Присъда по дело №650/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 18
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20215620200650
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Свиленград, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Милена Недева Славова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20215620200650 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимият В. К. П. с ЕГН **********, роден на **.**.**** в гр.******
българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес с.Градец общ.******
обл.******* кв.***** 509, живущ с.********, общ.Свиленград, ул.“ *******“№2, неженен,
завършен трети клас, не може да чете и пише, но може да полага подпис, осъждан,
дървосекач на свободна практика

за ВИНОВЕН в това, че:
На 03.08.2021 г. в с.******** обл.Хасково управлявал моторно превозно средство-
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН след употреба на наркотични
вещества, а именно „метамфетамин”, включен като наркотични вещества в Списък I към
Приложение №1 към чл.3 ал.1 от Наредбата за реда за квалифициране на растенията и
веществата като наркотични, издадена на основание чл.3 ал.2 и ал.3 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), установено по надлежен ред с
техническо средство „Drager Drug Test 5000” с идентификационен номер ARLJ- 0022, чрез
Тест №103, ARNE 0631 -престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния Кодекс
поради което и на основание чл. 343б ,ал. 3 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/година и
1
6/шест/месеца и „ГЛОБА” в размер на 500 /петстотин/лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.2,б.В от ЗИНЗС така наложеното наказание
“Лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година и 6/шест /месеца, да бъде изтърпяно
при първоначален “СТРОГ” режим.

ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият В. К. П. с ЕГН ********** роден на **.**.**** в
гр.****** българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес с.Градец общ.******
обл.******* кв.***** 509, живущ с.********, общ.Свиленград, ул.“ *******“№2, неженен,
завършен трети клас, не може да чете и пише, но може да полага подпис, осъждан,
дървосекач на свободна практика

за ВИНОВЕН в това, че:
На 03.08.2021г. в с.******** общ.Свиленград обл.Хасково противозаконно пречил на
органи на властта – младши Експерт Ант. В. Вл., младши Експерт Искр. Н. Ив. и младши
експерт М. Кр. Н., всички младши Полицейски инспектори в група Охранителна полиция на
РУ Свиленград към ОДМВР Хасково да изпълнят задълженията си по извършване на
проверка на водача на лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН
изразяващо се в неизпълнение на полицейско разпореждане за спиране и бягство с лек
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН след отправено полицейско
разпореждане за спиране, чрез светлини и звукови сигнали подавани от служебен автомобил
и подаване на стоп палка, като по този начин е осуетил извършването на полицейска
проверка - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК

поради което и на основание чл. 270 ,ал. 1 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година /.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.2,б.В от ЗИНЗС така наложеното наказание
“Лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година, да бъде изтърпяно при първоначален
“СТРОГ” режим.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. В. К. П. с ЕГН **********,със снета
по делото самоличност едно общо, най-тежко от тях наказание, измежду наложените му
по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок 1/една/ година и 6/шест
/месеца.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, така определеното общо
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 1/една/ година и 6/шест /месеца ДА
БЪДЕ изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.2 вр с ал.1 от НК времето, през което подсъдимият В.
К. П. с ЕГН **********, със снета по делото самоличност е бил задържан със Заповед за
2
задържане по ЗМвР за срок от 24часа,считано от 03.08.2021г. и с прокурорско
Постановление на прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград за задържане 72часа ,считано от
04.08.2021г.и с Определение№127/05.08.2021г. постановено по ЧНД№616/2021г.по описа на
РС Свиленград,считано от 05.08.2021г. до привеждането в изпълнение на наложеното му
наказание по НОХД №650/2021г. по описа на РС Свиленград, като един ден задържане под
стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23,ал.3 от НК към така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” и наказанието „ГЛОБА „ в размер на 500лева .

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото доказателство -
Тест-касета от извършена проба с техническо средство “„Drager Drug Test 5000“ с
инвентарен номер ARNE 0631, ДА ОСТАНЕ приложен по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. К. П. с ЕГН
********** със снета по делото самоличност , ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,по
бюджета на ВСС,вносими по сметка на РС Свиленград разноски в размер на 320,00 лв,
представляващи разноски за вещото лице по съдебно медицинска експертиза ,както и по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към ПРИСЪДА от 02.12.2021година по НОХД №650/2021 година
на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Бързо производство №267/2021 година по описа на РУ -
Свиленград, преписка с вх.№ 3707/2021г. по описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград, М.С. –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига
обвинения на:В. К. П. с ЕГН **********, роден на **.**.**** в гр.***** българин,
български гражданин, постоянен и настоящ адрес с.****** общ.***** обл.****** кв.*****
509, живущ с.*******, общ.Свиленград, ул.“ *********№2, неженен, завършен трети клас,
не може да чете и пише, но може да полага подпис, осъждан, дървосекач на свободна
практика, за това, че: На 03.08.2021 г. в с.******* обл.Хасково управлявал моторно
превозно средство- автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН след
употреба на наркотични вещества, а именно „метамфетамин”, включен като наркотични
вещества в Списък I към Приложение №1 към чл.3 ал.1 от Наредбата за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3
ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
установено по надлежен ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с
идентификационен номер ARLJ- 0022, чрез Тест №103, ARNE 0631 -престъпление по
чл.343б, ал.3 от Наказателния Кодекс , и за това че: На 03.08.2021г. в с.*******
общ.Свиленград обл.Хасково противозаконно пречил на органи на властта – младши
Експерт Ант. В. Вл., младши Експерт Искр. Н. Ив. и младши експерт М. Кр. Н., всички
младши Полицейски инспектори в група Охранителна полиция на РУ Свиленград към
ОДМВР Хасково да изпълнят задълженията си по извършване на проверка на водача на лек
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН изразяващо се в неизпълнение
на полицейско разпореждане за спиране и бягство с лек автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег.№ Х **** КН след отправено полицейско разпореждане за спиране, чрез
светлини и звукови сигнали подавани от служебен автомобил и подаване на стоп палка, като
по този начин е осуетил извършването на полицейска проверка - престъпление по чл. 270,
ал.1 от НК.
Подсъдимият В. К. П. участва лично и със свой договорен защитник – адвокат К.Я.. В
съдебно заседание подсъдимият разбира обвинението,като първоначално пред съда не се
признава за виновен,като твърди,че единствено признава,че той е управлявал буса през
процесния ден,като отрича да е употребявал наркотични вещества, а единствено бил пил
хапчета,които били изписани на баща му ,а именно Метизол и Пропроналол. В последствие
/след изслушване на съдебномедицинската експертиза по делото/не оспорва обвинението и
твърди,че действително бил употребил наркотично вещество,което било във вид на
кристал,като същото го бил употребил 30-35дни преди процесната дата визирана в
обвинителния акт ,поради което не предполагал,че имало вероятност да бъде отчетена от
техническото средство. Пред съда изразява съжаление за стореното от него,а в правото му
на последна дума ,моли съда да му наложи наказание Лишаване от свобода в размер на
около 6месеца .
Защитникът на подсъдимия – адвокат К.Я., в хода на съдебните прения, не оспорва
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт,като що се отнася до
индивидуализиране на размера на наказанията, пледира за престъплението по чл.343б,ал.3
от НК на подзащитния му да бъде наложено наказание при предпоставките на чл.55,ал.1,т.1
от НК ,като излага съображения в подкрепа на приложимостта на посочената разпоредба и
пледира размера на наказанието Лишаване от свобода да бъде определен в размер на
6месеца и глоба в минимален размер,а що се отнася до престъплението по чл.270,ал.1 от НК
моли съда да наложи наказание на подсъдимия при предпоставките на чл.54,ал.1 от НК,
1
при превес на смегчаващите вината обстоятелство ,а именно ЛС в размер на 6месеца,като
определи на подзащитния му едно общо най –тежко наказание ,а именно ЛС в размер на
6месаца.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация на деянията. Счита, че събраните в
рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства по безспорен
начин установяват обвинението. В настоящия случай следвало да се отчете обществената
опасност на подсъдимия, предвид предходните осъждания, които до момента не са оказали
превантивната си и превъзпитателна роля. Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и въпреки, че деянието не е с голяма степен на обществена опасност,
намира че наказанията и за двете престъпления следва да бъде определено при условията на
чл.54 НК. Досежно определяне на наказанието предмет на обвинението по чл.343б,ал.3 от
НК спрямо подсъдимия, прокурорът застъпва становище, че по така повдигнатото
обвинение следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 , ал.1 от НК-
„Лишаване от свобода” в размер около 2години,което наказание да изтърпи ефективно ,в
предвид неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от Нк,като излага съображения в тази
насока ,а относно кумулативно предвиденото наказание глоба представителят на
прокуратурата предлага ,същата да бъде определена в максималния предвиден от закона
размер. На същото фактическо основание предлага да бъде наложено и предвиденото
наказание „Лишаване от свобода” в размер на около 1година за обвинението по чл.270 от
НК ,като сочи ,че са налице предпоставките за групиране на наложените на подсъдимия
наказание на основание чл.23 от НК,като излага съображения и в тази насока. Прокурорът
излага и съображения относно веществените доказателства по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В. К. П. ,бил с постоянен адрес в с.******,общ.*****,обл.******,но тъй
като работел като дървосекач на свободна практика,със семейството си по повод на работата
му,към месец август 2021година живеел в село ******* ,обл.Хасково.Същият бил
неправоспособен водач,тъй като никога не е притежавал свидителство за управление на
МПС.
На неустановена по делото дата подсъдимият употребил наркотично вещество
“метамфетамин“ ,като бил напълно наясно,че употребата на същото е забранено от закона и
не следва да управлява МПС.
Въпреки ,че бил употребил процесното наркотично вещество ,подс. В. К. П. на
03.08.2021г. около 12.00 часа ,след като жена му му съобщила,че дъщеря им е с температура
и го помолила да отиде до тяхна братовчедка ,също живуща в село ******* и да вземе от
нея лекарства за детето им, подсъдимият се качил да управлява автомобил марка „Форд“
модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН,като до него,на място до водача се качил и св. Саш
Маринов М. и двамата тръгнали с посоченото МПС .
По същото време полицейските служители-свидетелите младши Експерт Ант. В. Вл.,
младши Експерт Искр. Н. Ив. и младши експерт М. Кр. Н., всички младши полицейски
инспектори в група Охранителна полиция на РУ Свиленград към ОДМВР Хасково,
изпълнявали служебните си задължения ,съгласно план за специализирана полицейска
операция и правели обход със служебен полицейски автомобил в село *******, когато около
12,06часа ,забелязали ,че срещу тях се движи червен микробус ,марка Форд,модел
Транзит,който бил управляван от подсъдимия.
Св. М. Кр. Н. разпознал водача на МПС,както и че МПС е на дървосекачите,които в
момента били в селото и за които имал данни,че водачи,които са неправоспособни
2
управляват МПС-ва ,казал на колегата си св. Ант. В. Вл. да спрат подсъдимия за да
извършат проверка.
На подсъдимия бил подаден сигнал за спиране със стоп палка от св.А.В.,който
управлявал полицейския автомобил,а св.Искр. Н. Ив. подал светлинен и звуков сигнал.
Св.М. Кр. Н.,който се возил на задната седалка, разпоредил устно ,през отворения прозорец
на полицейския автомобил на подсъдимия да спре микробуса и да го изгаси ,но макар
първоначално подсъдимия да намалил скоростта приближавайки се към полицейския
автомобил, (при което полицейските служители имали пряка видимост и установили и
разпознали категорично, че водач е именно подс. В. К. П.,а пътника до него е св.Сашо
Маринов М.), последния не спрял, а рязко ускорил скоростта и продължил по ул.“Георги
Я.“, а след това завил по ул.“Пионерска“ в с.*******,тъй като след като видял полицейския
автомобил и възприел, подадената му стоп палка, звуков и светлинен сигнал и устното
разпореждане,подсъдимият се уплашил,тъй като бил наясно ,че е неправоспособен водач,а и
бил употребил наркотично вещество и решил да избяга,като на свидетеля С.М. на въпроса
защо не спира, заявил,че няма да спре, без да обясни причините за това си поведение .
Автомобилът управляван от подс. В. К. П. бил последван незабавно от служителите
посредством служебния им автомобил, от който постоянно били подавани светлинни и
звукови сигнали за спиране, но подс. В. К. П. не се подчинил и продължил да се движил
много бързо нарушавайки множество правила на ЗДвП, включително неспирайки на пътен
знак „Стоп“ и създавайки множество предпоставки за ПТП, с които си действия
противозаконно пречил на органи на властта, каквито безспорно са полицейските служители
да изпълнят задълженията си по извършване на проверка на водача на лек автомобил марка
„Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН, а именно В. К. П..
След гонитба по улиците на с.*******, автомобилът управляван от подс. В. К. П. ,които
негови действия били възприети от св. Й. Д. Н.,който по време на гонитбата се намирал на
гаража и като забелязал движещият се с висока скорост микробус,като забелязал,че именно
подсъдимия управлява МПС,наругал същия,тъй като се движел много бързо и за малко не
ударил една жена, а впоследствие забелязал,че подсъдимия е преследван от полицейски
автомобил със включени светлини и сирени,като двете МПС завили и свидетеля продължил
дейността си.
В края на улица „Никола Лучкин“ ,подсъдимия се опитал да завие в един черен път,но
поради несъобразената скорост,с който се движел не могъл да вземе завоя и микробусът
спрял движението си в една неравност. При спирането на МПС ,подс. В. К. П. ,като
разбрал,че няма как да избяга от полицейските служители помолил непълнолетния св.С.М.
да се разменят и свидетелят преминал на мястото на водача,а подсъдимия на мястото на
пътника.
Всички тези действия били възприети от тримата полицейски служители,които през
цялото време/гонитбата/ се движели непосредствено след управляваното от подсъдимия
МПС.
Полицейските служители в частност св.М.Н. разпоредил на подсъдимия и
непълнолетния свидетел М. да слезнат от МПС, като първоначално същите останали в
микробуса,но в последствие изпълнили разпореждането.
След като излезнал от микробуса подс. В. К. П.,започнал да крещи на неразбираем за
полицейските служители език към непълнолетния св.М.,като по някое време на български
му казал да каже,че той е управлявал и св.М. първоначално пред полицейските служители
заявил,че той е карал микробуса.
При проверката на водача, се установило, че това е именно подс.В. К. П., който се
държал неадекватно и в един момент се опитал да избяга,но бил задържан от
полицаите,които му поставили белезници.
3
Полицейските служители отвели водача В. К. П. в РУ-Свиленград, където поискали
съдействие от св.Д.- инспектор Звено “Пътен контрол” при РУ-Свиленград,но преди да
отведат подсъдимия в сградата на РУ Свиленград ,откарали същият до дома му за да вземе в
себе си личните си документи,като пред дома му неустановена жена започнала да заплашва
полицаите,че ще се обади на 112 и ще каже,че бият подсъдимия и действително се
обадила,за които действия станал свидетел П. Н. П.,който по същото време бил на кафе в
селото и имал ясна видимост към полицейската кола и подсъдимия,като категорично отрича
полицаите да се прилагали физическа сила спрямо подсъдимия.
В 13.11 часа на 03.08.2021г., за установяване по надлежния ред наличието на употреба
на наркотични вещества и упойващи вещества от страна на водача подс. В. К. П., същият
бил изпробван с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с идентификационен номер
ARLJ- 0022, който отчел положителна проба на „метамфетамин”, видно от разпечатка за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества -проба Тест №103/л.21/.
Проверката за употреба на наркотични и упойващи вещества била извършена от св.Д.Д. –
инспектор Звено “Пътен контрол” при РУ-Свиленград.
На подс. В. К. П. било разяснено правото да даде кръвна проба за изследване, ако не е
съгласен с показанията на техническото средство, за което му бил издаден талон за
изследване с №0051318 от 03.08.2021 г. за да се яви в ЦСМП-Свиленград и да даде кръвна
проба за химическо изследване,но подс. В. К. П. приел показанията на техническото
средство,за което се собственоръчно се подписал,поради което не дал кръвна проба,въпреки
че бил отведен до ЦСМП Свиленград от полицейските служители, видно от талон за
изследване с №0051318 от 03.08.2021г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози.
Контролният орган, св. Д.Д. съставил на нарушителя - подс. В. К. П., акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 353495/03.08.2021 г., в който
отразил констатираното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,който впоследствие е
прекратен на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН.
Съставеният АУАН бил подписан от подс. В. К. П. без възражения.
Срещу подсъдимият бил съставен от св.М. Кр. Н. АУАН, бл.№617215 за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, по който АНП също е прекратено на горепосоченото основание.
Проверка в системата на МВР установила също, че водача подс. В. К. П. е
неправоспособен,видно и от справка за нарушител/водач и тъй като същият бил управлявал
МПС без да е правоспособен за това му нарушение бил съставен акт за установяване на
адм.нарушение, както и че подсъдимият не спрял на знак стоп и че водачът е бил с
непоставен обезопасителен колан по време на движение на управляваното от него МПС.
Със Заповед за задържане от 03.08.2021година,подсъдимият на основание чл.72,ал.1,т.1
от ЗМвР е бил задържан за срок от 24часа.
От направената справка за съдимост в Районен съд гр. Свиленград е установено, че подс.
В. К. П. е осъждан 3 пъти,като по последното му осъждане по НОХД №1141/2015г. влязло в
сила на 10.09.2015г. на РС ******,същият е осъден на ЛС за срок от 4месеца при
първоначален строг режим и на основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение
наказанието ЛС за срок от една година , като е постановено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим,наложено му по НОХД №105/2014г. на РС Малко Търново ,
като наказанието ЛС в размер на 4 месеца е било изтърпяно на 15.12.2016г.
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимия се установява,че същият е
криминално проявен и има криминални регистрации.Често предизвиква конфликти и
скандали. Има постъпили оплаквания от жителите на с.Студан,че подсъдимият им отправял
заплахи и закани. Събрани са данни,че често злоупотребява с алкохол и наркотични и
упойващи вещества и под тяхното въздействие бил склонен към противообществени прояви
4
и предизвиквал нарушения на обществения ред.
От Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия се установява,че същият не е семеен,но има четири деца,също така не работи
по трудов договор,като работи като дървосекач на свободна практика,но не е посочил
месечен доход,който получава, не притежава движимо или недвижимо имущество на свое
име .
В кориците на делото е приложена Заповед №8121з-1186/13.09.2017г. на Министъра на
вътрешните работи относно използването на съответните технически средства за
установяване на употребата на алкахол и/или наркотични вещества и/или техни аналози
включваща и техническото средство „Drager Drug Test 5000” ,с което е бил тестван
подсъдимия.
Налични по делото са и формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на
длъжността „Младши полицейски инспектор „ в сектор/група „Охранителна полиция“
,ведно с типова длъжностна характеристика,като от последната се установява,че в основните
задължения на заеманата длъжност от тримата полицейски служители -свидетелите Ант. В.
Вл., Искр. Н. Ив. и М. Кр. Н.,които съгласно Заповед №272з-698/22.04.2015г. на Директора
на ОД на МВР Хасково и Заповед №272з-2196/21.12.2015г. на Директора на ОД на МВР
Хасково,/видно от последните две са изпълнявали длъжността младши полицейски
инспектори в група Охранителна полиция на РУ Свиленград към ОДМВР Хасково/,възлизат
задължения да работят за недопускане ,предотвратяване,пресичане и разкриване на
престъпления и други правонарушения на обществения ред, реализиране дейности за
превенция по осигуряване безопаснотта на движението ,предприемане на целенасочени
мерки за превенция и борба срещу алкохолизма, наркоманията, хулиганството,
скитническвото и просията и т.н.
От страна на защитата е представено и прието като доказателство по делото Епикриза
на бащата на подсъдимия издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински „АД за наличие на
ендокринно заболяване, с препоръки за прием на Метизол и Пропронолол и т.н.
По искане на подсъдимият в съдебното производство е назначена, изслушана и приета
без възражения от страните, съдебно медицинска експертиза ,с оглед застъпената от него
защитна версия за употреба на лекарства-Метизол и Пропранолол-предписани за лечение на
бащата на подсъдимия ,като видно от заключението на вещото лице д-р Е. -Техническото
срество„Drager Drug Test 5000“ е специфичен тест за установяване на наркотични
вещества,чрез изследване на слюнката.Методът бил специфичен,високо чувствителен и
отговарял на изискванията за достоверност на получения резултат.Изброените по-горе в
заключението лекарствени средства не съдържат метамфетамин и полученият при
тестването с техническо средство резултат се дължи не на тяхната употреба,а на
действителната употреба на метамфетамин.
В съдебната фаза подсъдимият първоначално не се признава за виновен по предявеното
му обвинение и дава обяснения по същото, излагайки своята фактологическа версия, според
която действително на процесната дата посочена в обвинителния акт той управлявал
буса,но отрича да е употребявал наркотични вещества, а твърди ,че единствено бил пил
хапчета,които били изписани на баща му ,а именно Метизол и Пропранолол. В последствие
/след изслушване на съдебномедицинската експертиза по делото/не оспорва обвинението и
твърди,че действително бил употребил наркотично вещество,което било във вид на
кристал,като същото го бил употребил 30-35дни преди процесната дата визирана в
обвинителния акт , поради което не предполагал,че имало вероятност да бъде отчетена от
техническото средство (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително
5
разследване (ДП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния
процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – 5броя Актове за установяване на административно
нарушение съставени срещу подсъдимия,всички издадени на 03.08.2021г.,справка от ПИ
„Пътен контрол“ група ОП при РУ Свиленград,Справка за нарушител/водач,талон за
изследване №0051318 от 03.08.2021г.Протокол за медицинско изследване и вземане на
билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози;
разпечатка от направения тест с Техническото срество„Drager Drug Test 5000“,Протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози,Протокол
№*********-10000 за сервизна проверка на техническото средство; Заповед №8121з-
1186/13.09.2017г.Заповед за задържане на лице от 03.08.2021г.;фиш за спешна медицинска
помощ, Декларация; Протокол за личен обиск на лице, разписка за приети вещи и пари на
задържано лице;Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика,типова длъжностна
характеристика; Заповед №272з-698/22.04.2015г на Директора на ОД на МВР
Хасково;Заповед №272з-2196/21.12.2015г. на Директора на ОД на МВР Хасково; Справка за
съдимост ,ведно с бюлетини към нея,характеристична справка ДСМПИС Протокол по ЧНД
616/2021г. по описа на РС Свиленград и Протокол по ВЧНД№475/2021г. по описа на ОС
Хасково; съдебно медицинска експертиза, медицинска документация относно
здравословното състояние на бащата на подсъдимия и т.н. Така също, още и свидетелските
показания от ДП и от съдебната фаза на процеса, материализирани в съответните Протоколи
за разпит на свидетели, респ. Протокол от открито съдебно заседание, а именно –
показанията на св.Ант. В. Вл., св.Драган Н. Д., св.Искр. Н. Ив.,св.П. Н. П.,св.св.М. Кр. Н. и
св.Й. Д. Н. ,както и прочетените и приобщени на основание чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.1 и т.2 от
НПК показания на св.Сашо Маринов М..
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочените
по-горе свидетели /св.Ант. В. Вл., св.Драган Н. Д., св.Искр. Н. Ив.,св.П. Н. П.,св.св.М. Кр.
Н. и св.Й. Д. Н. / , предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им
допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е
преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така
и с останалите писмени доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се
подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели да имат личностно
отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат именно такива показания. С тези
съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на посочените свидетели, считайки
ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесните престъпления, авторството и времето на
извършването им, като потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимия,
установявайки обективните елементи от състава на процесните престъпления.
Тук е мястото да се отбележи,че съдът кредитира прочетените и приобщени на
основание чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.1 и т.2 от НПК показания на св.Сашо Маринов М.,дадени в
хода на ДП,доколкото същите са дадени непосредствено ден след извършване на
престъпленията към които е привлечен да отговаря подсъдимия и същият подробно дава
показания по случая,които съвпадат с показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели. Действително показанията на св.М. пред настоящият състав в някои части се
припокриват с тези дадени в ДП,но в голямата си част се разминават,доколкото същият не
сочи ,кога е осъществено деянието, както и отрича подсъдимият да се е опитал да избяга
след като се аварирали на черният път,а твърди,че полицаите са започнали да ги бият. В тази
6
му част показанията се разминават,както с показанията на кредетираните по горе показания
на тримата полицейски служители,които са осъществявали СПО,но така и с показанията на
разпитания по делото свидетел П. Н. П.,който пред настоящият съдебен състав
установява,че полицаите след залавянето на нарушителя са се държали културно,но някаква
жена ги заплашила,че ще се обади на 112 и се обадила като съобщила,че бият
подсъдимия,но това не отговаряло на истината ,като именно поради тези съображения съдът
намира,че частично показанията на св.М. /обсъдени по горе/дадени в съдебно заседание не
отговарят на действителното фактическо положение ,поради което не следва да се
кредитират,а следва да се кредитират тези дадени в ДП,които са прочетени и приобщени по
посочения по горе процесуален ред.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия,който пред съдебният състав първночално
твърди,че действително на процесната дата посочена в обвинителния акт той управлявал
буса,но отрича да е употребявал наркотични вещества, а твърди ,че единствено бил пил
хапчета,които били изписани на баща му ,а именно Метизол и Пропранолол. В последствие
/след изслушване на съдебномедицинската експертиза по делото/не оспорва обвинението и
твърди,че действително бил употребил наркотично вещество,което било във вид на
кристал,като същото го бил употребил 30-35дни преди процесната дата визирана в
обвинителния акт , поради което не предполагал,че имало вероятност да бъде отчетена от
техническото средство, съдът не кредитира частично обясненията на подсъдимия досежно
изнесения факт за това, че не е употребил наркотично вещество,а е употребил един
единствен път и то преди 30-35 дни преди извършване на настоящото и бил убеден,че няма
как да бъде отчетено наличието на наркотично вещество в тялото му /единствено в частта
във времевия параметър,който се сочи от подсъдимия,както и относно твърдението му ,че
бил убеден,че няма как да се отчете наличието на наркотично вещество с оглед
отдалечеността във връмето на употребата му/. Изхождайки от двояката им правна природа,
да са едновременно и доказателствено средство и средство за защита, те според настоящия
Съдебен състав и за посочените факти, се явяват изцяло защитна версия, с оглед избягване
на наказателната отговорност. И това е така защото пряко се компрометират и опровергават
при съотнасяне с останалите източници на доказателства, не звучат правдоподобно и
убедително. Т.е. тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и
писмените доказателства, налични по делото. В останалата част (относно фактите че е
именно той е управлявал процесното МПС,употребил е процесното наркотично вещество и
т.н.), доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност,
Съдът кредитира обясненията на същият. При тази тяхна интерпретация с преценка за
необективността им в частта на гореобсъдените обстоятелства, Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в тази им част. За пълнота и в подкрепа на изложеното следва
да се посочи, че тезата на посъдимия, касаеща употреба на наркотичното вещество преди
30-35дни/единствено в частта във времевия параметър,който се сочи от подсъдимия,както и
относно твърдението му ,че бил убеден,че няма как да се отчете наличието на наркотично
вещество с оглед отдалечеността във връмето на употребата му/ се навежда едва в съдебната
фаза на процеса; подобни твърдания няма наведени нито пред полицейските служители в
деня на проверката, нито в досъдебната фаза на процеса,като тази версия не бе потвърдена в
съдебно заседание, а напротив бе опровергана по изложените по горе доводи,а и не се
събраха такива доказателства. Напротив при проверктата ,безспорно е установено,че същият
е употребил процесното наркотично вещество и същият е признал резулатата,поради което е
отказал да даде кръвна проба,което говори,че същият е бил наясно,че във времево
отношение –в кратък период от време подсъдимия е бил употребил процесното наркотично
вещество,но въпреки това на процесната дата се е качил и е управлявал МПС.
Съдът възприема изцяло и заключението по съдебно медицинската експертиза,
извършена в съдебното производство, считайки я за обективно, и компетентно дадена, като
въз основа на последната се установяват,че Техническото срество„ Drager Drug Test 5000 “ е
7
специфичен тест за установяване на наркотични вещества,чрез изследване на слюнката,като
методът е специфичен,високо чувствителен и отговаря на изискванията за достоверност на
получения резултат.Изброените по-горе в заключението лекарствени средства не съдържат
метамфетамин и полученият при тестването с техническо средство резултат се дължи не на
тяхната употреба/лекарствените продукти посочени от подсъдимия,че ги бил употребил в
същия ден/,а на действителната употреба на метамфетамин.
Що се отнася до писмените доказателства,съдът намира следното: същите не се
оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за
достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени
средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно
имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения
процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи
ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние,
от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се
формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
По обвинението по чл.343б,ал.3 от НК
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е такова на формално извършване.
Разпоредбата на същата норма инкриминира самото управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а фактът на „повлияване”, респ. „въздействие”, на
същите вещества върху дееца не е въведен като съставомерен от обективна страна признак
на това престъпление. Престъплението е извършено включително без да са били налице
някакви признаци на повлияване, въздействие на наркотичното вещество и пр. Поначало
вярно е, че съдържание на остатъци от наркотични вещества се запазва и може да бъде
установено в организма много по-продължително време след употребата им, за разлика от
алкохола например, но това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане (в
този смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година, постановено по ВАНД № 105/2014
година по описа на Окръжен съд - Хасково, докладчик Съдията Стратимир Димитров.).
Както вече бе посочено от съвкупната преценка на установените по делото факти,
изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпният състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Както се посочи по горе в мотивите на съда безспорно установено по делото е че към
момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”,което обстоятелство той
не отрича,а напротив пред настоящият съдебен състав признава,че именно той е управлявал
микробуса,което му признание се потвърждава и от кредитираните от съда ,свидетелските
показания на тримата полицейски служители/В.,И. и Н./. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само
привеждането му в движение.
В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
8
подсъдимият е бил водач на лекия автомобил,като тези им твърдения не се обориха,от
останалия скъбран по делото доказетелствен материал, по изложените по горе доводи в
мотивите на съда.
Съгласно чл.5, ал.3 (нова ДВ бр.54/2010 г.) от ЗДвП, на водача на МПС е забранено „да
управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”,
последните определени в § 42 от ДР на ЗДвП /бр. 19 от 2015 г. към настоящият момент
отм./като „всяко вещество, природно или синтетично, включено в списък І и списък ІІ на
Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.”.
Несъмнено е, че наркотичните вещества са упойващи – според § 1, т.11 от ДР на ЗКНВП, в
сила от 10.11.2011 г. - наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно
вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Наркотично вещество
е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1,
2 и 3 от ЗКНВП, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или
депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм”.
Изяснено е в правната теория и съдебна практика, че повечето от общоопасните
престъпления не са на просто (формално) извършване, като техният престъпен резултат е
поставяне в опасност живота и здравето на гражданите, намиращи се на територията на РБ.
При настъпване (умишлено или по непредпазливост) на „повече” от този резултат, са
предвидени съответни материалноправни наказателни норми. При управляването на МПС
след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава опасност при
концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 или над 0,5 промила (чл.343б, ал.1 и 2
от НК), като законодателят е имал предвид научно установените промени в съзнанието на
водача при приема на алкохол в посочената концентрация и не е необходимо доказване на
конкретното им проявление в поведението на дееца заради допуснати или не нарушения на
правилата за движение с причиняване или не на съставомерен престъпен резултат (ППлВС
№ 1/1983 г., т.4, б.”а”,”в”,”д”).
Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи вещества, а с оглед
многообразието им и последиците от техния прием или „гладът” за прием на такива,
съчетано или не и с лекарства, може обективно да доведе до непригодност на водача за
такава правилна оценка на пътните условия, като общоопасен резултат на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК. За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път
съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно
състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози все още такъв
„качествен” показател не е дефиниран от науката /така и Решение №6/06.02.2018 по дело
№1098/2017 на ВКС, НК, I н.о./.
Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра
на правосъдието и въз основа на това им правомощие е била приета НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018г).,
действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият, след употреба на наркотично вещество е привел в
движение и е управлявал МПС – лек автомобил (горепосочения). По делото категорично и
безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС, осъществени от
страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите В.,И. , Н. и Д., които
Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни съображения в настоящите
9
Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и достоверност. Последните
именно еднозначно установяват фактите за осъществено управление на превозното средство
– лек автомобил от подсъдимия и пътуването му със свидетеля М.. Наличието на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия е доказана по категоричен начин, по
надлежния ред и с предвидените от закона средства - тест. Спазен е редът и начинът за това,
предвидени в специалния подзаконов нормативен акт - НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018г).
В чл.1, ал.3 от цитираната Наредба е уредено, че употребата на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози се установява със съответни технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, а според ал.5 тестовете, с
които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи. В настоящия случай такова одобрено
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества е „ Drager Drug
Test 5000 “. По този начин законодателят е въвел алтернативност в зависимост от
обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване
съдържанието на наркотични вещества, респ. техни аналози. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на показанията
на техническото средство по искане на водача употребата се установява чрез с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични
вещества може да се установи както чрез използване на техническо средство, така и чрез
лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се прави при оспорване
показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 1/2017 г. е предвидила
използването на технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта,
като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към
изключване на субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде кръв за
изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл. 6,ал.9 от Наредбата.
В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото средство не е
налице, като безспорно е установена употребата на наркотични вещества. Подсъдимият е
подписал АУАН без възражения, също и протокола за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества с отразените в него показания на техническото средство –
положителния тест за наличие в биологичния материал (слюнка) на следи от метамфетамин.
Подписал е и издадения талон за медицинско изследване,като изрично е вписал ,че приема
резултата,за което се е подписал. При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.1,ал.3
от Наредбата, според която съдържанието на наркотично вещество или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство, т.е. като достоверен се
взема резултатът, посочен от техническия уред. По делото не са правени възражения,
обратно, са събирани доказателства за изправността на техническото средство, с който е
отчетено наличието на наркотични вещества, както и че осъщественият с него тест е
валиден. Показателите на приложеното като веществено доказателство техническо средство
– касета, са отчетени съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за
установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с орален тест „
Drager Drug Test 5000 “. Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно съгласно
посочените указания. От показанията на св.Д. не се установява по никакъв начин да е
допуснал нарушение при осъществяване на посочената в методическите указания
процедура. Той е категоричен, че тестът е бил валиден и е отчел положителен резултат за
вида наркотично вещество/МЕТ/.
Дотук е контролната дейност на съответния орган от структурата на МВР. Съставените
протоколи за извършената проверка с отразяване на постигнатия резултат са официални
удостоверителни документи (писмени доказателства, арг.чл.93,т.5 от НК) и няма как по друг
10
начин да бъдат приобщени по делото, освен с приемането им от разследващия орган и
прилагането им по делото. Това е редът по НПК, той е спазен и по това не се спори.
В случая техническото средство е отчело употреба на /МЕТ/ метамфетамин .
Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични. Този Списък е съставен на основание чл. 3, ал.
2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този смисъл
подсъдимият е управлявал автомобил след употреба на наркотично вещество. Употребата на
метамфетамин е недопустима при управление на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б,
ал. 3 от НК . Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по посочения
текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци на
изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни водят до извода, че
изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява
автомобил след употреба на наркотично вещество, предвиждал е неговите последици и от
волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че е
употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции на
възприятията, но въпреки това е управлявал МПС.
В закона няма изискване да бъде изследвано влиянието на наркотичното вещество върху
конкретния извършител, при конкретните условия, и до каква степен това се е отразило на
способността му да шофира. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, наказателната
отговорност носи този, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Няма
условие какъв период преди управлението следва да е употребен наркотика. Не се сочи и
минимален праг на концентрацията, както е при управлението след употреба на алкохол.
Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е установена по съответния надлежен
ред – този по Наредба № 1 от 20017г. Престъплението по чл.343б, ал.3 от НПК има
специфичен обект – транспортните отношения в Република България, който се нуждае от
особена защита. Субективната преценка на дееца, дали все още се намира под въздействието
на наркотика, или според него това въздействие е преминало, е без значение за
наказателното производство. Всъщност управлението на МПС след употреба на алкохол и
наркотични вещества е наказуемо именно по тази причина, тъй като деецът има ограничена
възможност за реакция и нереална преценка, както за заобикалящата го действителност, така
и за собствените си възприятия. Това го поставя в невъзможност за управлява МПС по
безопасен начин.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и е предаден на Съд.
Подсъдимият В. К. П. с ЕГН **********, роден на **.**.**** в гр.***** българин,
български гражданин, постоянен и настоящ адрес с.****** общ.***** обл.****** кв.*****
509, живущ с.*******, общ.************, ул.“ *********№2, неженен, завършен трети
клас, не може да чете и пише, но може да полага подпис, осъждан, дървосекач на свободна
практика.
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от НК, предвид
ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като изключващи нейното
приложение, както и ограничението предвидено в ал.1,б.Б доколкото е налице спрямо
подсъдимият впредвид справката му за съдимост.
11
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид, от
една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършването му. При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство – семейни статус на подсъдимия /макар и неженен
,същият има четири деца / и сравнително младата му възраст.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – налаганите му множество
административни наказания за нарушения на ЗДвП, които не са изиграли своята
превантивна и превъзпитаваща роля спрямо него, престъпната упоритост изразяваща се в
системно проявяваното грубо незачитане на правилата за движение, евентуалните тежки
последици, които биха могли да бъдат причинени от подсъдимия при шофирането под
въздействието на наркотични вещества, характеристичните данни описващи го като
криминално проявена личност със склонност към извършване на противообществени
деяния,както и обремененото му съдебно минало, поради което настоящият състав счете,че
така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат
да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема превес на
оттегчаващите, спрямо смегчаващите.Ето защо, в контекста на изложените правни
съображения, съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи, следващото се
наказание се индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента
на обществената опасност на деянието – не висока, както и тази на дееца – висока, предвид
обремененото му съдебно минало, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят
е предвидил наказание -лишаване от свобода от 1 до 3 години и съобразно чл.54 от НК
съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година и 6месеца,
което наказание прие, че следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед неприложимостта на
разпоредбата на чл.66 от НК Като при определяне на режима ,съдът взе впредвид
разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2 ,б.В от ЗИНЗС , поради което на подсъдимият бе определен
да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при първоначален „Строг” режим.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
500лева,т.к. прие, че минималният размер на глобата е справедлив , съобразен със
социалният статус на подсъдимия/същият е безработен и не пролучава доходи, няма
движимо или недвижимо имущество на негово име и трябва да полага грижи за малолетни
си 4деца/,както и с характера на извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна
на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36
от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По обвинението по чл.270,ал.1 от НК
Разпоредбата на чл. 270, ал.1 от НК предвижда ангажирането на наказателна отговорност за
този, който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или
помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си.
Изпълнителното деяние на това престъпление - "противозаконно пречене" се осъществява,
12
когато са създадени едно или повече препятствия за дейността на органа на властта да
изпълни служебните си задължения, като същото следва да се изрази в активни действия,
които пречат, възпрепятстват органа да изпълни задълженията си.
Когато такива действия са били осъществени от страна на лице, което е пряк обект на
принудителни мерки, за да се подведе то към наказателна отговорност, трябва да се прецени
интензитета на тези действия.
В контекста на изложеното, следва да се посочи изрично, че както за всяко престъпление,
така и за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК е необходимо наличието на такива
общественоопасни последици и изобщо такава обществена опасност, като негова обективна,
качествена характеристика, която да оправдае третирането на деянието като престъпление и
да го отграничи от другите форми на противоправни деяния. В противен случай то ще
съставлява най-често административно нарушение на закона."Преченето" по смисъла на чл.
270, ал.1 от НК, следва да се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т.е. да е
годно да застраши обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на
органа на власт.
Именно степента на обществената опасност е разграничителният критерий при преценката
дали осъщественото деяние съставлява престъпление или административно нарушение.
Елемент от обективна страна, посочен във фактическия състав на инкриминираното деяние
по чл. 270, ал. 1 от НК е наличието на качеството "орган на власт", по отношение на лицето,
чиито задължения се твърди, че подсъдимият противозаконно, е попречил да бъдат
изпълнени. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 2
НК, "орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление,
органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции - т. е. органите на власт се състоят от длъжностни
лица, но не всяко такова длъжностно лице е непременно и орган на власт. За да има подобно
качество, е нужно това длъжностно лице еднолично или колективно да влиза в структурата
на законодателната или изпълнителната (централна или местна) власт или на съдебната
власт, като разполага с правомощия да издава задължителни предписания на неограничен
кръг лица.
Субект на престъплението по чл. 270, ал.1, пр.1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице.
Безспорно е, че в случая свидетелите А.В., И.И. и Мариян Виколов –изпълняващи
длъжността младши полицейски инспектори в група Охранителна полициа в РУ Свиленград
към ОД на МВР Хасково , се явяват орган на власт, по силата на разпоредбата на чл.93, т.2
от НК,видно от приложените по делото писмени доказателства-типова характеристика за
длъжността младши полицейски инспектор, Заповед №272з-698/22.04.2015г. и
Заповед№272з-2196/21.12.2015г. последните две на Директора на ОД на МВР Хасково ,като
същите са изпълнява охранителна дейност, която може да се осъществява само от
полицейски органи, както гласи, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и контролна дейност по чл. 30,
ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР. Качеството полицейски органи се извежда и от статута му,
съгласно чл. 57 и чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Сред правомощията на свидетелите А.В., И.И. и Мариян Виколов са дейности по опазване
на обществения ред и осигуряване безопасността на движението ( чл. 14, ал. 1 от ЗМВР),
предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване престъпления ( чл. 67, от ЗМВР),
както и когато установят условия и причини за извършването на престъпления и други
нарушения на обществения ред да вземат мерки за отстраняването им ( чл. 66, ал. 1 от
ЗМВР). Наред с това съобразно длъжностните им характеристики едно от основните
длъжностни им задължения било и да реализират дейности за превенция по осигуряване
безопаснотта на движението и т.н.
13
Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, охранителната дейност е
дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата в Република България. Дейността се осъществява от полицейските органи
съобразно компетентността им чрез патрулно-постова дейност. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.
2 Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност ( наричана по долу
Инструкцията) - Патрулно-постовата дейност е вид охранителна дейност, свързана със:
опазване на обществения ред; превенция, предотвратяване и пресичане на
противообществени прояви и престъпления; и др.Съгласно чл. 45 от Инструкцията:
Нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД, и
на дежурните в ОДЦЮДЧ.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от органите
на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; гранични
проверки, проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата
изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни
превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и
документи.Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателна дейност се
осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.Съгласно чл. 66, ал.
1 от ЗМВР - При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и
други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването
им.Съгласно чл. 67 от ЗМВР - Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и
разследват престъпления.Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗМВР -Полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е
необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство; по искане на друг държавен орган за оказване
на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. Установяването на самоличността
се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето.Съгласно чл. 142, ал. 1,
т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Съгласно чл.
56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на областните дирекции и на техните структури и звена са
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са
органите на.... областните дирекции.
Безспорно е също, че с действията си, подс.В. К. П. , след възприет от последния звуков
и светлинен сигнал и сигнал със стоп-палка да спре ,за да му бъде извършена проверка е
попречил именно на свидетелите А.В., И.И. и Мариян Виколов, при осъществяване на
задълженията им по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – контрол по
спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата
изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства – трите служебни лица са
обозначени ясно и от тях е осигурена необходимата видимост, като в съответствие с
разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от Закона за МВР от св.А.В. е извършено действие, чийто
смисъл е разбираем за лицето, за което се отнася – със стоп-палка в едната ръка е подаден
недвусмислен сигнал на подсъдимия да преустанови движението на микробуса, а свидетеля
И.Н. е подал звуков и светлинен сигнал съгласно изискванета на чл. 207, изр. последно от
Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещия се полицейски
автомобил ,като св.М.Н. и устно е разпоредил на подсъдимия да спре МПС.
От своя страна последващото поведение на подс.В. К. П. сочи на активно
препятстване на органите на власт да изпълнят служебните си задължения по рутинната
проверка на моторни превозни средства и водачите им – подсъдимият не само не изпълнява
разпореждането да спре, но рязко увеличава скоростта на управляваната от него микробус, с
което прави опит да избяга от полицаите,като при опита си за бягаство ,извършва множество
14
нарушения на правилата за движение/движи се с висока скорост, не спира на стоп палка и
т.н./, а не се подчинява и на светлинния и звуков сигнал, подаден от преследващия го
служебен автомобил, и спира единствено по причина че при опита му да навлезе в черен
път,микробусът спира в една издатина/бабуна/ и обективно не може да продължи,т.е. с
действията си подс.В. К. П. осуетява извършването на проверката, която в последствие е
извършена единствено,тъй като същият е авирарал и е заловен от тримата полицейски
служители. Това се установи от събраните по делото доказателства и най-вече от
показанията на тримата свидетели- служители на МВР. Техните показания като
последователни и безпротиворечиви, съдът възприе за достоверни и кредитира като такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено и
доказано, че подс.В. К. П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК, а именно, че на 03.08.2021г. в с.*******
общ.Свиленград обл.Хасково противозаконно пречил на органи на властта – младши
Експерт Ант. В. Вл., младши Експерт Искр. Н. Ив. и младши експерт М. Кр. Н., всички
младши Полицейски инспектори в група Охранителна полиция на РУ Свиленград към
ОДМВР Хасково да изпълнят задълженията си по извършване на проверка на водача на лек
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ Х **** КН изразяващо се в неизпълнение
на полицейско разпореждане за спиране и бягство с лек автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег.№ Х **** КН след отправено полицейско разпореждане за спиране, чрез
светлини и звукови сигнали подавани от служебен автомобил и подаване на стоп палка, като
по този начин е осуетил извършването на полицейска проверка.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА: С престъпното си действие подсъдимият реализира
обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
тъй като с активно бягство от полицейската проверка при възприет от него годен и
разбираем сигнал да спре пречи на служителите на реда да изпълнят задълженията си по
проверка на моторни превозни средства и водачите им.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА: Подсъдимият извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни
последици, обективирани с рязкото увеличаване на скоростта на микробуса, предизвикало
последващо преследване – той е съзнавал обществено опасния характер на стореното от
него и е предвиждал настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпванене.
По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или
доказателства, за да се направи изводът, че подсъдимият е действал при условията на една
от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33, ал.1 от НК. Следователно към момента на
извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно
поведение.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което и е предаден на Съд.
Подсъдимият В. К. П. с ЕГН **********, роден на **.**.**** в гр.***** българин,
български гражданин, постоянен и настоящ адрес с.****** общ.***** обл.****** кв.*****
509, живущ с.*******, общ.Свиленград, ул.“ *********№2, неженен, завършен трети клас,
не може да чете и пише, но може да полага подпис, осъждан, дървосекач на свободна
практика.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид, от
една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършването му. При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като
15
смекчаващо отговорността обстоятелство – семейни статус на подсъдимия / същият има
четири деца / и сравнително младата му възраст.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – налаганите му множество
административни наказания за нарушения на ЗДвП, които не са изиграли своята
превантивна и превъзпитаваща роля спрямо него, престъпната упоритост изразяваща се в
системно проявяваното грубо незачитане на правилата за движение, евентуалните тежки
последици, които биха могли да бъдат причинени от подсъдимия при шофирането под
въздействието на наркотични вещества, /високата скорост с която се е движил,не спирането
на знак стопи т.н./, характеристичните данни описващи го като криминално проявена
личност със склонност към извършване на противообществени деяния,както и
обремененото му съдебно минало, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да
обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема
превес на оттегчаващите, спрямо смегчаващите.Ето защо, в контекста на изложените правни
съображения, съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи, следващото се
наказание се индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента
на обществената опасност на деянието – не висока, както и тази на дееца – висока, предвид
обремененото му съдебно минало, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на
всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят
е предвидил наказание -лишаване от свобода до 3 години или глоба от петстотин до две
хиляди лева и съобразно чл.54 от НК съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 година, което наказание прие, че следва да бъде изтърпяно
ефективно с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от НК Като при определяне
на режима ,съдът взе впредвид разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2 ,б.В от ЗИНЗС , поради което
на подсъдимият бе определен да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при
първоначален „Строг” режим.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една адекватна
на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36
от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия В. К. П.,със снета по делото
самоличност, едно общо наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените, а
именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 година е 6 месеца което наказание прие, че
следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от
НК Като при определяне на режима ,съдът взе впредвид разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2 ,б.В
от ЗИНЗС , поради което на подсъдимият бе определен да изтърпи наказанието „лишаване
от свобода” при първоначален „Строг” режим.
На основание чл. 59, ал.2 вр с ал.1 от НК ,съдът приспадна времето, през което
подсъдимият В. К. П. с ЕГН **********, със снета по делото самоличност е бил задържан
със Заповед за задържане по ЗМвР за срок от 24часа,считано от 03.08.2021г. и с
прокурорско Постановление на прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград за задържане 72часа
,считано от 04.08.2021г.и с Определение№127/05.08.2021г. постановено по
ЧНД№616/2021г.по описа на РС Свиленград,считано от 05.08.2021г. до привеждането в
16
изпълнение на наложеното му наказание по НОХД №650/2021г. по описа на РС Свиленград,
като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.23,ал.3 от НК,съдът присъдени към така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода” и наказанието „ГЛОБА „ в размер на 500лева .
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е
незачитането на правовия ред в страната.
Относно веществените доказателства по делото.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,съдът постанови вещественото доказателство -
Тест-касета от извършена проба с техническо средство “„Drager Drug Test 5000“ с
инвентарен номер ARNE 0631, да остане приложена по делото.
Относно разноските по делото.
По делото се констатираха разноски за изготвяне на експертиза по искане на
подсъдимия поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на ВСС,вносими по сметка на РС Свиленград
разноски в размер на 320,00 лв, представляващи разноски за вещото лице по съдебно
медицинска експертиза ,както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд – Свиленград.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................



17
Съобщи за изтекли лични данни