Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр.
Ловеч, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 447/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от И.Т.Т., ЕГН ********** *** с посочен в жалбата съдебен адрес:***,
чрез адв. М.М. *** против Решение № 794 от 16.11.2021 г. на Министерски съвет
за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = км. 167+572, по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III-301/ до
км.189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по технически проект от
2020 г. – след пресичането с път III-303/, на територията на област Ловеч и Велико
Търново, в частта му, касаеща определяне на размера на паричното обезщетение по
отношение на имот с идентификатор 40261.21.22, находящ се в с. Крушуна, представляващ НИВА с обща
площ от 7,577 дка, от
която площ за отчуждаване – 6,104 дка.
Жалбоподателят
счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради което моли да бъде отменено в тази част. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се явява и не се представлява. С писмена молба от
упълномощен адвокат не възразява да се даде ход на делото, ангажира становище
по заключението на ВЛ, излага съображения по съществото на спора. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ответникът
по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище с мотиви за неприемане на
заключението на ВЛ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в
съдебно заседание. Представил е становища чрез пълномощник, с които оспорва жалбата и
поддържа първото заключение на ВЛ, претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира
жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок
по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения
акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на
процесния имот, част от който се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по
същество е основателна.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти
и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални
обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра
на РРБ и Министъра на финансите.
С Решение №
250/25.04.2013г. на Министерския съвет (л. 201) републикански път А-2
„София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“,
е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за
национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.
С Решение №
794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България в оспорената му
част, е определено обезщетение в размер на 3315,00 лева за отчуждаване на 6,104 дка от притежавания от
жалбоподателя поземлен имот с идентификатор 40261.21.22, целият с площ 7,577 дка. Имотът се намира в
землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, и преди влизане в сила на
ПУП-ПП е представлявал земеделска земя – нива от V категория.
Обжалваното решение № 794/16.11.2021 г. е издадено от Министерски
съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което
означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.
То
е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него е отчуждена част от недвижим имот, който е
собственост на жалбоподателя.
Оспореното решение на Министерски съвет е със
съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е
държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, неговия вид,
местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на
имота.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в
случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021 г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство (л. 202 и сл. и
л. 125 и сл.), предвиждащ изграждането на национален обект: „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от
идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след
пресичането с път ІІІ-303).
В производството по издаване на обжалвания акт са спазени
административнопроизводствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.
34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено
мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.
Към него са приложени необходимите документи,
посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили
предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са
приложили съвместен доклад.
Решението е разгласено по реда на
чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.
34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
В табличен
вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена
е финансова обосновка , възлагателно писмо, както и оценка на имотите /оценителски
доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, извършена в
административното производство, конкретно за процесния имот оценката е на лист 190-гръб
от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за
землището на с. Крушуна, в което се засягат земеделски територии, в това число
и относно поземления имот на жалбоподателя, е определено при осигурено
удостоверение от Службата по вписванията - Ловеч, придружено с копия на всички
вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с
пълната информация, предоставена от Служба по вписванията - Ловеч, отговарящи
на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §1а, т.2 от ЗДС, като оценката е
извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на
възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със
земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г.
Съгласно чл.
32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически
лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и
равностойно обезщетение.
Във връзка с
оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС, както и повторна
експертиза с друго вещо лице, което да даде заключение при което оценката е
определена в два варианта.
Съгласно
първото заключение с вх. № 1344/25.03.2022 г. (л. 407-409), изготвено от вещото
лице по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС, при използване на
същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в оценителския доклад до
административния орган, пазарната цена за отчуждаваната част от 6,104 дка от
процесния имот с идентификатор 40261.21.22 в землището на с. Крушуна е 543,16
лв./дка или общо 3315,00 лв. Представени са общо 21 броя сделки, от които в
оценката са използвани само 3 броя сделки като пазарни аналози, отговарящи на
изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Останалите 18 броя сделки не са
използвани като пазарни сделки, тъй като при някои от тях има извършени сделки
на идеални части, други представляват констативни нотариални актове, възбрани,
договори с Община Летница, сделки със застроени имоти и други. Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението. От последното се установява, че
пазарната стойност на отчуждаемата част от имота, определена по правилата на
ЗДС, съвпада с оценката, определена с решението на МС в оспорената му част.
По повод искане
от ПП на жалбоподателя е допусната повторна експертиза с друго вещо лице, което
е изготвило заключение в два варианта – вх. № 1482/07.04.2022 г. (л. 439-441).
Съгласно
първия вариант, вещото лице е изчислило осреднена цена в лева на декар за
землището на с. Крушуна, като е използвало като пазарни аналози 6 бр. сделки,
подробно описани в таблица на стр.2 от това заключение. При този вариант, при
изведена средна цена от 444,83 лв./дка, за отчуждаваната площ от 6,104 дка от
процесния имот е посочена пазарна стойност в размер на 2715 лв.
Съгласно
втория вариант от заключение с вх. № 1482/07.04.2022 г., вещото лице е
изчислило осреднена цена в лева на декар за землището на с. Крушуна, като е
използвало като пазарни аналози 4 бр. сделки, описани в т.1, 2, 3 и 6 от
таблицата на стр.2 от това заключение. При този вариант, при изведена средна
цена от 566,24 лв./дка, за отчуждаваната площ от 6,104 дка от процесния имот е
посочена пазарна стойност в размер на 3456 лв.
В депозираното
заключение с вх. № 1482/07.04.2022 г., е определена пазарната стойност на
частта от недвижимия имот, предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са
използвани всички сделки, имащи за предмет недвижими имоти с подобни
характеристики, като вещото лице изрично е посочило, че поддържа втория вариант
на заключението. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а
от ДР на ЗДС.
Нотариален
акт № 176 от 12.05.2020 г. (т. 6 от таблицата на стр.2 от заключение с вх. №
1482/07.04.2022 г.) включва две ниви от четвърта категория и две лозя. Общата
цена за покупката на имотите е 18 800 лв.
В доклада от
оценителя, съдържащ се в административната преписка, на л. 189 е отбелязано, че
„прецизният оглед на място установи, че тези насаждения са амортизирани и
изоставени, а терените под тях необработваеми“, „насажденията са завършили
експлоатационния си период“, както и „предмет на оценката, изготвена по реда на
ЗДС, са само земеделските земи (терените върху които са създадени тези погинали
вече насаждения)“.
Според
приложеното писмо изх. № РД-12-02-363-1 от 16.04.2021г. на ОСЗ Ловеч „всички
имоти с начин на трайно ползване НТП лозе и НТП овощни насаждения, попадащи в
трасето на магистралата, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с този НТП. Няма
имоти, които да са засадени с нови трайни насаждения, както и такива, които да
се ползват като насаждения към момента. От 1991г. тези имоти са пустеещи и не
се използват като овощни градини и лозя“.
От
изложеното следва извода, че лозята в землището на с. Крушуна, въпреки вписания
НТП, не се ценят като трайни насаждения, а единствено като земя/терен, върху
които тези насаждения са се намирали. С оглед общо определената цена по тази
сделка и възможността според площта на продаваемите имоти да се определи осреднена
цена на дка от терена, е напълно възможно да се определи пазарната цена на дка
за имотите с НТП „нива“.
В съдебно
заседание, вещото лице, назначено по повторната експертиза излага становище, че
по-подходящ е вторият вариант, тъй като, ако се изключат лозята и ливадата по
сделките от т. 4 и 5 от таблицата на стр.2 от заключение с вх. №
1482/07.04.2022 г., се приемат по-близки характеристики на поземлените имоти до
този, за който се определя обезщетението.
Настоящият
съдебен състав счита, че неправилно административният орган не е използвал като
пазарен аналог и сделката, обективирана в нотариален акт № 176 от 12.05.2020 г.
(т. 6 от таблицата на стр.2 от заключение с вх. № 1482/07.04.2022 г.), който
съдържа сделки с ниви – същия начин на трайно ползване като отчуждавания имот.
Съдът приема, че втория вариант от заключението по повторната експертиза е
изготвен при пазарни аналози, които включват имоти със сравнително сходни
характеристики. Това заключение се явява най-близко до определянето на
равностойно обезщетение, така че жалбоподателят да може да закупи подобен имот
със сходни характеристики на отчуждения му.
Законът не
дава легална дефиниция на понятието „имоти с подобни характеристики”. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015г. на ВАС по т.д. № 6/2014г.,
сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно
ползване и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Не се
посочва изискване за идентичност в категорията на имотите, а само сходен начин
на трайно ползване и предназначение. Този критерий изисква да се сравнят
пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания, но със сходни
характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на подлежащия на
отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния пазар, което
означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто имот или част от
имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши, в същия момент (на
отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване
на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т.е., целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Изложеното
налага извод, че така определеното от административния орган обезщетение в обжалваното решение не води до
постигане на целите на закона, а именно да се получи равностойно парично
обезщетение от собственика на земята. В подкрепа на изложеното е и Решение на
ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по
съединени жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл.1 от
Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за
отчуждените им земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв
размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото
имущество, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС,
поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти –
земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност,
ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
С оглед
изложеното, съдът възприема оценката съгласно втория вариант от заключение с
вх. № 1482/07.04.2022 г. на вещото лице и изцяло кредитира същото като
обективно и компетентно изготвено, поради което приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение за имота е в размер на 566,24 лв. на декар,
или общо 3456,00 лв. за 6,104 дка отчуждаема част от процесния имот.
Това
означава, че Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това
налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част
от ПИ с идентификатор 40261.21.22, находящ се в землище село Крушуна, община Летница,
област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване от 6,104 дка и цена на
обезщетението в размер на 3315,00 лв. се увеличи размера на определеното
обезщетение от 3315,00 лв. на 3456,00 лв.
При този
изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в общ размер на 610,00 лв., от които: 10 лв. – внесена
държавна такса (л. 21), 600 лв. (л. 399 и л. 435) – внесени депозити за вещи
лица. Доколкото, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 22 - гръб), не е уговорен размер и не е отбелязано заплащането
на адвокатско възнаграждение, съответно не са и ангажирани доказателства за
това, то съдът счита, че не следва да бъде присъждано такова.
По
изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията
на област Ловеч и област Велико Търново, В ЧАСТТА му, касаеща определяне на
размера на паричното обезщетение по отношение на имот с идентификатор 40261.21.22,
находящ се в землището на с. Крушуна, община Летница, област Ловеч, представляващ земеделска
територия с начин на трайно ползване - НИВА с площ на
имота 7,577 декара, засегната площ – 6,104
декара, площ за отчуждаване – 6,104 дка, за който е определено обезщетение в
размер на 3315,00 (три хиляди
триста и петнадесет) лева, собственост на И.Т.Т., ЕГН ********** *** с посочен в жалбата съдебен
адрес:***, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение на 3456,00 (три
хиляди четиристотин петдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на И.Т.Т.,
ЕГН ********** *** с посочен в жалбата съдебен адрес:*** деловодни
разноски в размер на 610,00 лв. (шестстотин и десет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от
него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: