ПРОТОКОЛ
№ 1629
гр. София, 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
и прокурора И. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Частно наказателно дело № 20241110201593 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. Г. - явява се, доведен от Следствения арест на
бул. „Г. М. Димитров“.
За него се явява АДВОКАТ П. С. – надлежно упълномощен защитник,
редовно уведомена.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА се представлява от районен
прокурор И. Б., редовно призован.
ДАВА СЕ ВЪЗМОЖНОСТ на обвиняемия М. П. Г. да комуникира със
своя защитник в съдебна зала преди началото на заседанието.
(Изпълни се.).
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази липсата на процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемия съгласно лична карта
представена от ОД „Охрана“:
М. П. Г. - роден на ********г. в гр. П., българин, български гражданин,
със средно-специално образование, разведен с три деца, безработен, осъждан,
с адрес по лична карта: гр. С., ж.к. „В.“, бл.., вх.., ет.., ап.., друг адрес на
пребиваване: гр. С., ж.к. „Д.“, „Ц. комплекс“ №., вх.., ет..........., ЕГН
**********.
Съдът върна документа за самоличност на ОД „Охрана“.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия М. П. Г. в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. Г.: Разбирам правата и задълженията си. Нямам
въпроси относно правата и задълженията си. Не правя възражение за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. : Моля да ми се наложи същата мярка за
неотклонение „домашен арест“, но на друг адрес за пребиваване. Това искане
е относно здравословното ми състояние, което с тенденция на времето в
предходни дела се установи, че се влошава. В НСлС ми се оказва частично
медицинско лечение, но понеже нормата на захарността в мен, диабет Б2,
достига до нива четири пъти над нормата. В момента частично го овладявам с
лекарства, хапчета и го намалявам до 13-16, което е два пъти над нормата.
Сутрин стига до 26-27, което е четири пъти над нормата. В делата по
предходните мерки са представени такива документации и прокурор Нано
Ралчев каза, че аз „за три дни съм се излекувал“. На следващото заседание,
когато постановиха, че могат да ме пуснат под „домашен арест“, беше на
предходния ден представена документацията за здравословното ми състояние
в „Г.М. Димитров“ и те прочетоха резултатите.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи и искания по реда
на съдебното следствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271-275
НПК, на основание чл. 276, ал.1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на предложението на СРП.
(Прочете се.).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Нямам доказателствени
искания.
2
ЗАЩИТНИКЪТ: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. Г.: Оспорвам предложението. Не съм променил
местоживеенето на адреса, който съм дал. Не съм оказвал никакво влияние и
въздействие на полицейските органи, отговарящи за мен и каквото ми е
казано, съм се съгласил и съм казал, че в момента не мога да вляза в
жилището, поради тези причини, че нямам ключ. Не съм се крил.
Служителите на 08 РУ СДВР говориха по телефона с прокурора и се
установи, че в съдебната зала може да ми се даде нов адрес по тяхно
усмотрение и там да изтърпявам домашния арест. Нямам други искания.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните СЪДЪТ на
основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 286 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното пред Вас искане на
основание чл.66, ал.2 от НПК за изменение на мярката за неотклонение
„домашен арест“ на обвиняемия М. Г. в по-тежката такава „задържане под
стража“. Мотивите за това са следните:
Обвиняемият Г. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпления по чл.274а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Същият първоначално след задържането му е бил с
постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е
потвърдена от СГС. Няколко пъти са провеждани производства по негово
желание за преразглеждане на тази мярка за неотклонение и с протоколно
определение №859/24.01.2024г. по НЧД №897/2024г. по описа на СРС, НО,
16-ти състав тази мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била
изменена в „домашен арест“. В протокола могат да се видят мотивите за
изменение на мярката за неотклонение, като се сочат медицински причини,
здравословни, точно в същия характер, които обвиняемият обясни - проблеми
с кръвната захар и това диагностично състояние, което той обясни. В
протокола на съда изрично е посочено, че мярката за неотклонение „домашен
арест“ ще се изпълнява в гр. С., ж.к. „Д.“, „Цариградски комплекс №., вх..,
ет.., ап... Не е посочено лице от апартамента, по каква причина ще бъде там,
3
но това е посочения адрес. На 30.01.2024г., шест дни по-късно, в СРП
постъпва докладна записка от 08 РУ СДВР с регистрационен №383Р3401 от
същата дата, в която се описва, че обвиняемия Г. е бил намерен на
територията на Цариградски комплекс, седнал на една пейка в явно нетрезво
състояние и при проведен разговор с него е заявил, че чака приятелката си да
му отвори жилището, в което трябва да се намира при търпенето на
домашния си арест. Посочил имена на въпросната жена - Е. Р., която в
проведен телефонен разговор с нея заявява, че не се намира на територията на
гр. С., потвърждава, че познава обвиняемия, но е заявила, че от много дълго
време няма нищо общо с него, не желае да го вижда и не е давала разрешение
или съгласие същият да търпи мярката за неотклонение „домашен арест“ в
нейния апартамент. Дори заявява, че не е знаела изобщо за тези събития,
съответно че е задържан обвиняемия. По делото има приложена декларация с
декларативно изказване от страна на обвиняемия с дата 31.01.2024г., с което
той сочи, че явно е изпълнявал домашния си арест на адрес в с. Р., област П.,
конкретно ул. „Р.“ №. Това е адреса на неговата майка. Той съвестно
изпълнявал там домашния си арест, но не посочва причина защо се намирал
на 30.01.2024г. в гр. С. на територията на Ц. к. на тази пейка. Това е дало
основание на наблюдаващия прокурор да окомплектова материалите и да
изготви искане за изменение на мярката за неотклонение от „домашен арест“
в „задържане под стража“ с основанието, че реално обвиняемият не е
изпълнявал съвестно тази мярка.
В делото няма нито един материал, в който да е видно, че обвиняемият е
изразил желание за промяна на този адрес за търпене на мярката да бъде
променена от посочения в ж.к. „Д.“, в това село или някъде другаде. Чисто
процесуално редът, за да бъде изменен адреса на тази мярка за неотклонение,
не е спазен. Това става чрез прокурор, който издава постановление за
промяна на адрес на изтърпяване на мярката, както и няма никъде данни, че е
уведомено 08 РУ СДВР за промяна на адреса, нито има данни за уведомяване
от страна на 08 РУ от друго районно управление на чий адрес ще се
изпълнява тази мярка за неотклонение. Ние нямаме нито едно писмено
доказателство, от което да имаме данни, че обвиняемия търпи промяна на
адреса на домашния арест. Също така, нямам данни, че самия обвиняем
добросъвестно е изпълнявал този домашен арест в с. Р.. Дори и да я е
изпълнявал съвестно ние нямаме данни нито от служител на МВР, нито от
него, нито от неговия защитник на ДП. Т.е. получава се една времева дупка от
шест дни, в която ние имаме информация, че домашния арест се изпълнява на
един адрес, а нямаме информация дали реално се изпълнява, или не и какво е
придвижването и местонахождението на обвиняемия, т.е. следва да се приеме
чисто формално, че имаме неизпълнение на този домашен арест. Очевидно е,
че обвиняемият Г. не е оценил правилно значението на тази мярка за
неотклонение, предвид промяната на този свой адрес. Дори и да е бил
добросъвестен, това не е в негова полза, а води до липса на съвестност в
изпълнението й и формалния повод се явява докладната записка от 08 РУ
СДВР, което е натоварено да изпълнява контрола по домашния арест. Текстът
на докладната записка води до извода, че обвиняемият се е намирал извън
4
жилището си, посочено в протокола на СРС, НО, 16-ти състав. Следва да се
отбележи, че действително обвиняемият е съдействал на служителите,
сочейки причината да е вън от апартамента, декларирал е адрес, на който е
посочено, че се изпълнява домашния арест, макар да няма доказателства за
това, но чисто формално ние нямаме нито едно писмено доказателство в
подкрепа на тези твърдения. Затова и СРП прави генерален извод, че тази
мярка за неотклонение не се изпълнява стриктно и правилно. Следва да се
отбележи, че арестът, който е изтърпян до изменение на мярката за
неотклонение е бил около шест месеца и все още има законов срок, в който
може да се задържи под стража. Очевидно е, че тези медицински причини
може да са оказали влияние на предходния състав за изменение на мярката за
неотклонение, но не са се оказали превантивни спрямо обвиняемия и вместо
той да цели добросъвестно изпълнение, всъщност се намирал извън адреса,
посочен за това. Следва да се посочи, че медицинските причини, колкото и
сериозно да звучат в случая, не са причини, поставящи в невъзможност
лицето да търпи постоянен арест. Както и той заяви, че в НСлС има
възможност за медицинско лечение, имам предвид оказване на лекарска
помощ, дори съгласно ЗИНС има право за излиза извън територията на ареста
за специална медицинска помощ. Така, че към настоящия момент считам, че
има основание да искаме изменение на мярката за неотклонение, като
измените същата в по-тежката, т.е. от „домашен арест“ в „задържане под
стража“ до приключване на разследването, което е в своята финална фаза.
Следва да отбележа, че скорошното приключване, макар да има едно
каскадно движение на делото по различни поводи от СРП към съда,
съответно въззивния съд, което го поставя в обективна невъзможност
наблюдаващият прокурор да приключи действията до настоящия момент, т.е.
поради други обективни причини.
ЗАЩИТАТА: Уважаеми господин Председател, считам, че
предложението на СРП е неоснователно. Действително първоначалната мярка
за неотклонение „задържане под стража“ от 24.02.2024г. на подзащитният ми
е изменена в „домашен арест“, като са посочени в протокола медицински
причини, а именно заболяванията на подзащитния ми, които не са малко и че
същия се нуждае от медицинско лечение. В същия протокол е записано, че
мярката за неотклонение „домашен арест“ ще се изпълнява в ж.к. „Д.“. Моля
да имате предвид за това, че на този домашен арест Г. не е могъл да пребивава
на посочения адрес, именно в апартамента на Елена Реджова, която е негова
приятелка, с която са живели на семейни начала, с която той е държал връзка
и е съвсем нормално той да посочи този адрес, на който ще пребивава. След
напускането на ареста, същият отива на този адрес и в резултат на семейните
си проблеми с г-жа Реджова, тя не му е осигурила достъп до жилището. Ето
защо, Г. е имал изключително уважителни причини, поради които той не е
пребивавал в жилището и ето защо, същият е намерен на 30.01.2024г. на
пейка пред блока, като преди това разговарял с Р. и е изчаквал тя да дойде.
Той не е избягвал органите на реда, не се укрил, а напротив търсил е решение
на този проблем, в който е бил поставен и именно затова същият с декларация
5
от 31.01.2024г. сочи адреса на майка си в гр. П., с. Р., ул. „Р.“ именно, за да
уведоми органите на реда, че той няма как да бъде на адреса, който е посочил
на съда, поради независещи от него причини. Да, действително не е спазен
реда, по който същият би трябвало да уведоми органите на реда и
Прокуратурата за това състояние, но моля да приемете, че той няма
юридическо образование, не е знаел как да постъпи в този момент и все пак е
направил своето уведомление към органите на реда макар и с тази
декларация. Също така, ето защо считам, че той не е напуснал адреса по свое
желание, а и не може да се каже, че съвсем го е напуснал, тъй като е бил
намерен пред блока на адреса, седял пред входа, а и е бил в невъзможност да
пребивава на този адрес. Направил е всичко, дори седял пред блока да чака
Елена да дойде да му отвори след като е разговарял с нея от телефона на свой
съсед, който е разговарял с Е. Чакал е тя да дойде и от друга страна е подал и
тази декларация, с която сочи, че за в бъдеще ще бъде на адрес в гр. П.. Ето
защо, моля да не приемате предложението на СРП. От друга страна искам да
се спра и на здравословното му състояние и, че имено тежкото му
здравословно състояние, а именно хепатит Б2, както той уточни какви нива
има на захар и това, че лечението му в условията на арест е частично и
непълно, че същият има хроничен хепатит, който усложнява състоянието му,
както и проблеми със зъбите. Както и той сам каза в ареста няма адекватно
лечение. Лечението е частично, което не води до добри резултати, не води до
подобряване на здравословното му състояние, напротив състоянието му върви
към все по-лошо и именно това е основанието на СРС, НО, 16-ти състав да
измени мярката за неотклонение в „домашен арест“, за да може той да се
лекува. За днешното съдебно заседание аз се опитах вчера да получа
медицинска документация от ареста, но поради късния час нямах възможност
да получа такава. Ето защо, моля да прецените документацията, която се
намира по НЧД №897/2024г. от 24.01.2024г. От друга страна моля да
приемете, че Г. твърде дълго се намира в условията на арест. Започнал е осми
месец вече, а ДП практически е приключено вече. Същият изцяло съдейства
на органите на ДП, оказва съдействие, което също е основание да не
променяте мярката му за неотклонение в по-тежка. Именно затова Ви моля да
имате предвид, че най-подходяща мярка за неотклонение за него и с оглед
здравословното му състояние, както и с оглед това, че няма да попречи на ДП
е именно мярката за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на
адрес на майка си в гр. П., с. Р., ул. „Р.“ №., на който адрес, както казах живее
майка му и тя се е съгласна синът й да бъде при нея и там да търпи тази мярка
за неотклонение. Ето защо, Ви моля да не уважавате предложението на СРП и
да не заменяте мярката за неотклонение с по-тежка, да постановите мярката
за неотклонение „домашен арест“ именно на адреса, който посочих по-горе в
гр. П..
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. Г.: Поддържам казаното от моя защитник.
Казвате, че изтърпявам наказание „домашен арест“ в с. Радишево. Аз имах
обективна истина и желание да го изтърпявам в ж.к. „Д.“, като не знаех, че ще
се получи това становище и отговор от Е. След това не съм се
6
противопоставял. Аз съм седял на посочения адрес, който съм заявил отпред,
не вътре, а отпред. Нямах тази възможност. Когато ме пуснаха, нямах достъп,
защото нямах ключове. В самия апартамент не съм бил шест дни, а съм стоял
пред блока, пред входа на пейката, не вътре в самия апартамент, а пред входа.
Не съм имал покрив над главата си. Аз четири часа и половина съм стоял
пред блока. Опитвах се да имам контакт с Е., която в момента е в гр. П. при
внуците си, чрез брат й и чрез зет й и те да ми осигурят ключ. Когато получих
отказ и другите, които чуха това си казах, че друг адрес, на който мога да
изтърпя наказанието е при майка ми. Не съм посочвал други координати,
където мога да изтърпявам мярката си. Когато бях там, дойдоха полицаите
при мен и бях арестуван. Доколкото разбрах от телефонните разговори, за да
ми променят мярката за неотклонение „домашен арест“ е като мина през
съдебната зала. Това практически разбрах и нито съм оказвал протИ.действие,
да бягам и да се крия, пускат ме от ареста и след четири часа и половина се
озовавам в 08 РУ СДВР. Докато говорехте преди малко споменахте шест дни.
На 30.01.2024г. в 11:13 часа съм пуснат от ареста и ми заявиха, че имам 30
минути да се явя в 08 РУ СДВР. Същият ден в 15:50 часа бях задържан на
пейката пред блока. Де факто това са четири часа и четиридесет минути.
Когато кръвната ми захар е завишена ми се гади. Седя, явяват ми се бели
петна. Тогава ми се качва кръвното и варира между 110-177. Имам хапчета,
които пия. Де факто мога да подобря рекорд на Гинес с хапчетата, които пия
ежедневно. Това ме поддържа и същевременно влошава здравословното ми
състояние. Зъбите ми падат частично. След като бях пуснат от ареста бях
свободен за около четири часа и половина. Нямам какво друго да кажа. Само
моля по Ваша преценка за по-лека мярка за неотклонение, защото
здравословното ми състояние е влошено много. Няма да се укрия или да
попреча на следствието или на ДП, доколкото ми е известно, че почти е
приключило. Искам да взема мерки за моето здравословно състояние и да съм
покрай майка ми, защото тя е на 83 години. Майка ми живее в гр. П., с. Р., ул.
„Р.“ №. Нямам какво друго да допълня.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ М. П. Г..
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. Г. : Моля да ми наложите по-лека мярка за
неотклонение от „задържане под стража“. Моля или за „домашен арест“, или
„парична гаранция“.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ И ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И С
ОГЛЕД ХАРАКТЕРА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 66, АЛ. 1 НПК,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение
7
„задържане под стража“ се определя в случаите когато събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствени средства сочат наличие
на обосновано предположение наказателно преследваното лице да е
съпричастно към престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода в определен размер и доказателствата по делото сочат наличие в
условията на алтернативност една от кумулативно изискуемите предпоставки
за т. нар. опасности, а именно реална опасност от укриване и или реална
опасност от извършване на престъпление.
За целите на производството разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК
дефинира, че когато обвиняемият не се яви пред съответния орган, без
уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го обяви, или
наруши взетата му мярка за неотклонение, му се взема мярка за неотклонение
или взетата такава се заменя с по-тежка по реда, предвиден в НПК. С оглед
извършените в ДП прецизирания на повдигнатото обвинение, обвиняемият Г.
е привлечен към наказателна отговорност с последно постановление от
01.02.2024г. за престъпления от общ характер по съставите на чл.274а, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и алт.6, вр. чл.26, ал.1 от
НК. За целите на наказателното производство се извежда обосновано
предположение с висока степен на вероятност обвиняемият Г. да е
съпричастен към конкретните престъпления. По ДП прокурорът е събрал
множество доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване. Делото е на финален етап. Предстоят заключителни процесуално-
следствени действия и предявяване на разследване.
На следващо място съдът отчита, че спрямо обвиняемия Г., с влязло в
сила на 30.01.2024г. определение, е била изменена първоначалната му мярка
за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като
местоизпълнението на тази мярка за неотклонение е следвало да се
осъществява в гр. С., ж.к. „Д.“, Ц. к. бл.. вх., ет.., ап... Съдът съобразява, че
обвиняемият Г. е фактически задържан от момента на задържането му по
ЗМВР на 30.06.2023г., като до момента на освобождаването му от
Следствения арест на 30.01.2024г. са изтекли точно 7 (седем) месеца. На
30.01.2024г. спрямо обвиняемия Г. е постановена заповед за задържане по
ЗМВР приложена в ДП, като в заповедта не е отбелязан час на фактическото
задържане, като според приложения протокол за обиск на лице към тази
заповед, съдът извежда, че тези действия са били реализирани на 30.01.2024г.
след 16:00 часа. Т.е. според съдът обвиняемият Г. е бил на практика на
свобода няколко часа, като същият по независещи причини, не е успял да
влезе във въпросното жилище, където е следвало да изтърпява мярката си за
неотклонение „домашен арест“ и съгласно данните от докладната записка,
приложена по делото, според която собственикът на имота е изложил, че не е
давал съгласие обвиняемият Г. да пребивава на посочения адрес.
Допустимият законов срок за „задържане под стража“ и на приравнената на
правните й последици мярка за неотклонение „домашен арест“ е 8 (осем)
месеца. Съдът намира, че обвиняемият Г. в условията на пенетенциарна
институция е бил задържан, при отчитане и към днешна дата повече от 7
(седем) месеца. Т.е. започнато е изпълнението на осмия месец на фактическо
8
задържане на обвиняемия Г..
Според съдебния състав, за да има нарушение на взета мярка за
неотклонение в ДП, в случая „домашен арест“, същата е следвало да бъде
приведена в изпълнение. Следва, след като е била приведена в изпълнение, да
е започнало да бъде търпяна, като при евентуално отклонение от адреса му, се
счита, че репресираното лице я нарушава, което е предпоставка за
изменението на тази мярка за неотклонение в по-тежка такава. В случая,
обаче, според съдебният състав в ДП липсват доказателства, че мярката за
неотклонение „домашен арест“ е започнала да се търпи на посочения адрес, а
същата започва да се търпи от момента, в който обвиняемото лице влезе в
жилището. По делото обвиняемият не е имал въобще изначален достъп до
това жилище, за да търпи тази мярка за неотклонение. След като би влязъл
във въпросното жилище, мярката за неотклонение „домашен арест“ се счита,
че започва да действа, като отклонението на репресираното лице от тази
мярка е нарушение по чл.66 от НПК. Според вътрешното убеждение на
съдебния състав съдът намира, че не са налице предпоставките за изменение
на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в най-тежката мярка за
неотклонение. От една страна са налице данни, че обвиняемият Г. въобще не
е могъл да влезе във въпросното жилище с оглед изложеното от собственика
на имота, който само тя е имала ключ за жилището, респективно обвиняемият
Г. е бил на свобода няколко часа, докато се придвижи от Следствения арест
до мястото в района, на което е следвало да търпи домашния си арест. Според
съда домашен арест няма как да бъде търпян извън конкретното жилище на
открито. Действително обвиняемият Г. не е уведомил органите на МВР и
Прокуратурата, че не може да влезе във въпросното жилище, но според
мнението на състава наблюдаващият прокурор не е извършил последващ
контрол дали мярката за неотклонение „домашен арест“ е започнала да се
търпи фактически на посочения от съда адрес. Според съда процесуалното
поведение на обвиняемия Г. не може да бъде санкционирано по реда на чл.66
от НПК с друга по-тежка мярка за неотклонение, в случая със „задържане под
стража“, тъй като за по-леката мярка за неотклонение „домашен арест“
липсват доказателства и данни същата да е била приведена в изпълнение.
Няма как един правен институт, който не е проявил правните си последици,
при липса на изпълнение, да се счита за нов юридически факт въз основа, на
който да се приеме, че са нарушени тези правни последици, при което да се
обуслови промяна на процесуалния статут на репресираното лице с по-тежка
мярката за неотклонение. Съдът се солидаризира с приложените медицински
доказателства за здравословното състояние на обвиняемия Г. и с оглед
данните, че същият страда от тежка форма на диабет, доколкото числовите
параметри на кръвната му захар надвишават четири пъти допустимите
медицински параметри. Според съдебния състав следва да се даде правна
възможност с оглед посочените от обвиняемия данни, където би могло да се
изпълнява домашния му арест да се определи, че мярката за неотклонение
„домашен арест“ следва да се изпълнява на посочения нов адрес, като в
случай, че обвиняемия Г. по някаква причина е възпрепятстван да отиде на
този адрес, където да търпи домашния си арест следва незабавно да в уведоми
9
писмено органите на разследването и прокурора, като прокуратурата следва
да определи къде да се търпи домашния арест. Обвиняемият Г. след като
влезе в конкретното жилище, където следва да търпи домашния арест, не
следва да напуска жилището без разрешение на органите на МВР чрез
наблюдаващия прокурор, в противен случай поведението му в рамките на
законовите срокове по чл.63, ал.4 от НПК може да бъде санкционирано. В
заключение съдът не установява недобросъвестно процесуално поведение от
страна на обвиняемото лице и по тези съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за изменение на мярката
за неотклонение „домашен арест“ спрямо обвиняемия М. ПЕТРОВ Г., ЕГН
********** в най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ПОТВЪРЖДАВА действащата мярката за неотклонение „домашен
арест“ спрямо обвиняемия М. П. Г., ЕГН **********, която СЛЕДВА ДА
СЕ ИЗПЪЛНИ в с. Р., общ. П., ул. „Р.“ №..
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебния протокол на Началника на 05 РУ-
СДВР, на Началника на 08 РУ-СДВР и на Началника на съответното РУ по
адреса на обвиняемия Г. в с. Радишево, където следва да се изпълнява
обвиняемия М. П. Г., ЕГН **********.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. ПЕТРОВ Г. ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН незабавно
от Следствения арест към НСлС, освен ако не се задържа на друго законово
основание и в случай, че не постъпи протест в законовия срок, който не в
негов интерес.
Определението подлежи на незабавно изпълнение, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СГС за 13.02.2024г. от 10:00 часа ,
за която дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на обвиняемия М. П. Г. приложимата по
аналогия разпоредба на чл.65, ал.5 от НПК в случай, че бъде подаден протест,
който не в негов интерес задържането му под стража може да продължи до
приключване на делото пред СГС с влязъл в сила съдебен акт, освен ако СГС
не реши друго.
С оглед желанието на обвиняемият Г. да окаже съдействие на органите на
МВР и на прокурора същият предоставя следните телефонни номера:
10
**********- **************(майка на обвиняемия Г.)
************** – ************(сестра на обвиняемия Г.)
************* – **************** (зет на обвиняемия Г.)
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при
поискване без нарочна молба.
Обвиняемият М. П. Г. да бъде осигурен за заседанието пред СГС по
установения от закона ред.
Препис от протокола да се издаде на защитника без нарочна молба за
това.
Съдебното заседание завърши в 17:33 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11