Р Е Ш Е Н И Е
№
147
гр.
Велико Търново, 31.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 163/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Същото е образувано
по жалба от Н.Г.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0311-000024/17.03.2022г. на полицейски инспектор при
РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – Влекач Рено Магнум
500 с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие със закона
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място,
се твърди, че не са налице предпоставките за издаване на заповедта, тъй като разпоредбата
на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на която се е позовал административният орган,
урежда случаите, при които ПАМ се прилага спрямо собственик, който управлява
МПС без да е правоспособен, а в случая мярката е приложена за това, че трето
лице е управлявало МПС без да е правоспособен. В този смисъл изтъква, че е неясно
защо е прието, че е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
както и каква категория за управление следва да притежава. На второ място
счита, че в заповедта е налице противоречие, доколкото съгласно нормата на чл. 171,
т. 2а, б „а“ от ЗДвП мярката се прилага спрямо собственика на МПС, а в случая
собственик на МПС е „Деси – 90“ ЕООД. На следващо място, изтъква, че в случая
не е налице образувано административнонаказателно производство срещу него и в
този смисъл не е налице позоваване или препратка от страна на издателя на
заповедта към съставен АУАН, което не може да бъде преодоляно по пътя на
тълкуването. На последно място, посочва, че в заповедта липсват ясни и
конкретни мотиви относно срока за налагане на мярката. По изложените съображения
моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Претендира разноски, за което прилага списък.
Ответната страна – полицейски
инспектор в РУ Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не се явява в
съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед на
ответника № 22-0311-000024/17.03.2022 г. спрямо Н.Г.Н. *** е приложена ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – Влекач Рено
Магнум 500 с рег. № *** за срок от 6 месеца и са отнети 2 бр.регистрационни
табели № ***.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 17.03.2022 г. около 13:30 часа в гр.
Павликени, ***, влекач Рено Магнум 500 с рег. №***, собственост на „Деси – 90“
ЕООД с БУЛСТАТ *********, е управляван от С.С.Н. с ЕГН **********, който не
притежава валидна категория за управляваното МПС и е неправоспособен. Заповедта не препраща към АУАН, нито се позовава на
такъв. По делото не са налице данни срещу Н.Г.Н. да има съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 18.03.2022 г.
Недоволен от нея, на 28.03.2022 г., Н. я оспорил чрез полицейски инспектор при
РУ - Павликени към ОДМВР – Велико Търново пред Административен съд - Велико
Търново.
С уведомление вх. № УРИ311000-2208-29.03.2022
г., адресирано до началник на РУ – Павликени при ОД на МВР – Велико Търново, Н.Н.
е уведомил последния, че е обжалвал ЗППАМ №22-0311-000024/17.03.2022 г. пред
Административен съд – Велико Търново, като го е приканил, с цел избягване на
допълнителни неблагоприятни последици за държавата като разноски и адвокатски
възнаграждения, да отмени издадената заповед. С резолюция от 30.03.2022 г., на
исп. Х.Я. е възложено извършване на проверка и становище в 3-дневен срок.
Липсват данни за произнасяне по повод това уведомление.
Като писмени
доказателства по делото са приети административната преписката, изпратена с
писмо изх. № 311000-2390 от 06.04.2022 г. на РУ Павликени, подробно описана в
писмото, а именно: ЗППАМ № 22-0311-000024/17.03.2022 г., жалба от Н.Н., справка
за водач на Н.Н. и Заповед № 366з-4488/31.12.2021г.
на ОД на МВР, както и представеното от процесуалния представител на
жалбоподателя заверено копие от Свидетелство за регистрация на МПС, Част I.
Като взе предвид
горното, настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти
и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от
друга - извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет на настоящото
дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – полицейски инспектор в РУ –
Павликени към ОД на МВР – Велико Търново. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С
представената Заповед № 366з-4488/31.12.2021 г. директорът на ОД на
МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни
служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“ и т. 6 от
ЗДвП, като в т. 1.8 от заповедта са посочени полицейските инспектори в група
„Охранителна полиция“ в РУ „Павликени“ при ОД на МВР – Велико Търново – за
територията, обслужвана от РУ при областната дирекция. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Същата е издадена в изискуемата
писмена форма, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се
установява при издаването на ЗППАМ да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта обаче е
постановена в противоречие с материалния закон:
Съгласно чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за постановяване на
оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ:
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
адресат на този вид ПАМ е само собственикът
на управляваното превозно средство както когато той лично управлява
автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на
горните обстоятелства.
В случая собственик
на процесното МПС, чиято регистрация е прекратена с оспорената в настоящото
производство заповед (представляващо Влекач Рено Магнум 500 с рег. № ***), е „Деси
– 90“ ЕООД, което обстоятелство не е спорно между страните, изрично е посочено
в самата заповед, а и се потвърждава от представеното по делото от процесуалния
представител на жалбоподателя Свидетелство за регистрация на МПС, Част I (л.18
от делото). В случая обаче оспорената в настоящото производство заповед за прилагане
на ПАМ е издадена на Н.Г.Н., който по данни от Търговския регистър при Агенция
по вписванията е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че оспорената по делото заповед се явява
издадена при неправилно определяне на адресата на заповедта, тъй като вместо
срещу собственика на процесния автомобил – „Деси – 90“ ЕООД, заповедта е
издадена, съответно ПАМ е приложена, по отношение на управителя и едноличен
собственик на капитала на дружеството, какъвто се явява жалбоподателят Н.. Същият
обаче не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на
издадената заповед. Без значение в случая е обстоятелството, че Н.Н. е
едноличен собственик и управител на търговското дружество, тъй като дружеството
е отделен правен субект и носител на права и задължения. Именно то е носител и
на правото на собственост върху процесния товарен автомобил съобразно
представените доказателства. Ето защо прилагането на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е допустимо само спрямо
дружеството. Като е приложил принудителната мярка спрямо друго лице, а не на
собственика на превозното средство, административният орган е допуснал
нарушение на материалния закон, поради което заповедта следва да бъде отменена.
В този смисъл е и практиката на ВАС по аналогични дела – вж. напр.
Решение № 1708 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2018 г., VIII о., Решение
№ 12683 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 153/2018 г., VII о., Решение №
14649 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2018 г., II о. и др.
Предвид изложеното
издадената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на
спора и предвид
направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 560,00 лв.,
представляващи държавна такса в размер на 10 лв. и 550 лв. - заплатен
адвокатски хонорар (съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.05.2022
г. - л. 17 от делото). Платеното възнаграждение на адвоката не е прекомерно
както предвид фактическата и правната сложност на спора, така и доколкото на
основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението
е 500 лв. Ето защо възражението за прекомерност на разноските, направено
бланкетно и евентуално, при това от лице, което не е страна по настоящето дело
(от началника на РУ, а не от полицейския инспектор – ответник) е и недопустимо,
и неоснователно.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.Г.Н. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0311-000024/17.03.2022г., издадена от полицейски инспектор при РУ –
Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, с която на същия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване регистрацията на ППС – Влекач Рено Магнум 500 с рег. № *** за срок
от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Н.Г.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 560 (петстотин и
шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: