№ 284
гр. Провадия, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100311 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****** против И. А. А., ЕГН
********** искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 927,12лева, представляваща стойност на неплатена ел.
енергия за периода 21.01.2022г. до 20.04.2022г. за остойностяване, на която е издадена
фактура № **********/21.04.2022г. за аб. № ********** и кл. № ********** за обект
находящ се в с. *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 22.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението и
84,47лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
04.05.2022г. до 27.03.2023г.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: Ответникът е наследник по закон на А. А., починал на
13.02.2002г. Последният е бил в договорни отношения с ищеца по кл. № ********** за
обект на потребление в с. ******* с аб. № **********. Твърди се, че понастоящем
ответникът има качество на потребител на доставяна в процесния имот ел. енергия,
доколкото е придобил електроснабдения имот по наследяване. На 20.04.2022г. в обекта е
била извършена техническа проверка в измервателната система на обекта в присъствието на
свидетел и представител на полицията, за която е съставен КП № 5101697/20.04.2022г. При
проверката е установено наличие на неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа ниско напрежение извършено в електромерното табло.
Захранващият къщата с фаза проводник е бил изваден от клемата на СТИ и допрян до
клемата на винтовия предпазител преди електромера. По този начин консумираната ел.
енергия не е преминавала през СТИ и не е отчитана от него. След извършена проверка е
установено, че абонатът е бил с прекъснато електроснабдяване, тъй като е имал неплатени
задължения. На 21.04.2022г. е била изготвена справка за корекция за периода 21.01-
20.04.2022г., с която е било начислено количество ел. енергия от 3960кВтч, остойностено и
по размер. На същата дата е била издадена и процесната фактура. Твърди, че начисляването
на процесното количество ел. енергия е извършено на основание чл. 50 ПИКЕЕ при спазване
1
изискванията на разписаната в тях процедура и методика на начисляване. Излагат се
подробни правни съображения относно наличието на основание за извършване на
корекционната процедура. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като недопустим, евентуално неоснователен.
Не оспорва, че е наследник на А. А..
Оспорва обаче да има качество на потребител на ел. енергия в процесния имот в с.
*******, като твърди че още през 2000г. с договор за покупко- продажба по НА 62/2000г.,
се е разпоредил с правото на собственост върху него в полза на А.А. М.. От тогава твърди
да няма и качество на ползвател на имота, нито да го е посещавал.
Оспорва да има сключен договор с ищцовото дружество за този имот. Оспорва и това
процесното количество ел. енергия да е доставено в обекта на потребление, респ. за него да
съществува задължение за неговото плащане. Твърди, че се е разпоредил с правото си на
собственик върху имота още през 2000г., когато ОУДПЕЕ /2007г./ все още не са били в сила.
Оспорва да е било спазено и изискването на чл. 50, ал. 4 ПИКЕЕ, доколкото абонатът или
негов представител не е присъствал по време на проверката. Издаването на справката за
корекцията и фактурата пък са били издадени преди уведомяването му за извършването на
проверката. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът и ответникът поддържат исковата молба и отговора.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са осъдителни претенции по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с предмет парични
задължения за главница дължима по извършена корекционна процедура по начисляване на
ел. енергия и лихва за забава върху нея.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител и
страните се намират в договорни отношения с предмет пренос и достъп на ел.енергия през
електроразпределителните му мрежи в посочения обект и период; установяване
предпоставките дали му основание да начисли процесното допълнително количество ел.
енергия, в т.ч. че проверката и начисляването на сумата са извършени съобразно одобрените
и приети ОУ ДПЕЕЕМ; че така преизчислената ел. енергия е определена правилно като
количество и размер на дължимата за нея сума съобразно ОУ ДПЕЕЕМ. Ответната страна
следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу
правото на ищеца да получи спорното вземане.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството съдът приема за
неоснователни по съображения изложени в определението по чл. 140 ГПК, към които
препраща без да ги преповтаря.
От приложените по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
На 20.04.2022г. е извършена техническа проверка в обект в с. *******, с аб. №
********** и кл. № **********, водени на името на А. А.. За проверката е съставен
констативен протокол № 5101697, в който е документирано установено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа ниско напрежение в електромерното
табло, като захранващият с фаза проводник къщата е бил изваден от клемата на СТИ и
допрян до клемата на винтовия предпазител преди електромера. Извършено е демонтиране
на неправомерно присъединения проводник. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и един свидетел.
2
Въз основа на КП, ответното дружество е издало справка за корекция № 62956_F43С,
с която за периода 21.01-20.04.2022г. е начислено допълнително количество ел. енергия от
3960кВтч за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/21.04.2022г. за
сумата от 927,12лева.
Съобразно заключението на в.л. инж. Л. Б. по приета СТЕ, вкл. с поясненията дадени
в с.з. при изслушването му, се установява следното: СТИ монтирано в обекта на
потребление е било в метрологична годност. Отразената констатация в КП означава, че е
налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на обекта към
електроразпределителната мрежа, т.е заобикаляне на електромера посредством свързване на
фазов проводник в клемата на главния предпазител. Абонатът е бил с изключено ел.
захранване поради неплатени сметки. Техническа възможност за изчисление на реалното
потребление за периода не съществува. Изчислената ел. енергия за доплащане в.л. е
посочило, че е в рамките на допустимата и технически е възможно да премине през СТИ за
периода от 90дни, при съобразяване отчетената като преминала и през СТИ. Изчисленията
вещото лице е определило като математически точни, при ползвана база пропускателната
способност 50А.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. Г.- служител на ответното
дружество, изготвил КП от извършената проверка се установяват следните релевантни за
спора факти: Когато са пристигнали на място и при отваряне на таблото са установили, че
кабелът захранващ къщата е изваден от електромера и допрян до главния бушон. СТИ е
било с тъмен дисплей и по него не са се виждали никакви индикатори. Колегата му потърсил
свидетел и по спомен от къщата се появил човек, който казал, че не е собственик и че е
продадена. Това лице подписало и протокола.
За опровергаване твърденията на ищеца, че ответникът има качество на потребител,
по делото бе разпитан свидетелят С. А., син на ответника. Той разказва, че семейството му
живее в гр. Шумен, където са се преместили, когато свидетелят е бил на 3г. /т.е 1972г./.
Наскоро баща му и по повод на настоящото дело подал заявление за прехвърляне партидата
на тока.
При така установената фактическа обстановка спорът между страните се очертава
като правен и на първо място се свежда до това дали ответникът е задължено лице, предвид
оспорванията му да има качеството на потребител- собственик или ползвател.
Регламентацията на отношенията между страни намиращи се в правоотношение по
договор за продажба на ел. енергия се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл.
98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ,
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Наличието на продажбено
правоотношение, обуславя и наличието на облигационна връзка по пренос и достъп на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа оперирана от ответното дружество.
Ответникът е основал претенция си на извършена от него корекционна процедура за
периода 21.01.2022г. до 20.04.2022г. за обект на потребление, находящ се в с. *******,
титуляр на който клиентски и абонатен номер е наследодателя на ответника. С настъпилото
правоприемство в собствеността на имота е обосновал наличието на облигационна връзка с
него. Ответникът е възразявал да има качество на потребител, като е твърдял, че още през
2000г. се е разпоредил с правото си собственост върху имота, от когато е престанал да бъде
и негов ползвател. В доказателство за това е представил писмени доказателства, видно от
които е, че през 1975г. А. А. е дарил на ответника по НА 72/1975г. имот- дворно място от
1070кв.м. в с. *******, пл. 577, за което е отреден УПИ IV-577. През 1996г. с договор за
продажба срещу издръжка и гледане по НА № 10/1996г., А. А.- лично и като пълномощник
на съпругата си Станка А.а са прехвърлили на внуците си А. А. и С. А. собствеността върху
3
имот- дворно място от 930кв.м. в с. *******, пл. 577 за което е отреден УПИ III -577, ведно с
построеното в него. А с НА за покупко- продажба № 62/06.12.2000г. ответникът, заедно с
лицата С. А., А. А. и В.а А.а са се разпоредили с правото си на собственост и върху двата
имота предмет на сделките по НА 72/1975г. и НА № 10/1996г. в полза на А.А. М.. За имота,
потреблението на ел. енергия е отчитано аб. № ********** и кл. № **********, чийто
титуляр съобразно информационната система на крайния снабдител, е наследодателят на
ответника. Затова, на 21.04.2022г. ответното дружество извършвайки корекционна
процедура по реда на ПИКЕЕ е издало фактура № **********/21.04.2022г. за сумата от
927,12лева, задължен по която сега се твърди да е ответникът и от чието приложение А е
видно, че тя касае адрес на потребление в с. *******.
На 23.06.2023г. ответникът е депозирал искане за промяна титуляра на партидата,
което искане ищецът сочи да е било уважено. До тази дата, твръди се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по чл.16, т. 7 ОУ за съобщаване промяна в данните за
собственост, поради което и сумата е дължима от него.
В чл. 4, т. 7 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-060/07.11.2007г./ на
ответното дружество понятието „ползвател на мрежата” се дефинира като физическо или
юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
от крайния снабдител. В чл. 4, ал. 1 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-
061/07.11.2007г./ на крайния снабдител „Енерго про Продажби“ АД „потребител на енергия”
се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби” АД. В пар.1, т.2а ЗЕ е дадено определение на понятието „битов клиент“ и
това е, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, ищецът няма качество на потребител и страна по договор по
чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ за процесния обект на потребление. Позоваването от страна на
ответника, че титуляр на партидата в неговата информационна система е той и поради това
ищецът е потребител, е несъстоятелно и влизащо в пряко противоречие с легалното
определение на понятието дадено, както в ОУ, така и в ЗЕ. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на
ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с
качеството на собственик на имота, респ. носител на ограничено вещно право на ползване.
В настоящия казус също е приложим ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел.
енергия и то по сходен с този за топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на
задължено да плаща цената на потребяваната ел. енергия с качеството на собственик на
имота /така решение №205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/. И доколкото
няма спор, че още към 06.12.2000г. ищецът е отчуждил, респ. не притежава право на
собственост или ползване върху имота, то следователно той не е потребител и в договорно
отношение с ответника за него. Неизпълнението на задължението по чл. 16, т.7 ОУ/ за
промени в собствеността на обекта /, при това недействащи към 2000г., но дори и да са
действащи, не би могло да обоснове качество на потребител на едно лице, след като лицето
не отговоря на критериите вложени в понятието по пар.1, т.2а ЗЕ.
В заключение, исковата претенция е неоснователна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски.
Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК. По делото обаче
няма ангажирани доказателства за уговаряне и реална направа на този вид разноски, поради
което и съдът не присъжда такива /арг. от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът констатира, че дължимата за производството държавна такса е била в размер на
100лева. Предмет на производството са два обективно съединени иска /главница и лихва за
забава/, по всеки от който се дължи отделна държавна такса. В случая по делото има
4
доказателства за платена такава само от 50лева, поради което и съдът в о.с.з. е дал
възможност на ищеца да довнесе дължимата държавна такса от 50лева. С молба от
09.10.2023г. ищецът уведомя съда, че с молба от 08.04.2023г. е внесъл държавна такса от
50лева. Указанията на съда са били за дължим остатък от 50лева за държавна такса, като е
съобразена платената вече от 50лева. Предвид липса на изпълнение на съдебните указания,
на основание чл. 77 ГПК, за остатъкът на държавната такса от 50лева, за който страната е
останала задължена, следва да бъде постановено принудително събиране на задължението.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****** заявени против И. А. А., ЕГН ********** за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 927,12лева, представляваща стойност
на неплатена ел. енергия за периода 21.01.2022г. до 20.04.2022г. за остойностяване, на която
е издадена фактура № **********/21.04.2022г. за аб. № ********** и кл. № ********** за
обект находящ се в с. *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 22.03.2023г. до окончателното погасяване на
задължението и 84,47лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 04.05.2022г. до 27.03.2023г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Провадийски районен съд сумата от 50лева представляваща остатък от дължима
за производството държавна такса, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5