ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№191./21.03.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 128/19г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.С.И. и Г.П.И., чрез адв. П. против
определение № 3237/07.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 2656/2018г. на ОС –
Варна, с което е оставена без разглеждане депозираната от жалбоподателите жалба
срещу действия на ЧСИ, рег. № .., извършени по изп.д. № …, в резултат на което
от банковата сметка на Р.И. в „ОББ“ АД е изтеглена сумата от 7 523.93 лева
и преведена по сметка на ЧСИ.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
както и че съдът не се е произнесъл по всички наведени от тях основания, въз
основа на които се оспорват действията на ЧСИ. Иска се неговата отмяна и
връщане делото за произнасяне по същество.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна –
взискателят И.М.П., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Пледира се за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и
законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е приел, че
депозираната пред него жалба против действията на ЧСИ Н. Денчева е процесуално
недопустима тъй като се обжалват действия, които не попадат в предметния обхват
на чл.435 ГПК, а по отношение на жалбоподателя Р.И. и като просрочена. Приел е
също така, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение,
претендирано в изпълнителния процес е преждевременно, тъй като липсва акт на
съдебния изпълнител за приемане на такова, както и че такова не е включено в
размера на изтеглената сума.
Тези изводи са правилни и законосъобразни,
поради което и се споделят от настоящата инстанция.
Видно от материалите по изпълнителното дело,
същото е образувано по молба на И.П. против жалбоподателите за принудително
събиране на сумата от 6 834 лева, представляваща дължими съдебни разноски,
за което е издаден изпълнителен лист № 293/02.07.2018г. по гр.д. № 2849/2015г.
на ОС – Варна.
Съобразно направеното от взискателя искане
принудителното изпълнение е насочено срещу вземане на длъжника Р.И. от „ОББ“
АД, като едновременно с изпращането на ПДИ е наложен запор на банковата му
сметка до размер на сумата от 7 523.93 лева, включваща вземането по
изпълнителния лист и следващата се държавна такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
ПДИ до длъжника Г.И. е редовно връчена, при
условията на чл.47 ГПК на 27.09.2018г. /когато е изтекъл 14-дневния срок от
залепване на уведомлението/.
ПДИ до другия длъжник е получена лично от
него на 13.09.2018г.
Изрично в ПДИ се съдържа уведомление за
наложения запор.
Следователно срокът за обжалване действията
по налагане на запора за длъжника Р.И. е изтекъл на 20.09.2018г. /работен ден/,
поради което и депозираната от него на 25.09.2018г. жалба се явява просрочена.
Вън от това, и за двамата жалбоподатели
жалбата, се явява недопустима поради това, че атакуваното от тях действие не
подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК
длъжниците, каквото процесуално качество имат жалбоподателите, могат да
обжалват изчерпателно изброените в тези две разпоредби действия, сред които
запорът и реализирането му не попадат. Единствено, само при наведени доводи за
нарушение на забраната по чл.444 ГПК засегнатият длъжник може да обжалва и
действията по налагане на запора. В настоящия случай, изложените в жалбата до
ОС – Варна оплаквания не съдържат твърдения за несеквестируемост на сумите по
банковата сметка на Р.И.. Доводите са единствено за нередовно уведомяване за
започналото изпълнително производство, събиране на целия дълг само от него,
както и за подадена молба по чл.303 ГПК. Същите не обосноват допустимост на
обжалването, а евентуални вреди от събирането на сума, надвишаваща размера на
дълга на длъжника, чиято сметка е запорирана могат да бъдат реализирани по реда
на чл.441 ГПК.
Към мотивите на първостепенния съд следва да
се добави и това, че другият длъжник - Г.И.
не е засегната от атакуваното действие, поради което липсва и правен интерес от
неговото обжалване от нея.
Обоснован е и извода на съда за липса на акт
на ЧСИ досежно признати разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и
жалбата срещу каквото и да било адвокатско възнаграждение е недопустима.
Ето защо обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното от
насрещната страна искане, въззивниците следва да й заплатят разноски за настоящото
производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
529.65 лева.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 3237/07.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 2656/2018г. на ОС
– Варна.
ОСЪЖДА
Р.С.И., ЕГН **********, с адрес *** и Г.П.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.М.П., ЕГН **********
сумата от 529.65 лева /петстотин двадесет девет лв. 65 ст./, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл.78 ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.