Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. С., 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Стоянова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 2207 по
описа за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от малолетния З.М.Г., представляван от законния си
представител - своята майка М.С.Г., против Г. фонд иск с правно основание
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 28.08.2020
г. в гр.С., докато пресичал пешеходна пътека, бил ударен от неизвестен водач,
управлявал неидентифицирано МПС. В резултат на пътно-транспортното произшествие
получил счупване на горния край на дясната тибия/голям пищял- закрито/, травма
на главата и на гръдния кош, хематом с охлузване на челото, охлузване на
гръдния кош вдясно, охлузване на дясната ингвинална област, охлузване на
дясното бедро. Поддържа, че му била извършена операция чрез наместване на
счупения крайник и имобилизирането му с гипсов крачол. Все още не бил излекуван
и лечението му продължавало. Твърди, че от телесните повреди претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
Г. фонд оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на катастрофата; оспорва твърденията, че поведението на сочения
деликвент е било виновно и противоправно; оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между ПТП и описаните вреди. Твърди, че вина за катастрофата
имат единственно ищецът и неговият законен представител, тъй като ищецът /тригодишно
дете/ е пресичал сам околовръстен път. Поддържа възражение за съпричиняване на
вредите по същите съображения. Твърди, че ПТП се явява случайно събитие.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за законна
лихва като неоснователна, както и оспорва началната дата, от която се
претендира лихвата. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ:
За да бъде ангажирана
безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за
изплащане на обезщетение на пострадали от пътно –
транспортното произшествие лица, трябва да са
осъществени следните предпоставки: да е осъществен
фактическият състав на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на
дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение.
В настоящия случай по делото са представени доказателства, установяващи
предявяване на щетата пред ответника. Видно
от претенция вх.№ 24-01-594/09.11.2020 г. и
писмо изх.№ 24-01-594/16.11.2020 г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция до
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Не са представени
доказателства фондът да се е произнесъл по претенцията./л.9-10/.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно
дадено, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата, който
вещото лице е възприело въз основа на представения по делото констативен
протокол: На 28.08.2020г. в гр.С., около 14.30 ч., автомобил с неизвестна
марка, модел и регистрационен номер, управляван от неустановен водач, се е
движел по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „България“ към
бул. „Симеоновско шосе“ и в района на кръговото кръстовище, образувано с бул.
„Черни връх“, е ударил на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1
(тип „зебра“) от ЗДвП, пешеходеца З.М.Г., пресичащ с посока отляво надясно
спрямо посоката на автомобила. След ПТП автомобилът е напуснал района на
местопроизшествието в неустановена посока. Вещото лице е посочило, че, според данните
от констативния протокол за ПТП, мястото на удара е било по дължината на
пътното платно върху пешеходна пътека. Най-вероятно ударът е бил върху дясната
лента по ширината на пътното платно. Експертът заявява, че от наличните
материали по делото е невъзможно да бъде определена скоростта на движение на
неизвестния автомобил, но, предвид вида на получените травми от детето, ударът
е настъпил с ниска скорост. Ищецът З.Г. *** по пешеходна пътека тип „зебра“ в
посока от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на неизвестния автомобил. Последователността
на преминаване на участниците в процесното ПТП е уредена със ЗДвП: на пешеходна
пътека предимството е на пешеходците; автомобилите следва първо да пропуснат
пешеходците, след което да преминат те. Според вещото лице, процесното ПТП не
би настъпило, ако водачът на неизвестния автомобил бе забелязал пресичащото
дете и бе го пропуснал. Процесното ПТП не би настъпило, ако пешеходецът не бе
предприел пресичане на платното на ул.„Околовръстен път“ по пешеходната пътека.
Водачът на неизвестния автомобил не е пропуснал пешеходеца, пресичащ по
пешеходна пътека тип „зебра“, с което е нарушил правилата за безопасно
движение.
Механизмът
на катастрофата се потвърждава от св.Н. - очевидец на произшествието. Същата
заявява, че заедно със съпруга си
пътувала в посока от „Люлин“ към „Младост“. На „околоъвръстното на Драгалевци“
се намирали в „горна лента“, трябвало да завиват и изчаквали „на пешеходната“,
за да се включат в движението. В този момент забелязали две деца от лявата им
страна. Едното тръгнало да пресича. Свидетелката и съпругът й виждали детето,
то съвсем леко се показвало пред тяхната броня, пред предния капак на
автомобила и те го видели как тръгнало. Мъжът й започнал да вика на децата да спрат. Тя също викала
и махала към колата вдясно от тяхната кола да не тръгва, но шофьорът говорел по
телефона, не я чул и минал през детето. Свидетелката видяла, че детето излязло изпод багажника между задните гуми на
колата и имало кръв по лицето му. Тя се надявала, че детето се е предпазило
между гумите на колата, но впоследствие разбрала от полицаите, че кракът му бил
счупен. Произшествието настъпило на обяд, времето било слънчево. На пешеходната
пътека настъпил ударът на детето. То тръгнало по-рано, имало и други деца с
него. Те пресекли след като вече то било блъснато. Веднага след удара
свидетелката слязла да го види. Отишли при детето със съпруга си, събрали
изпадали обувки, чантичка на пешеходната пътека. Шофьорът спрял след около
десетина метра. Излезнал от колата и продължавал да говори по телефона.
Приближил се, говорейки по телефона. Мъжът на свидетелката бил силно ядосан и
викал към него: „Ти виждаш ли какво правиш. Не видя ли, че блъсна дете. Ела
тук.“ Свидетелката се притеснила да не стане нещо и дръпнала съпруга си. Шофьорът
казал само: „А, така ли, така ли?“. Дошъл, погледнал пострадалото дете. Докато свидетелката
и съпругът й събирали вещите на детето, шофьорът изчезнал. Свидетелката и
съпругът й видели, че детето било окървавено, но колите започнали да бибиткат
зад тях, защото не били преместили колата си. Междувременно детето изчезнало от
погледа им. Те искали да разбера как е то, дали трябва да се води на лекар, да
помогнат, но нямало къде да го търсят и си тръгнали. Имало хора, които били паркирали бус пред
магазин „Фантастико“ – зареждали стока. Те им казали, че по-голямата сестра на
детето/“каката“/ го била отвела при майка му. Свидетелката запомнила първите
две букви и цифри на автомобила на виновния водач, без последните две букви и
ги съобщила на полицията, посочила също марка и модел на автомобила. Единствено
не била сигурна за цвета - тъмносин или
черен, но дала частичен номер. Мъжът бил на нейната възраст, с брада. Свидетелката
дала показания в полицията, ходила и на разпознаване, не разпознала никое от
показаните лица.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог, чието заключение съдът приема
като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че при
произшествието ищецът е получил следните телесни повреди: подкожен кръвоизлив и
охлузвате на челото; охлузване на гръдния кош в дясно; охлузване в дясната
слабинна област; охлузване на дясното бедро; счупване на горния край на дясната
голямопищялна кост. Спрямо ищеца е било предприето консервативно лечение - на
28.08.2020 г. е прегледан, направени са били изследвания, рентгенови снимки и
консултации. По спешност е било извършено под рентгенов контрол безкръвно
наместване на счупването на голямопищялната кост и е бил поставен гипсов крачол
за 28 дни. След това лечението е продължило амбулаторно. Вещото лице разяснява,
че понастоящем нормалната походка на детето е възстановена, движенията на двете
тазобедрени, коленни и глезенни стави се извършват в нормален обем. Счупването
на голямопищялната кост в горния й край е зараснало. Останал е белег от рана по
предната повърхност на дясното бедро в средната 1/3. Белегът постепенно ще
избледнява с израстването на детето. Ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет
за 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 20-30 дни, след което болките са
намалявали постепенно за около 3 месеца. Периодът за възстановяване на
подкожния кръвоизлив на главата е продължил 9-10 дни. Охлузванията на главата,
тялото и десния крак са били излекувани за около 7-8 дни. Периодът на
лечение и възстановяване на счупването на
горния край на голямопищялната кост обичайно продължава около 3 месеца. Няма
представени медицински документи, от които да се установи колко точно е
продължил възстановителният период при ищеца. Общото му здравословно състояние
към днешна дата е добро.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,
че искът е доказан по основание. От заключението на автотехническата и медицинска
експертизи се установява, че на 28.08.2020 г. ищецът/на 3 г./ е бил ударен на
пешеходна пътека от неизвестен автомобил. Според автотехническата експертиза, катастрофата
е настъпила поради противоправно и виновно поведение на водача на неизвестния
автомобил. От заключението на медицинската експертиза се установяват
конкретните травми на ищеца, наличието на причинно-следствена връзка с
катастрофата, както и претърпените от него болки и страдания.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на катастрофата - 3 г.,
вида и характера на претърпените телесни повреда, установени от медицинската
експертиза; вида на проведеното лечение – извършено е било под рентгенов
контрол безкръвно наместване на счупването на голямопищялната кост и е бил
поставен гипсов крачол за 28 дни. Ищецът е
претърпял болки и страдания с голям интензитет за 7-8 дни, болки с
умерен интензитет за около 20-30 дни, след което болките са намалявали
постепенно за около 3 месеца. При
определяне на обезщетението съдът съобрази и типичните за механизма на
катастрофата и периода на лечение стрес и негативни емоционални преживявания. От друга страна, по делото бе установено, че ищецът е
възстановен от получените телесни повреди, не са настъпили усложнения и трайни
последици за неговото здраве.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2020 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 30 000 лв.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия/тригодишно дете/,
което е пресичало само околовръстен път.
По делото бе установено,
че пострадалото дете/на три години/ е ударено, докато е пресичало само пешеходна пътека в района на
кръговото кръстовище, образувано от бул.“Черни връх“ и ул. „Околовръстен път“ с
посока на движение към бул. „Симеоновско шосе“. С ищеца е имало други деца,
които не пресекли заедно с него.
От показанията на св. Н. се установява, че към момента на ПТП ищецът
не е бил съпроводен от възрастен придружител. Пресякъл е преди другите деца, самостоятелно,
в момент, в който другите деца не са предприели пресичане. От показанията на
свидетелката се установява, че трафикът е бил натоварен, имало е други коли,
които са изчаквали да преминат. Свидетелката и съпругът й забелязали детето,
което леко се показвало пред предния
капак на автомобила и те видели как то тръгнало.
Съдът прие, че
пострадалият и неговият законен представител/неговата майка/ с поведението си
обективно са допринесли за настъпване на катастрофата.
Съгласно чл.125, ал.3 СК, родителят
е длъжен да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.
Съгласно чл.113, ал.1,
т.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следното правило: преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Тригодишното дете
е тръгнало да пресича само, като едва се е виждало над капака на автомобила на
св.Н.. Не е било последвано от другите деца, което, макар и по косвен път
установява, че те не са приели, че пресичането в този момент е било безопасно.
Надзорът на
родителите е определящ за поведението на детето и поради това е обвързан като
съдържание с настъпилия вредоносен резултат, защото този резултат не би настъпил при полагане на грижа от страна на родителите на пострадалото дете така, че да му бъде
обърнато специално внимание при пресичане на улицата. В случая
се установи, че към момента на настъпване на процесното произшествие тригодишното дете, което едва се е виждало над предния капак на
автомобилите, е пресичало само пътното платно на пешеходна пътека, по натоварен път – по
околовръстен път. Това обстоятелство се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй
като при придружаване на детето от родител или друг възрастен, на който е
възложено да упражнява надзор върху него, би могло да се повиши и съсредоточи
вниманието на малолетния пешеходец, като участник в движението, към ситуацията на пътя
- конкретно при пресичане пешеходната пътека, с
оглед на трафика на пътното платно. Разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополуката
малолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради
неупражнен върху него надзор от родителите, които не са положили дължима грижа за предотвратяване на
вредоносния резултат - Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г. по т.д.№ 83/62
ОСГК ВС на ОСГК на ВС.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чието
тълкуване разкрива, че законът вменява по-голям обем от задължение за
внимание и предпазливост у водачите на МПС, съдът прие, че приносът на водача на лекия
автомобил е значително по-голям от приноса на малолетния З.М.Г., като определи процент на съпричиняване
на вредите – 10 %.
Размерът на дължимото обезщетение по предявение иск при процент на съпричиняване на вредите от 10 %, е 27 000 лв. /90 %
от 30 000 лв./, до който
размер искът е основателен, а в станалата част, до пълния предявен размер от 30
000лв., следва да бъде отхвърлен.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Следователно, Фондът
изпада в забава не от настъпването на деликта, а от момента, в който е изтекъл законният срок за отговор по предявената от увреденото лице застрахователна
претенция. По делото се установи, че ищецът е отправил претенция до ответника
за заплащане на застрахователно обезщетение на 09.11.2020 г., като срокът за
отговор изтича на 10.02.2021 г./първият присъствен ден след 09.02.2021 г./,
поради което законна лихва се дължи за периода от 11.02.2021 г. до
окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 130
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.К.Н. ***, с адрес: гр. С.,***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2598.75 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
1080 лв. върху уважената част от иска, а на СГС разноски за вещи лица в размер
на 202.50 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на малолетния З.М.Г., ЕГН **********,
представляван от законния си представител –неговата майка М.С.Г., ЕГН **********,***,съдебен
адрес:*** – за адв.Н., на основание 557, ал.1, т.1 от КЗ, сумата от 27 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: счупване на горния край на дясната голямопищялна кост; подкожен
кръвоизлив и охлузвате на челото; охлузване на гръдния кош в дясно; охлузване в
дясната слабинна област; охлузване на дясното бедро, причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.08.2020г., по вина на неизвестен
водач, управлявал неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2021 г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв. и в частта, в
която се претендира законна лихва за периода 28.08.2020 г. до 11.02.2021 г., ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА малолетния З.М.Г.,
представляван от законния си представител – неговата майка М.С.Г., да заплати
на Г. фонд, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
130 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. фонд *** К.Н. ***, с
адрес: гр. С.,***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 2598.75 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. фонд да заплати на
държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
в размер на 1080 лв. върху уважената част от иска, а на СГС разноски за вещи
лица в размер на 202.50 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: