Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 12.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 468/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 128, т. 2 от Кодекса
на труда (КТ), чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Л. ***, ЕГН **********, чрез пълномощник, против „Йобин” ЕООД от гр. Своге, бул. „Искър” № 21, ЕИК *********, представлявано от … С. Г. А. Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника, като не ѝ е заплатено
полагащато се възнаграждение и обезщетение за периода от 01.01.2017г. до 01.05.2019г.,
както следва : сумата от 2045,82 лева, представляваща представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.05.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от 2045,82 лева, считано от датата на предявяване
на иска (06.08.2019г.) до окончателното изплащане на сумата
; сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва върху неизплатеното
дължимо трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко отделно плащане,
както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба до завеждане ѝ в деловодството на
съда – 06.08.2019г. ; сумата от 595,14 лева, представляваща обезщетение за
неизползван и неизплатен годишен отпуск за годините 2017г. – 2019г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (06.08.2019г.) до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 50 лева,
представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва върху сумата от 558
лева, считано от прекратяване на трудовия договор 01.05.2019г. до датата на
исковата молба – 06.08.2019г. ; сумата от 196 лева, представляваща възнаграждение за
времето, през което Р. е ползвала платен годишен отпуск в размер на 7 дни за
2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска (06.08.2019г.) до окончателното изплащане на сумата
; сумата от 20 лева,
представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва върху сумата от 196
лева, считано от 01.12.2018г. до 06.08.2019г.
Претендират се
горепосочените суми и направените по делото разноски.
На основание чл. 310
от ГПК исковете се разглеждат по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс.
От страна на ответника е подаден писмен отговор. Исковете се оспорват изцяло, като неоснователни и
недоказани. Оспорва се и фактическата обстановка описана в исковата молба.
Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане. В
отговора единствено се обсъждат сумите, които са удържани от Р. за „брак” и
„липси”. По отношение на останалите претенции не е взето становище. В хода на
производството е сменен едноличния собственик на капитала на ответното
дружество, както и управителя му и седалището и адреса на управление.
По делото са събрани
писмени доказателства и е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, основна
и допълнителна, която не е оспорена от страните и съдът възприема като
обективна и компетентно изготвена.
Съдът, като обсъди становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното :
По силата на трудов договор от 27.12.2016г. Л.Р. е работила
като ….. в „…” ЕООД. С едномесечно
предизвестие от 02.04.2019г. тя е уведомена, че трудовото ѝ правоотношение се
прекратява, считано от 01.05.2019г.
С определение от 29.01.2020г. съдът е изключил от
доказателствата по делото следните документи : два констативни
протокола от 12.02.2018г. (л. 113 и л. 124 от делото) и по един констативен протокол от 01.06.2018г. (л. 143 от делото) и от 20.02.2019г. (л. 82 от делото).
Съдебно-счетоводната експертиза, основна и допълнителна,
установяват размерите на дължимите и неполучени суми. В допълнителното
заключение е определено трудовото възнаграждение за стаж и професионален опит. На
основание чл. 162 ГПК съдът определя седемте дни ползван и неплатен отпуск за
2018г. на 176,05 лева, а законната лихва върху тази сума за периода от
01.12.2018г. до 06.08.2019г. в размер на 12,18 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани – до размерите установени със заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 124 КТ задължението на
работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на
работника или служителя за извършената работа, като съобразно разпоредбата на
чл. 128, т. 2 КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се
дължи и на основание чл. 242 КТ, където се посочва, че положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден. Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяването
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на
работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при
същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни – чл. 177, ал. 1 КТ. При
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД.
Според указаната от съда доказателствена
тежест, с разпореждането от 24.09.2019г., ищецът успя да докаже, че е полагала
труд по трудово правотношение при ответника, а той, чрез законния си
представител не доказа, че е изпълнил законовото и договорното си задължение да
заплати положения труд, ползвания платен годишен отпуск, както и обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение, нито предвиденото в т. 5 от трудовия договор допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %
за всяка година трудов стаж при настоящия работодател / за всяка година трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Относно твърденията в отговора „липси” и „брак”
доказателствената тежест беше изцяло за ответника. Работодателят не представи
никакви доказателства, поради което съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови
решението си.
На основание чл. 83 от ГПК
вр. с чл. 359 от КТ и чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК, ответникът ще следва да
понесе направените по делото разноски за вещи лица в размер на 182,38 лева, според уважената част от исковете, както и
да заплати държавна такса върху уважените оценяеми искове в общ размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски,
съгласно уважената част от исковете. По отношение на претенцията за заплащане
на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че уговореното адвокатско
възнаграждение за адв. Н. е при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ, което определено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. на ВАС е в размер на 370,85 лева.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „Йобин” ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. Своге, бул. „Искър” № 21, ЕИК *********, представлявано от … С. Г. А., да заплати на Л. ***, ЕГН **********, следните суми :
1)
сумата от 1150,29
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до
01.05.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2019г. до
окончателното изплащане, като отхвърля
иска до пълния претендиран размер от 2045,82 лева ;
2)
сумата от 62,72
лева, представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва върху неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.05.2019г., считано от падежа
на всяко отделно плащане до 06.08.2019г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 300 лева ;
3)
сумата от 595,14
лева, представляваща обезщетение за неизползван и неизплатен годишен отпуск за
годините 2017г. – 2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.08.2019г. до окончателното изплащане ;
4)
сумата от 16,04
лева, представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва върху сумата от 595,14
лева, считано 01.05.2019г. до 06.08.2019г. като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 50 лева ;
5)
сумата от 176,05
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за седем дни ползван и
неплатен отпуск за
2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2019г. до
окончателното изплащане, като отхвърля
иска до пълния претендиран размер от 196 лева ;
6)
сумата от 12,18
лева, представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва върху сумата от 176,05
лева, считано 01.12.2018г. до 06.08.2019г. като отхвърля
иска до пълния претендиран размер от 20 лева.
На основание чл. 242
от ГПК съдът допуска предварително
изпълнение на решението в тази му част.
Осъжда „Йобин” ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. Своге, бул. „Искър” № 21, ЕИК *********, представлявано от … С. Г. А., да заплати на адвокат З.Г.Н. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 370,85 лева - за оказана безплатна
адвокатска помощ.
Осъжда „Йобин” ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. Своге, бул. „Искър” № 21, ЕИК *********, представлявано от … С. Г. А., да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Своге : държавна
такса в размер от 300 лева и
разноски за вещи лица в размер на 182,38 лева.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от днес. Жалбата се
подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :