Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 999
12.12.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурор Валентина
Радева - Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
АНД
(К) № 1138 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Д.Д.Д. ***, чрез адв.П.Т. ***, против
Решение № 273/28.08.2019г., постановено по АНД № 642 по описа на Районен съд -
Хасково за 2019г.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно,
неправилно поради нарушения на материалния закон и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът не е
обсъдил в цялост и дълбочина събраните гласни и писмени доказателства относно
основния спорен въпрос доказано ли е по безспорен начин установеното нарушение.
Не били изложени мотиви по нито едно от наведените с жалбата оплаквания, като
тази липса на мотиви представлявала съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на решението. От друга страна, изводите на
съда не се подкрепяли от доказателствата по делото, като показанията на
разпитаните свидетели изобщо не били споменати в решението. Разпитаните в хода
на производството свидетели заявили, че жалбоподателят е имал квитанция за
платени пътни такси, даваща му право да извърши превоза претоварен. От
показанията на лицата, извършили проверката, било установено, че измерването е
направено на път I-8 в
близост до гр.Хасково. В представения Протокол за измерване на превозно
средство № 0000016/2019г. обаче било посочено, че то е извършено на третокласен
път III-8604, Пловдив. Това нарушение също не било
коментирано в обжалваното решение. На следващо място, по делото не се доказало
средството за измерване да е преминало метрологичен контрол преди пускането му
в действие, нито се представило от наказващия орган удостоверение за
съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично
действие. В конкретния случай не само нямало доказателства за техническата
годност на процесната везна, но и такива дали тя е преминала съответната
метрологична проверка. В тази връзка се твърди, че резултатите от измерването на
натоварването на осите на процесното ППС са необективни, което водело и до
недоказаност на твърденията, изнесени в АУАН и НП, и съответно до недоказаност
на твърдяното нарушение.
Сочи
се още, че описанието на нарушението не съответства на визираните нарушени
норми, което на практика водело до неяснота относно вмененото на жалбоподателя
нарушение. В обжалваното наказателно постановление било налице несъответствие
между фактически описаното нарушение и
посочената като нарушена законова норма. Съществувало и различие между
описаното деяние в АУАН и това в НП. Липсвал отговор на въпроса дали
жалбоподателят е управлявал тежко/извънгабаритно ППС без разрешение или с
надвишаващи параметри на представеното разрешение(квитанция за платени пътни
такси). В конкретния случай движението на процесното ППС не можело да бъде
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП, защото тази
норма въвеждала забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без
разрешение, а разрешение под формата на квитанция за заплатена такса
жалбоподателят имал и я представил още в началото на проверката.
С
оглед на така изложеното жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения – липса на решаващи
мотиви по наведените оплаквания, както и че е неправилно и незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон. В тази връзка се моли за касиране на
решението на РС – Хасково и за постановяване на ново такова, с което да бъде
отменено НП № 6142/17.05.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПН“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”.
Ответникът
по касационната жалба не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С
Решение № 273/28.08.2019г., постановено по АНД № 642/2019г., Районен съд -
Хасково е изменил Наказателно постановление № 6142 от 17.05.2019 г. на Началник
отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53,
ал. 1 от Закона за пътищата на Д.Д.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, като е намален размерът на наложената глоба от 2 000 лева на 1 000
лева.
При
постановяване на решението си районният съд е приел, че от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на
делото свидетели, е установено, че на 22.04.2019г. в около 12:05 часа по път
І–8, км. 298+460 на около 200 м. преди бензиностанция „Петрол“ в посока на
движение с. К. – гр. Х., свидетелите С. И.П.и Г. Т.Р.забелязали движение на
тежкотоварно пътно превозно средство, с четири оси, съответно две управляеми
оси - товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „4141 К Актрос“, с рег. № РВ ……
ВН, натоварен, което спрели за проверка. В хода на проверката било установено,
чрез измерване с техническо средство – електронна везна модел „TENZOVANY“, тип
PW 10, Сериен номер К….., че превозното средство, управлявано от жалбоподателя,
е със сума на натоварване на двойната задвижваща ос 29.600 тона при максимално
допустимо натоварване 19 тона, за което бил съставен и приложен по делото като
доказателство Протокол за измерване на превозно средство № 0000016/2019г. След
проверка на транспортните документи се установило, че водачът не бил в
състояние да представи разрешение, издадено от администрацията, управляваща
пътя - валидно разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата, тъй като параметрите при
измерването надвишавали описаното в разрешението, издадено въз основа на
Квитанция за платени пътни такси № ………….. С оглед на това на Д.Д.Д. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение и впоследствие въз
основа на акта издадено наказателно постановление.
Съдът
е обосновал извода си, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, като е посочил
също, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
констатирани процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. Обсъдени са в тази връзка доводите на
пълномощника на жалбоподателя и е обоснован извод, че след като е посочена
конкретната точка от наказващата норма на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата –
т. 2, независимо, че след това в диспозитива на НП, при повтаряне на
основанието за налагане на глобата е записано единствено чл. 53, ал. 1 ЗП, с
посочване на пълното основание веднъж в санкционния акт е изпълнено изискването
за вписване на правната квалификация на деянието и правната норма, въз основа
на която се налага санкцията в необходимата пълнота, за да се обезпечи правото
на защита на жалбоподателя.
Заявено
е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, се установяват по недвусмислен и категоричен начин
и че е доказано, че на посочените в акта и наказателното постановление дата и
място водачът, в лицето на жалбоподателя Д.Д.Д., е управлявал ППС - товарен
автомобил, с четири оси, съответно две управляеми оси - товарен автомобил,
марка „Мерцедес”, модел „4141 К Актрос“, с рег. № РВ ….. ВН, извършващ превоз
на фракция, по отношение на който било установено, чрез измерване от
контролните органи, на място, с техническо средство – електронна везна модел –
„TENZOVANY“, тип PW 10, Сериен номер …….., че превозното средство е със сума на
натоварване на двойната задвижваща ос 29.600 тона при максимално допустимо
натоварване 19 тона. Обоснован е извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 26, ал. 2, т. 1 /а/ от Закона за пътищата и за правилна квалификация на
деянието от административнонаказващия орган. Обсъден е и размерът на наложената
санкция, като е прието, че индивидуализацията на наказанието следва да бъде
извършена при превес на смекчаващите обстоятелства, съответно санкцията да бъде
наложена в размер, съобразно минималния предвиден в законовата разпоредба на
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно 1 000 лева, в какъвто смисъл е
изменен санкционният акт.
Настоящата инстанция
приема така постановеното решение за валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Районният съд се е произнесъл при
подробно и правилно изяснена фактическа
обстановка, като е възприел относимите факти въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, без да са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила.
Съдът не
възприема доводите на жалбоподателя, че не били изложени мотиви по наведените с
жалбата оплаквания и че е допуснато съществено процесуално нарушение,
представляващо самостоятелно основание за отмяна на решението. По този повод
настоящата инстанция приема, че решението
съдържа мотиви и фактически установявания по релевантните за спора факти, като по
делото не се установяват доказателства, необсъждането на които да установява
различна фактическа обстановка по обстоятелствата, от значение за изхода на
спора.
В тази връзка
и по отношение на визираните в касационната жалба твърдения, необсъдени от
районния съд, които не са били предмет на първоначалната жалба, но действително
са били изтъкнати в писмената защита, депозирана по делото, следва да бъде
отбелязано следното:
Действително в
находящия се по административно-наказателната преписка Протокол за измерване на
превозно средство № 0000016/2019г. като място на измерване е посочено: III-8604,
Пловдив. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, от своя страна, като място на осъществяване на нарушението
фигурира път I-8, км.298+460 на 200 м. преди
бензиностанция „Петрол“ в посока с.К. – гр.Х.. По този повод, на първо място, следва
да бъде отбелязано, че се касае за два напълно различни факта – от една страна,
е визирано мястото на измерването, а, от друга, мястото на нарушението, които принципно
могат да бъдат различни. И, на второ място, дори и с оглед показанията на
свидетелите да се приеме, че измерването е осъществено именно на мястото,
посочено като такова на осъществяване на нарушението, то това неправилно
посочване в протокола за измерване не представлява съществено нарушение, което да
накърнява правото на защита на жалбоподателя. В конкретния случай същественият
елемент, а именно мястото на осъществяване на нарушението, е точно и идентично
описано и в акта за установяване на административно нарушение, и в
наказателното постановление, като е индивидуализирано не само с посочване на
път I-8 и съответно км.298+460, но са посочени и допълнителни данни – „на
200 м. преди бензиностанция „Петрол“ в посока с.К. – гр.Х.“. Тези
допълнителни и безпротиворечиви данни в
достатъчна степен способстват жалбоподателят да научи къде е осъществено
нарушението и в пълна степен да
организира защитата си, като предприема процесуални действия в насока оборване
на фактическите констатации на наказващия орган. При това положение, констатираната
разлика следва да се приеме за евентуално допусната техническа грешка в протокола
за измерване, която няма характер на съществено процесуално нарушение и не
съставлява основание за отмяна на наказателното постановление.
По отношение
на възражението, че по делото липсват доказателства за техническата годност на
процесната везна и такива дали тя е преминала съответната метрологична проверка,
следва да бъде отбелязано, че по делото са представени ЕО – декларация за
съответствие по отношение на преносима везна
PW-10 от
25.06.2018г., Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие от
10.07.2018г., ЕС декларация за съответствие от 20.01.2017г., ЕО Сертификат за
одобряване на типа номер: ТСМ 128/04 –
4103, от 19.04.2016г. в сила до 06.10.2024г., за преносима везна PW-10,
Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, които удостоверяват изпълнението на
изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на везни с неавтоматично действие(обн. ДВ. бр.23 от
25.03.2016г.). Съгласно чл. 2, т. 1, б. „б“ от Наредбата, същата се прилага за
всички везни с неавтоматично действие, които се използват за „измерване на маса
при пресмятане на пътни такси, тарифи, данъци, бонуси, глоби, възнаграждения,
обезщетения или други подобни плащания“. Съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от същата
наредба за везните по чл. 2, т. 1, чието съответствие е било оценено съгласно
приложимата процедура за оценяване на съответствието, се съставя ЕС декларация
за съответствие, която декларация за съответствие потвърждава, че е доказано
изпълнението на съществените изисквания, определени в приложение № 1. От своя
страна, глава IV от Наредбата визира нотифицираните органи, които имат право да
извършват оценяване на съответствието, и изискванията към тях. Изхождайки от
тези текстове, следва да се приеме, че везните с неавтоматично действие се
пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със
съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените
изисквания за оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие. По
отношение на производителя съответно съществува задължение да приложи по
собствен избор една от процедурите за оценяване на съответствието, за да оцени
съответствието на средството за измерване с приложимите за него съществени
изисквания. В тази връзка същият подава заявление за оценяване на
съответствието към нотифицираните пред Европейската комисия органи, чиито
идентификационни номера са обявени в Информационната система за нотифицираните
органи в областта на директивите от Нов подход (NANDO). След извършена служебна
справка в тази информационна система, публикувана в сайта на Европейската
комисия за прилагане и популяризиране на политиките на ЕС, се установява, че Чешкият
метрологичен институт(Cesky Metrologicky Institut), издал процесните ЕО – декларация за
съответствие, Сертификат за проверка и ЕО Сертификат за одобряване за преносима
везна PW-10, чиято техническа годност се оспорва от жалбоподателя, е вписан под
№ 1383 като нотифициран орган, тоест като надлежна организация за оценка на съответствието,
съгласно изискванията на цитираната наредба. В този смисъл настоящата инстанция
не възприема възраженията на жалбоподателя за неустановена техническа годност на
използваната везна.
Жалбоподателят
сочи още, че описанието на нарушението не съответства на визираните нарушени
норми, което на практика водело до неяснота относно вмененото му нарушение. В
случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, издадено въз
основа на него, са съставени във връзка с това, че Д.Д.Д. на 22.04.2019г. в 12.05ч., на път I-8,
км.298+460 на 200 м. преди бензиностанция „Петрол“ в посока с.К. – гр.Х.,
управлява и осъществява движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
„Мерцедес“ модел „4141 К Актрос“ с рег.№ РВ ….. ВН, което е квалифицирано като
тежко пътно превозно средство по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с параметри, надвишаващи
описаните в представеното разрешение – квитанция за платени пътни такси № 1……...
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т.1 – в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Съгласно даденото в § 1, т. 8 от ДР на ЗП легално
определение на термина „специално ползване на пътищата“ за целите на този
закон, в обхвата на такова специално ползване се включва и превозването на тежки
товари. От своя страна, чл. 18 от ЗП установява задължението специалното
ползване на пътищата да се осъществява с разрешение на собственика или на
администрацията, управляваща пътя, като физическите и юридическите лица
заплащат такси за специалното ползване на пътищата, определени от МС за
пътищата от републиканска пътна мрежа и от общинските съвети – за общинските
пътища. Разрешението по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗП представлява позволяване
осъществяването на определено поведение или дейност, като без това разрешение
поведението е забранено. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, от своя
страна, регламентира носене на
административна отговорност за движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. С оглед на така изложеното, съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят,
касатор в настоящото производство, е осъществявал движение на тежко пътно
превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение,
издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя
за дейност от специално ползване на пътищата, доколкото, видно от приложените
по делото писмени доказателства, а именно заявление за издаване на разрешително
на тежко или извънгабаритно пътно превозно средство от 11.04.2019г. и квитанция
за платени пътни такси от същата дата е, че е заплатена пътна такса за превишена
допустима маса и наднатоварване на оси Реципрочни за 21 тона, съответно за
разликата до констатираното натоварване от 29.600 тона водачът не е имал
съответното разрешение, ето защо следва да се приеме, че не е била заплатена
дължимата пътна такса и тежестта на управляваното ППС надвишава максимално
допустимата по наредбата. По повод възраженията на жалбоподателя следва да се
посочи, че при нормативно въведеното допустимо натоварване от 19 тона, всяко
превишаване на същото без разрешение и без заплатена такса, която да е
съответна на измерената маса, представлява административно нарушение, за което
правилно е ангажирана санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Ето
защо, съдът приема, че направеното описание на извършеното нарушение е ясно и
конкретно, визира всички съществени елементи на относимите норми и не нарушава
процесуалните права на жалбоподателя.
В този смисъл
съдът намира, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 273/28.08.2019г., постановено по АНД № 642 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.