ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 14.05.2020 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 66/2010 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
По
делото е постъпило възражение вх. № 3500/12.05.2020 г.
от кредитора
„М.И.“ ООД – гр. Н., И. и „М.И. Б.“ ООД – гр. С., чрез адв. К., срещу приемането на вземане на НАП за
законна лихва в размер на 2 915.11 лева по т. 3 от списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ спрямо несъстоятелния
длъжник,
публикуван в ТР на 26.03.2020 г., като се оспорва реда на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Възражението е в срок доколкото срокът по чл. 690, ал. 1 от ТЗ не е изтекъл и към настоящия момент, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМДПИП.
Съдът ще насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание след
изтичане на срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, предвид възможността за депозиране и
на други възражения от кредитори срещу публикуваните списъци.
ІІ. В молбата, в която е обективирано възражението, е направено
искане за задължаване на синдика да промени изготвения списък на приети
вземания, респ. да състави допълнителен списък за предявените от „М.И.
Б.“ ООД вземания за общо 13 000 лева (8 000 лева, преведени на
10.07.2019 г. и 5 000 лева, преведени на 12.06.2019 г.), представляващи
разноски за продължаване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл.
632 вр. чл. 629б от ТЗ.
Действително с
молба вх. № 10657/25.11.2019 г. „М.И. Б.“ ООД – гр. С., чрез адв. К.,
е предявило вземане за общо 13 000 лева, представляващи разноски за
продължаване на производството по несъстоятелност по смисъла на
чл. 629б от ТЗ с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
ІІІ. По делото е
постъпило възражение вх. № 3524/13.05.2020 г. от „С.“ ЕООД, чрез управителя Т.М.,
срещу непроизнасянето на синдика по молби на дружеството с вх. №
9771/31.10.2019 г., вх. № 318/13.01.2020 г. и вх. № 967/28.01.2020 г., с които
предявява вземания за предплатени разноски по смисъла на чл. 632 вр. чл. 629б
от ТЗ.
По тези въпроси
настоящият състав на съда намира следното:
Възражението на кредитора
„С.“ ЕООД срещу непроизнасянето на синдика по молби на
дружеството, с които предявява вземания за предплатени разноски по смисъла на
чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ, е недопустимо, тъй като липсва предмет. Синдикът следва изрично да се
произнесе по всички предявени от кредиторите вземания, като ги включи или в
списъка на приетите предявени вземания или в списъка на неприетите предявени
вземания (не съществува мълчалив отказ за приемане на предявено или непредявено
вземане; списъците са в писмена
форма). Защитата не е по пътя
на възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, тъй като то е защита срещу
неправилно произнасяне на синдика (именно затова последица от разглеждане на
възражението е искът по чл. 694 от ТЗ), а не срещу
липса на такова.
От друга страна,
сумите, които кредиторът авансира по реда на чл. 632 вр. чл.
629б от ТЗ за покриване на разноските за развитие на производството
се възстановяват, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно, без вземането за тях да се
предявява.
В
идентичен смисъл е и изразеното в мотивите по т. 9 от ТР №
1/2017 г. на ОСТК на ВКС разбиране, че възстановяването на
предплатените разноски се осъществява чрез
изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване
на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за
разпределение по реда на чл. 728 от ТЗ. Когато паричните средства не са
достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по чл. 722, т. 3 ТЗ за
разноски по несъстоятелността, предплатилите разноските кредитори следва да
бъдат удовлетворени преди останалите кредитори с вземания за разноски поради
установената за тях привилегия в специалната разпоредба на чл. 632а от
ТЗ. При недостатъчност на средствата в масата на несъстоятелността за цялостно
удовлетворяване на вземанията на предплатилите разноските кредитори, по
аргумент от чл. 722, ал. 2 от ТЗ, те се удовлетворяват по
съразмерност.
С оглед гореизложеното, синдикът не следва да съставя
списък на приети или неприети вземания, а следва да изготви сметка за
разпределение, в която да включи и предплатената от
кредитор сума за разноски, но тогава,
когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, съгласно изричният
текст на чл. 632а от ТЗ.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 10657/25.11.2019 г. на „М.И.
Б.“ ООД – гр. С., чрез адв. К., за предявяване на вземане за общо 13 000
лева, представляващи предплатени разноски за продължаване на производството по несъстоятелност
по смисъла на на чл. 632, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 629б от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 3524/13.05.2020 г. от „С.“
ЕООД, чрез управителя Т.М., срещу непроизнасянето на синдика по молби на
дружеството с вх. № 9771/31.10.2019 г., вх. № 318/13.01.2020 г. и вх. №
967/28.01.2020 г., с които предявява вземания за предплатени разноски по
смисъла на чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на
молителя пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: