Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260179 Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 18.05.
2021 година
В публично( закрито)
заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА
МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа
докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д. № 226 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с
искова молба, подадена от Ц.А.Ц. , ЕГН **********,***
, против „Профи Кредит „ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. „В“.
С исковата молба е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК .
С Решение № 260143/ 30. 10.2020г.
на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 628/2020г. по описа на същия съд,
искът е уважен изцяло.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Профи Кредит „ЕООД гр. София
,
ЕИК *********, ,подадена чрез процесуалния представител на страната. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени решението на районния съд
и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира се заплащането на
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез пълномощника на
страната.В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност
на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна ( ответник в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при
проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна
.
От доказателствата по делото се установява ,че на 16. 09. 2019г.
страните са сключили Договор за потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на
чл. 9 ал. 1 от ЗПК, „Профи кредит стандарт“. Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри :
- Размер на кредита 400лв. ;
- Срок на кредита – 11 месеца – 20. 08. 2020г. ;
- Размер на вноската по кредита – 44,17лв. ;
- ГПР- 48, 13%; ГЛП- 40,90% ; лихвен процент на ден - 0, 11%;
- Общо дължима сума – 485,82лв;
С договора ищеца е избрал и пакет от допълнителни услуги „Фаст “
и „Флекси“. Параметрите на пакета за допълнителни услуги са
следните :
- Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги – 120 лв. за допълнителната услуга „Фаст
„ и 320лв. за допълнителната услуга „Флекси „.
- Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги – 40лв. ;
- Общо дължима сума за двата пакета от допълнителни услуги - 440лв.
Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 925,82лв.
Обща месечна погасителна
вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги – 84,17лв.
Към ДПК са приложени „Общи условия
„ на кредитора .
Към договора е приложен и погасителен
план, подписан на 16. 09. 2019г. Според погасителния план задължението по
кредита следва да се изплати на 11 равни погасителни вноски, като първата вноска е на 20.10.
2019г. , а последната вноска на 20. 08. 2020г.
По основателността на иска.
В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност ( действителност) на ДПК, а именно- договорът следва да се сключи
в писмена форма , на хартиен или на друг траен носител ,по ясен и разбираем
начин ,при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
От съдържанието на ДПК и приложенията към него ( Общи
условия на кредитора ) съдът прави извода ,че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма
,клаузите на договора са написани
граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на
договора е по –голям от 12, договорът е сключен
в два екземпляра – по един за всяка
страна . Подписан е от страните по договора.
ДПК не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК
за действителността на договора .
1. По въпроса за нищожност на клаузата за ГПР.
В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието
ГПР. Посочено е ,че ГПР представлява общите
разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или
косвени разходи ,комисионни възнаграждения
от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула ,
съгласно Приложение №1 .
В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове
и валута , определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения
размер се считат за нищожни.
В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР
и общата сума , дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора .
От посочените правни норми може да се направи общия
извод,че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно
съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен
общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер ,от
които се формира ГПР ,така както те са описани в текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК
и Приложение № 1 към закона.
Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена
и общата стойност на разходите , която е дължима от потребителя ,представляваща
ГПР.
При положение ,че в процесния ДПК , ГПР
е посочен само общо , като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит,без да бъдат
посочени отделните разходи по вид и размер
и без да се посочи общата стойност на разходите , които потребителя ще дължи в
края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на
закона.
В случая годишния процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на
законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 48,13%) ,но само това не е достатъчно ,за
да се приеме,че уговорката не противоречи на закона .
Следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е
недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11
ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и
чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
2. По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП.
В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от
ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му , както и условията и
процедурите за промяна на лихвения
процент.
В ДПР лихвения процент е посочен общо
на годишна база ,като процентна величина. Посочен е и лихвения
процент на ден. Това обаче не достатъчно
,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния ) лихвен процент , с който ще се олихвява кредита . Не са посочени
условията за прилагането на лихвения процент по кредита , което означава да се
посочат показателите , по които се формира ГЛП ,като основен лихвен процент , който кредитора прилага в случая и и съответните надбавки над него. Не са
посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент
по кредита .
Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения
процент по кредита е недействителна до степен на нищожност,
поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Отделно от това,уговорката за заплащането на договорна( възнаградителна ) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД ,
като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС( виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г. по
гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 378/ 18. 05. 2006г. по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на
ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС) уговорката за
заплащането на възнаградителна лихва ще
противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3-пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти .
Към момента на сключването на ДПК размера на законната лихва по
просрочени парични задължения , определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за
текущата година(проста годишна лихва ) е 0% + 10%
надбавка = 10%). Максималният
размер , до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва ,за да не
противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер
на 40,90%, което надхвърля допустимия размер. Според клаузите на
договора при отпуснат кредит в размер на 400 лв. , дължимата
възнаградителна лихва на годишна база е 163,60лв. , което е почти
половината от размера на кредита. Тази
лихва противоречи на добрите нрави по конкретно на общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните
престации.
3.По въпроса за нищожност на договора в частта за предоставяне на пакети от допълнителни
услуги.
ДПК в частта за предоставяне на пакети от допълнителни услуги е нищожен на
три отделни правни основания .
а./ На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни
разпоредби на ЗПК .
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за
действия , които са свързани с усвояване
и управление на кредита . Допълнителните услуги,
които са посочени в договора представляват действия по усвояване и управление
на кредита.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора . Тази правна норма ,приведена към клаузите на
договора означава ,че в договора трябва ясно и точно да е посочено
възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението за услугите е посочено
общо в
договора за двата вида услуги .
б./ Споразумението за допълнителни услуги е
нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с
добрите нрави .
Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25.
06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС ; Р. № 153/ 24. 07. 2015г.
по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще
противоречи на добрите нрави , когато е нарушен принципа за
еквивалентност на насрещните престации.
В конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 400 лв., възнаграждението
за допълнителните услуги е в размер на 440 лв., което надвишава размера на кредита .
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради
нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения. Неморално и
неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги , които не са предоставени на клиента.
в./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК
във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Както бе посочено по – горе , в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната
забраната да се определя ГПР, който е по- висок от 5-пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на основание чл. 19
ал.5 от ЗПК. При положение ,че в договора е
предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени
допълнителните услуги на практика чрез
споразумението се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за
максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват
разходи по кредита за потребителя . Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР,при което ГПР щеше
да надхвърли максималния законов размер.
За да не се допусне това кредитора е използвал правната форма на „пакет
от допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля забраната на закона за по –
висок размер на ГПР. При установената нищожност на споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни
средства-споразумение в договора за предоставяне на допълнителни
услуги.От заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че ако
в ГПР се включат и таксите за
допълнителни услуги в размер на 440лв. кредита би се оскъпил със 440лв. или
с 10% на месечна база и със 110%
за срока на договора , което е
недопустимо в търговските и облигационни
отношения .
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния
съд , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на
жалбоподателя ще следва да останат направените разноски във въззивното
производство.
По обжалваемостта на
въззивното решение.
От удостоверението за търговска
регистрация на дружеството „ Профи Кредит
България“ ЕООД се установява ,че дружеството по занятие сключва договори за парични заеми , със средства , които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
е „търговец „ по смисъла на чл. 1 ал.
2 т. 1 от ТЗ - търговско дружество.
При това положение , договора за
потребителски кредит следва да се определи, като „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При
положение ,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за
търговските сделки се прилагат и за двете страни - чл. 287 от ТЗ . По неуредените въпроси ( какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за
заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от разпоредбите на ТЗ
) ще следва да се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство и по конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на
кредитора е с обща цена под 20,
000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 38
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38 а1 т. 2 от
ЗА и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ще следва да се осъди жалбоподателя да
заплати в полза на адвокат Д.Ф. от САК, сумата
100лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260143/ 30.
10.2020г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. №
628/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Профи Кредит „ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. „В“, да заплати в полза на адвокат Д.Л.Ф. от САК , с личен № **********, сумата 100 лв. ,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска
под 20 000 лв. ) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: