Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260180
гр. Пловдив, 19.01.2021
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори граждански състав, в публичното
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6583
по описа на съда за 2020г..,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 31103/10.06.2020 г. подадена от „Стабил-Ди“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Коматевско шосе“ № 21А, представлявано от **** Д. Я. С., чрез пълномощника му
адв. И.,***, офис * против
„Кейтинкс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, район Централен, ул. „Янтра“ № 9, ет. 3, ап. 5, представлявано от Р.
Й. К..
В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен неформален договор за доставка на строителни
продукти и услуги. Ищецът в качеството си на продавач доставил на ответното
дружество строителни материали и услуги, за което били издадени следните
фактури: № *******/21.05.2019 година на стойност 681,58 лева с включен ДДС; № ********/18.11.2019
година на стойност 86,40 лева с включен ДДС; № ********/21.11.2019 година на
стойност 120 лева с включен ДДС; № ********/22.11.2019 година на стойност
1957,67 лева с включен ДДС; № ********/23.11.2019 година на стойност 50,40 лева
с включен ДДС; № ********/26.11.2019 година на стойност 246,40 лева с включен
ДДС; № ********/26.11.2019 година на стойност 21,80 лева с включен ДДС; № ********/03.12.2019
година на стойност 48 лева с ДДС; № ********/04.12.2019 година на стойност 146
лева с ДДС; № ********/04.12.2019 година на стойност 212,94 лева с ДДС; № ********/23.12.2019
година на стойност 1441,19 лева с ДДС; № ********/09.01.2020 година на стойност
175,82 лева с ДДС; № **********/10.01.2020 година на стойност 34,98 лева с
ДДС; № ********/13.01.2020 година на
стойност 28,80 лева с ДДС; № ********/13.01.2020 година на стойност 56,87 лева
с ДДС; № ********/16.01.2020 година на стойност 1748,40 лева с ДДС; № ********/17.01.2020
година на стойност 1019,50 лева с ДДС; № ********/22.01.2020 година на стойност
197,46 лева с ДДС; № ********/22.01.2020 година на стойност 68,35 лева с ДДС; №
********/12.02.2020 година на стойност 2229,40 лева с ДДС; № ********/14.02.2020
година на стойност 1664,64 лева с ДДС. Общо дължимата по описаните фактури
главница възлизала на 12236,60 лева.
Твърди се от страните, че в хода
на процеса са постигнали спогодба, която представят по делото, като в отговора
на исковата молба ответното дружество признава иска и моли за утвърждаване на
спогодбата.
В първото по делото съдебно
заседание ищецът заяви, че спогодбата останала неизпълнена, като твърди, че
ответникът извършил на 23.06.2020г. едно единствено плащане в размер а
2 959,83 лева, с което били погасени направените по настоящото дело
разноски в размер на 1076,32 лева и разноските пред *** ***** ****, както и
било погасено изцяло задължението по първата фактура № ********/21.05.2019г. в
размер на 681,58 лева, по фактура с № ********/18.11.2019г. в размер на 86,40
лева, по третата фактура с № ******** от 21.11.2019г. в размер на 120 лева,
както и частично по четвъртата фактура с № ********/22.11.2019г. до размера от
434,17 лева, като по същата фактура останала дължима сумата от 1523,50 лева.
Въз основа на
допуснатото в съдебно заседание на 29.10.2020г. изменение на иска, съдът е
сезиран с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от общо 10914,45 лева главница, дължима по неформален договор за доставка на
строителни продукти и услуги, сключен между страните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 10.06.2020г. до
окончателното изплащане.
В съдебно заседание, проведено на 17.12.2020г. ищецът, чрез пълномощника
си- адв. И. моли да бъде постановено решение по
реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска. Съдът е уважил искането за постановяване на решение
при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.
Ето защо и на
основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК принципно на ищеца се дължат направените разноски, но с
оглед изявлението на процесуалния му представител /обективирано в протокол от
с.з., проведено на 29.10.2020г./, че разноските са погасени чрез плащане, то и
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Кейтинкс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Янтра“ № 9, ет. 3, ап. 5, представлявано от Р. Й. К. да заплати
на „Стабил-Ди“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 21А, представлявано от **** Д. Я. С., чрез
пълномощника му адв. И.,***, офис * сумата от общо 10914,45 лева /десет хиляди деветстотин и четеринадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/ – главница, дължима по неформален договор за доставка на
строителни продукти и услуги, сключен между страните, за което са издадени
следните фактури: по фактура № ********/22.11.2019 година за незаплатения остатък от 1523,50 лв., с включен ДДС /съобразно допуснато
изменение на иска/; № ********/23.11.2019 година на стойност 50,40 лева с
включен ДДС; № ********/26.11.2019 година на стойност 246,40 лева с включен
ДДС; № ********/26.11.2019 година на стойност 21,80 лева с включен ДДС; № *********/03.12.2019
година на стойност 48 лева с ДДС; № ********/04.12.2019 година на стойност 146
лева с ДДС; № ********/04.12.2019 година на стойност 212,94 лева с ДДС; № ********/23.12.2019
година на стойност 1441,19 лева с ДДС; № ********/09.01.2020 година на стойност
175,82 лева с ДДС; № **********/10.01.2020 година на стойност 34,98 лева с
ДДС; № ********/13.01.2020 година на
стойност 28,80 лева с ДДС; № ********/13.01.2020 година на стойност 56,87 лева
с ДДС; № ********/16.01.2020 година на стойност 1748,40 лева с ДДС; № ********/17.01.2020
година на стойност 1019,50 лева с ДДС; № ********/22.01.2020 година на стойност
197,46 лева с ДДС; № ********/22.01.2020 година на стойност 68,35 лева с ДДС; №
********/12.02.2020 година на стойност 2229,40 лева с ДДС; № ********/14.02.2020
година на стойност 1664,64 лева с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-
10.06.2020г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Д. К.