Решение по дело №385/2018 на Административен съд - Монтана

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 475/25.09.2018 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -  МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

при  секретаря Л***

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 385  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

             

 

 

 

Административното дело е образувано по жалба от А.Н.Р. ***, подадена против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0996-000333 от 09.07.2018 г., издадена от  началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана. С оспорения акт спрямо Р. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС  лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ СВ 3669 МР, за срок от шест месеца.

             

 

 

 

В жалбата се иска отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ с доводи за незаконосъобразност на същата поради неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, че единствен собственик на МПС лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ *** - предмет на оспорената ПАМ, е "Л*** С*** л***“ ЕАД, с което дружество оспорващата има сключен договор за лизинг с № 59125/15.06.2018 г.  Твърди се, че в  заповед за прилагане на ПАМ погрешно и юридически необосновано е посочена като адресат и  собственик на автомобила. За удостоверяване на изложеното оспорващата прилага заверени копия от: лизингов договор № 59125/15.06.2018 г., с приложение № 1, копие от свидетелство за регистрация на МПС - част І и пълномощно, валидно до 20.06.2019 г./л.17 – 36 от делото/.  

             

 

 

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с пълномощника адв.Б*** , като поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ по съображения, изложени в съдебно заседание и в представена писмена защита.

             

 

 

 

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

             

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             

 

 

 

На 07.07.2018 г. на  К*** Ю*** К*** от гр.Монтана, е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №  Д 871423, за това, че на същата дата  в 03.50 часа управлява в гр.Б*** , ул.А*** срещу бившето кино лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ ***, като водачът е неправоспособен – нарушение по чл.150 ЗДвП/л.7 от делото/. С акта са иззети 2 броя регистрационни табели. АУАН е подписан без възражение и връчен на нарушителя.

             

 

 

 

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ № 18-0996-000333 от 09.07.2018 г. спрямо А.Н.Р. , на основание чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца/л.5-7 от делото/.

             

 

 

 

Към преписката освен цитираните по-горе писмени доказателства, органът е приложил талон за регистрация на МПС – част II и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на МВР и  № 3013-1411/07.06.2017 г. на  директора на ОД на МВР Монтана, за компетентност на издателя на заповед за прилагане на  ПАМ. От оспорващата страна са представени писмени доказателства за твърденията му за незаконосъобразност на заповедта, свързани със собствеността на МПС - заверени копия от: лизингов договор № 59125/15.06.2018 г., с приложение № 1, копие от свидетелство за регистрация на МПС - част І и пълномощно, валидно до 20.06.2019 г.

             

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

             

 

 

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, заповед за прилагане на ПАМ № 18 -0996-000333 от 09.07.2018 г.,  издадена от  началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана,  е връчена лично на А.Н.Р. на 10.07.2018 г., а жалбата подадана на 11.07.2018 г./ л.5 и л.3 от делото/.  Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

            

 

 

 

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

             

 

 

 

Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

             

 

 

 

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а видно от заповед рег.№ 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на МВР,  определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП са областните дирекции на МВР. Съобразно предоставената в закона възможност, директорът на ОД на МВР Монтана със своя заповед № 3013-1411/07.06.2017 г.,  е оправомощил по т.1.3 началник група, сектор Пътна полиция Монтана при ОД на МВР Монтана да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по ЗДвП 

 

 

 

, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

             

 

 

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочен е с трите имена, длъжност и месторабота актосъставителят, който е съставил този АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от неправоспособен водач,  както и регистрационния номер на същото, но без да е посочено чия собственост е същото, регистрационните табели на автомобила, както и е описано извършеното от управляващия МПС нарушение. След което на 09.07.2018 г. е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 18-0996-000333 от 09.07.2018 г., издадена от  началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, където е посочено, че процесното МПС -  лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ *** е собственост на А.Н.Р. и на същата е наложена ПАМ по чл.171, т.2А, б“а“ от ЗДвП. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

             

 

 

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон/чл. 23 от ЗАНН/. В случая заповед за прилагане на ПАМ № 18 – 0996-000333 от 09.07.2018 г., е издадена на основание чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, съгласно която норма в приложимата редакция, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "..прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година..“

            Приложената на Р. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 07.07.2018 г. „ К*** Ю*** К*** управлява собствения и лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ *** .. същият не  да притежава СУМПС“. 

             

 

 

Фактическият състав за прилагане на процесната ПАМ включва два кумулативни елемента: както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление. Следователно първата и най-важна материалноправна предпоставка за прилагането на тази ПАМ е, че същата се отнася за собственика на МПС и същата се прилага, ако управляващият МПС е неправоспособен, не притежава свидетелство за управление. В случая наличието на първата предпоставка не се установява по делото, а органът е посочил в процесната заповед за прилагане на ПАМ, че собственик на управлявания лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ ***е А.Н.Р., без да сочи на какво основоние е приел, че същата е собственик на това МПС.  

             

 

От приложените по делото писмени доказателства заверени копия от лизингов договор № 59125/15.06.2018 г., с приложение № 1, копие от свидетелство за регистрация на МПС - част І и част II и пълномощно, валидно до 20.06.2019 г., безспорно се установява, че лек автомобил „П*** 3008“ с рег.№ *** е собственост на " Лизингова къща София лизинг“ ЕАД,  ЕООД, и е отдаден за ползване  на лизинг на жалбоподателката. Последната не е собственик, а е физическо лице, което може да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост. " Лизингова къща София лизинг“ ЕАД,  е притежател и на свидетелството за регистрация на същото МПС, в което изрично е отбелязано наименованието и Булстат на дружеството /т.С.1.1./ и че то е собственик на автомобила /т.С.4/а)/ В същото свидетелство А.Н.Р. е отбелязана в т.С.3.1.-С.3.3. като "физическо лице, което може да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост", т.е. дори в  свидетелство за регистрация – част II, представено от административния орган МВР, извършили регистрацията на автомобила, е посочено, че Р. не е собственик, а само ползвател.

             

 

 

 

Горното обстоятелство се установява и от същността и характера на договора за лизинг като правна фигура.

             

 

 

 

С договора за лизинг едната страна, наречена лизингодател, се задължава да предостави ползването на вещ /напр. лизинг на автомобили/ на другата страна, наричана лизингополучател, срещу възнаграждание - чл. 342, ал.1 от Търговския закон. Договорът за лизинг обаче не прехвърля собственост, а само предоставя правото на ползване върху съответната движима/недвижима вещ, съответно управлението на определен персонал или на търговско предприятие, но не и прехвърляне на собственост върху вещ или предприятие. Обектът на лизинга не е собственост на лизингополучателя, а лизингодателят запазва правото си на собственост върху този обект. Лизингополучателят има възможността да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като това заедно със съответните условия трябва да е уговорено в него. 

 

 

 

Видно от представения лизингов договор № 59125/15.06.2018 г., с приложение № 1, в същия изрично е уговорено, че лизингополучателят Р. може да придобие собствеността върху процесния автомобил, след като е заплатил всички дължими по договора суми, заплатил е остатъчната стойност на автомобила, изявил е желание да придобие собствеността върху лизинговата вещ и е изпълнил условията, уговорени като задължителни предпоставки за прехвърлянето й. Следователно към 07.07.2018 г. оспорващата не е бил собственик на лекия автомобил.

             

 

 

 

Както бе изложено, ПАМ по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП може да се налага само и единствено по отношение на собственик на МПС, при управлението на което е извършено съответното нарушение. По делото безспорно се установи, че Р. не е собственик, а само ползвател на процесното МПС, поради което приложената спрямо него ПАМ "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" е материално незаконосъобразна.

 

 

 

 

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно - без да се изяснят съществени факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на случая, както изрично изисква нормата на чл. 35 от АПК. Няма съмнение, че собствеността на управляваното МПС е такова обстоятелство, имащо съществено значение за правилното решаване на случая, но без да го изследва и да го установи с категоричност, полицейският орган е издал процесната заповед, като дори е вписал изрично в нея че "автомобилът е нейна собственост", т.е. че същият е собственост и на Р., което очевидно не отговора на безспорно установените факти. Тук следва да се спомене също и регламентацията в чл. 36, ал.1 от АПК "Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи", което задължение, предвид изложеното по-горе, също не е било изпълнено от издателя на заповедта.

             

 

 

 

В заключение, при извършената служебна проверка по чл. 168, ал.1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма с изложени фактически и правни основания, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същата е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а оттук и с целта на закона.

            За пълнота следва да се посочи, че направеното в жалбата възражение, с представени доказателства, че водачът на МПС е бил правоспособен, не следва да бъде прието за основателно, т.к. нормата визира „ не притежава свидетелство за управление, а в производството безспорно е установено, че водачът К*** Ю*** К*** не е притежавал на 07.07.2018 г. свидетелство за управление на МПС. 

             

 

 

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на А. Н*** се явява основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.      

             

 

 

Съдът намира, че следва да се произнася относно направеното в писмената защита искане за присъждане на разноските. При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на направените в производството  разноски - държавна такса в размер на 10.00лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0079264/11.073.2018 г.

            Предвид 

 

 

 

 от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

  

             

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0996-000333 от 09.07.2018 г., издадена от  началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с която на от А.Н.Р. ***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б“а“от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.                                       

            Осъжда ОД на МВР Монтана да заплати на А.Н.Р. ***, сумата от общо 160/сто и шестдесет/ лева, разноски в производството. 

             Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

                                                                      Административен съдия: