№ 222
гр. Благоевград, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500266 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2073/26.01.2024 г., подадена от Т.
Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ..., против Решение № 881/14.12.2023 г.,
постановено по гр. д. № 1212/2023 г. по описа на РСБ.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че решението е
неправилно. Основните оплаквания са в насока, че жалбоподателят не е
получил уведомлението за цесия и същото не е породило действие спрямо
него. На следващо място се сочи, че в договора за заем от 17.03.2022г. има
нищожна неустоечна клауза, която е с фиксиран лихвен процент, което е в
разред с добрите нрави и банкови практики, за което липсва произнасяне от
съда.
При поддържане на оспорвания в тази насока се иска отмяна на решението.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, на 21.02.2024
г., от която, чрез процесуален представител юрк. Н.Т., в срок е постъпил
1
писмен отговор.
Жалбата се определя като неоснователна. Подробно са развити аргументи
за неоснователност на твърдението, че цесията не е съобщен на надлежно и
същата не е породила действия спрямо възззиваемата страна. Изтъкнати
са и конкретни съображения във връзка с възражението за неравноправност
на клаузи, уреждащи ГПР и ГЛП в процесния договор. При поддържане на
становища в горната насока с иска потвърждаване на решението и
присъждане на разноски. Не се правят доказателствени искания.
Страните, редовно призовани, не се явяват. С писмени становища
жалбоподателят поддържа жалбата си и оплакванията в нея, а въззиваемата
страна поддържа направените оспорвания.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с конкретните
оплакания на жалбоподателя във въззивната жалба, сочат на следното:
Производството е образувано по искова молба от „А. ...“ АД, ЕИК ..., с
която против Т. Г. П., ЕГН ********** е предявен положителен
установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.410 ГПК – за установяване на
дължимост на вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№
692/2023г. по описа на РСБ.
С обжалваното решение претендираните от ищеца суми са присъдени
изцяло на заявените основания и размери.
Въззиваемата страна – „А. ...“ АД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззивника Т. Г.
П., по което е образувано ч. гр. д. № 692/ 2023 г. по описа на РСБ.
Заявлението е уважено частично, като в полза на заявителя е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът - ответник в настоящото производство, да заплати на
ищцовото дружество, следните суми: - 2141,33 лв. /две хиляди сто
четиридесет и един лев и тридесет и три стотинки/ - представляваща главница
по Договор за заем М. ...г., сключен между „М. ... и Т. Г. П., като
впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от „М. ... на
„А. ...” ООД, съгласно Приложение № 1/19.08.2022г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.03.2021г., ведно със
2
законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на
заявлението в съда /31.03.2023г./ до окончателното погасяване; сумата от
457,15 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ -
договорна лихва върху главницата за периода от 17.05.2022г. до 17.03.2023г.;
сумата от 167,42 лв. /сто шестдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/ - лихва за забава по договора за заем М. ...г., считано от
18.05.2022г. до 28.03.2023г. - 55,32 лв. /петдесет и пет лева и тридесет и две
стотинки/ - представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото,
съобразно уважената част от заявлението и - 31,73 лв. /тридесет и един лев и
седемдесет и три стотинки/ - представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, като с разпореждане на заявителя / ищеца по
делото/ е указано на основание чл. 415 от ГПК да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок. В законният едномесечен срок, ищецът е
предявил настоящия иск.
Между въззивника Т. П., от една страна, в качеството на заемополучател и
„М. ..., като заемодател е сключен писмен Договор за заем М. ... г., както и
Договор за допълнителни услуги към заем М. г. По силата на договора,
заемателят се е съгласил и е подписал погасителен план, запознал се е с
общите условия и е получил Стандартен европейски формуляр. Съгласно т.
22 от Общите условия Заемодателят има право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит.
По силата на сключения Договора за заем М...., дружеството - Заемодател
се е задължило да предостави на Заемополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 2300 лв., представляваща главница и чиста стойност
на заема, отбелязана в Договора в поле „О. ...“. Условията на договора за заем
се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра „И. и Д.“, като Общите условия при които е сключен договора за
заем са неразделна част от договора за заем. Подписвайки договора за заем,
Заемополучателят е удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума,
като се е задължил да върне на Заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
2834.76 лв., представляващи чистата стойност на заема ведно с договорната
3
лихва по него, като по отношение на договорната лихва по заема страните са
постигнали съгласие да бъде в размер на 534.76 лв., която следва да се
изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.
Заемополучателят е удостоверил, че заемната сума се усвоява в брой на в
офис на М. ..., като съгласно разпоредбите на Общи условия, в съответствие с
които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят
удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен Стандартен
Европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и
приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан
с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Заемополучателят
се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва по него, на 12 броя
равни Месечни погасителни вноски, всяка в размер на 236.23 лв., платими
при първа погасителна вноска на 17 април 2022 г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 17 март 2023 г..
На 12.03.2021г. между „М. ..., ЕИК ... и „А. ...“ ЕООД, ЕИК ... е сключен
Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия). С
Приложение № 1/19.08.2022 г., както и Потвърждение за извършено
прехвърляне на вземания, по силата на което вземането е прехвърлено в полза
на „А. ...” ООД (правоприемник на което е „А. ...“ АД, ЕИК ..., считано от
25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от писмените доказателства, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Т.
Ееоргиева П. е изпратено от страна на „М. ..., чрез „А. ...“ ООД уведомително
писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договор за паричен заем постоянен адрес, като ищеца е посочил
подробно в известието за доставяне в съдържанието на плика, като обратната
разписка се е върнала със статус „Писмото не е потърсено“.
Към исковата молба също е приложено Уведомление за извършена цесия
от името на “М. ... чрез „А. ...“ АД, което да се връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея, исковата молба е получена лично от
ответника, въззиваем в настоящото производство.
Установява се от писмените доказателства, че по договора за паричен заем
Т. Г. П. е извършвал/а плащания в общ размер на 381.00 лв.. Видно от
формуляр „Искане за допълнителни услуги към заем М. ... между „М. ... и Т.
Г. П. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем М. ..., съгласно
4
който „М. ... се е задължил да предостави на Заемополучателя пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в „П. ... - описание на
допълнителните услуги“, съдържащо се в Искането за допълнителни услуги,
което е подадено и подписано от страна на Заемополучателя. Допълнителните
услуги, които Заемодателят предлага са, както следва: Пакет „К. ...“,
включващ следните услуги - посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на Заемодателя; безплатно внасяне на вноска
директно в офис на Заемодателя; безплатно внасяне на вноски онлайн чрез
виртуален ПОС терминал; разглеждане до минути; преференциално
обслужване на клиента, включващо експресно издаване на документи,
приемане на плащания и извършване на справки преди останалите клиенти на
Заемодателя; право за участие в специални промоции, както и право на
допълнителни промоционални условия; връщане на усвоената сума в 30-
дневен срок без заплащането на лихва и без да се дължи пакетна цена за
допълнителни услуги за този 30- дневен период. Подписвайки искането за
допълнителни услуги, Заемополучателят е заявил, че е запознат, че пакетът от
допълнителни услуги или пакет от допълнителни услуги със самостоятелната
допълнителна услуга „В. ...“ не са задължителна предпоставка за сключване
на договора за заем и/или получаването на заема.
Съгласно разпоредбите на Общите условия които са неразделна част
договора за заем, при забава на дължима погасителна вноска по договора за
заем, заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на задължението.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява,
че размерът на усвоени средства по процесния договор е общо 2 139,00лв.,
след като от чистата сума на договорена главница по кредита в размер на 2
300,00лв. е приспадната сума в размер на 161,00лв. по Договор за
допълнителни услуги към заем М. ... за предоставена услуга „В. ...”. По данни
от извлечения на ищеца, единственото плащане по Договора за заем и
Договора за допълнителни услуги е извършено на 16.05.2022 г. в общ размер
на 381,00лв., с която сума заемодателят е погасил: Главница в размер на
158,67лв.; Договорена лихва — 77,61лв.; Услуги - 144,72лв.
5
Вещото лице сочи, че длъжникът е изпаднал в забава, считано от
18.04.2022г. - дата, следваща падежната на първата погасителна вноска,
внесена на 16.05.2022 г., като претендираната с исковата молба непогасена
главница в размер на 2141,33 лв., е останала непогасена. Претендирана
непогасена договорна лихва в исковата молба за периода от 17.05.2022г. до
17.03.2023г. - датата на настъпване на падежа на договора в размер на
457,15лв., е останала непогасена, като претендирана непогасена лихва за
забава /мораторна лихва/ за непогасената главница за периода от 18.05.2022г.
- датата на допускане на забава на погасителна вноска да датата на подаване
на Заявлението 28.03.2023г., като размерът на непогасена лихва за забава
/мораторна лихва/ за непогасената главница за периода от 18.05.2022г. -
датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на
Заявлението 28.03.2023г. е в размер на 96,61лв., което не отговаря на
претендирания размер с исковата молба -167,42лв.
Така установеното, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени
доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно
правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.
По същество:
Неоснователно е оспорването на въззивника, че не дължи спорните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение, поради липса на валидно съобщаване
на факта на цедиране на вземането.
Няма данни по делото уведомлението за съобщаване на цесията да е
6
връчено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, но съдът взема предвид обстоятелството, че всички
документи, касаещи наличието на договор за цесия и упълномощаването от
страна на " М.К."АД спрямо ищеца, той да извърши уведомяването по чл. 99,
ал.3 от ЗЗД, са връчени лично на ответника на 21.07.2023 г., заедно с преписа
от исковата молба. При това положение правилен и законосъобразен е правни
извод на първоинстанционният съд, че към датата на устните състезания по
делото ответникът се счита за надлежно уведомен за прехвърляне на
вземането към ищеца. Същевременно и възражението на ответника в този
смисъл - че не е уведомен за цесията, би имало значение единствено при
възражение за плащане на първоначалния кредитор преди уведомяването, а
по делото липсват както твърдения така и доказателства в тази смисъл. В тази
връзка е правилен и извода, че на това основание въззиваемата страна,
ответник в първоинстанционното производство, е активно материално правно
легитимирана страна с оглед установеното й качество на кредитор на
ответника. По делото не се установи от страна на въззиваемата да е
постъпило плащане на претендираните суми. Плащане не е установено да е
извършено и от съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо с факта на
връчване на уведомлението за цедиране на вземането на длъжника с
документите към исковата молба следва да се счетат за настъпили
последиците от прехвърлянето му на друг кредитор. В този смисъл е и
съдебната практика /Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на
ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 109 от 13.07.2016г. по т.д.№ 1050/2015г. на
ВКС, ТК, 1 т.о. Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.
№1711/2013 г. на ВКС І т.о. и мн.др./.
Неоснователно е и оспорването на въззиваемата страна относно наличието
на неравно правни клаузи в договора, сключен между Т. П. и цедента „М. ... –
Договор за заем М. ... г. и по- специално на неустоечна клауза, както и
клаузите на фиксиран лихвен процент по заема от 40,47 %, както и ГПР от
48,90 %. Неустоечно вземане не е присъдено, поради което възражение за
недействителност на клауза на вземане, което не е признато като дължимо от
въззивника, е неоснователно. Останалите сочени от жалбоподателя клаузи не
са нищожни, тъй като не противоречат на добрите нрави и банкови практики.
Общия размер на разходите по кредита според данните от експертизата не
7
надвишава повече от 50 % , поради което е спазен и нормативния минимум
по чл.19, ал.4 ЗПК. Отпускането на заеми предполага и генериране на
определен вид печалба срещу временното ползване на отпуснатите парични
средства, като в случая в правопораждащото основание не се съдържа
неравноправни клаузи. Първоинстанционният съд, правилно и в съответствие
със събраните доказателства е достигнал до правния извод, че в случая е
дължимо, както главното вземане, така и договорената договорна лихва и
лихва за забава.
От приетата съдебно - икономическа експертиза е установено, че са
останали непогасени задължения на заемателя спрямо заемодателя в
заявените с исковата молба размери, при което районният съд е приел, че
предявените искове за дължимост на главници и лихви към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са основателни
и следва да се уважат изцяло.
В случая, решението по присъденото главното вземане и за договорната
лихва следва да се потвърдят изцяло като доказани, както по правопораждащо
валидно основание, така и по размер, с изключение на решението, в частта, с
която първоинстанционният съд е признал дължимост и на вземане за лихва
за забава над сумата от 96,61 лв. Над този размер за това вземане решението
следва да се отмени, като незаконосъобразно. Вещото лице е установило в
заключението си, че за заявения период вземането за лихва за забава
/мораторна/ е в размер на 96,61 лв. Ето защо за сумата над този размер до
присъдените 167,42 лв. лихва за забава решението следва да се отмени, тъй
като това вземане е установено по размер само до тази сума.
Намаляване на размера на лихва за забава се отразява и в необходимостта
от преизчисляване на дължимите от въззивника разноски в заповедното и
исковото производство, а именно: за сумата от 84,83 лв. дължими разноски в
заповедното и сумата от 494,76 лв. дължими разноски в исковото
производство, съобразно с уважената част от исковете. Над тези суми
първоинстанционното решение също следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 881/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1212/2023г.
по описа на РСБ, в частта, с която е признато за установено, че Т. Г. П. дължи
на „А. ...“ АД сумата над 96,61 /деветдесет и шест лева и шестдесет и една
стотинки/ лв. мораторна лихва върху непогасена главница за периода от
18.05.2022г. до 28.03.2023г., както и в частта, с която Т. Г. П. е осъдена да
заплати на „А. ...“ АД сумата над 84,83 /осемдесет и четири лева и осемдесет
и три стотинки/ лв. разноски в заповедното производство и сумата над 494,76
/четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ лв.
разноски пред първата инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „А. ...“ АД, ЕИК ...
против Т. Г. П., ЕГН **********, установителен иск за признаване за
установено, че Т. Г. П., ЕГН ********** дължи на „А. ...“ АД, ЕИК ... сумата
над 96,61 /деветдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ лв. до
присъдения размер от 167, 42 /сто шестдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/ лв., мораторна лихва за периода от 18.05.2022г. до подаване на
заявлението – 28.03.2023г. върху непогасена главница по Договор за заем М.
...г., сключен между „М. ... и Т. Г. П., като впоследствие вземанията по този
договор са прехвърлени от „М. ... на „А. ...” ООД, съгласно Приложение №
1/19.08.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 12.03.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 881/14.12.2023г., постановено по гр.д.№
1212/2023г. по описа на РСБ, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9