№ 340
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. М.
при участието на секретаря Ели К. Т
като разгледа докладваното от Дарина Ст. М. Въззивно търговско дело №
20233001000376 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по три въззивни жалби на В. Х.
М. от с.Чернево, на Х. М. Х. и М. М. И., и двамата от гр.Варна и на Ю. Д. Д.,
Н. Д. Х., В. Д. Х. и М. Д. Х., срещу решение № 148 от 29.03.2023г. по
търг.дело № 1326/20г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен
предявеният от наследодателката им Ю. К Т, починала в хода на
производството на 06.04.2021г., иск срещу „Дженерали Застраховане“ АД със
седалище гр.София за сумата 50 000лв., претендирана като застрахователно
обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния
син Д Х. Ю Х., починал при ПТП на 03.10.2020г., когато последният като
работник при изпълнение на възложена му работа бил блъснат от управляван
от Й С С лек автомобил БМВ 320Д, с рег.№ 0220 НВ, в пътния участък от
гр.Варна, автомагистрала Черно море, в района на Аспарухов мост, в
отклонението към кв.Аспарухово, съобразно наследствените им квоти по ЗН.
Във въззивната жалба на В. Х. М. се твърди че обжалваното решение е
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Оспорва извода на съда, че доброволно изплатеното на Т от
застрахователя обезщетение в размер на 100 000лв. е достатъчно за
1
репариране на търпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка последица от смъртта на сина и Д Х. С.
Твърди че при определяне на размера съдът не е взел под внимание всички
обстоятелства които обуславят тези вреди, както и значението им за размера
на вредите. Твърди че съдът не е отчел в достатъчна степен болките и
страданията, които Т е преживяла вследствие смъртта на нейния син, степента
на родствена близост между нея и починалия, продължителността и
интензитета на подлежащите на обезщетение вреди и техния необратим
характер. Твърди че съдът не е съобразил и общественото разбиране за
справедливост. Излага в жалбата събраните по делото гласни доказателства
за връзката между майка и син и състоянието на Т след смъртта на сина и.
Твърди че съдът не е отчел че Т и синът и са имали изключително силна
връзка, че са се обичали и са си помагали, както и че Т не е могла да понесе
загубата му. Твърди че съдът не е съобразил и лимитите на отговорност на
застрахователя, икономическата и обществена конюнктура към настоящия
момент. Сочи че съдът не е съобразил и многобройната практика на
касационната инстанция постановено по сходни случаи. Твърди че
справедливото обезщетение за претърпените от Ю. Т вреди е в размер на
сумата 150 000лв.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което с което исковата и претенция като наследник на починалата в хода на
производството Ю. Т да бъде уважена в пълен размер. Претендира
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждения по реда на
чл.38 от ЗА.
Във въззивната жалба на Х. М. Х. и М. М. И. се твърди че обжалваното
решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Оспорват извода на съда, че доброволно изплатеното на Т от
застрахователя обезщетение в размер на 100 000лв. е достатъчно за
репариране на търпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка последица от смъртта на сина и Д Х. С.
Твърдят че при определяне на размера съдът не е взел под внимание всички
обстоятелства които обуславят тези вреди, както и значението им за размера
на вредите. Твърдят че съдът не е отчел в достатъчна степен болките и
страданията, които Т е преживяла вследствие смъртта на нейния син, степента
на родствена близост между нея и починалия, продължителността и
интензитета на подлежащите на обезщетение вреди и техния необратим
характер. Твърдят че съдът не е съобразил и общественото разбиране за
справедливост. Излагат в жалбата събраните по делото гласни доказателства
за връзката между майка и син и състоянието на Т след смъртта на сина и.
2
Твърдят че съдът не е отчел в че Т и синът и са имали изключително силна
връзка, че са се обичали и са си помагали, както и че Т не е могла да понесе
загубата му. Твърдят че съдът не е съобразил с и лимитите на отговорност на
застрахователя, икономическата и обществена конюнктура към настоящия
момент. Сочат че съдът не е съобразил и многобройната практика на
касационната инстанция постановено по сходни случаи. Твърдят че
справедливото обезщетение за претърпените от Ю. Т вреди е в размер на
сумата 150 000лв.
Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което с исковата им претенция, като наследници на починалата в хода на
производството Ю. Т, да бъде уважена в пълен размер. Претендират
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждения по реда на
чл.38 от ЗА.
Във въззивната жалба на Ю. Д. Д., Н. Д. Х., В. Д. Х. и М. Д. Х. се твърди
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорват извода на съда, че доброволно изплатеното на майката Ю. Т
от застрахователя обезщетение в размер на 100 000лв. е достатъчно за
репариране на търпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта
на сина и Д Х. С. Твърдят че по несъмнен начин в процеса са доказани
обстоятелствата, които определят връзката между Т и нейния син. Излагат, че
двамата са поддържали ежедневни отношения, Ю. е разчитала в чисто битов
план изключително много на Д, синът е полагал финансова и лична грижа за
своята майка, а тяхната изключителна връзка се потвърждава и от
обстоятелството, че след като Ю. променя своето местожителство синът и я
последва. Оспорват изложеното в мотивите, че връзката между майки и син
не е била изключителна. Твърдят че тя е била именно такава и рязкото
влошаване на здравословното състояние на Ю. след смъртта на сина и го
потвърждава. Оспорват определянето на обезщетение в долните граници на
съдебната практика, като изразяват несъгласие с довода, че малкото населено
място, в което обичайният екзистенц минимум за съществуване и средните
доходи за издръжка са в по-нисък размер от тези в големите градове. Твърдят
че подобно тълкуване от една страна не се основа на критерия зададен от
ВКС за оценка на икономическата конюнктура в страната, а от друга може да
се тълкува като дискриминационно. Оспорват и приетото от съда досежно
продължителността на търпени на вредите от първоначалния ищец, като
твърдят че съдът не е отчел в достатъчна степен какво е било физическото и
психическото състояние на Т през тези няколко месеца след смъртта на сина
и – прикована на легло вследствие на инсулт, получен непосредствено след
новината за смъртта на сина и. Твърдят че и ако продължителността на
търпените болки и страдания като период не е прекомерно дълъг, то
3
интензитетът е изключителен.
Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което с исковата им претенция, като наследници на починалата в хода на
производството Ю. Т, да бъде уважена в пълен размер. Претендират
направените по делото разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззивниците Н. Х., В. Х. и М. Х. лично, всички
чрез процесуалните си представители или в депозирани за съдебно заседание
становища, поддържат своите жалби и молят съда да ги уважи.
В сроковете по чл.263 ал.1 от ГПК са депозирани три отговора от
застрахователното дружество срещу всяка от трите въззивни жалби. В тях се
изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Моли съда да
потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В депозирано за съдебно заседание писмено
становище оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.423 от КЗ от Ю. К Т срещу
„Дженерали Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния син Д Х. С при пътно-транспортно произшествие на
03.10.2020г., причинено виновно от водача на лек автомобил „БМВ 320Д“ с
рег.№ Х ХХ ХХ ХХ, при сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за сумата 50 000лв., ведно със законна лихва, считано от
08.10.2020г., претендирана над вече извънсъдебно изплатено обезщетение в
размер на 100 000лв. В хода на първоинстанционното производство ищцата Т
е починала на 06.04.2021г. и на нейно място като ищци са конституирани
нейните наследници по закон въззивниците В. Х. М., Х. М. Х., М. М. И., Ю.
Д. Д., Н. Д. Х., В. Д. Х. и М. Д. Х., съобразно наследствените им квоти.
Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 03.10.2020г., причинената смърт на Д Х. С в
резултат на произшествието, починал на 56 години. Не е спорна вината на
водача на лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ Х ХХ ХХ ХХ Й С С,
установена с влязла в сила присъда по НОХД № 1020/21г. по описа на ВОС.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от Стоименова вреди при управлението на лекия автомобил. Не е спорно че
ищцата Т е майка на починалия Д С, както и че въззивниците са наследници
по закон на Ю. К Т.
Не е спорно че застрахователят след подадено искане по преписка по
щета е изплатил на Т обезщетение за претърпените от нея неимуществени
4
вреди от смъртта на сина и в размер на сумата 100 000лв. на 09.03.2021г.
Спорен пред въззивна инстанция е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
От събраните от настоящата инстанция гласни доказателства –
показанията на свидетелите И А А и Ю С А, преки и непосредствени, и
взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция
при условията на чл.172 от ГПК на първия и изцяло на втората, въззивният
съд приема за установено, че починалият Д, макар и да е живеел в отделно
домакинство от свята майка е бил много близък с нея и двамата са били
много привързани. Той е бил детето, което е било неотлъчно до нея и е
полагал много грижи за майки си – посещавал е редовно, пазарил, купувал
дърва, плащал на човек да я гледа. Семейството е било задружно и сплотено.
Внезапната смърт на сина и се е отразила много зле. Физически не е била в
състояние да присъства на погребението му. След смъртта му състоянието се
е влошило и тя е останала на легло.
Починала е на 06.04.2021г. В показанията си и двамата свидетели сочат,
че Т е получила инсулт. Показанията на свидетеля А за това кога е получила
инсулта – преди или след смъртта на сина и са противоречиви и свидетелят
не е сигурен кога се е случило. И двамата свидетели сочат за недобро здраве
на майката още преди смъртта на сина и, налагащо грижи, лекарства,
проходилка. Писмени документи за здравословното състояние на Т,
включително и за получен инсулт няма представени по делото. Още повече,
че в исковата молба няма твърдения за влошаване не здравословното
състояние на майката, в резултат на преживения стрес и болка от смъртта на
сина и. Поради което и съдът не отчита получен инсулт от Т като последица
от смъртта на сина и.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи
обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Д С е бил на 56г., когато е
починал в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно
произшествие на 03.10.2020г. Към момента на смъртта на сина и майка му е
била на 76г. Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства сочат че починалият и майка му са били сплотени и близки, с
добри, топли и хармонични отношения по между им, като синът е полагал
редовно грижи за своята по-възрастна майка. Смъртта му е причинила на
майка му морални болки и страдания, с висок интензитет. Съгласно
постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като
застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от
критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези
обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния
5
случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от
Ю. К Т неимуществени вреди от смъртта на нейния син е в размер на сумата
100 000лв. За да определи по-нисък размер съдът изхожда от времетраенето
на търпените вреди, поради настъпилата смърт на ищцата, скоро след смъртта
на нейния син.
С оглед на безспорното по делото обстоятелства за плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на сумата 100 000лв.
на 09.03.2021г. и определеният от съда размер на обезщетението, съдът
намира предявеният иск на майката за присъждане на сумата 50 000лв. над
вече изплатеното от застрахователя обезщетение, за недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода
на спора пред въззивна инстанция в полза на въззиваемото застрахователно
дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата 450лв., определено от съда по реда на чл.25 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, дължима от въззивниците
съобразно наследствените им квоти.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148 от 29.03.2023г. по търг.дело №
1326/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, изменено в частта му за
разноските с определение № 794 от 01.06.2023г.
ОСЪЖДА В. Х. М. от с.Чернево, обл.Варна, ул.“Дружба“ № 9, ЕГН
**********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД със седалище
гр.София, ЕИК *********, сумата 150лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Х. М. Х. от гр.Варна, ул.“Рожен“ № 2, ЕГН ********** и М.
М. И. от гр.Варна, ул.“Горна Студена“ № 82, ЕГН **********, да заплатят на
„Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, всеки
от тях сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Ю. Д. Д. от с.Цонево, обл.Варна, ул.“Двадесет и втора“ № 17,
ЕГН **********, Н. Д. Х. от с.Царевци, ул.“Здравец“ № 25, ЕГН **********,
В. Д. Х. от с.Царевци, ул.“Маргарита“ № 31, ЕГН **********, и М. Д. Х. от
с.Невша, община Ветрино, ЕГН ********** да заплатят на „Дженерали
Застраховане“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, всеки от тях
сумата 37.50лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението в частта му по исковете на В. Х. М., Х. М. Х. и М. М. И., като
6
наследници на починалата Ю. К Т, подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните, в частта му по исковете на Ю. Д. Д., Н. Д. Х., В. Д.
Х. и М. Д. Х., като наследници на починалата Ю. К Т не подлежи на
обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7