№ 43
гр. Кърджали , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-000361/11.03.2021 г., издадено
от Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на Р. ХР. К. с адрес **, с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.177, ал.1, т.3 б.„а“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателката Р. ХР. К. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е нарушен материалния закон, защото не
била извършила описаното в атакуваното постановление нарушение и то виновно. В
административнонаказателния процес били допуснати съществени процесуални нарушения.
Х.М.С., на когото жалбоподателката предоставила управлението на автомобила си, не бил
неправоспособен водач. Не й било известно той да е лишен по съдебен или
административен ред от право да управлява МПС. В съставения акт и последвалото го
наказателно постановление, също не било описано по какъв начин и с какъв съдебен или
административен акт, С. е лишен от право да управлява МПС. Моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Чрез
упълномощен защитник е депозирала по делото писмени бележки, в които поддържа
жалбата. Сочи, че атакуваното постановление било издадено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила и моли за неговата отмяна. Настоява и за присъждане на
направените разноски в производството.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.02.2021 г. свидетелят В.Б. бил на работа като мл. инспектор в ЗЖУ-Кърджали
и заедно с негов колега се намирали на път III-865, община Кърджали, в района на
с.Кобиляне. На същата дата и място, около 16.50 часа те спрели за проверка лек автомобил
„**“ с рег.*** управляван от Х.М.С.. В автомобила се возела и жалбоподателката Р. ХР. К.,
която била негов собственик. Свидетелят Б. се легитимирал и поискал от водача
свидетелство за управление на МПС и талон за регистрация на превозното средство. Х. С.
представил само талона, но не и свидетелство за управление на МПС. След направена
справка с оперативния дежурен, проверяващият орган установил, че водачът към момента
нямал свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му било отнето. По този повод
били извикани за съдействие служители на сектор ПП-Кърджали, които да вземат
отношение. На място пристигнали автоконтрольорите С.Ч. и Н.П., които също извършили
проверка. След това срещу жалбоподателката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тя подписала и получила акта без
възражения. На 11.03.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което наложил на Р. ХР. К. административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв. на основание чл.177, ал.1, т.3 б.„а“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че като собственик на лек автомобил „**“ с рег.*** е
предоставила управлението му на лицето Х.М.С., който е неправоспособен (лишен по
съдебен или административен ред).
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
С.Ч., В.Б. и Н.П.; Акт за установяване на административно нарушение от 27.02.2021 г.;
Справка за нарушител/водач на Х.М.С.-2 бр.; Справка за нарушител/водач за
жалбоподателката Р. ХР. К.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1300-000124/27.02.2021 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1300-000127/01.03.2021 г.; Писмо от 17.05.2021 г. на сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали; Справка по история на ПС с рег.№ СМ 9365 АТ; Писмо от 03.06.2021 г. на
сектор ПП към ОД МВР-Пловдив; Заповед за прилагане на принудителна административна
2
мярка № 21-1030-000007/03.01.2021 г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР;
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР;
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
Жалбоподателката Р. ХР. К. е наказана за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП,
забраняващ на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно
превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство. Съгласно приложената с наказателното постановление
санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.3 б.„а“ от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300
лв., собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на
моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая жалбоподателката е санкционирана за това, че като собственик на лек автомобил
„**“ с рег.*** е предоставила управлението му на лицето Х.М.С., който е неправоспособен
(лишен по съдебен или административен ред). От събраните по делото доказателства обаче
не се установява водачът Х.М.С. към 27.02.2021 г. да е бил лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред. Той не е разполагал със свидетелство за
управление на МПС, но същото е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП и
това е видно от издадената на основание чл.171, т.1 б.„б“ от ЗДвП Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-000007/03.01.2021 г. Същевременно в акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление от
фактическа страна е описано нарушение, изразяващо се в предоставяне управлението на
моторно превозно средство на лице, което е неправоспособен водач – „лишен по съдебен
или административен ред“, което обстоятелство категорично не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Допуснатият порок при описанието на съставомерните факти на
нарушението е съществен и е довел до накърняване правото на защита на наказаното лице,
което следва запознавайки с АУАН, респ. с наказателното постановление, да има пълната
възможност да научи какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило. Още повече, че
нарушителят се защитава на първо място по фактите, а след това по правната им
3
квалификация. Съдът, чрез събиране на съответните доказателства не може да замести
волята на наказващия орган и едва в настоящото производство да установява и приема нови
факти по нарушението, касаещи съставомерни признаци, какъвто се явява и статутът на
съответния водач на МПС, на когото е предоставено управлението от собственика. По
същество, според настоящата инстанция на инкриминираната дата е извършено
административно нарушение по чл.177, ал.1, т.3 б.„а“ от ЗДвП от страна на
жалбоподателката. Като собственик на лек автомобил „**“ с рег.*** на 27.02.2021 г. тя е
предоставила управлението му на водача Х.М.С., след като свидетелството му за управление
на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Такова
деяние обаче не е й е вменено и не е описано в акта и наказателното постановление. Ето
защо, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От защитника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв.
Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения
размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва
да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-000361/11.03.2021 г., издадено от
Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на Р. ХР. К. с адрес **, с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.177, ал.1, т.3 б.„а“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Р. ХР. К. с адрес **,
4
общ.Мадан, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5