№ 63
гр. Габрово, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20214210100395 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на искова молба, подадена от АД. ИВ. Г., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********'' № 73, бл. „******”, ет.2, ап.9
срещу ЕТ „Дага - Цветан Коцев", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Тотьо Иванов" № 35.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
А1. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника възникнало на
основание Трудов договор № 048/02.11.2020 г., като в самия трудов договор пишело,
че служителят се задължава да постъпи на работа на 03.11.2020г. Договорът действал
от 03.11.2020г до 04.01.2021г. Полагаемият отпуск бил в размер на 3 дни за периода, в
който е действал трудовия договор. По смисъла на чл. 155 от КТ полагащият й се
отпуск бил 20 дни. За периода 03.11.2020 г. до 04.01.2021 г. - 2 работни месеца - 3 дни.
На 12.12.2020г. я накарали да подпише молба, която била написана с молив и трябвало
да повтори датите, че е ползвала отпуск от 26.11.2020г. до 30.11.2020г. – три дни. От
графика било видно, че трябвало да почива на 26.11.2020г; 27.11.2020г и 30.11.2020г.
Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 700 лева - чиста заплата. Тоест
15 дни в месеца по 14 часа и 30 минути в началото и по 14 часа след средата на м.
ноември 2020 г. Сумата от 700 лв. разделена на 15 дни се равнявала на 46,66 лв. на ден,
която следвало да получава. За трите дни отпуск, които реално не използвала, трябвало
реално да получи – 46,66 лв. умножено по 3 (дни) или общо 139,98 лв.
Искането на ищцата е съдът да осъди ответника да й заплати сумата 139,98
лева – обезщетение за неползвани три дни отпуск през време на действие на трудовия
й договор с ответника, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на
1
трудовия договор до датата на изплащане на сумата.
А2. Твърди, че уговореното трудово възнаграждение в посочения по горе
трудов договор било 700 лв. месечно, при режим на работа 2 дни по 14 часа и 30
минути в началото и по 14 часа след средата на м. ноември 2020 г. и два дни почивка.
По такъв начин работодателят въвел сумирано изчисляване на работното време, като
не й изплатил работна заплата за месец ноември в размер на 350 лева и 178,185 лева за
месец декември.
Искането на ищцата е съдът да осъди ответника да й заплати сумата 528,185
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м.
декември 2020 г., ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на
съответната сума.
А3. Договорът бил прекратен на 04.01.2021 г. Опитали са да й изпратят
заповедта за прекратяване на 07.01.2021 г., при което тя отказала пратката, защото била
в София. След това след разговори с Инспекцията по труда, след изпращане на 2 писма
на молби декларации да й я изпратят на адреса в София - едното писмо не било
получено - статус - непотърсена пратка. На 03.02.2021 г или 04.02.2021г. й изпратили
трудовата книжка, като последвала нова жалба, защото в нея било вписано основание
само чл.327; нямало алинея; точка, което било нарушение на чл. 349, ал. 1, т. 8, при
което получила писмо от фирмата за незабавно предоставяне. Прибрала се до гр.
Габрово и им я предоставила, на същия ден 05.03.2021г й я върнали, като я накарали да
подпише някаква декларация. През цялото отработено време при тях книжката й била
при тях, от този факт, следователно я лишили от правото да кандидатства на други
места за работа. Сега я осигурявали на 1290лв. От 600 до 1290лв. разликата била 690
лв., които не можела да взема по-рано.
Искането на ищцата е съдът да осъди ответника да й заплати сумата 1380 лв.,
представляваща обезщетение за вреди за два месеца.
Б. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове.
Б1. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск:
Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224 КТ се определял пропорционално на времето, което се признавало за трудов стаж.
В случая за отработените от ищцата 2 месеца трудов стаж при ответника, на същата се
полагали 3 дни платен годишен отпуск. С молба от 12.12.2020 г. А.Г. поискала
ползването на платен годишен отпуск в размер на три дни, считано от 26.11.2020 г. до
30.11.2020 г. Отпускът бил ползван на 26, 27 и 30 ноември 2020 г. от лицето, поради
което на същото не се дължало обезщетение по чл. 224 от КТ.
Б2. Относно претенцията за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение:
В сключения между страните трудов договор № 48/02.11.2020 г. за длъжността
„Продавач - консултант", страните уговорили основно месечно трудово
2
възнаграждение в размер на 610,00 лв., платимо до 30 - то число на следващия месец,
при 8 часов работен ден. Този размер на възнаграждение бил вписан и в трудовата
книжка на работника.
Липсвали каквито и да било други договорки между страните за изплащане на
трудово възнаграждение в размер, различен от посочения в трудовия договор. Не
отговаряло на действителното фактическо положение твърдението в исковата молба,
че дължимата заплата на ищцата била в размер на 700,00 лв. /нето/. Приложената
разпечатка от обява в интернет не представлявала доказателство за конкретна
договорка за размер на трудово възнаграждение между страните по делото. От същата
не ставало ясно кой е авторът на този документ и периода от време, за който се отнася
тази обява. Подобна обява по никакъв начин не създавала задължения относно клаузи
по индивидуално трудово правоотношение.
Със заповед № 23/30.06.2020 г. ответникът въвел сумирано изчисляване на
работното време за периода 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г., с максимална
продължителност на работната смяна - 12 часа. Ищцата била запозната с тази заповед,
като поставила своя подпис в потвърждение на това. Отработените от ищцата часове
при сумирано отчитане на работното време не надвишавали нормата за
продължителност на работното й време за съответния период и не можело да се счита,
че същата положила извънреден труд. Поради това, на ищцата не се полагало, респ. не
било налице неизплатено възнаграждение за извънреден труд.
Видно от представената ведомост за заплати за месеци ноември 2020 г.,
дължимото трудово възнаграждение на ищцата е било изплатено изцяло, като за
удостоверяване получаването на сумата същата поставила подпис в своята графа във
ведомостта за заплати за месеци ноември 2020 г. Трудовото възнаграждение за месец
декември 2020 г. било заплатено на 25.01.2021 г. по банков път, по банкова сметка на
ищцата в „ОББ" АД, в изпълнение на изрично нейно писмено искане до работодателя.
Б3. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, поради незаконно задържане на трудова книжка на ищцата:
След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, трудовата й
книжка, заедно с придружаващи документи била изпратена на 07.01.2021 г., чрез
куриер на постоянния й адрес - гр. Габрово, ул. „*********" № 73, ет. 2, ап. 9. Това се
признавало и от А.Г. в исковата молба. Тя твърдяла, че отказала пратката, тъй като в
този момент се намирала в гр. София. В случая, трудовата книжка се намирала при
работодателя, а работникът, отправяйки по поща заявление за прекратяване на
трудовия договор, не се явил лично за да получи трудовата си книжка. В този случай
работодателят изпълнил задължението си и изпратил чрез куриер книжката на адреса
на ищцата. Това, че същата не се намирала на този адрес и умишлено отказала
пратката, не можело да се вмени във вина на работодателя и не можело да се счита, че
същият изпаднал в забава и че трудовата книжка била незаконно задържана.
Извършените действия от А.Г. по прекратяване на трудовото правоотношение без
наличие на законово основание за това и умишлено създадените от нея пречки с цел
забавяне връщането на трудовата й книжка сочели за проявено недобросъвестно
поведение от нейна страна. Недопустимо било да извлича благоприятни последици от
собственото си недобросъвестно поведение.
По отношение на всички останали многобройни твърдения в исковата молба -
относно положен извънреден труд, работа през време на отпуск, паднали стекове с
минерална вода, практики за даване или недаване на отпуски, глобяване, условия на
3
работа на други служители, подписване на документи без да се знае за какво са те,
липса на почивки и др., твърденията били неверни, а повечето от тях неотносими по
спора.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и
данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация на претендираните права:
От страна на ищеца са предявени осъдителни искове с правно основание:
1.1. Чл. 224, ал. 1 от КТ – за заплащане на неплатено парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск;
1.2. Чл. 128 т. 2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение;
1.3. Чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение за
незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищцата, за периода от два
месеца преди връщането й на 05.03.2021 г.
2. От фактическа страна:
Не е предмет на спор между страните, че ищцата имала качеството
работник/служител, а ответникът качеството работодател съгласно Трудов договор №
048/02.11.2020 г. По силата на трудовия договор ищцата заемала от 03.11.2020 г.
длъжността „Продавач - консултант" с месторабота: магазин в гр. Габрово, ул. „Йосиф
Соколски" №21/23; с работно време: 8 часа; с основно трудово възнаграждение 610 лв.;
периодичност на изплащане: до 30-то число на следващия месец. Трудовият договор
бил сключен с уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя.
Работодателят регистрирал на 02.11.2020 г. в НАП уведомление за сключен трудов
договор. На 02.11.2020 г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика срещу
положен подпис.
За обекта на работа на ищцата: магазин в гр. Габрово, ул. „Йосиф Соколски"
№21/23 работодателят със Заповед №23/30.06.2020 г. въвел сумирано изчисляване на
работното време за периода от 01 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. В заповедта
работодателят определил максимална продължителност на работната смяна до 12 часа,
с която заповед ищцата е запозната, за което свидетелства положения й подпис за
запознаването й с нея.
Въз основа на подадено от ищцата Уведомление до работодателя за
прекратяване от 04.01.2021 г., работодателят е издал Заповед № 55 (без дата на
издаване) за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от
04.01.2021 г., което също се признава от страните.
След прекратяване на договора, на 07.01.2021 г. трудовата книжка е изпратена
от ответника на ищцата на посочения от ищцата адрес: гр. Габрово, ул. „*********" №
73, ет. 2, ап. 9, при което тя отказала пратката, защото била в София.
Видно от заклучението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът намира за пълно ясно и обосновано, и поради това го кредитира изцяло с
доверие, размерът на трудовото възнаграждение, което се е дължи от ответника на
ищцата е в размер на 453,10 лева за месец ноември 2020г. и 386,73 лева за месец
4
декември. Изчисляването на работните заплати е извършено в съответствие с
договореното основно месечно възнаграждение 610,00 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година
трудов стаж при настоящия работодател.
Дължимите на ищцата трудови възнаграждения са изплатени от ответника:
- за месец ноември 2020г. - 453,10 лева в брой съгласно разчетно-платежна
ведомост за месец ноември, което е видно от положения от ищцата подпис /неоспорен
от нея/ в графата - получил сумата;
- за месец декември - 386,73 лева по посочена банкова сметка от ищцата
ІВАN: ВG56UNCR70001523553036; ВIС: UNCRВGSF; при банка УниКредит Булбанк,
съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 25.01.2021 г.
Заплатените трудови възнаграждения са изчислени с почасова ставка съгласно
договореното възнаграждение в трудовия договор и съответстват на положения труд
от ищцата, отразен в таблицата на явяването на работа на ищцата през месец ноември
и месец декември.
Ищцата е подала на 15.11.2020г. молба за ползване на три дни платен отпуск
от 26.11.2020г. до 30.11.2020г. Със Заповед № 57/25.11.2020г., на основание чл. 155,
ал. 1 от КТ, отпускът е разрешен от работодателя – ответник. Същият е ползван на 26,
27 и 30 ноември и е платен, видно от разчетно платежна ведомост за ноември.
3. От правна страна:
3.1. Относно иска по чл. 224, ал. 1 от КТ – за заплащане на неплатено
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:
С доклада по делото в тежест на ищцата е възложено доказването на следните
обстоятелства:
- количество дни неизползван платен годишен отпуск;
- размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или
служителят отработил най-малко 10 работни дни и общ размер за неизползваните дни.
Не е предмет на спор между страните, че за времето на работа на ищцата при
ответния търговец й се полагат 3 дни платен годишен отпуск, който въз основа на
подадена и подписана от нея молба й е предоставен и видно от приложената на лист
114 от делото разчетно – платежна ведомост й е заплатен, за което е налице също
положен неин подпис.
Тъй като ищцата е ползвала и е заплатен полагащия й се отпуск, то искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
3.2. Относно иска по чл. 128 т. 2 от КТ – за заплащане на трудово
възнаграждение:
С доклада по делото в тежест на ищцата е възложено доказването на следните
обстоятелства:
5
- наличие на трудовоправни отношения между ищеца - в качеството му на
работник и ответника - в качеството му на работодател;
- договорено трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е възложено доказването, че договореното между
страните трудово възнаграждение е заплатено за претендирания от ищеца период,
както и всички други твърдяни от него факти, които изключват, унищожават или
погасяват претендираните от ищеца права /съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК/.
Не е предмет на спор, че ищцата е имала качеството на работник/служител, а
ответникът качеството работодател по трудово правоотношение за периода от
03.11.2020 г. до 04.01.2021 г., когато трудовият договор между страните е бил
прекратен /което не се оспорва от страните/.
Твърдението на ищцата, че трудовото й възнаграждение е било 700 лв.
месечно, при режим на работа 2 дни по 14 часа и 30 минути в началото и по 14 часа
след средата на м. ноември 2020 г. /което е в нейна тежест за доказване/ не намира
опора в събраните доказателства по делото. Видно от сключения трудов договор
договореното месечно трудово възнаграждение е 610 лева при 8 часов работен ден и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за
всяка година трудов стаж при работодателя. За обекта на работа на ищцата за периода
на трудовото правоотношение от работодателя /ответника/ е въведено сумирано
изчисляване на работното време със Заповед №23/30.06.2020 г., при максимална
продължителност на работната смяна до 12 часа, с която заповед ищцата е запозната.
Публичната обява на ответника не представлява договор между страните.
Значението на този вид обяви е регламентиран в Търговския закон. Правоотношението
между страните е трудово и по него отношенията между страните се уреждат съгласно
сключен между тях писмен трудов договор - чл. 1 ал. 2, чл. 61 ал. 1 и чл. 62 ал. 1 от
КТ.
Дължимите трудови възнаграждения - за месец ноември 2020г. - 453,10 лева и
за месец декември - 386,73 лева, са заплатени на ищцата.
По делото не са налице доказателства за отработено време, за което да се
дължи допълнително трудово възнаграждение за месец ноември в размер на 350 лева и
178,185 лева за месец декември.
Такъв извод не може да бъде направен и от непредставянето от ответника на
дневник за лична хигиена на персонала; дневник за поддържане на хигиенното
състояние на обекта; дневник за поддържане на температурата на хладилните витрини;
дневник на почистването, складови документи за постъпила стока. За да бъде
приложена разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ГПК и да бъде прието, че за твърдяния от
ищцата период тя е положила труд, който следва да бъде заплатен от ответника,
следва по делото да има доказателства, че такива документи са налични при
едноличния търговец - ответник по делото. По делото обаче няма никакви
доказателства, че такива доказателства се съхраняват от ответника. Що се касае до
касовата книга, то видно е от твърдението на ищцата, че тя не е работила с касовия
апарат. Що се касае до сочения от ищцата чл. 90 ал. 2 Наредба № РД 07-2/16.12.2009
година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
6
условия на труд, то съгласно посочената разпоредба документацията, отнасяща се до
провеждането на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа, се
съхранява от работодателя за срок не по-малък от 5 години. По делото обаче няма
доказателства дали е водена такава документация. Нещо повече, видно от приложения
по делото протокол за извършена проверка от Дирекция Инспекция по труда -
Габрово, едно от предписанията касае отстраняване на нарушения свързани именно с
тази наредба. Отделно от изложеното инструктажът по безопасност на труда не касае
конкретния график на работа. И не на последното място, посочените в началото на
пасажа документи, които по искане на ищцата беше задължен да представи
ответникът, не касаят провеждането на обучение и инструктаж по безопасност и здраве
при работа.
С оглед изложеното искът за заплащане на сумата 528,185 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември
2020 г., следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.
3.3. Относно иска по чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ - за заплащане на
обезщетение за незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищцата, за
периода от два месеца преди връщането й на 05.03.2021 г.:
С доклада по делото в тежест на ищцата е възложено доказването на следните
обстоятелства:
- прекратен трудов договор;
- незаконно задържане на трудовата й книжка;
- вредите които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане,
съизмерими с брутното й трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже всички твърдяни от него факти, които
изключват, унищожават или погасяват претендираните от ищеца права /съгласно чл.
154 ал. 1 от ГПК/, в това число:
- че е направил опит да върне на ищеца трудовата й книжка;
- че е поканил работника на дата по-ранна от сочената от ищеца.
Не се спори от страните, че процесният трудов договор е прекратен на
04.01.2021 г., както и че трудовата книжка е изпратена от ответника на ищцата на
посочения от нея адрес на 07.01.2021 г. Пратката е била отказана от ищцата, както тя
самата твърди, тъй като към този момент се е намирала в гр. София. Неполучаването
след 07.01.2021г. от ищцата на трудовата й книжка не може да бъде вменено в
отговорност на работодателя, тъй като той е длъжен да изпрати документите на адреса
на работника, който е посочен о него, съответно се съхранява в трудовото му досие.
Поради това за периода след 07.01.2021 г. не може да се вмени във вина на ответника
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата. Такова е налице само за три дни
- на 05.06. и 07 – за три дни.
Съгласно чл. 226 ал. 3 от КТ обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му
7
трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка на работника или служителя. В конкретния случай за
незаконното задържане на трудовата книжка на ищцата за три дни, ответникът
съгласно чл. 226 ал. 3 от КТ дължи на ищцата 61 лева обезщетение до който размер
следва да бъде уважен искът и отхвърлен за разликата над посочената сума до
претендирания размер от 1380 лв. По делото няма доказателства за претърпени други
вреди от ищцата, които да са предмет на претенция по общия състав на чл. 45 от ЗЗД,
в резултат от невръщането на трудовата й книжка, а относно привръзването на
последващата й заплата към претендираното обезщетения, няма никакви
доказателства, че невръщането на трудовата книжка на ищцата е причина да не
получава сочената от нея заплата.
С оглед изложеното, предявенията иск за заплащане на обезщетение за
незаконно задържане от ответника на трудовата книжка на ищцата следва да бъде
уважен за сумата 61 лева и отхвърлен за разликата над нея до претендирания размер от
1380 лв., като неосноватен и недоказан.
5. Такси и разноски:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на РС-
Габрово държавна такса върху уважения иск, пропорционално на уважената част от
него, в размер на 2,44 лева.
Разноски от страните са направени за адвокатски хонорар - в размер на 600
лева от ответника и 250 лева от ищцата.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски по производството
съгласно чл. 83 ал. 1 т. 1 от КТ, но дължи на ответника сторените от него разноски по
отхвърлените искове, като по частично отхвърления иск разноските следва да бъдат
присъдени пропорционално на отхвърлената част.
На ищцата следва да бъдато присъдени разноски само за частично уважения
иск, пропорционално на уважената част.
Тъй като в договорите за правна помощ и на ищеца и на ответника са указани
общи суми за адвокатски хоронар, а заплащането е за зещита по три иска, следва да
бъде прието, че разноските по всеки от трите иска е една трета от общата сума – на
ищцата по 83,33 лева за всеки иск, на ответника по 200 лева за всеки иск.
Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждание, заплатено
на процесуалния представител на ответника е неоснователно, тъй като по всеки от
исковете то е под минимални размер от 300 лева, предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното на ответника следва да бъдат присъдени 591 лева
разноски по делото, а на ищцата в размер на 3,68 лева.
8
При прилагане на компенсация до размера на по-малкото, на ответника следва
да бъдат присъдени 587,32 лева разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
І. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от АД. ИВ. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*********'' № 73, бл. „******”, ет. 2, ап. 9 за ОСЪЖДАНЕ на
ЕТ „ДАГА - ЦВЕТАН КОЦЕВ" , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Тотьо Иванов" № 35 да й заплати на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ сумата 139,98 лева – обезщетение за неползвани три дни отпуск през време
на действие на Трудов договор № 048/02.11.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на прекратяване на трудовия договор до датата на изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ІІ. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от АД. ИВ. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*********'' № 73, бл. „******”, ет. 2, ап. 9 за ОСЪЖДАНЕ на
ЕТ „ДАГА - ЦВЕТАН КОЦЕВ" , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Тотьо Иванов" № 35 да й заплати на основание чл. 128 т.
2 от КТ сумата 528,185 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. ноември и м. декември 2020 г. съгласно Трудов договор № 048/02.11.2020 г., ведно
със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на съответната сума, като
неоснователен и недоказан.
ІІІ. ОСЪЖДА ЕТ „ДАГА - ЦВЕТАН КОЦЕВ" , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Тотьо Иванов" № 35 да ЗАПЛАТИ
на АД. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********'' № 73, бл.
„******”, ет. 2, ап. 9 сумата 61,00 лева, представляваща обезщетение за вреди от
незаконно задържане на трудовата й книжка след прекратяване на Трудов договор №
048/02.11.2020 г., на основание чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ.
Отхвърля предявения иск за разликата над 61,00 лева до претендирания размер
от 1380 лева, като неоснователен и недоказан.
ІV. ОСЪЖДА ЕТ „ДАГА - ЦВЕТАН КОЦЕВ" , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Тотьо Иванов" № 35 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово
сумата 2,44 лева - държавна такса върху частта от уважения иск, на основание чл. 71
ал. 1 от ГПК.
V. ОСЪЖДА АД. ИВ. Г. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********'' № 73, бл. „******”, ет. 2, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ДАГА - ЦВЕТАН
КОЦЕВ", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
„Тотьо Иванов" № 35 сумата 587,32 лева - разноски по делото след извършена
компенсация, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок връчването му.
9
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10