Р Е Ш Е
Н И Е № 29
26. 06. 2015 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч. …………………….състав
На 28.
05. 2015 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар: М.Т.
Сложи за
разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР К.
Гр. дело номер 146
по описа за 2014
година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът, чрез пълномощника си адв.
Д.К.Д. изнася в молбата си, че бил собственик на: Нива с площ от 2. 501 дка /
две цяло петстотин и една хилядни декара / по документ за собственост – Договор
за доброволна делба № 204/ 24. 11. 1998 г., а по скица № К03515/ 18. 02. 2014
г. с площ от 2. 502 дка / две цяло петстотин и две хилядни декара / в землището
на гр. Ч., с ЕКАТТЕ 81414 /осемдесет и една хиляди четиристотин и четиринадесет
/, община Ч., пета категория, в местността „Рупченско шосе", съставляващ
имот № 148555 / сто четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и пет / по
картата на землището, при граници и съседи: имот № 148503 - нива на насл. на
Христо Стефанов Захариев, имот № 148504 - нива на насл. на Стефан Райчев Делев,
имот № 148497 - нива на Васил Денев Василев и дp., имот № 148505 - нива на
насл. на Делю П. Делев, имот № 000071- полски път на Община Ч. , имот № 148506
- нива на насл. на П.П.П., имот № 148513 - нива на Тодор Иванов Тодоров, имот №
148502 - нива на П.Г.П..
Правото му на собственост било обективирано
в представения Договор за доброволна делба от 24. 11. 1998 г., нотариално
заверен и вписан в Службата по вписванията при Районен съд Ч. под Акт № 204,
том II, per. 875 от същата дата, както и от представената Скица № К03515 от 18.
02. 2014 г., издадена от Общинска служба по земеделие гр. Ч..
На 05.06.2012 г. ищецът поискал
да бъде извършено трасиране на собствения му имот с № 148555 и на този от север
на неговия с № 148505 от фирмата, поддържаща Картата на възстановената
собственост - ЕТ „Р. Г. ***.
След извършеното трасиране на имота
бил съставен и Протокол за трасиране и след замерването му на място се
установило, че съседът му от юг - ответникът по делото П.П.П., собственик на
имот № 148506, бил построил ограда, с която си бил оградил имота, като същата в
последствие се оказало, че не само била изградена без каквито и да било
строителни книжа, но и навлизала в имота на ищеца, като по този начин му бил отнел
/ заграбил / без каквото и да е било основание част от имота.
За тази констатация, с молба ищецът
веднага сигнализирал Община Ч. и въз основа на нея от Община Ч. била образувана
административна преписка за незаконно строителство, тъй като неговото искане
било такова - да се извърши проверка на място и да бъдат предприети мерки за
премахване на оградата от собствената му нива.
Въз основа на тази молба, от
страна на служители на Община Ч. бил съставен Констативен акт № 5/ 20. 07. 2012
г. Работната група констатирала при посещението си на място, че строежът „ ограда
" се намирала в ПИ № 148555 по КВС, собственост на П.Г.П.. Самият строеж бил
извършен от наследниците на П.П.П., тъй като оградата ограждала имот № 148506,
като документ за собственост, учредено право на строеж или договор за наем не бил
представен. Тази проверка била направена в присъствието само на ищеца.
Констатациите на комисията, отразени в този протокол били, че за оградата нямало
одобрен проект в т. ч. съгласувани и одобрени части от него; разрешение за
строеж не било издавано; нямало протокол за откриване на строителна площадка;
нямало съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво, нямало
заповедна книга, като по този начин ответникът бил построил не само без каквито
и да е строителни книжа оградата, но и така, както самият е намерил за удобно,
без да се е съобразил с това, че навлиза по този начин в чужда собственост.
Ответникът по делото бил уведомен
от страна на Община Ч., тъй като била назначена комисия със Заповед № РД-09-030
от 18. 01. 2013 г., издадена от Кмета на Община Ч., която с Писмо изх. №
93-00-2487 от 05. 03. 2013 г., била поканила П.П.П. *** за изслушване и
представяне на документи за посочения строеж по повод започналото
административно производство по реда на чл.195 от ЗУТ, както и да бъде съставен
протокол по чл.196, ал.1 от ЗУТ.
При явяването си в Община Ч.,
същият представил Протокол за трасиране на собствения си имот № 148506 от
02.10.2008 г., изготвен от поддържащата геодезическа фирма, като бил заявил
пред комисията, че оградата му била по трасираната имотна граница.
Всичко гореописано било
документирано в Писмо с изх. № 93-00-2487 / 12. 03. 2013 г. на Община Ч., което
било отправено и до двете страни ищеца и ответника. Комисията по повод
образуваната преписка вх. № 93-00-2487/ 05.07.2012 г. за изградена ограда в ПИ
148555 и ПИ 148506 в землището на гр. Ч. била стигнала до извода, че е необхоД.в
присъствието на всички заинтересовани собственици да се извърши повторно
трасиране на имотната граница от правоспособно лице, като при установен спор за
имуществено право за решение да се обърнат към съда.
На 04.04.2013 г. ищецът бил
заплатил сумата от 117 лв. за ново трасиране. С писмо до Общинска служба по
земеделие гр. Ч. с изх. № 20130418001/ 18.04.2013 г. от страна на ЕТ „Р. Г. ***
било заявено, че ще бъде извършено трасиране на 29. 04. 2013 г. в 9:00 часа,
като мястото на срещата била - на имота. Поискано било да бъдат уведомени
заинтересованите страни.
От страна на Общинска служба по
земеделие гр. Ч. било изпратено писмо до ищеца с изх. № РД-04-109/ 19. 04. 2013
г., с което го информирали за насроченото за 29.04.2013 г. трасиране, като предполага,
че и до ответника е било изпратено такова.
На 23.04.2013 г. ищецът отправил
нарочна Нотариална покана до ответника, чрез Нотариус Т.С. - И.. Нотариалната
покана, ведно с разписката, от която било видно, че е била получена още същия
ден лично от страна на ответника. От съдържанието на тази покана съвсем ясно
личало, че във връзка с образуваната преписка за изградената незаконна ограда,
както и с препоръката на комисията от общината и необхоД.стта от ново трасиране
на имотите, ответникът бил поканен да се яви на 29.04.2013 г. в 9:00 часа в
имота си, за да бъде извършено трасирането и то в негово присъствие.
Същият ден 23.04.2013 г., ответникът
информирал писмено Община Ч., че е организирал повторно трасиране на имотната
си граница чрез Общинска служба по земеделие гр. Ч. в присъствието на
заинтересованите собственици. Със същата молба бил поискал да бъде осигурен
представител от страна на общината. Независимо, че много по-късно от датата на
предвиденото трасиране / 29. 04. 2013 г. / с писмо от 09.05.2013 г. Община Ч.
отговорила, че не е необхоД. да осигурява присъствие на служител от общината, а
че следвало при спор за материално право заинтересования да се обърне към съда,
а комисията по чл.196 от ЗУТ не можела да състави протокол преди да се реши
спора по съдебен ред.
На дата 29. 04. 2013 г., на която
е трябвало да се направи новото замерване по имотните граници на имота на ищеца,
както и да се заснеме оградата, за която твърдял, че попада в имота му и в
крайна сметка да се разбере къде е истината, трасирането не е било извършено. Ищецът
се явил в имота си, но причината за това трасирането да не се извърши било
недобросъвестното поведение на ответника. Същият не се бил явил на датата, на
която е бил поканен веднъж с нотариалната покана и втори път с писмото на
Общинска служба по земеделие Ч.. За неосъщественото трасиране бил съставен
Протокол от 29. 04. 2013 г. от страна на ЕТ „Р. Г. ***, в който било отразено
точно защо не е било осъществено трасирането, а именно поради отсъствие на една
от засегнатите страни. В протокола ищецът се бил разписал - доказателство, че е
присъствал.
След тези описани пo-горе факти и
обстоятелства, и от изводите, които могат да се изведат на този етап, както от
самото поведение на ответника по делото, така и от констатациите на служителите
на Община Ч., ставало ясно, че е налице неправомерно завземане на част от имота
на ищеца, съответно бил налице спор за материално право, което следва да бъде
разрешено по съдебен ред.
Във връзка с всичко гореизложено,
моли съда, след като докаже твърдените от него факти и обстоятелства да постанови
решение, с което да осъди П.П.П.,***, на основание чл.108 от ЗС, да предаде на П.Г.П.,
с ЕГН **********,***, владението на ползваните от него без правно основание реални
части от следния негов недвижим имот, представляващ НИВА с площ от 2.501 дка / две
цяло петстотин и една хилядни декара / по документ за собственост - Договор за
доброволна делба № 204 от 24.11.1998 г., а по скица № К03515 /18.02.2014 г. с
площ от 2.502 дка / две цяло петстотин и две хилядни декара /, находяща се в
землището на гр. Ч., с ЕКАТТЕ 81414 / осемдесет и една хиляди четиристотин и
четиринадесет /, община Ч., пета категория, в местността „Рупченско шосе",
съставляваща имот № 148555 / сто четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и
пет / по картата на землището на гр. Ч., при граници и съседи: имот № 148503 -
нива на насл. на Христо Стефанов Захариев, имот № 148504 - нива на насл. на
Стефан Райчев Делев, имот № 148497 - нива на Васил Денев Василев и дp., имот №
148505 - нива на насл. на Делю П. Делев, имот № 000071- полски път на Община Ч.
имот № 148506 - нива на насл. на П.П.П., имот № 148513 - нива на Тодор Иванов
Тодоров, имот № 148502 — нива на П.Г.П., с площ на реална част от юг в размер
на 291. 46 / двеста деветдесет и един и четиридесет и шест / кв. м.,
съставляваща трапец с граници: от изток – имот 000071 полски път на Община Ч.,
от юг – имот 14856 на П.П.П. и от север и запад – останалата част от имот
148555 на П.Г.П..
Претендира за направените по
делото разноски – ДТ, адвокатски хонорар , както и всички други деловодни
разноски – възнаграждения за експертизи, издаване на съдебни удостоверения и
др.
В срока за отговор е постъпил
такъв, чрез който ответникът взема становище, че искът е допустим, но по
същество е неоснователен. С отговори си прави възражения за изтекла придобивна
давност относно претендираните от ищеца реални части от недвижимия имот №
148555.
Ответникът, редовно призован,
явява се в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по
делото разноски в размер на адвокатския хонорар.
От представените по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
както и от заключението на вещото лице, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Настоящото производство е
образувано по ИМ от П.Г.П. срещу П.П.П.. Същата е с правно основание чл. 108 от
ЗС, като целта на ищцовата страна е да установи със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника, че е собственик на недвижимият имот, подробно описан в
ИМ от ищцата и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху подробно
посочения недвижим имот.
Искът по чл. 108 от ЗС е една
възможност на невладеещия собственик да защити правата си по отношение на
владеещия несобственик.
Тежестта на доказване тежи на
ищцовата страна. На първо място същата следва да установи, че е собственик на
недвижимата вещ, правното основание на което е станала собственик. И на второ
място, че точно тази вещ се владее от ответника. И не на последно място, че
ответникът държи или владее тази вещ без да има правно основание.
В
конкретния случай ищецът представя Договор за извършена доброволно делба от 24.
11. 1998 г. и Скица от 18. 02. 2014 г., с които установява правото си на
собственост върху недвижим имот с № 148555, находящ се в землището на гр. Ч., в
м. “ Рупченско шосе “, представляващо нива. В подкрепа на горното е и
представеното Удостоверение за данъчна оценка.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото
лице, безспорно се установява, че претендираната част от имота с размер на
291,46 кв.м. се владее от ответника. Горното обстоятелство не се и оспорва от
страните. Не се спори между страните, че на място има изградена ограда с
бетонен цокъл и опъната мрежа. Съгласно заключението на вещото лице оградата е
с дължина 64. 15 м. Пак според заключението на вещото лице оградата изцяло
попада в поземлен имот 148555, собственост на ищеца П.Г.П.. Площта от оградата
на терена до кадастралната граница между поземлени имоти 148555 – собственост
на ищеца П.Г.П. и 148506 – собственост на ответника П.П.П. КВС е от 291. 46 кв.
м.
От показанията
на свидетелите П.П. и Н.П. се установява, че нива с № 148506 е наследствен имот
на ответника, придобит по наследство от него през 50- те години на миналия век,
по думите на св. П. – от 1954 г.. От получаването й до настоящия момент нивата
се владее спокойно и необезпокоявано от него. Превърната е в овощна градина, на
повече от тридесет години, като ответникът обновява дърветата при отслабване и
ползва добивите им за себе си. Част от тези дървета, включително на възраст над
10 години, попадат в претендираната от ищеца част от 291, 46 кв. м. Преди около
20 години по границите на нивата е построена ограда от бетонен цокъл и мрежа,
закрепена върху циментови колове, укрепени от цокъла. Собствеността върху тази
нива е констатирана през 1968 г. с приложения към делото Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка № 101, том І, дело № 359/1968 г. на РС Ч.. Въз основа на заявление по
преписка № 9919/25.07.2003 г. нивата е възстановена с Решение № 9919/25.08.2003
г. на ОСЗГ Ч. „в съществуващи
(възстановими) стари реални граници” в местност „Гермята” като след
приемане ново наименование на местността с плана за земеразделяне за нея , под
ново име на местността „Рупченско шосе” (видно от приложеното удостоверение за
идентичност на местности с различни имена) е издадено ново Решение №
9919/06.02.2004 г. на ОСЗГ Ч.. Въпреки записаната в първото решение площ от 1. 900
дка, а във второто 1, 775 дка., ответникът, предвид факта, че нивата се
възстановява „в съществуващи
(възстановими) стари реални граници” е продължил да я владее в старите й
реални граници. От показанията на разпитаните свидетелите П. и Пенев се
установява, че ответникът владее за себе си имота много повече от 10 години,
включително с претендираната част, спокойно, без прекъсване и необезпокоявано
до момента на предявяване на настоящия иск, което време е повече от визираната
в чл.79 от ЗС дълга придобивна давност. Получената от ответника П. Нотариална покана
от 23.04.2013 г. не касае претенция за процесната реална част от нивата в
размер на 291, 46 кв. м, а визира покана за извършване на трасиране на имота.
Видно е от приложените документи, че никой от тях не съдържа претенция за тази
владяна от П. конкретна част от нивата, т. е. от момента на придобиване на имот
№ 148555 еднолично от П. до момента на депозиране на настоящата искова молба в
съда с вх.№ 827 от дата 17.03.2014 г., много повече от 10 години, към ответника
не се доказа такава претенция да е отправяна и владението му да е смущавано.
Отправяните към него покани и административни действия имат за предмет
трасиране на имотните граници във връзка с незаконна ограда върху бетонна
основа, но не и претенция за конкретна реална част от владяната от ответника
нива, в която влизат процесните 291, 46 кв. м, т. е. в периода на давността не
е отправяна претенция, годна да прекъсне течението й.
В тази
връзка съдът счита, че следва да посочи за прецизност следното: Приложима ли е
придобивната давност относно земеделските имоти, възстановени в стари реални
граници, които имоти не са внасяни обаче в ТКЗС, ДЗС и други сродни на тях
организации и не са одържавявани и от кога евентуално започва да тече тя?
Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ „Изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон или по Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на
тази разпоредба в сила.” Следователно, ако се приеме, че конкретния случай попада в хипотезата
на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, то 10 годишния срок по чл. 79 от ЗС за наличието на придобивна давност относно процесната част от
имот следва да е изтекъл през 2007 г., но следва да се има предвид, че утвърдената
съдебна практика е категорична, че за този вид имоти давностният срок се
простира и
преди момента на реституцията по ЗСПЗЗ.
От всичко гореизложено съдът
приема за установено, че съгласно свидетелските показания от 50- те години на
миналия век ответникът владее претендираната част от недвижимия имот, а и
минимум 10 години са изминали от възстановяване собствеността по плана за
земеразделяне, а и ако се счита от приложения Договор за доброволната
делба от 24.11.1998 г., до настоящия момент / отново е изминал срок над 10 години /, ответникът
не е изгубвал владението върху частта от имота, предмет на спора, като през
цялото това време владението не е било смущавано или претендирано от друго
лице. Няма данни за промяна на собственика и на тази част от имота, владяна от
ответника през годините назад до 1954 г., процесната земя не е била включена в
ТКЗС, ДЗС или други подобни организации, не е била отнемана и т. н., за да бъде
съответно възстановявана чрез реституцията. За
да се определи дали ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти въз
основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се
изясни статутът на същия, предвид различните ограничения на придобиването на
имоти въз основа на давностно владение, установени в законите, действали през
процесния период. Безспорно по делото е, че имотите представляват земеделска
земя, като владението е получено преди извършването на приложения от ответника
Нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1968 г. (според св.П. имотът е
във владение на ответника от 1954 г.). Имотът не е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл.
12, ал. 2 ЗСГ
/отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да се
обоснове наличие на отнемане от държавата и съответно - основание за включване
на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Установителният иск в тези случаи е надлежно правно средство за защита на
собствеността, а давността - допустим способ за придобиване на правото на
собственост. В този смисъл / виж Р № 883 от
14.12.2010 г. по гр. д. № 1432/2009 г. на ВКС; Р № 249 от 04.07.2011 г. по гр.
д. № 621/2010 г. на ВКС /.
Съдът счита, че следва да
отбележи и следното относно придобиването по давност реална част от недвижим
имот. Действително разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗТСУ от 1973 г./ отм.2001 г./,
възпроизведена и в чл. 200 ал. 1 от ЗУТ, забранява придобиването по давност на
реално определени части от парцели, но тези разпоредби касаят имоти в
регулация. Забраната на чл. 59, ал.1 от ЗТСУ/отм/ и чл. 200 ал. 1 от ЗУТ не
може да намери приложение по отношение на процесния недвижим имот, тъй като
същият представлява земеделски имот.
В заключение следва да се
отбележи, че съдът приема за безспорно установено, че ответникът
е владял имота за себе си на правно основание наследство от 1954 година, за
което по- късно има съставен Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 101, том І,
дело № 359/1968 г. на РС Ч., като владението е продължило необезпокоявано, без
прекъсване до момента на депозиране на исковата молба в съда – 17.03.2014 г., с
което са изпълнени предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиване по давностно
владение на претендираната част от имот, независимо дали началният момент на
давността се счита показаната от св. П. 1954 г, или указаната от чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ 1997 г., или евентуалната дата на възстановяване на имот № 148555 с план
за земеразделяне, или от датата на представения Договор за доброволна делба от
24.11.1998 г., представляващ основание за владеене на лично основание от ищеца.
Предвид изхода от делото и на
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, съдът счита, че следва да присъди направените по
делото разноски и осъди ищеца да заплати същите на оттветника.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 235 от ГПК и чл. 259 ал. 1 от ГПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.П., ЕГН **********
***, чрез адв. Д. К.Д. *** срещу П.П.П. *** за предаване владението на
ползваните от П.П.П. без правно основание реални части от следния недвижим
имот, представляващ НИВА с площ от 2.501 дка / две цяло петстотин и една
хилядни декара / по документ за собственост - Договор за доброволна делба № 204
от 24.11.1998 г., а по скица № К03515 /18.02.2014 г. с площ от 2.502 дка / две
цяло петстотин и две хилядни декара /, находяща се в землището на гр. Ч., с
ЕКАТТЕ 81414 / осемдесет и една хиляди четиристотин и четиринадесет /, община Ч.,
пета категория, в местността „Рупченско шосе", съставляваща имот № 148555
/ сто четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и пет / по картата на
землището на гр. Ч., при граници и съседи: имот № 148503 - нива на насл. на
Христо Стефанов Захариев, имот № 148504 - нива на насл. на Стефан Райчев Делев,
имот № 148497 - нива на Васил Денев Василев и дp., имот № 148505 - нива на
насл. на Делю П. Делев, имот № 000071- полски път на Община Ч. имот № 148506 -
нива на насл. на П.П.П., имот № 148513 - нива на Тодор Иванов Тодоров, имот №
148502 — нива на П.Г.П., с площ на реална част от юг в размер на 291. 46 /
двеста деветдесет и един и четиридесет и шест / кв. м., съставляваща трапец с
граници: от изток – имот 000071 полски път на Община Ч., от юг – имот 14856 на П.П.П.
и от север и запад – останалата част от имот 148555 на П.Г.П., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Г.П.
с п. а. и ЕГН да заплати на П.П.П. с п. а. сумата в размер на 400. 00 /
четиристотин / лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. . . . . . . . . . . . . . . . .