Решение по гр. дело №378/2019 на Районен съд - Видин

                                              Р Е Ш Е Н И Е  № 358

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 11.09.2020г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 378 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

                Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Г.  Ерменкова К., ЕГН: **********, адрес *** 41.

            Твърди се от ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 3507 / 2017г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че страните са били в облигационни отношения, считано от 29.03.2016г., породени от Договор, по силата на който ищцовото дружество предоставя ползването на мобилни услуги с номер +359********* по избран от клиента месечен план НонСтоп. Месечната абонаментна такса е 29,99лева с приложена 26,68% отстъпка за срока на договора. Срокът на договора е 24месеца – до 29.03.2018г. В чл. 11 от договора са посочени неблагоприятните правни последици за потребителя в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по негова вина или инициатива – ответната страна дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ – карта до края на този срок. На същата дата, за ползването на предоставения мобилен номер, е подписан и Договор за лизинг на мобилен апарат Lenovo A2010 Black, за обща лизингова цена от 128,57лева, платима на 23 равни месечни лизингови вноски, всяка от които по 05,59лева. Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия към него. Ищцовата страна е предоставяла ползването на мобилни услуги на ответната страна. Последната е заплащала изцяло и в срок задълженията си до 18.05.2016г. Изложени са твърдения за предсрочно прекратяване на процесните договори, по вина на ответната страна, дължимост на неустойка, съгласно чл. 11 от Договора, както и за дължимост на остатъка от лизингови вноски – общо 21 вноски. Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг е обявена предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски.            Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 27,37лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси, сумата от 128,57лева – незаплатени лизингови вноски, сумата от 549,69лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и сумата 96,43лева – мораторна лихва. Иска разноски по заповедното производство и по настоящето производство.

                      В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на исковете. Въведени са възражения за нищожност на чл. 12 от Общи условия за договорите за лизинг, относно предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Въведени са възражения за нищожност на процесните договори, поради неравноправни клаузи, поради това, че не са уговорени индивидуално. Клаузата за неустойка е нищожна, като накърнява добрите нрави. Иска разноски по производството.

              По делото са събрани писмени доказателства.

  Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Страните са били в облигационни отношения породени от сключен на 29.03.2016г.  Договор за мобилни услуги за номер +359********* по избран от ответника абоначентен план НонСтоп. Месечната абонаментна такса е 29,99лева с 26,68% промо отстъпка. Срокът на договора е 24 месеца. В чл. 11 от договора са посочени последици за потребителя в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по негова вина или инициатива – ответната страна дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ – карта до края на този срок. На същата дата страните са сключили Договор за лизинг с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на ответника на устройство марка Lenovo, модел A2010 Black, за обща лизингова цена от 128,57лева, платима на 23 равни месечни лизингови вноски, всяка от които по 05,59лева. Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия към него, които са подписани от ответната страна. В чл. 11 от Общите условия е регламентирана възможността за разваляне на договора за лизинг, при неизпълнение от лизингополучателя на договора за предоставяне на мобилни / фиксирани услуги. Съгласно чл. 12 от Общите условия ищцовото дружество има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на цената на мобилни услуги и лизингови вноски. Ищцовото дружество е прекратило едностранно договора за мобилни услуги и договора за лизинг на 02.08.2016г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 06.12.2017г. като е образувано гр.д. № 3507/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 3600- РЗ от 11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията за заплащане на предоставените мобилни услуги и заплащане на лизингови вноски.

               Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 

                При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

                Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.

                Искът за установяване вземанията на ищеца за стойност на мобилни услуги в общ размер на 27,37лева е основателен. През процесния период ответната страна е ползвала мобилни услуги, като не е заплатила договорената цена.

                Искът за заплащане на лизингови вноски в общ размер на 128,57лева е основателен. Ответната страна не доказа изпълнение на задължението си за заплащане на лизингови вноски през процесния период. Сумите  представляват единствено оставащата и дължима по договора стойност на предаденото устройство. Освен това лизинговите вноски  са дължими и на основание, че тяхната изискуемост е настъпила като последната вноска е следвало да бъде платена през месец февруари на 2018г. Така претенцията в тази част е основателна и следва да бъде уважена.

            Искът за установяване вземането на ищеца за претендирана неустойка е неоснователен. Договорите са едностранно прекратени от ищеца съгласно т. 75 от Общите условия на 25.05.2017г. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни законодателство, като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. При служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори, съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправни са клаузите, съдържащи се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги от 29.03.2016г., който предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. В настоящия случай договорите между страните са предсрочно прекратени на 02.08.2016г. по инициатива на ищеца, поради незаплащане на стойност на мобилни услуги и лизингови вноски. Съдът намира, че при това положение поради неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като ищецът е предпочел да прекрати договорите с потребителя, вместо да запази тяхното действие и да претендира изпълнение по тях заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнение на прекратените договори от страна на потребителя и то за пълния срок на тяхното действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно горните клаузи в този смисъл са неравноправни на посочените по – горе основания - чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и поради това са нищожни.

                Неизпълнението на договорните задължения на ответната страна е довело до забава на същата, поради което ответната страна дължи обезщетение за забава, върху основателните претенции, в общ размер на 21,27лева. Искът до пълния претендиран размер е неоснователен.

Предвид това искът за  неустойка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                   С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 125,00лева за държавна такса, сумата от 66,28лева за разноски за особен представител, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 65,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.

                      Воден от горното Съдът,

                                                                    Р Е Ш И :

 

                               Признава за установено по отношение на Г.  Ерменкова К., ЕГН: **********, адрес *** 41, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане спрямо Г.  Ерменкова К., ЕГН: **********, адрес *** 41, за сумата от : 27,37лева – неплатени месечни абонаментни такси, сумата от 128,57лева – незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главниците, считана от 06.12.2017г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 21,27лева – обезщетение за забава от 03.08.2016г. до 06.12.2017г., които суми са включени в Заповед № 3600-РЗ от 11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 3507 / 2017г. на Районен съд гр. Видин, като иска за установяване вземане за обезщетение за забава до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен.

                               Отхвърля предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Г.  Ерменкова К., ЕГН: **********, адрес *** 41, иск за установяване съществуване на вземането за сумата в общ размер на 549,69лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със съответната законна лихва, като неоснователен.

                               Осъжда Г.  Ерменкова К., ЕГН: **********, адрес *** 41, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 291,28лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 90,00лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.

                               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                         

                                                                                                                 
                                                                                                                                                                           Районен съдия :