Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261911 08.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16582 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********
против Е.Г.Б., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД, чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че на 23.11.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор
„4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за
кредит № ********, под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била
предоставена сумата от 1000 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30
дни – 23.12.2016 г., ведно с договорна лихва.
С настъпване на падежа по договора ответникът се е възползвала от правото,
предвидено в т. 11 от ОУ към договора за кредит, като е поискала удължаване на
срока за връщане на кредита, в резултат на което срокът е удължен с нова
падежна дата – 22.01.2017 г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил. На осн. т.13.2 ОУ, кредиторът начислил
наказателна лихва.
На 23.01.2017 г., ответникът единствено платила сума в размер на 80 лева, с
която била погасена договорната лихва, както и част от главницата до размер –
953.69 лева.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за
присъждане на сумите от : 953.69 лева
– главница и 191.02 лева –
обезщетение за забава, начислена за периода от 24.11.2018 г. – 13.11.2020
г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда – 11.12.2020 г. до окончателното
погасяване и разноските по делото.
В условията на евентуалност, ако не се
установи валидно облигационно правоотношение, претендира за присъждане на
сумата в размер на 953.69 лева – главница, като получена без правно основание,
ведно със законната лихва.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен, лично на ответника Е.Г.Б., на настоящия й адрес ***, като в законоустановения едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът Е.Г.Б. е била редовно призована за първото съдебно заседание. Същата отново е търсена на
известния по делото адрес в рамките на повече от месец, като не е била открита,
нито друго лице, съгласно да приеме книжата. Ответникът следва да се счита за
редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във
вр. ал. 1 ГПК, като в изпратената до същата призовка, ведно с
определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В изпратените до същата съобщения – за препис от
исковата молба с приложенията й, така и с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание, проведено на 17.06.2021 г. ответникът не се е явила, не е изпратила
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на
чл. 238 ГПК, с което предявените главни искове да се уважат изцяло.
Поради уважаването на главните искове, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива
от: 100 лева – ДТ, като се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната
фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, съдът определя
в размер на минимума от 100 лева. Дължат се разноски от общо 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Г.Б., ЕГН **********, да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 953.69 лева /деветстотин петдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/ – главница, дължима по договор за кредит №
******** от 23.11.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията
по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г.; 191.02 лева (сто деветдесет и един лева и две стотинки) – обезщетение за забава, начислена за периода от 24.11.2018 г. –
13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –
11.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 200 лева /двеста лева/ - разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.