната дата на втората пропусната вноска. По този начин ответникът
следвало да му плати остатъка по заема в размер на 5357.32 лева, представляващ
оставащите 34 броя погасителни вноски към 05.10.2017 г., към която дата станал
изискуем в целия му размер, за което ищецът му изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го
погаси. Ответникът дължал и законна лихва от 745.72 лева за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита на 05.10.2017 до 03.09.2019 г. Подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по образуваното
гр.д. № 4846/2019 г. била изд-ена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искането е да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3830.82 лева за главница от
невърнатия кредит, с 1526.50 лева възнагр-ителна лихва от 05.09.2017 г. до
05.06.2020 г., със 745.72 лева обезщетение за забава от 05.10.2017 г. до 03.09.2019
г., и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащането й, за които парични з-ължения е изд-ена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4846 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Й.С.А., редовно
призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не се явява, не
изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти,
от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът
е подал на 26.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 4846/2019
г. на СтРС, по което на 27.09.2019 г. е изд-ена исканата заповед, която е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, пор-и което на 15.05.2020
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които пор-и това се смятат предявени на
26.09.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 от ГПК).
На 26.05.2015 г., между
ответника, като кредитополучател и влялото след това в ищеца - Б. Е-, като
кредитор, са сключили в писмена форма при общи условия представения по делото
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК (л. 5-19). От т.
1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза,
което съдът възприема, пор-и неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява още, че на 27.05.2015 г.
влелият се след това в ищеца горепосочен кредитор Б. Е-, е изпълнил з-ължението
си по същия договор, като на тази дата е предоставил, а ответникът усвоил
уговорения кредит от 5000 лева (л. 100).
При това положение,
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно з-ължение по
същия договор и е върнал този кредит с лихвите съгласно уговорените в същия
разсрочени вноски, точно и без забава, лежи върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). От IV-8 ЗСИЕ се установи по делото обаче, че за погасяването му същият е платил
само 26 погасителни вноски на обща стойност 4708.88 лева, след което на
05.09.2017 г. е преустановил плащанията си и не е извършвал такива до
приключване на съдебното дирене (т. IV-8 ЗСИЕ, л. 99).
Пор-и това и на
основание чл. 5, изр. 2 от договора (л. 7),
влелият се след
това в ищеца горепосочен негов кредитор Б. Е- е обявил на 05.10.2017 г.
вземанията по този договор за изцяло и предсрочно изискуеми, за което е
уведомил ответника по пощата на 27.03.2018 г., видно от представеното
уведомление и обратна пощенска разписка за получаването му (л.
24-25 и т. IV-6-7 ЗСИЕ, л. 99). При това положение,
независимо, че тази клауза на чл. 5, изр. 2 от договора, която урежда условията
за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на този кредит, според която,
в случай, че ответникът просрочи две или повече месечни вноски, настъпва автоматична
предсрочна изискуемост на същия кредит считано от п-ежа на втората просрочена
вноска, без да е необходимо кредиторът да му изпраща уведомление за това, е
неравноправна, защото съдържа неяснота относно тежестта на неизпълнението,
обуславящо уговорената в нея автоматична предсрочна изискуемост, което поставя ответника
в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора по този договор,
който може да се позове на нея винаги, когато ответникът забави плащане на две
вноски по кредита, дори забавата да е незначителна, частична или да касае само
акцесорни з-ължения от тези вноски (така и Р 109-2019-II т.о.), то доколкото в
случая ответникът е уведомен за обявената въз основа на нея предсрочна
изискуемост, следва да се приеме съгласно т. 18 на постановеното от ОСГТК на
ВКС ТР 4-2014 г., че тя е произвела своето действие именно от датата на
получаване от ответника на 27.03.2018 г. на волеизявлението на кредитора за
обявяването на този кредит за предсрочно изискуем (т. 18 на ВКС ТР 4-2014-ОСГТК).
Според ЗСИЕ, към датата
на подаване на заявлението, ответникът дължи на ищеца по този кредит сумата от 3774.82
лева за главница, с 1526.50 лева възнагр-ителна лихва 05.09.2017 г. до 05.06.2020
г., със 760.90 лева мораторна лихва от 05.10.2017 г. до 03.09.2019 г. и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 26.09.2019 г. до
изплащането й (т. 4 от ЗСИЕ, л. 100).
Според т. 2 от з-ължителното
за съдилищата ТР 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК обаче, при обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, уговорената възнагр-ителна лихва за последващ период,
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. А след като е така и
в случая Б. Е- е обявило процесния кредит за предсрочно изискуем с получаването
от ответника по пощата на това му волеизявление на 27.03.2018 г., то ответникът
дължи на ищеца само неплатената за периода от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г.
възнагр-ителна лихва по кредита, която видно от представеното от ищеца с
исковата му молба извлечение е в размер на 484.66 лева за същия период от
05.09.2017 г. до 27.03.2018 г. (л. 21). Други релевантни доказателства няма
представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
са доказани в своето основание. По делото се установи, че страните са сключили
в предвидената от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за действителност, процесния договор
за потребителски кредит, по който влялото се в ищеца след това горепосочено
дружество е изпълнило договорното си з-ължение и е предоставило на ответника уговорения
кредит, а последният не е изпълнил точно в количествено и времево отношение своето
насрещно з-ължение да го върне с уговорените възнагр-ителни лихви разсрочено,
на месечни вноски, така, както е уговорено в погасителния му план. По този
договор ответникът е платил само сумата от общо 4708.88 лева и е преустановил
плащанията си по него, каквито не е извършвал за погасяването му до приключване
на съдебното дирене. Пор-и това този кредит е обявен на 27.03.2018 г. за
предсрочно изискуем, с което на същата дата е настъпил и п-ежа за връщането му,
въпреки което ответникът не е погасил същия кредит до приключване на съдебното
дирене. Пор-и това остава да дължи на ищеца по него към датата на приключване
на съдебното дирене, 3774.82 лева главница, с 484.66 лева възнагр-ителна лихва
от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., както и претендираната от ищеца за исковия
горепосочен период по-малка по размер от дължимата му се за същия период според
вещото лице мораторна лихва от 745.72 лева, заедно със законната лихва върху
тази главница от подаване на заявлението в съда до изплащането й. Това неизпълнение
на ответника е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина,
която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). Пор-и това съдът
намери, че претендираните от ищеца с исковете вземания до тези неплатени му от
ответника до приключване на съдебното дирене главница, възнагр-ителна,
мораторна и законна лихви, са възникнали и съществуват (чл. 422, ал. 1 ГПК). Пор-и
това следва с настоящото решение да се признае за установено по отношение на
ответника, че му ги дължи. В останалата им част, съответно н- сумите от 3774.82
лева главница и 484.66 лева възнагр-ителна лихва до претендираните 3830.82 лева
и 1526.50 лева и за периода от 27.03.2018 г. до 05.06.2020 г., предявените от
ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на тази
главница и лихва, следва да бъдат отхвърлени в тези им части, като неоснователни,
заедно с претендираната законна лихва върху отхвърлената част от главницата от
заявлението до изплащането й.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 342.23 лева (от
които внесена за производството държавна такса от 142.23 лева, възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй
като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт и 100
лева внесено възнаграждение за вещото лице), както и сторените от него разноски
в заповедното производство в общ размер от 172.06 лева (от които 122.06 лева
внесена за същото производство държавна такса и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в същото производство от юрисконсулт), следва да се възложат в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по делото или
съответно 280.69 лева и 141.11 лева (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, ответникът също има право да му се
присъдят, съразмерно с отхвърлената част от исковете, сторените по делото и в
заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). Няма обаче данни същият да е сторил такива в тези производства,
пор-и което такива не му се и присъждат.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.С.А., с ЕГН **********,***, че дължи на Б. -, вписано
в - в П. с № -, със седалище и -рес на управление гр. П. -, сумата от 3774.82
лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски паричен кредит PLUS-11292347
от 26.05.2015 г., с 484.66 лева възнагр-ителна
лихва от 05.09.2017 г. до 27.03.2018 г., със 745.72 лева мораторна лихва от
05.10.2017 г. до 03.09.2019 г., и законна лихва върху тази главница от
26.09.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични з-ължения е изд-ена
заповед № 2557/27.09.2019 г. за изпълнение на парично з-ължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 4846 по описа за 2019 г. на Старозагорски районен съд, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Б. - с п.а., против Й.С.А. с п.с.,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуването на вземанията за главница и възнагр-ителна
лихва, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно н- сумите от 3774.82 лева и 484.66 лева
до претендираните 3830.82 лева и 1526.50 лева и за периода от 27.03.2018 г. до 05.06.2020
г., както и за съществуване на вземането за законна лихва върху тази отхвърлена
част от главницата от 26.09.2019 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА
Й.С.А. с п.с., да заплати на Б. - с п.а., сумата от 280.69 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 141.11 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело №
4846 по описа за 2019 г. на Старозагорски районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: