№ 11054
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110109822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване
на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.
2 и т.3 и иск по чл.224 от КТ, който не подлежи на разглеждане по реда на бързото
производство.
В исковата си молба ищецът С. Е. Г. твърди, че по силата на трудов договор от
25.02.2008 г. работи на длъжността „Продажба билети и обслужване на пътници“ в Турски
авиолинии, търговско представителство. С допълнително споразумение от 07.04.2010 г.,
считано от 10.04.2010 г. длъжността на ищеца е променена на „Маркетинг - представител“.
На 07.04.2010 г. ищецът получил екземпляр от длъжностната си характеристика. Съгласно
болничен лист Е20211986457, издаден на 02.12.2021 г. от „МИЛА-д-р ...-АИППМП-2012“
ЕООД, ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода 30.11.2021 г.
– 06.12.2021 г. с диагноза: вирусна инфекция, неуточнена. На 06.12.2021 г. ищецът е
хоспитализиран в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ с диагноза: U07.1 Covid 19 идентифициран вирус,
пневмония. На 23.12.2021 г. бил изписан с препоръка за 14 дневна домашна карантина или
ПСР тест на 7 и 8 ден след изписването. Съгласно болничен лист от 23.12.2021 г. ищецът
бил в отпуск поради временна неработоспособност от 06.12.2021 г. до 22.01.2022 г., с
режим на лечение – 18 дни болничен и 30 дни домашен-стаен. Съгласно болничен лист
Е20220093369 от 28.01.2022 г., ищецът е в отпуск поради временна неработоспособност с
диагноза друга вирусна пневмония за периода от 23.01.2022 г. – 21.02.2022 г. На 11.02.2022
г. майката на ищеца получила по куриер заповед без номер и дата, подписана от неизвестно
лице, в която било посочено че на основание чл.187, ал.1, т.3 и т.8 КТ и чл.190, ал.1, т.4 и т.7
от КТ във вр. с чл. 188, т.3 от КТ, с която на С. Е. Г. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Посочените в заповедта
1
нарушения били: на 29.10.2021 г. ищецът предоставил поверителна за клиентите на
работодателя информация на трето лице, което довело до неспазване на техническите и
технологични правила за работа, разпространил поверителни за работодателя сведения и
уронил доброто име на компанията пред нейни клиенти. Посочва, че е налице нарушение на
чл.193, ал.1 от КТ и моли същата да бъде отменена без спорът да се разглежда по същество.
Отразеното в заповедта, че на 02.12.2021 г. работникът дал писмени обяснения не
съответствало на действителността, тъй като работодателят не бил изискал обяснения от
работника за конкретно нарушение в рамките на дисциплинарно производство. Начина на
описание на нарушението в заповедта не позволявало да се идентифицира конкретното
нарушение. По отношение на другите тежки нарушения на трудовата дисциплина, счита че
в заповедта липсват фактически твърдения за това кои други трудови задължения е нарушил
ищецът. Твърди, че дисциплинарното уволнение на ищеца е пример за недобросъвестно
упражняване на трудови права по чл.8 КТ. На 02.12.2021 г. ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност. Налице било и нарушение на чл.195, ал.1 КТ, тъй като
заповедта била привидно мотивирана. Третият довод на ищеца за незаконосъобразност на
уволнителната заповед е поради нарушена предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ,
поради което моли същата да бъде отменена, без разглеждане на спора по същество. Със
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, ищецът получил писмо изх. № 22006789
от 09.02.2022 г. на ИАГИТ, дирекция „Инспекция по труда“. В писмото било отразено, че за
да получи предварително разрешение от ИА „Главна инспекция по труда“ работодателят е
представил документи с вх.№ 22007156 от 26.01.2022 г. и вх. № 22011602 от 07.02.2022 г.
Оспорва работодателят да е представил всички документи, удостоверяващи здравословното
състояние на ищеца, поради което счита, че даденото разрешение не преодолява закрилата.
Съобразно Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, работодателят имал задължение
предварително да събере информация от работниците, които са определени за уволнение,
дали страдат от болестите, посочени в чл.1, ал.1 на същата наредба и тъй като такава
информация не била изискана от работника, преди уволнението, то същото е
незаконосъобразно. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение при
ответника за м.октомври 2021 г. е в размер на 3 432,28 лв. При прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца не било изплатено обезщетението по чл.224 КТ за 17 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 652,21 лв. От съда се иска отмяна на
процесната заповед без номер и дата за прекратяване на трудовото и правоотношение на
ищеца, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и
осъждане на ответника - работодател да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20
593,68 лв. за периода от 11.02.2022 г. до 11.08.2022 г. за оставането без работа, поради
незаконността на уволнението, както и на основание чл.224 от КТ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 652,21 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се деловодни
разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че ищецът към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е заемал длъжността „Маркетинг - представител“, считано от
10.04.2010 г., а страните са в трудово правоотношение от 25.02.2008 г. Счита, че не е налице
нарушение на чл.193, ал.1 КТ, от приложената към отговора кореспонденция проведената
между страните по електронна поща се установява, че работодателят е изпълнил
задължението си да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. На
работника е била обяснена причината за изискване на писмените обяснения, като е било
индивидуализирано нарушението по дата, време и място на извършване. Посочва, че
физиологичното състояние на ищеца не е било пречка ищецът да извършва каквито и да
2
било изявления. С оглед издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
счита че от съдържанието и се установява, че е мотивирана. Посочено е кога е извършено
нарушението, ясно е определено и наказанието. Относно лицата, ползващи специална
закрила по чл.333 КТ, работодателят е отправил искане към компетентната ДИТ, гр. София
и е получено предварително съгласие от надлежно оправомощения за целта орган. Твърди,
че заповедта за уволнение е материално законосъобразна, тъй като ищецът е бил запознат
предварително от работодателя кои данни счита за поверителни. Те били посочени първо в
чл.7 от трудовия договор и на следващо място в официалния уебсайт на дружеството. С
предоставянето на лични данни на клиент - пътник на трето лице, ищецът уронил
авторитета и престижа на работодателя си. Оспорва твърдението на ищеца, че върху него е
налагана психически тормоз по повод заемането на друга длъжност. От съда се иска
отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 13.09.2022 г. е оттеглен искът с правно основание чл.
224 КТ за заплащане на сумата от 2 652,21 лева, представляваща обезщетение за неизплатен
годишен отпуск, поради което с определение от същата дата на основание чл. 232 ГПК е
прекратено производството в частта по този иск. Допуснато е изменение в размера на иска
по чл.344, ал.1, т.3 КТ, като същият следва да се счита предявен за сумата от 23 680,62 лв.,
съобразно заключението на вещото лице.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването между страните на безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено.
Тези факти се установяват от представените писмени доказателства и не се оспорват от
ответника
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретни нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, че при
издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушението с тази на наложеното
наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните
мотиви, относно индивидуализация на нарушението и наложеното наказание, спазване на
установените от закона преклузивни срокове, момента на връчване на заповедта за
прекратяване, както и че е изискал предварително разрешение на инспекцията по труда за
уволнението на ищеца.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и
спазване на преклузивните срокове.
Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване
на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал.1, чл. 194,
чл. 195, ал.1 и чл. 189 от КТ.
Страните не спорят по съществуването на безсрочно трудово правоотношение между
тях по силата на трудов договор от 25.02.2008 г. за длъжността „Маркетинг - представител“,
което е прекратено със заповед без номер и дата, получена на 11.02.2022 г. от майката на
ищеца по куриер, в която било посочено че на основание чл.187, ал.1, т.3 и т.8 КТ и чл.190,
ал.1, т.4 и т.7 от КТ във вр. с чл. 188, т.3 от КТ, на С. Е. Г. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и че в периода 02.12.2021 г. - 21.02.2022 г. ищецът е бил в
3
непрекъснат болничен поради общо заболяване.
Дисциплинарното уволнение е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение без работодателят да дължи предизвестие, т.е. трудовият договор се счита
прекратен от момента на получаването на писмено изявление за прекратяването му. В
настоящия случай, считано от 11.02.2022 г. /арг. от чл.330, ал.1, т.6 и чл.335, ал.2, т.3 КТ/.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са изложени следните
причини за прекратяване на трудовия договор – на 29.10.2021 г. служителят е предоставил
поверителна за клиентите на работодателя информация на трето лице. Нарушението е
установено от работодателя на 30.11.2021 г. С това действие работникът не е спазил
техническите и технологични правила на работа, разпространил е поверителни за
работодателя сведения и е уронил доброто име на компанията пред нейни клиенти. В
заповедта изрично е посочено, че на основание чл.193, ал.1 КТ на 02.12.2021 г. работникът е
предоставил писмени обяснения, респ. заповедта препраща към изисканите и дадени
писмени обяснения от работника.
Първият довод за незаконосъобразност на уволнението, изложен в исковата молба,
който следва да бъде разгледан, е за нарушаване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй
като работодателят не бил поискал по надлежния ред обяснения от ищеца за твърдените в
уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.
Доводът за незаконосъобразност е неоснователен по следните съображения:
Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193
КТ трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на
дисциплинарно наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали
са дадени лично пред него. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези
обяснения да бъдат дадени, нито пък има изискване за формално иницииране на
дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да са
посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. В този смисъл са
неоснователни възраженията на ищеца, че не са изискани обяснения в рамките на
дисциплинарно производство, тъй като такова законово изискване няма. За да бъде
упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, той не е длъжен да уведоми
работника за "висящото дисциплинарно производство", нито да му съобщи какво
дисциплинарно наказание може да му бъде наложено.
Същественото е от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до
работника за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е деецът и за
същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно
налага дисциплинарно наказание, и те да са идентични. Възможно е при поискване на
обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията поради
неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и място), но след
получаване на обяснения от работника или служителя и въз основа на тях да ги е посочил
точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай
важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани
и дадени обяснения – обезпечено е правото на работника или служителя да направи своите
възражения, а работодателят действително е имал възможност да ги прецени.
Съдът като съобрази изложените възражения в исковата молба и съдържанието на
представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, намира за
4
неоснователно възражението за немотивираност на уволнителната заповед, тъй като видно
от съдържанието на същата тя препраща към дадените писмени обяснения от работника, от
които се установява, че същият ясно е разбрал за какви фактически действия работодателят
изисква обяснения. Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието. Очертаване на
фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се
изисква с оглед осигуряване защитата на работника или служителя, който трябва да знае за
какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието. Работодателят твърди и е
представил доказателства – извлечение от имейл кореспонденцията между страните, които
не са оспорени от ищцовата страна за това, че са изискани обяснения от ищеца за причините
за извършване на твърдяното нарушение. От тях се установява, че ищецът е разбрал много
добре за какви факти се изискват обяснения от него.
От приложената към отговора на исковата молба имейл кореспонденция от дата
02.12.2021 г. от работника са изискани обяснения с конкретизация на нарушението по повод
запитване от централното управление на ответника, породено от официална жалба на
клиент на дружеството по повод изтичане на негови лични данни.
От представената имейл кореспонденция се установява, че от С. Е. Г. на 02.12.2021 г.
в 17:42 ч. са изискани обяснения за това, че на 29.10.2021 г. е предоставил лична
информация на клиент на авиолиниите без негова воля, за което представя снимка,
включваща цялата информация. В искането за даване на обяснения се твърди,че
информацията за този пътник е изтеглена от ищеца чрез влизане в Троя на посочените от
пътника дата и час, за което са налице записи от камери. Даден е 3 дневен срок на ищеца за
предоставяне на официално обяснение.
На същия ден в 20:31 ч. е получено официално обяснение от С. Е. Г., в което същият
обяснява, че в офисът е дошло трето лице, което се представило за баща на пътника, за което
посочило три имена и имейл адрес на пътника и искал да бъде изпратена информация на
имейла на сина му с подробности за полета. След направен опит за изпращане на
информацията на имейла на пътника, лицето твърдяло, че синът му не я е получил и
представил за това кореспонденция със сина си в приложението Вайбър, поради което моли
да направи снимка с данни за полета и да ги изпрати на сина си. Г. посочва, че работи в
авиолиниите повече от 13 години и не е имал никога такъв случай, поради което счита, че
това е схема за изнудване, която се опитва да дискредитира и изнудва финансово неговото
дружество – работодател.
За неоснователен съдът намира доводът на работника в исковата молба, че
работникът, поради това, че е бил в разрешен от здравните органи отпуск поради временна
неработоспособност с вирусна инфекция, поради което той не е било в състояние да дава
каквито и да било обяснения. Твърдението, че поради тежкото протичане на вирусното
заболяване ищецът не е бил в адекватно състояние да възприема обективната
действителност се оборва от дадените от страната обяснения, тъй като видно от писмото, с
което се изискват обяснения е даден тридневен срок за постъпването ми, но работникът е
отговорил само няколко часа по-късно, след като са били поискани, което налага извод, че
ако не се е чувствал добре е имал възможност да отложи даване на обяснения в следващите
дни, но не го е направил. Твърдението, че не било в състояние да дава обяснения се оборва
от собственото му поведение и дадения отговор, в който много точно и изчерпателно и
подробно са дадени обяснения по всички поставени въпроси с излагане на собствена
защитна версия за случилото се. Болничният се издава от здравните органи за презюмирана
неработоспособност, поради наличие на общо заболяване, но той сам по себе си не означава,
че лицето през цялото време на ползването му не може да възприема адекватно фактите от
действителността.
Този извод не се оборва и от показанията на свидетеля Илка Г.а/съпруга на ищеца/,
5
които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, като отчита евентуалната и заинтерсованост
от изхода на спора в полза на ищеца, се установява, че в периода, в който са изискани
обяснения от ищеца той е било с положителен тест за Ковид, не се е чувствал добре и е бил
с висока температура. Всички тези обстоятелства сами по себе си не изключват
възможността лицето да възприема обективно действителността и да дава адекватни
обяснения за събитията. Нещо повече работникът е хоспитализиран едва на 06.12.2021 г. в
болнично заведение, когато най-вероятно действително вече е бил много зле здравословно.
От свидетелските показания на Г.а се установява, че семейството е посетило болница на
02.12.2021 г., но ищецът е насочен за домашно лечение след лекарска преценка. На
05.12.2021 г. отново са посетили болница, но ищецът отново не е бил приет за болнично
лечение.
Съгласно съдебната практика в случаите, когато е установено, че работникът или
служителят е изслушан (поискани са му и той е дал обяснения), не е възразил, че не разбира
поставените му въпроси за извършени от него нарушения и е дал обяснения, както и ако е
направил признания (потвърдил е неизгодни за него факти), че не е изпълнил свои
задължения, е спазено изискването по чл. 193, ал. 1 КТ (вж. Решение № 49 от 08.02.2011 г.
по гр. д. № 824/2010 г., ІV Г.О., ВКС). От изложените писмени обяснения действително се
установява за какво дисциплинарно нарушение са изискани обяснения от ищеца, и не само
това.
Отговорът на работника, с който той дава обяснения по същество за развилите се
събития на 29.10.2021 г., представлява частен диспозитивен документ, който се ползва с
доказателствена сила, относно признатите от страната неизгодни факти. В този смисъл
издадената от работодателя уволнителна заповед се явява и материално законосъобразно,
тъй като е налице признание от работника, че тези факти, за които му е наложено
дисциплинарно наказание реално са се осъществили в действителността, а именно че на
29.10.2021 г. служителят е предоставил поверителна за клиентите на работодателя
информация на трето лице. Поради това съдът не намира за необходимо да коментира
останалите писмени и веществени доказателства, представени от ответника, с цел доказване
на материалната законосъобразност на издадената уволнителна заповед.
Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите, към които
препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има
възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да може да извърши
проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Дисциплинарните нарушения може да бъдат индивидуализирани и в друг акт на
работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието, на който е станало
достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнението е мотивирана по смисъла на чл.
195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е
посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено, какъвто
е настоящият случай.
По изложените по-горе съображения, вторият довод за незаконосъобразност на
уволнителната заповед, поради привидна мотивираност, също се явява неоснователен.
Съдът намира, че следва да разгледа третият довод на ищеца за незаконосъобразност
на уволнението, а именно за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, поради което моли на
основание чл.344, ал.3 КТ заповедта да бъде отменена без спорът да се разглежда по
същество.
Когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите,
изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 и 3 КТ, работодателят, преди да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание, е длъжен да изпълни изискванията за предварителната закрила. С
разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната
6
закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото
правоотношение ( чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ).
По делото не е спорно, че в периода 30.11.2021 г. – 21.02.2022 г. ищецът е бил в
разрешен отпуск поради временна работоспособност, за което ищецът е представил по
делото болнични листи. По делото не е спорно, че работодателят е бил уведомен за
ползването на отпуск от служителя и негото ползване реално е било започнало. Ответникът
с отговора на исковата молба е представил още два болнични листа, за периода след
21.02.2022 г., но същите са неотносими към производството, тъй като касаят период след
прекратяване на трудовото правоотношение на 11.02.2022 г.
Ищецът е представи, а и по делото не е спорно, че работодателят е поискал и е
получил разрешение, инкорпорирано в писмо изх. № 22006789 от 09.02.2022 г. на ИАГИТ,
дирекция „Инспекция по труда“ от което се установява, че компетнетният орган дава
предварително разрешение, съгласно чл.333, ал.1, т4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение със С. Е. Г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Доводът за незаконосъобразност на даденото разрешение в исковата молба е свързан
с положителното твърдение на ищеца, че работодателят не е представил всички документи,
удостоверяващи здравословното състояние на ищеца, поради което счита, че дадената
закрила не преодолява законовата закрила. Ищецът се позовава на Наредба № 5/20.02.1987 г.
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл.333, ал.1 от КТ, като посочва, че работодателят има задължение предварително да събере
информация от работниците дали страдат от болестите, посочени в чл.1, ал.1 на същата
наредба. Оспорва законосъобразността на уволнителната заповед поради това, че преди
налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е изискал информация от ищеца
към момента на връчване на заповедта дали се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1 от КТ.
На първо място, следва да се отбележи, че основанията за закрила по чл.333, ал.1, т.3
и т.4 КТ са напълно самостоятелни и в случай, че са налице и двете, респ. лицето страда от
някоя от болестите по наредбата и е в отпуск поради временна неработоспособност,
работодателят следва да изиска разрешение от инспекцията по труда отделно по всяко една
основание. В този смисъл по делото не е спорно, а и от представеното разрешение от
Инспекцията по труда /л.36/ се установява, че същото е дадено на основание чл.333, ал.1, т.4
КТ, а именно поради ползването на разрешен отпуск от ищеца, поради което е
неоснователно възражението в исковата молба, че закрилата при уволнение не е преодоляна,
тъй като работодателят не е изискал информация за актуалния здравословен статус на
работника. Даденото от инспекцията по труда разрешение е преодоляло закрилата от която
се ползва работникът чл.333, ал.1, т.4 КТ, а именно тази с която разполага, когато е започнал
ползването на законоустановен отпуск. Ирелевантно за полученото разрешение по чл.333,
ал.1, т.4 КТ е дали работодателят е изискал информация за актуалния здравословен статус на
работника преди уволнението, поради което и изложените възражения в исковата молба, че
не е преодоляна закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ са неоснователни.
Доколкото в исковата молба липсва въденето твърдение, че работникът страда от
някоя от болестите по чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г., съдът намира за преклудирано
възражението въведено за първи път с писмената защита по делото на ищеца, че същият
страда от карцином на дебелото черво, което заболяване датира от 2017 г. По делото е
представено Експертно решение № 1308 от 12.05.2022 г. на ТЕЛК за УСБАЛО, от което се
установява, че ищецът е освидетелстван пожизнено с 50 % трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза: карцином на дебелото черво, но същото е ирелевантно
за настоящото производството, тъй като поражда действие занапред. Извън горното в нито
едни от приложените по делото медицински документи, издадени в периода 30.11.2021 г. –
21.02.2022 г. и станали достояние на работодателя никъде не се упоменава наличието на
друго предходно заболяване у ищеца.
7
По следващият довод за незаконосъобразност на уволнителната заповед, а именно
материална незаконосъобразност, тъй като в длъжностната характеристика на ищеца не са
посочени задължения, които да са нарушени, съдът счита за неоснователно. Видно от т.10 на
длъжностната характеристика на ищеца, той изпълнява и други задължения във връзка с
длъжността, възложени му от висшестоящите ръководители. От свидетелските показания по
делото също се установява, че в последната една година на ищеца е възложена работа с
крайни клиенти на партерния етаж в представителството на дружеството-майка. От
представения Правилника за вътрешния трудов ред на търговското представителство
„Турски авиолинии – Тюрк Хава Йоларъ“ се установява, че основно задължение на
служителите по чл.25, т.7 от правилника е да проявяват лоялност към работодателя, като не
разпространяват поверителни за него сведения и пазят доброто име и репутация. Същият е
връчен на ищеца на 09.10.2018 г. Видно от чл.7 на сключения между страните трудов
договор от 25.02.2008 г. служителят се задължава да спазва конфиденциалния характер на
цялата информация, до която той има достъп в резултата на трудовото правоотношение.
Безспорно поверителни за него сведения са личните данни на всички клиенти на
дружеството, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Налице е безспорно
признание на факта на предоставяне на лични данни на клиент на авиолиниите на трето
лице. Неоснователни са възраженията, че деянието не е извършено умишлено, тъй като в
този случай е без значение проявена форма на вина. От значение е неполагането на
дължимата грижа от работника, каквото безспорно представлява предоставянето на лично
данни на клиент на трето лице, което не е удостоверило по никакъв легитимен начин
връзката си с клиента на авиолиниите. Предоставените данни са „лични данни“, съгласно
дефиницията на ЗЗЛД, и Регламент 2016/679 и ответникът като администратор на лични
данни подлежи на сурови имуществени санкции, в този смисъл и с оглед евентуалните
вреди, които могат да настъпят, наложените наказание напълно съответства на тежестта на
извършеното нарушение.
Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши между тежестта на
наложеното наказание и извършеното нарушение, като част от въпроса за причинната връзка
между поведението и настъпилите вреди, следва да се каже, че наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение, още повече, че името на компанията е било
злепоставено пред трети лица, каквото в случая е клиентът на авиолиниите, чиито лични
данни са изтекли, още повече по въпрос толкова чувствителен през последните години.
Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по
критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
На последно място, съдът счита за недоказано възражението на ищеца за
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, съгласно чл.8 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.8 КТ, добросъвестността при осъществяването на трудовите
права и задължения се предполага до установяване на противното. От събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод за оборване на действаща презумпция
по КТ за добросъвестност на страните по трудовото правоотношение на база само и
единствено на събраните по делото свидетелските показания от свидетел, който се явява
заинтересован от постановяване на акт в полза на едната от страните в процеса и без опора в
останалия събран по делото доказателствен материал.
Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и
претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ответника на основание чл. 78, ал.3
ГПК, се държат разноски. Ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатски хонорар на
ответника в размер на 650 лв., за който са представени доказателства, че е реално извършен.
Ръководен от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Е. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. "..",
бл.264, вх.А, ет.2, ап.5, срещу ..., Булстат ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „...“ № 14, Лендмарк център, офис 01-14, искове за отмяна на уволнението, извършено
със заповед без номер и дата на ..., представител на работодателя на основание чл. 330, ал.2,
т.6 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "Маркетинг -
представител"- по чл. 344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради уволнението в размер на 23 680,62 лв. за периода от 11.02.2022
г. до 11.08.2022 г. - по чл. 344, ал.1, т.3 вр чл. 225, ал.1 КТ, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
постановяването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9