Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                         05.06.2019г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на десети април две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело №  1135 по описа за 2016г. и като обсъди:

 

            Обективно и евентуално съединени искове с правно основание 29, ал.3 от СК и чл. 29, ал.1 от СК.

Ищецът твърди, че гражданският брак между него и ответницата, сключен на 08,09,2007г., е прекратен с развод с решение по гр.д.№1669/2014г. През време на същия са придобили следните вещи:

дворно място с площ от 1281 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-532 в кв. 69 по плана на с. Болярци, община Садово, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. и стопанска сграда с площ от 60 кв.м.; лек автомобил „Рено“, модел „Еспейс“, рег.№РВ 1792 КМ, рама № VF8J637050R517089, двигател № J7TV772F451668; лек автомобил „Фиат“, модел „Сиеченто“, рег.№РВ 3664 МР, двигател № 176B20009765074, рама № ZFA18700000175486; монитор „Самсунг“ с диагонал на екрана 17 инча, модел 731BF, сер.№МЕ17HS5P800099P; лаптоп „ACER ASPIRE 5315“, сер.№SNID81101359916, модел ICL50; телевизор „Dantax“, модел „NRMD49“, сер.№20500734; инверторен климатик „NATIONAL“, сер.№CS-G32-W; сушилня „BOSCH“, модел WTL 5600; съдомиялна машина „BOSCH“, модел: electronic; фризер „BOSCH“, модел: economic/no frost, клас: SN, модел: GUS 2604, фабр.№**********; сокоизтисквачка „Taurus“ Liquafruits PRO; ъглов разтегателен диван с еко кожа, тъмно-кафяв, тапициран с дамаска в кафяв цвят; разтегателен диван, сив цвят с дамаска; тенджера под налягане „Thomas“ 22 см с вместимост 6 литра; компютърно бюро с шкафче; ТВ шкаф; цифров фотоапарат „Sony Cybershot“, 7,2 мегапиксела, фабр.№8155980; мокетен килим 170/230см, в кафяв и оранжев цвят; прахосмукачка „Zelmer Aquawelt“ 919 синя на цвят. Общата стойност на същите е 8594,30 лева. През целия период на брака им съпругата му употребявала често алкохол. Поради това грижите за децата им били поети от ищеца и от родителите на страните. Ответницата допринасяла символично за семейството, тъй като по-голяма част от доходите си употребявала за купуването на алкохол. През цялото това време той работел като военнослужещ и получавал високи доходи. Извън времето, в което е на работа, отглеждал земеделска продукция, с която подпомагал семейството, и полагал грижите за отглеждане на децата. Съпругата му не била постоянно трудово ангажирана. През 2007г. ищецът сключил договор за кредит, като с получената сума заплатил разходите за сватбеното тържество и закупил домакински уреди и недвижимия имот в с. Болярци. Погасяването на същия се извършило само от него. Освен това, той погасявал и задълженията по издадената кредитна карта с лимит от 2000 лева, която предоставил на съпругата си. Ето защо счита, че неговият принос в придобиването на описаното общо имущество е значително по-голям от този на ответницата, поради което моли да се постанови решение, с което да се определи по-голям дял от общото имуществото в размер на ¾ идеални части. Евентуално моли да бъде определен по-голям дял от общото имущество, тъй като упражняването на родителските права е предоставено на него, като това му създава особени затруднения, предвид растящите нужди на децата, допълнителните занимания в извънучебни форми, което налага и допълнителни разходи. Освен това цялото придобито имущество и от децата.

Ответницата оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че към момента на сключване на граждански брак и до раждането на първото дете – Петър, тя работила в гр. Пловдив в дружество, което се занимава със строителство, и получавала трудово възнаграждение в размер на 1000 лева месечно. Освен това през около два-три месеца получавала допълнително възнаграждение. След това ползвала отпуск за отглеждане на дете до навършване на една година и получавала 90% от горната сума. През това време се грижила сама за Петър докато съпругът й бил на работа. Двамата общо изплащали задълженията по сключения договор за кредит, по който тя била съдлъжник. След като детето навършило една година, двамата решили, че е по-добре тя да започне работа и то в гр. Асеновград, за да може все пак да се грижи за Петър. Длъжността й предполагала много командировки в чужбина, от което получавала допълнителни доходи. Но нямала време да се грижи за детето, поради което променила местоработата си. За да намери такава, която да я удовлетворява, впоследствие направила това още два пъти. През цялото време обаче била трудово ангажирана, като заемала винаги отговорни позиции, изискващи концентрираност и адекватно мислене и реакции. Освен, че работила интензивно, тя се грижила и за двете си деца, и за домакинството. Отделно от горното, още от самото начало на брака им, родителите на ответницата осигурявали 90% от необходимите им хранителни продукти. Съпругът й разполагал винаги със средствата от трудовото й възнаграждение или от обезщетението за майчинство, докато тя дори не знаела какъв е размерът на неговата заплата, с която разполагал само той. Оспорва изложените твърдения във връзка с употреба на алкохол от началото на брака. Действително тя започнала да пие алкохол през ден, а после всеки ден, но тава станало 3-4 години след това, и не се е случвало по време на бременност и кърмене. В края на 2013г. проблемът й се задълбочил, но провела лечение и към настоящия момент отново работи. Твърди, че средствата за закупуване на двата автомобила са получени от продажбата на притежавани леки автомобили от всяка една от страните. Твърди, че е напуснала семейното жилище, за да постъпи на лечение, поради което е взела със себе си само личен багаж. Цялото придобито през време на брака имущество останало да се ползва от ищеца, включително дебитната й карта, съответно превежданите по нейната сметка средства. Поради това, както и поради обстоятелството, че заемът вече е изплатен, а децата не посещават извънкласни форми на обучение, счита, че за ищецът не са налице особени затруднения в отглеждането им. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Гражданският брак между страните е сключен на 08,09,2007г. и е прекратен със съдебно решение от 10,07,2015г. по гр.д.№1669/2014г. по описа на АРС, влязло в сила на 13,06,2016г. През време на брака, видно от нотариален акт №11/2007г., те са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху дворно място с площ от 1281 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-532 в кв. 69 по плана на с. Болярци, ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда, като са закупили същото срещу цена от 3566,90 лева. Освен това са придобили правото на собственост върху лек автомобил марка и модел „Рено Еспейс“, рег.№РВ 1792 КМ и лак автомобил марка и модел „Фиат Сиеченто“ рег.№РВ 3664 МР, като от събраните по делото доказателства не е установена цената на същите. През време на брака са сключили договор за кредит от 14,11,2007г. с „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 20000 лева, а съпругът М. е сключил договор за кредитна карта на физически лица от 07,12,2009г. с кредитен лимит от 2000 лева. На 03,12,2013г. той е сключил договор за кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка за сумата от 2600 лева. Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че през време на брака ищецът е бил военнослужещ. От представения заверен препис от трудова книжка на ответницата е видно, че през същия период Х.Л. е работила в „СМС АБО“ ООД, „Ганчев“ ЕООД, „Айгер инженеринг“ ООД, „Каролина и Ко“ ЕООД, „Фреш лоджик“ ЕООД, СД „ХИК – 91 – Пацев С-ие“  и „Мебел Стил“ ООД. През същия период тя е получавала и обезщетение за отпуск поради бременност и раждане, както и за отглеждане на дете. За периода от 05,05,2011г. до 11,01,2012г. тя е получавала парично обезщетение за безработица.

От показанията на свидетелите К., Сотиров и Димитров се установява, че ищецът е обработвал дворното място в с. Боянци, като е отглеждал зеленчуци и овошки. Придобитите плодове и зеленчуци служили за изхранване на семейството. Свидетелката А. също е предоставяла хранителни продукти на страните – месо, зеленчуци. От показанията на свидетелката Иванова се установява, че Х. винаги се е грижила за децата си и е участвала в грижите за домакинството. Свидетелят Велков е бил неин ръководител, когато е работила в „Гначев“. Според него тя се справяла много добре с възложената работа, за което получавала допълнително възнаграждение.   

В съответствие с така установеното съдът намира, че по отношение на три от критериите по чл. 21, ал. 2 СК, релевантни при изясняване правоотношенията между страните, а именно: влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, няма основание приносът на единия съпруг в придобиването на общото имущество са се счете за значително по-голям от приноса на другия съпруг. В тази насока е установено, че и двамата съпрузи през време на целия брак са получавали доходи, грижили са се за децата и домакинството, всеки според възможностите си.

Прилагайки задължителната съдебна практика към така установените данни по делото, следва да се приеме, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени им с чл. 17 СК, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са осигурявали благополучието на семейството, грижили са се за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Не се установи получаваните от ищеца доходи да надхвърлят тези, получавани от ответницата. Същото се отнася за полаганите от него грижи за децата, както и други усилия за осигуряване на хранителни продукти. Отделно от това по-големият принос по един само от критериите по чл. 21, ал. 2 СК сам по себе си не е основание да бъде присъден на този съпруг по-голям дял от общото имущество, след като съпругата е изпълнявала задълженията си за грижи за семейството и домакинството, не е разхищавала семейното имущество, а съобразно възможностите си е внасяла такова. Спецификата на случая, пред който страните са изправени, налага да се отчете и здравословното й състояние, което е влошено вследствие на злоупотреба с алкохол. Установи се обаче, че то е препятствало полагането на труд от Х.Л. и съответно получаването на възнаграждение за твърде кратък период от време, който хронологически следва придобиване на имуществото на страните. Ето защо това обстоятелство не е определящо за изхода на правния спор.

Съдебна практика на ВКС, включително и задължителната по приложението на чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, възпроизведена в чл. 29, ал. 3 СК, приема, че ищецът следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. В настоящия случай такива отклонения не се доказаха. Напротив, установи се че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството.

Ето защо не е налице основание за изменяване на установеното от закона равество на дяловете, установено както чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, така и като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. В  този смисъл е Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение.

По изложените съображения предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради това следва да се разгледа обективно и евентуалния съединения с него иск за определяне на по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.

Не е спорно между страните, ч упражняването на родителските права върху децата Петър и Димана е предоставено на бащата. Не са посочени и събрани никакви доказателства обаче, че това създава за ищеца особени затруднения. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.  

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът  

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 29, ал. 3 от СК от М.В.М., ЕГН ********** *** за определяне на по-голям дял в размер на ¾ от имуществото, придобито през време на брака му с Х.П.Л., ЕГН ********** ***, тъй като приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, както и предявения иск по чл. 29, ал. 1 от СК от М.В.М., ЕГН ********** ***, за определяне на по-голям дял в размер на ¾ от имуществото, придобито през време на брака му с Х.П.Л., ЕГН ********** ***, тъй като на него е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца и това създава за него особени затруднения.  

ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на Х.П.Л., ЕГН ********** *** сумата от 800 лева (осемстотин лева), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: