Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4357 15.11.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14962 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 133, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ищецът А.ска колегия - В., с ЕИК *********, с адрес:
гр. В., ул. „Батак“ № 7, представлявана адв. Ю.Г.Г. -П. на А.ския съвет е
предявил против адв. С.Г.С., с ЕГН: **********,***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи следните суми: 1260 лева, представляваща
неплатена глоба по д.д. № 36 / 2016 г., по описа на III състав на Дисциплинарен
съд при АК В.; 7.40 лева, представляващи незаплатени разноски по д.д. № 36 /
2016 г. по описа на III състав на Дисциплинарен съд при АК В.; 1680 лева,
представляващи незаплатена глоба по д.д. № 37 / 2016 г. по описа на III състав
на Дисциплинарен съд при АК В.; 7.40 лева, представляващи незаплатени разноски
по д.д. № 37 / 2016 г. по описа на III състав на Дисциплинарен съд при АК В.;
3.70 лева - незаплатени разноски по д.д. № 23 / 2016 г.по описа на IV състав на
Дисциплинарния съд при АК В., за които вземания е издадена заповед № 3830 /
02.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 5572 / 2017 г. по описа на XIX състав на Пловдивския районен съд.
В исковата молба се твърди, че с решение от 27.10.2016
г., постановено по д. д. № 36 / 2016 г., Дисциплинарният съд при АК В. бил
признал С.Г.С., вписана като а. в АК В. за виновна в това, че е извършила
дисциплинарно нарушение по чл. 132, вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗА, изразяващо се в
неплащане на дължим членски внос за 2016 г., дължима към АК В. и Висшия а.ски
съвет за месеците юни и юли 2016 г., поради което и на основание чл. 133, ал.
1, т. 5 от ЗА е наложил наказание „лишаване от право да упражнява а. професия
за срок от 10 / десет / месеца", както и глоба в размер на три минимални
работни заплати, а именно 1260 лева, на основание чл. 133, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 133, ал. 2 от ЗА. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати и
направените по делото разноски в размер на 7, 40 лева в полза на ищеца А.ска
колегия В., на основание чл. 143, ал. 1 от ЗА. Решението е било обжалвано от
С.С. пред Висшия дисциплинарен съд при ВАС, по повод на което е образувано д.д.
№ 65 /2016 г. С определение от 17.02.2017 г. на Висшият дисциплинарен съд при
ВАС е оставил без разглеждане жалбата на С. С., като недопустима, от която дата
и решението е влязло в законна сила.
С решение от 08.11.2016 г., постановено по д.д. № 37 /
2016 г., Дисциплинарният съд при АК В. бил признал С.Г.С., вписана като а. в АК
В. за виновна в това, че е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 132, вр. с
чл. 49, ал. 1 от ЗА, изразяващо се в неплащане на дължим членски внос за 2016
г., дължима към АК В. и Висшия а.ски съвет за месец август 2016 г., поради
което и на основание чл. 133, ал. 1, т. 5 от ЗА е и било наложено наказание
„лишаване от право да упражнява а. професия за срок от 10 / десет /
месеца", както и глоба в размер на четири минимални работни заплати, а
именно 1680 лева, на основание чл. 133, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 133, ал. 2
от ЗА. Със същото решение ответницата била осъдена да заплати и направените по
делото разноски в размер на 7, 40 лева в полза на ищеца А.ска колегия В., на
основание чл. 143, ал. 1 от ЗА. Решението
било обжалвано от С.С. пред Висшия дисциплинарен съд при ВАС, по повод
на което е образувано д.д. № 67 / 2016 г. С определение № 17.02.2017 г. Висшият
дисциплинарен съд при ВАС е оставил без разглеждане жалбата на С.С., като
недопустима, от която дата и решението, постановено от Дисциплинарния съд при
АК В. по д.д. № 37 / 2016 г. е влязло в законна сила.
С решение от 15.09.2016 г., постановено по д.д. № 23 /
2016 г., Дисциплинарният съд при АК В. е признал С.Г.С., вписана като а. в АК
В. за виновна в това, че е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 132, вр. с
чл. 49, ал. 1 от ЗА, изразяващо се в неплащане на дължим членски внос 2015 г. и
2016 г., дължима към АК В. и Висшия а.ски съвет за месец декември 2015 г.,
месеците януари, февруари, март, април, май 2016 г., поради което и на
основание чл. 133, ал. 1, т. 5 от ЗА е наложил наказание „лишаване от право да
упражнява а.п. за срок от 3 / три / месеца, като е осъдил С.Г.С. *** разноски
за дисциплинарното производство в размер на 3, 70 лева на основание чл. 143,
ал. 1 от ЗА. Решението е влязло в законна сила на 09.12.2016 г. и е обнародвано
в ДВ бр. 23 от 17.03.2017 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си
към ищеца за заплащане на дължимите суми. Нормата на чл. 49 от ЗА вменява
задължение на всеки а. или а. от ЕС ежемесечно да заплаща дължимите вноски към
а.ските съвети и към Висшия а.ски съвет. Съгласно чл. 133, ал. 2, изр. 2 от ЗА
глобата представлявала наложено
наказание на а. за извършени от него дисциплинарни нарушения и се събира в
полза на а.ската колегия.
Било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по
образуваното ч. гр. д. 5572/2017 г. по описа на РС Пловдив, била издадена
заповед за изпълнение за следните суми: 180 лева, представляваща сбор от
неплатени вноски към А.ски съвет - В.
за периода от
01.09.2015 г. до
31.08.2016 г. включително; 120 лева, представляваща сбор от неплатени
вноски към Висш а.ски съвет за периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2016 г.
включително; 1260 лева, представляваща неплатена глоба по д. д. № 36 / 2016 г.
по описа на III състав на Дисциплинарен съд при АК В.; 7.40 лева,
представляващи незаплатени разноски по д. д. № 36 / 2016 г. по описа на III
състав на Дисциплинарен съд при АК В.; 1680 лева, представляващи незаплатена глоба
по д.д. № 37 / 2016 г. по описа на III състав на Дисциплинарен съд при АК В.;
7.40 лева, представляващи незаплатени разноски по д.д. № 37 / 2016 г. по описа
на III състав на Дисциплинарен съд при АК В.; 3.70 - незаплатени разноски по
д.д. № 23 / 2016 г.по описа на IV състав на Дисциплинарния съд при АК В.; 65.17
лева - разноски, сторени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 5572 /
2017 г. по описа на XIX състав на ПРС.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК е била връчена на длъжника С.Г.С., след което същата е депозирала
възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо, за ищеца било налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането му на
основание чл. 422 от ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че претендираните вноски за месеци юни
, юли и август били внесени по банков път. Навежда доводи, че била взела на
заем пари, за да внесе - 25 лева по
сметка на АК гр.В. и 20 лв.по сметка на ВАДв Съвет. Твърди, че решението по
дело №36/2016г. не е влязло в сила. Твърдя, че за месец август не дължи вноска
към датата на постановяване на решението по д.д.№37/2016 г., което не било
влязло в сила, защото й се дължи обезщетение за вреди , основанието на което
вземане е определено с решение на ВКС по гр.д.№13/2015 г. влязло в сила на
22.07.2015 г. На същото основание не дължала и суми по решение по д.д.№37/2015
г. на ДС при АК гр. В., за месеците септември , октомври и ноември 2015 г. За
сумите, които не била платила на АК гр. В., прави възражение за прихващане с дължими спрямо нея суми, като обезщетение
за вреди , предявени по гр.д.№15808/2015 г. на СГС. твърди, че искът е недопустим, тъй като
от приложените решения на ДС при АК гр.
В., се вижда, че те не са влезли в сила. Решения по д.д.№36/2016 г. и по
д.д.№37/2016 г. на ДС при АК гр. В., се вижда, че не били влезли в сила, защото
в самите решения дисциплинарните състави и били дали 14 дневен срок за
обжалване и са посочили, че той тече от датата , на която съм уведомена за
решенията. От самите дисциплинарни дела се вижда, че не съм присъствала на
заседанията. Самите състави били дали 14 дневен срок от уведомяване,
следователно, приетото от тримата а. С., К.-Т. и Н. С., че срокът течал от
датата на заседанието било тенденциозно , предвид , това, че и в НПК и в ГПК
има разпоредби, че когато съдът даде по-дълъг срок, от предвидения в закона, се
счита, че действието е в срок, а и в НПК има разпоредби за възстановяване на
срокове. Твърди, че спрямо лицето Е. К.-Т., бил
поискан отвод, на Н. С. също, защото представлявала ВАдвСъвет, по дело
относно заличаването й като а. . Твърди, че определени представители на АК гр.
В., в това число Ю.Г., сега П., са й причинили значителни имуществени вреди, и
понеже са действали като представители на АК гр. В., колегията носи имуществена
отговорност за така нанесените ми вреди. Отговорност носи и Висш А.ски Съвет,
предвид съпричиняване на вредите с редица свои актове. Правата си на
обезщетение ответницата била заявила по съдебен ред по гр.д.№15808/2015 г.. на
СГС 6 с-в и по гр.д.№5296/2016 г. на СГС 14 с-в , и с изявление до АК гр. В.,
по повод искани обяснения за неплатени вноски. С решението на ВКС, било установено
със сила на пресъдено нещо и със задължителна сила на мотивите, че е следвало
АК гр. В. и ВАдвСъвет, да възстановят вписването ми в регистъра на а.ите още
през 2013г., най-късно на деня след 10.08.2013 г., когато изтича претендирано
наказание.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства: Решение на Дисциплинарен
съд при АК В. от 27.10.2016г., постановено по д. д. № 36, с което на С.Г. С. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1260 лева /три минимални работни
заплати/ за това, че същата е извършила дисциплинарно нарушение като не е
заплатила дължимия членски внос по сметка на АК В. и ВАС. Ответницата е осъдена да заплати разноски в
производството в размер на 7,40 лева.
Представено е и Определение от 17.02.2017г. на
Висшия дисциплинарен съд към ВАС, с което е оставена без разглеждане
подадената от ответницата жалба срещу горепосоченото решение на ДС към АК В.,
като недопустима. Същото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
По делото е приложено Решение от 08.11.2016г., постановено по д. д. № 37 по
описа за 2016г. на Дисциплинарен съд към АК В., от което е видно, че на
ответницата е наложено наказание „глоба“ в размер на 1680 лева /четирикратния
размер на МРЗ/ за извършено от нея дисциплинарно нарушение, като същата е
осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 7,40 лева. От
Определение от 17.02.2017г. на Висшия дисциплинарен съд към ВАС, постановено по
д.д. № 67/2016г. е видно, че подадената от ответницата жалба срещу решението на
ДС към АК В. е била оставена без разглеждане като недопустима.
Представени са и други писмени доказателства, свързани с отношенията между
страните: решения по дисциплинарни производства, образувани срещу ответницата в
ДС към АК В.; вносни бележки за заплащан членски внос през 2016г., служебни
бележки, издадени от АК В., за това, че ответницата е била вписана в колегията,
както и, че е получила а.ска карта.
Изискано и приложено е ч. гр. д. № 5572 по описа за 2017г. на XIX състав на РС Пловдив, от което
е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, такава е издадена, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение от ответницата, поради което е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, като същият е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че ищцата е била вписана като а. в АК В.. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът следва да
докаже възраженията си против вземането.
Съгласно
чл. 131 от Закон за а.урата, а.ите носят дисциплинарна отговорност за
неизпълнение на своите задължения. Дисциплинарната отговорност следва да бъде
ангажирана според правилата, предвидени в ЗАдв, като компетентен орган да
налага дисциплинарно наказание е дисциплинарния съд към съответната А.ска
колегия, респ. Висшия дисциплинарен съд към Висшия а.ски съвет. Дисциплинарните
наказания, които могат да бъдат налагани в случай на извършено нарушение от а.
са изчерпателно изброени в чл. 133, ал. 1 от ЗАдв.
От
представените по делото доказателства се установи, че срещу ответницата са
образувани две дисциплинарни производства – д. д. 36/2016г. и д. д. 37/2016г.
на ДС към АК В., като са наложени следните наказания: глоба в размер 1260 лева /три минимални работни заплати/ по
първото дисциплинарно дело и глоба в размер на 1680 лева /четирикратния размер
на МРЗ/. По посочените две дела, ответницата е била осъдена да заплати и
разноски в размер на по 7,40 лева за всяко от тях. Настоящият съдебен състав не
е компетентен да се произнася относно законосъобразността на водените дисциплинарни
производства срещу ответницата, както и на основанията за отвод на състава,
разгледал дисциплинарните дела /каквито твърдения се навеждат в отговора на
исковата молба/. От представеното Решение от 15.09.2016г. постановено по д. д.
№ 23 по описа на ДС към АК В., се установява, че ответницата е осъдена да
заплати на АК В. сумата от 3,70 лева, представляваща разноски в дисциплинарното
производство.
Съгласно
чл. 145 от ЗА, постановените от дисциплинарните съдилища към А.ските колегии в
страната съдебни решения са годно изпълнително основание. На основание чл. 143,
ал. 1 от ЗА, в тежест на а.а, срещу когото е образувано дисциплинарно
производство се поставят направените по същото разноски.
По
настоящото дело се установи, че постановените решения по горепосочените
дисциплинарни дела са влезли в сила. Ответницата не е релевирала
правоизключващи или правопогасяващи възражения по отношение на процесните
вземания. Предвид изложеното, съдът намира, че предявените от ищеца искове се
явяват доказани както по основание, така и по размер.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени направените от ищеца
разноски, а именно: 400 лева, представляващи а.ско възнаграждение за процесуално
представителство, сумата от 203,03 лева за държавна такса и сумата от 65,17
лева, представляваща направени разноски по заповедното производство. Досежно
искането за присъждане на сумата от 660 лева представляваща командировъчни
разходи – пътни, съдът го намира за неоснователно. В ГПК няма разпоредба,
предвиждаща присъждане на командировъчни
разходи в полза на страните по делото. Съдът намира, че посочените
командировъчни не са разноски по смисъла на закона. Под разноски законът има
предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един а., възнаграждения за
вещи лица и възнаграждения за свидетели. На присъждане съобразно нормата на
чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат „разходи за командировъчни и пътни”, тъй като
нормата на закона не предвижда задължение противната страна да репарира подобни
разходи.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Г.С., с ЕГН: **********,*** ДЪЛЖИ на А.ска колегия - В., с ЕИК *********, с
адрес: гр. В., ул. „Батак“ № 7, представлявана адв. Ю.Г.Г. -П. на А.ския съвет СУМАТА от 1260 лева /хиляда двеста и шестдесет лева/,
представляваща неплатена глоба по д. д. № 36 / 2016 г., по описа на III състав
на Дисциплинарен съд при АК В.; 7.40 лева /седем лева и 40 ст./,
представляващи незаплатени разноски по д. д. № 36 / 2016 г. по описа на III
състав на Дисциплинарен съд при АК В.; 1680 лева /хиляда шестстотин и
осемдесет лева/, представляващи незаплатена глоба по д. д. № 37 / 2016 г. по
описа на III състав на Дисциплинарен съд при АК В.; 7.40 лева /седем
лева и 40 ст./, представляващи незаплатени разноски по д. д. № 37 / 2016 г. по
описа на III състав на Дисциплинарен съд при АК В. и СУМАТА от 3.70 лева
/три лева и 70 ст./ - незаплатени разноски по д. д. № 23 / 2016г. по описа на
IV състав на Дисциплинарния съд при АК В..
ОСЪЖДА С.Г.С., с ЕГН:
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.ска колегия - В., с ЕИК *********, с
адрес: гр. В., ул. „Батак“ № 7, представлявана адв. Ю.Г.Г. -П. на А.ския съвет направените по делото разноски в размер на 603,03
лева/ шестстотин и три лева и три стотинки/ и 65,17 лева /шестдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5572/2017 г. по
описа на ПдРС , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ