РЕШЕНИЕ
№ 873
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501340 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от О. Н. Т. против
решение № 1670/10.04.2025г. по гр.д.№ 15756/2024г. на ПдРС, I гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против „Метком индустриал“ЕООД искове по чл.224, ал. 1 от
КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва: за 5
работни дни за 2020г.- ***** лева.; за 20 дни за 2021г.- ***** лева; за 20 дни за 2022г.- *****
лева; и за 12 работни дни за 2023г.- ***** лева. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се като погрешни
изводите на РС относно това колко дни платен годишен отпуск са платени на жалбоподателя
и колко дни платен годишен отпуск е ползвал той през горепосочените години. Оспорва се
да е подавал молби за ползване на отпуск, тъй като местоизпълнението на трудовите му
задължения било извън страната. Твърди се също така, че имал два трудови договора с
въззиваемата страна, първият от които бил прекратен на 20.11.2020г. Нов трудов договор той
бил подписал на 11.01.2022г., поради което изводът на РС, че му е платен годишен отпуск за
2021 г. бил абсолютно погрешен. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
исковете.
От въззиваемата страна „Метком индустриал“ЕООД е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Платеният годишен отпуск на жалбоподателя за 2020г. бил 3 работни дни; за 2021 г. не му се
полагало обезщетение по чл. 224 от КТ, тъй като той не бил в трудови правоотношения с
въззиваемата страна. Плащането на неползвания платен годишен отпуск било категорично
установено със събраните по делото доказателства.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 15756/2024г. на ПдРС, I гр.с. са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ от О. Н. Т. против „Метком индустриал“ЕООД за това
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен
1
отпуск от 5 работни дни за 2020г. в размер от ***** лева; в размер от ***** лева за 20 дни за
2021 г.; в размер от ***** лева за 20 дни за 2022г., както и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2023 г. от 12 работни дни в размер от ***** лева. Ищецът твърди, че бил
работил по трудов договор, по силата на който е бил нает на длъжност „*****“, като със
Заповед № 188 от 04.09.2023 г. трудовото му правоотношение с ответника е било
прекратено. Сочи, че със споразумение от 02.10.2020г. трудовото му възнаграждение било
определено почасово по *** евро на час при 8 часов работен ден. Той не бил ползвал и да не
му бил платен полагаемия платен годишен отпуск за периода от 2020г. до 2023г.
От „Метком индустриал“ЕООД е подаден писмен отговор, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че дружеството е сключило с ищеца трудов
договор № 32/29.09.2020г., както и допълнително споразумение № 17 от същата дата. Твърди
се, че впоследствие, съгласно заявление от 20.11.2020г., ищецът е прекратил трудовия
договор на основание чл.325, ал.1 от КТ трудовия договор. Бил му разрешен платен годишен
отпуск през периода от 28.10.2020г. до 30.10.2020г., и същият бил заплатен с изплащане на
трудовото възнаграждение за съответния месец. Твърди се, че по заявление от 11.01.2022г.
ищецът отново бил назначен на работа в дружеството, като бил подписан трудов договор
№93/11.01.2022г., ведно със споразумение № 109/14.01.2022г. и споразумение № 109-
1/14.01.2022г., с които било определено възнаграждението за часовите ставки при изпращане
на ищеца в командировка в друга държава. Твърди се, че в последствие със заявление от
04.09.2023г. той бил поискал трудовият договор да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1
от КТ, като това било сторено със Заповед № 188/04.09.2023г.. Твърди се, че през периода от
11.01.2022г. до 04.09.2023г. О. Т. е ползвал платен годишен отпуск съобразно изложеното в
отговора на исковата молба, като всички неползвани дни платен годишен отпуск били
заплатени с трудовото му възнаграждение. С
По първоинстанционното дело са приети заверени копия от трудов договор №
32/29.09.2020г. и заповед за прекратяването му от 20.11.2020г., както и трудов договор № 93
от 11.01.2022г. и заповед за прекратяването му № 188 от 04.09.2023г., от които се установява,
че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с въззиваемата страна през периода
29.09.2020г.- 20.11.2020г. и през периода 17.01.2022г.- 04.09.2023г. Платеният годишен
отпуск и по двата трудови договора е 20 работни дни.
По гр.д.№ 15756/2024г. на ПдРС, I гр.с. е прието заключение по ССЕ, изготвено от
вещо лице Б. В., от което се установява, че през периодите на действие на двата трудови
договора по молби от жалбоподателя и със заповеди на работодателя му е разрешавано
ползването на полагаемия му се платен годишен отпуск, като разрешението за ползване дни
са заплащани със заплатите за съответните месеци. В о.з. на 14.02.2024г., след приемане на
заключението по ССЕ, от жалбоподателя са оспорени като неавтентични подписите,
положени от негово име на молбите за ползване на платен годишен отпуск. Тези молби,
трудовите договори, допълнителните споразумения към тях и издаваните от работодателя
заповеди, са представени в оригинал. По делото на ПдРС е прието и заключение по СГЕ,
изготвено от вещото лице Д. К., от което се установява, че молбите за разрешаване на
отпуските са подписани от О. Т.. Ето защо, правилно и законосъобразно с обжалваното
решение исковете по чл.224, ал.1 от КТ са отхвърлени като неоснователни.
Съобразно с изхода на спора по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна „Метком индустриал“ЕООД ще следва да бъдат присъдени направените
от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 700 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1670/10.04.2025г. по гр.д.№ 15756/2024г. на ПдРС, I
гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя О. Н. Т. искове по чл.224, ал. 1 от
КТ против „Метком индустриал“ЕООД за заплащане на обезщетение за неползван платен
2
годишен отпуск, както следва: за 5 работни дни за 2020г.- ***** лева.; за 20 дни за 2021г.-
***** лева; за 20 дни за 2022г.- ***** лева; и за 12 работни дни за 2023г.- ***** лева.
ОСЪЖДА О. Н. Т. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Метком
индустриал“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.****, сумата от 700
лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3