№ 22607
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110129140 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
13.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 29140/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Е. Н. П., в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
*****************, апартамента Югозападно изложение, аб. № 125889, като била
доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1120,86 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., но ответника не я бил заплатил, поради което
изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в
размер на 178,37 лева за периода от 15.08.2021 г. до 17.01.2024 г. Излага съображения, че е
предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата
от 40,31 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
1
разпределение за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 8,23 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до
17.01.2024 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
ответницата била възразила, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи
претендираните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е изразено
становище за допустимост на исковете. Твърди, че претенциите са неоснователни, като се
сочи, че имотът е необитаем и не бил обитаван от ответницата, както и от другите членове
на семейството или трети лица, като прави извод за това, че не била ползвана топлинна
енергия. Поддържа, че евентуално би отговаряла единствено за вземания за сградна
инсталация, което обосновава подробно. Навежда доводи, че ищецът няма ясни и точни
твърдения за какво е било потреблението на топлинната енергия по пера. Излага
съображения, че в имота нямало отоплителни тела. Твърди, че сумите не се дължали поради
наличието на рекламационно производство, за коеото третото лице-помагач не било
отговорило. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
2
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, том V, рег. №
7938, нот. дело № 899/2001 г., като се установява, че Е. Н. П. е станала собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. *****************, апартамента Югозападно изложение.
Представена е молба-декларация от Е. Н. П. до „ТС“ ЕАД, с която е поискано да бъде
открита партида аб. № 125889 и да бъде доставяна топлинна енергия до недвижим имот,
находящ се в гр. *****************, апартамента Югозападно изложение.
Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
3
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота,
поради затепени радиатори, като е отчетена топлинна енергия за сградна инсталация в
съотвествие с нормативните изисквания, както и топлинна енергия за БГВ, като за периода
м.05.2020 г. до м.04.2021 г. и м.05.2022 г. до м.04.2023 г. разходи за БГВ не са определяни,
тъй като вода не е била потребявана. Изяснено е, че за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г.
разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет по показанията на 1 бр. технически
изправен водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2023 г. стойността на потребената топлинна енергия е 1155,54 лева при 20 % ДДС и за
последния отоплителен период сумата от 1112,03 лева – при 9 % ДДС. Или общо 2267,57
лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания, с който дължимите суми да са погасени.
Съдът, като взе предвид заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени обективно, компетентно
и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор
или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед на горното, съдът намира, че принципно претенцията за заплащането на
топлинна енергия се явява основателна, при спазването на основния принцип за българският
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
4
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая претенцията за мораторна лихва е акцесорна и
обусловена от изхода на дело по главния (обуславящият) иск. При това положение след като
обуславящият иск е основателен и предвид изпадането на ответника в забава, обуслвената
претенция следва да бъде уважена в пълния предявен размер, като съда взема предвид
кредитираното заключение на ССчЕ, досежно определяне размер на вземането.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че цената на услугата се дължи, като вземането следва да бъде уважено в
пълния предявен размер.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателства извън заключението
на ССчЕ, че останалите дължими суми са погасени чрез плащане, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че доводите за това, че имота бил необитаем и досежно подадените
рекламации, които са развити в отговора на исковата молба са ирелевантни за изхода на
настоящият спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., съобразно уважената част от
претенциите следва да му се присъди сумата от 1043,59 лева, представляващи деловодни
5
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е представил
доказателства за осъществена правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
поради което и съобразно отхвърлената част от претенциите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адв. Николай Илчев следва да се
присъди сумата от 1,22 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
пъровинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *****************, апартамент югозападно изложение, че дължи на „ТС“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. **************, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1120,86 лева – цена на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се на адрес: гр. *******************, аб.№
125889, ведно със законната лихва от 25.01.2024 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 178,37
лева – мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.08.2021 г.
до 17.01.2024 г., както и сумата от 40,31 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.12.2020 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.01.2024 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за сумата от 8,23 лева за периода от 15.02.2021 г. до 17.01.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.01.2024 г. по ч. гр. д. №
4735/2024 г. описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом. Е. Н. П., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 1043,59 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адв. НИИ, ЕГН: ********** от САК,
сумата от 1,22 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за пъровинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „НБ“ АД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7