Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч,
06.02.2008 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ-ри административен състав, в
открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при секретаря А.М. и в присъствието на прокурора .........................
като разгледа докладваното от съдия Х. а.х.д. № 178 по описа за 2008 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО) във връзка с чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по жалба на В.Г. ***, чрез пълномощника си адв. Ст. Тихолова – АК
Ловеч против Решение № 52 от 21.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч,
с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № Р-01/ПОВН/25.06.2008г.
на н-к сектор Адм.”ПОВН” при РУ”СО” гр. Ловеч, с който административен акт е
отказано изплащането на обезщетение по чл.53 от КСО за периода 01.06.2007г. –
21.10.2007г.
В
жалбата си оспорващият твърди, че решението е незаконосъобразно поради
нарушаване на материалния закон – §22б от ПЗР на КСО. Излага доводи, че след
като се касае за неизплатени обезщетения за период след 01.01.2007г., то същите
следва да се изплатят от РУ”СО” гр. Ловеч и в тази връзка противоречи на закона
становището на ТП на НОИ, че обезщетението не може да се изтегли от сметките на
РУ”СО”, тъй като работодателят не е плащал осигурителни вноски. Претендира, че
в нарушение на закона оспореното решение и потвърденото с него разпореждане се
мотивират с чл.10 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите,
върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, която норма е отменена за процесния
период. Твърди се, че с влезли в сила съдебни актове на Районен и Окръжен съд
гр. Ловеч на жалбоподателката е указано, че няма законна пречка да търси
плащането на дължимите обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в
случаите, когато не е изплатено от работодателя. Моли се да се отмени
обжалваното решение и да се върне преписката на административния орган с
указания за правилното прилагане на закона, алтернативно да се реши въпроса по
същество, като съдът задължи ТП на НОИ – Ловеч да изплати дължимите суми.
В открито съдебно заседание оспорващата
чрез адв. Тихолова поддържа жалбата на същите основания, като излага подробни доводи
в тази насока. Претендира направените съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата, Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител
ю.к. Цветкова излага мотиви за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Поддържа се, че правилно е отказано изплащането на обезщетението от страна на
НОИ, тъй като при започнат да се ползва отпуск преди 01.01.2007г. обезщетенията
се изплащат по досегашния ред – от работодателя. Сочи, че жалбоподателката не е
представила доказателства, че отпуск за отглеждане на малко дете й е разрешен и
ползван и че са й изплащани обезщетения по чл.53 от КСО. Моли да се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като претендира и
направените разноски.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в законния срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на оспореното
решение, срещу подлежащ на обжалване административен акт и пред местно
компетентния съд.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, ІІ-ри административен състав, счита същата за основателна.
Ловешки административен съд,
втори административен състав като извърши цялостна проверка на оспореното
решение във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
С искова молба от 17.10.2007г. В.Г.Г.
е отправила искане до Районен съд Ловеч, да се осъди “Хлебопроизводство и
сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч да й заплати обезщетение по чл.164, ал.4 от КТ за
периода от м. юни 2007г. до 21.10.2007г. Районният съд е отхвърлил жалбата като
недопустима и е прекратил производството. За да постанови акта си съдът е
приел, че в предмета на трудовите спорове, като част от гражданските не се
включва плащане на обезщетения и в частност на обезщетение за отглеждане на
дете до 2 години. Тези обезщетения се реализират по реда на КСО, тъй като
страна по тези отношения е Националния осигурителен институт. Определението е
обжалвано пред Окръжен съд Ловеч, който с определение от 14.11.2007г. е
потвърдил определението на Районен съд Ловеч.
На 06.12.2007г. В.Г. е подала
молба (л.19) до Началника на РУСО Ловеч за изплащане на дължимото й обезщетение
по чл.53 от КСО за периода 01.06.2007г. до 21.10.2007г. С Разпореждане № Р-01/ПОВН/25.06.2008г.
от началник сектор, адм.”ПОВН” при РУСО Ловеч й е отказано изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете
по чл.53 от КСО, за периода от 01.06.2007 до 21.10.2007г. със следните
мотиви: Правото на обезщетение по чл.53 от КСО, възникнало преди 01.01.2007г.,
в който случай попада и Г., се заплаща по стария ред чрез работодателя;
“Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч не е внасяло дължимите
осигурителни вноски, поради което и полагащите се парични обезщетения не могат
да се изтеглят от дружеството. Разпореждането е получено от Г. на 03.07.2008г.,
а на 07.07.2008г. го е обжалвала пред Директора на РУСО Ловеч. С Решение №52 от
21.07.2008г. Директора на ТП на НОИ Ловеч е оставил без уважение жалбата на В.Г..
За периода от 13.09.2005г. до
22.10.2007г. жалбоподателката В.Г.Г. се е намирала в трудовоправни отношения с
“Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч, видно от приетите по делото
заверени копия от трудова книжка (л.63) и заповед № 6/19.10.2007г.(л.122).
Преди “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч В.Г. е работила от
01.07.2002г. до 30.09.2004г. в ЕТ “Виолетка”, а от 01.10.2004г. до 31.01.2005г.
е получавала обезщетение за безработица по чл.54б, ал.1 от КСО. На 10.11.2005г.
е родила дете, за което по делото е прието заверено копие от удостоверение за
раждане от 14.11.2005г. (л.121).
С констативен протокол вх. №
002/10.01.2007г. за извършена от финансов ревизор на РУСО Ловеч проверка по
разходите на държавно обществено осигуряване на “Хлебопроизводство и
сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч (л.29) е установено, че това дружество за 2006г. е
начислявало трудови възнаграждения, но същите не са били изплащани до
м.11.2006г. Липсват подписи във ведомостта за заплати за 2006г., касовата книга
е заведена до 30.12.2006г. и в нея няма изписвани трудови възнаграждения и
обезщетения за 2006г. Заплати в дружеството са били изплащани до 31.12.2005г.,
дружеството не е теглило от сметките на ДОО обезщетения от м.05.2005г. От
представената от териториалната дирекция в гр. Ловеч справка за приходи и
разходи по ДОО на “Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч за периода
от 01.01.2006г. до 31.07.2008г. (л.37) и тази, представена по адм. дело
№20/2008г. на ЛАС (л.42), което дело е приложено към настоящото се установява,
че от дружеството са внасяни осигуровки за работещите в “Хлебопроизводство и
сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч до м.09.2006г., извършвани са и тегления от
фондовете на ДОО. В този смисъл е направено и изявление от процесуалния
представител на ответника в открито съдебно заседание на 21.04.2008г. по
адм.дело №20/2008г. на ЛАС.
От представеното и прието по
делото заверено копие от Постановление от 23.09.2008г. на Районна прокуратура
Ловеч се установява, че неизвестен извършител е скрил документи – разплащателни
ведомости и счетоводни документи на
“Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч, за което е образувано
дознание. За изясняване на въпроса дали е бил разрешен отпуск по чл.164, ал.1
от КТ на жалбоподателката и изплатени ли са й обезщетения по чл.53 от КСО за
периода от разрешаване на отпуска до 01.06.2007г. по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза. Въпреки положените от вещото лице усилия,
същото не е могло да се снабди със счетоводни документи на дружеството. Вещото
лице е разговаряло и с настоящия и бившия представляващ дружеството, но
документи не са му били представени. Вещото лице е отразило, че по сведения от
бившия управител Петър Стоев Иванов всички документи на дружеството са били
унищожени или се укриват. Липсата на разплащателни ведомости и счетоводни
документи на “Хлебопроизводсво и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч се установява и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Видно от удостоверенията за
актуално състояние на “Хлебопоризводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч към
31.05.2007г. (л.59) участници в управлението са били Петър Стоев Иванов –
изпълнителен директор, Георги Трифонов Георгиев – председател и Михаил Стойков
Марков – член, а към 17.12.2008г. (л.113) Боян Димитров Цветанов, Николай Цанев
Маринов и Иванчо Йорданов Радков – последният и представляващ дружеството.
По делото са приети и фишове за
изплащане на обезщетение на жалбоподателката. От тях е видно, че за месец
01.2006г. жалбоподателката е получила обезщетение за бременност над 1 ден в
размер на 115,95 лева, а за месеците 03, 04, 05, 07, 09 и 10.2006г. е
получавала обезщетение за отглеждане на дете в размер на 160 лева (по чл.10 от
ЗБДОО за 2006г. това обезщетение е било 160 лева). На фиша е посочена и
месечната заплата на лицето в размер на 130 лева, съответстващ на отразената
такава в трудовата й книжка. По делото в качеството на свидетел е била
разпитана В.Г.Т. – работила като касиер в “Хлебопоризводство и сладкарство”
ЕАД, гр. Ловеч от 1983г. до 01.05.2007г. От разпита на тази свидетелка се
установява, че на В.Г. са изплащани обезщетения за отглеждане на дете за 2006г.
Обезщетенията са изплащани на лицето в брой, за което тя се е разписвала върху
фиш, като част от фиша с подписа е оставал при касиера, а на лицето е давана
другата част от фиша, тази без подпис.
Представено е по делото и Решение
№ 1 от 20.02.2007г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е задължил
“Хлебопроизводство и сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч да изплати полагащите се
парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода до 31.12.2006г. на
друго лице, работещо в това дружество и ползващо отпуск за отглеждане на дете –
Диана Нисторова Г..
По така изложените факти между
страните няма спор.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Един от осигурените социални рискове е майчинството – чл.1,
т.1 и чл.2, т.4 от КСО. Той се състои от два елемента: бременност и раждане, и отглеждане
на малко дете (раздел втори на глава четвърта от КСО). Рискът “майчинство”
предполага съществуването на осигурително правоотношение, в което се включват: задължение
за осигуряване, което възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до прекратяването й – чл.10
от КСО; корелативните на това задължение права на парични обезщетения,
предвидени в раздел втори на глава четвърта от КСО. Съгласно чл.11, ал.1, т.1
от КСО правото на парични обезщетения от фондовете на ДОО възниква за осигурените за
всички осигурени социални рискове лица. Правото на обезщетение за отглеждане на
малко дете възниква след изтичането на
срока на обезщетението за бременност и раждане, а съгласно чл.50, ал.1
от КСО право на парично обезщетение при бременност и раждане има осигурената за
всички осигурени социални рискове майка. Следователно, основната предпоставка
за паричните обезщетения при бременност и раждане, а така също и при отглеждане
на малко дете, е майката да е осигурено лице. Осигурено е това
лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряване възниква от
деня, в който това лице е започнало да изпълнява задълженията си по трудовото
или служебно правоотношение. Осигуреното лице има право на парично обезщетение
за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете, ако има
осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове,
за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална
болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица –
чл.48а и чл.52а от КСО в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.109/2008г.
От доказателствата по делото съдът приема, че по отношение на В.Г. са били
налице предпоставките за възникване на парично обезщетение за бременност,
раждане и отглеждане на малко дете – наличие на 6 месеца осигурителен стаж,
същата е започнала работа в дружеството преди регламентираните в чл.50 от КСО
45 дни преди раждане, родила е дете на 10.11.2005г. Съдът намира, че В.Г. е
получавала и парично обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко
дете до 01.06.2007г., като получаването на обезщетението е започнало преди
01.01.2007г. Действително по делото не бе представена молба за ползване на
отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и други документи,
установяващи разрешен от работодателя такъв отпуск, но въпреки многократните
опити на съда да издири тези документи, включително с поставяне на такава
задача и на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, същите
не можаха да бъдат открити. Безспорно в случая от представеното по делото
Постановление на Районна прокуратура Ловеч и заключението на вещото лице бе
установено, че такива не се намират и съхраняват в “Хлебопроизводсво и
сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч. Невъзможността да се намерят и проверят
разплащателните ведомости и другите счетоводни документи на осигурителя, не
представлява законово основание за отказ за изплащане на обезщетение.
Според § 22б от ПЗР на КСО
(създаден с § 4, т.41 от ПЗР към ЗБДОО за 2007г.) паричните обезщетения за
лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 01 януари 2007г., за
които е започнало плащане на обезщетение, както и неизплатените парични
обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата, се изплащат по
досегашния ред.
С оглед изложеното настоящия състав на съда намира, че за В.Г. като лице
заварено в отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете към
01.01.2007г., по отношение на което лице преди тази дата е започнало плащане на
парично обезщетение за тези осигурителни рискове, е дължимо обезщетение за претендирания
период, като същото следва да се изплати по досегашния ред. Ирелевантно в
случая е обстоятелството, че се претендира парично обезщетение за период след
01.01.2007г., а именно от 01.06.2007г. до 21.10.2007г. Правната норма в случая
не обвързва плащането на обезщетение по новия ред с периода, за който се
претендира, а с периода на неговото възникване и започване. Неотносима в случая
е и втората хипотеза на §22б от ПЗР на КСО, тъй като тя касае само
неизплатените парични обезщетения, възникнали и дължими преди 01.01.2007г. В
процесния случай се претендират парични обезщетения отнасящи се за периода
01.06.2007г. до 21.10.2007г., като плащането на паричните обезщетения е
започнало преди 01.01.2007г.
Следва да се изясни кой е досегашния ред, по който следва да се платят на
жалбоподателката следващите й се парични обезщетения за претендирания период.
Според изменението на ал.3 на чл.40 от КСО, обнародвано в ДВ, бр.38 от 03.05.2005
г., паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изплащат чрез
териториалните поделения на НОИ по ред, определен от Министерския съвет. Явно е
от тази редакция на текста, че занапред изплащането на паричните обезщетения
няма се извършва от осигурителите, в какъвто смисъл е направена и законодателната
промяна с ДВ, бр.105/2006г. Тази алинея, макар че има процесуален характер, не
може да се приложи в настоящия случай, тъй като в Закона за изменение и
допълнение на КСО, обнародван в ДВ, бр.104 от 2005г. се съдържа преходна
разпоредба (§8 от ПЗР), която оставя до 31.12.2006г. изплащането на паричните
обезщетения да става по досегашния ред. Същото предвижда и разпоредбата на §22б
от ПЗР на КСО. Т.е. паричните обезщетения за временна неработоспособност се
изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите
възнаграждения, но със средства, изтеглени от съответния фонд на държавното
обществено осигуряване.
Един от основните принципи на осигурителното право е този на обществено
осигуряване, залегнал в разпоредбата на чл.51 от Конституцията на Република
България, както и в цялата действаща правна уредба на краткосрочното и
дългосрочното обществено осигуряване. Същността на този принцип е, чрез
общественото осигуряване да се предоставят на гражданите средства за посрещане
на техните основни жизнени потребности през времето, когато поради настъпила
временна неработоспособност или трайна такава, те са лишени от обичайните си
трудови доходи. В разпоредбата на чл.3, т.1 от КСО е отразен принципа на
задължителност и всеобщност на общественото осигуряване, което означава, че
общественото осигуряване възниква по силата на закона и в изпълнение на закона.
То не зависи от волята на осигурените, осигурителите и осигурителния орган.
Задължителността на общественото осигуряване се отнася, както за осигурените и
осигурителите, така и за осигурителните органи, като всеки от тях е обвързан в
еднаква степен и с еднаква сила от императивното разпореждане на закона да
извърши осигуровката. При възникване на осигурителното правоотношение възникват
права и задължения, както между осигурителния орган и осигурителя, така и между
осигурителния орган и осигурения, които права и задължения са корелативни. Едно
от основните права на осигурения по това правоотношение е правото му на парично
обезщетение, което е едно субективно право от категорията на субективните
притежателни права, на което съответства от страна на осигурителния орган
задължението да изплати следващото се парично обезщетение. При неизпълнение
това право може да бъде защитено по реда на Глава осма от КСО.
Подадената от В.Г. молба с вх. № 1908 от 06.12.2007г. на РУСО Ловеч е
сложила начало на производство за изплащане по административен ред на парично
обезщетение по чл.53 от КСО. Отказът на Началника на сектор адм."ПОВН",
потвърден с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч да разрешат
изплащането на парично обезщетение засяга защитени от закона права и интереси
на молителката и представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК.
Правото на обезщетение за отглеждане на малко дете възниква при изпълнение
на фактическите предпоставки по чл.52а от КСО (изм., ДВ, бр.69 от 2004г.) –
придобит от осигуреното лице осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за
всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без
трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени
социални рискове без безработица. В.Г. е била в трудово правоотношение с "Хлебопроизводство
и сладкарство" ЕАД, гр. Ловеч от 13.09.2005г., като видно от представеното
копие от трудова книжка е имала осигурителен стаж 2 години при предишен
работодател. Материалноправната предпоставка по чл.52а от КСО – осигурителен
стаж с продължителност 6 месеца за всички осигурени социални рискове по чл.4,
ал.1, т.1 от КСО – е доказана и осигуреното лице има право да получи дължимото
от ДОО парично обезщетение. В.Г. е носител на субективното право на обезщетение
по чл.53 от КСО, а РУСО Ловеч като осигурителен орган е насрещно задължен
субект на основание чл.2 от КСО за удовлетворяване на вземането.
От правна страна не е спорно, че на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО жалбоподателката
има качество на задължително осигурено лице за всички социални случаи. Правото й
на парично обезщетение за временна неработоспособност е установено и
гарантирано от чл.11, ал.1, т.1, б."д" от КСО, съгласно която
осигурените за всички социални рискове лица имат право на парични обезщетения
за отглеждане на малко дете. Нередовното внасяне на осигурителните вноски и
съответно нередовното изплащане на трудовото възнаграждение, не прекъсва и не
прекратява осигурителните права на работниците и служителите, наети на работа
за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец. Както
трудовото възнаграждение, така и осигурителните вноски, са дължими по смисъла
на чл.9, ал.1, т.1 от КСО.
Неправилно в мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
Ловеч и в потвърденото с него разпореждане се поставя условие, в зависимост от
което да стои и самото изпълнение и то условие, което трябва да се разрешава от
самия осигурител без да е предвидено в закона. Така изложените мотиви в тази им
част са незаконосъобразни, защото противоречат на §8 от ПЗР към ЗИД на КСО в
редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 104 от 2005г. Щом като ТП на НОИ е преценило,
че осигурителят следва да изплати паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност, то не е следвало да поставя условие за предварително
превеждане на осигурителните вноски. При всички положения решението на директора
на ТП на НОИ трябва да бъде ясно, категорично и да урежда окончателно
отношенията между страните по предмета на спора. Неспазването на това правило
представлява нарушение на закона, водещо до неговата отмяна.
В.Г. като работник на "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, гр. Ловеч,
е задължително осигурено
лице за всички социални рискове по чл.4, ал.1, т.1 от КСО и има право на
парично обезщетение по чл.53 от КСО за времето на отпуска за отглеждане на
малко дете, който съгласно чл.164, ал.1 от КТ е до навършване на две годишна
възраст на детето.
На основание чл.2, ал.1 от КСО насрещно задължен субект за удовлетворяване
на вземането е РУ "Социално осигуряване", което има възможност да
събере дължимите осигурителни вноски от осигурителя по пътя на
контролно-ревизионната дейност. Невнасянето на осигурителни вноски от осигурителя
не лишава осигуреното лице от право да получи полагащото му се по силата на
закона обезщетение за временна неработоспособност.
Тук следва да се отбележи, че по аналогичен случай директорът на ТП на НОИ
Ловеч се е произнесъл с решение, с което е задължил “Хлебопроизводство и
сладкарство” ЕАД, гр. Ловеч да изплати полагащите се парични обезщетения за
отглеждане на малко дете за период до 31.12.2006г. на друг работник на това
дружество, а в процесния случай е постановен и потвърден отказ за изплащане на такова
парично обезщетение на жалбоподателката.
Неоснователен се явява и доводът на процесуалния представител на ответника,
че не е установено дали жалбоподателката е прекъснала ползването на отпуска за
отглеждане на малко дете, в който случай й се дължи обезщетение в размер на 50%
от обезщетението по чл.53 от КСО – чл.54, ал.1 от КСО. Предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производсво не е отказ от изплащане на конкретен размер на
парично обезщетение, а за правото и реда на плащане на такова обезщетение. По
силата на изричната разпоредба на чл.54 от КСО, макар и в намален до 50%
размер, то и в този случай се дължи парично обезщетение до навършване на 2-годишна
възраст на детето и при наличието на останалите предпоставки на закона,
разгледани по-горе.
Неправилно осигурителния орган е мотивирал отказа си с разпоредбата на ал.2
от чл.10 (отменен от 01.01.2007г., но относим към процесния случай) от
Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се
правят осигурителни вноски (заглавие изменено с ДВ, бр.1 от 2007г.). Тази
хипотеза се отнася до осигурители в производство по ликвидация и прекратяване. Процесният
случай попада в хипотезата на чл.10, но ал.3, а не в ал.2 на цитираната по-горе
Наредба и административния орган е следвало не да постанови отказ за изплащане
на обезщетение, а да се произнесе с изричен акт затова плащането на дължимото
обезщетение следва да бъде направено от РУСО гр. Ловеч, съобразно указанията в
писмо изх. № 91-01-96 от 9.04.2004г. на НОИ, допълнено с писмо изх. № 91-01-86
от 14.04.2006г. А в тях изрично е посочено, че в случаите по чл.10, ал.2 и ал.3
от Наредбата не се изисква предварително внасяне на осигурителните вноски, за
да се изплащат обезщетенията.
Решението на
Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на началник
сектор адм. “ПОВН” при РУСО – Ловеч са издадени от предвидения в закона
компетентен орган и в рамките на неговата компетентност, в предвидената писмена
форма, съдържаща всички необходими реквизити съгласно чл.59 от АПК. Решението
на Директора на ТП на НОИ Ловеч е издадено при спазване на едномесечния срок за
произнасяне, считано от датата на подаване на жалбата против разпореждането. Не
са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При извършената
съдебна проверка по чл.168 във връзка с чл.146 от АПК, настоящият състав на
Административен съд Ловеч обаче констатира, че оспореното Решение №
52/21.07.2008г. на директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него
Разпореждане № Р-01/ПОВН/25.06.2008г. противоречат
на материалноправните разпоредби на Конституцията на Република България и на
изброените по-горе кодекси, закони и наредби и не съответстват на целта на КСО,
поради което следва да бъдат отменени. След отмяната им преписката следва
да се върне на административния орган за произнасяне по молбата на В.Г. при
съобразяване с мотивите на настоящото решение.
В
производството по делото жалбоподателят е бил представляван от адв. Стоянка
Тихолова, надлежно упълномощена, като своевременно в съдебно заседание
последната е направила искане за присъждане на направените по делото разноски.
При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на В.Г.Г. направените от нея по делото съдебни разноски
общо в размер на 105 (сто и пет) лева, представляващи адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие серия АМ, № 02739/28.07.2008г. в размер
на 80 лева и половината от внесената сума за съдебно-икономическа експертиза в размер
на 25 лева.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 52 от 21.07.2008г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ловеч и потвърденото
с него Разпореждане № Р-01/ПОВН/25.06.2008г. на н-к сектор Адм.”ПОВН” при
РУ”СО” гр. Ловеч.
ВРЪЩА
административната преписка на Районно управление “Социално осигураване” Ловеч
за издаване на законосъобразен административен акт с оглед изплащане на
дължимото обезщетение за отглеждане на малко дете на В.Г.Г. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Ловеч да заплати на В.Г.Г. с ЕГН ********** *** направените по делото
съдебни разноски в размер общо на 105 (сто и пет) лева, представляващи
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие серия АМ, №
02739/28.07.2008г. в размер на 80 лева и половината от внесената сума за
съдебно-икономическа експертиза в размер на 25 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: