Решение по дело №529/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1034
Дата: 19 юни 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20207180700529
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1034

 

гр.Пловдив,19.06. 2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                          

Председател : Мария Златанова

Членове : Здравка Диева

Недялко Бекиров

 

при секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 529 / 2020г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1  ЗАНН.

О.А.В., с.Александрово, с пълномощник адв.А.С. обжалва Решение № 2345/20.12.2019г., постановено по АНД № 5442 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2148/08.08.2019г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване”, Централно митническо управление, Агенция „Митници”, за наложено на О.А.В. - административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.126 ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДСк./, на основание чл.124 ал.1, чл.126 ал.1 т.1, чл.126б ал.2 и чл.128 ал.1 и ал.2 ЗАДСк.

Поискана е отмяна на решението като незаконосъобразно : Счита се за неправилен извода на ПРС за отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН без свидетели – при съставен акт е дължимо спазване на чл.36 ал.2 ЗАНН дори да не е било необходимо да бъде съставян. Неправилно РС – Пловдив не е разгледал доводите за малозначително деяние, формално покриващо признаците на състава на административно нарушение, тъй като процесното деяние е малозначително по см. на чл.9 ал.2 НК, приложим на основание чл.11 ЗАНН. В случая лицето е държало 2 кг. нарязан тютюн за свиване на цигари, за който е заплатил 12 лв. и жалбоподателят не е извършвал друг път нарушения на ЗАДСк. Второпосоченото е индиция за инцидентна проява. Размерът на предвидената за нарушението санкция – минимум 1000лв., е несъразмерен с евентуалните вредни последици, които биха могли да настъпят от извършеното нарушение. Поддържа се, че в конкретния случай за нарушението не е извършена пълна и реална преценка на обстоятелствата по чл.27 ал.2 ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. Заявено е, че при реализиране на административно-наказателната отговорност административно-наказващият орган следва да съблюдава за спазване принципа на пропорционалност, изискващ мярката освен да е законово предвидена и подходяща, но и съразмерна /т.е. да няма друга мярка, съответстваща на обществената опасност на деянието и дееца, с която целта също се постига и тя е по-малко утежняваща/. Освен това е изтъкнато, че малозначителното деяние следва да се разграничава от маловажните случаи, при които е налице обществена опасност – по-ниска в сравнение с типичната степен на даден вид престъпление, докато малозначителното деяние не е престъпление. Посочена е и друга теза относно нормата на чл.126б ал.2 ЗАДСк. – разпоредбата на чл.126б ЗАДСк. не изключва прилагането на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, с позоваване на Т.Р. № 1 / 12.12.2007г. по т.д.№1/2005г. И в минималния размер, предвиден по закона, санкцията се явява несъразмерно тежка съобразно обществената опасност на деянието и дееца.

Ответникът Агенция Митници, ЦМУ, Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване, отдел Митническо разузнаване и разследване Тракийска с процесуален представител юрисконсулт Н.Д., оспорва жалбата в молба-становище. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС и моли да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

НП е издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска” в ГД Митническо разузнаване и разследване, Централно митническо управление, Агенция „Митници”, упълномощен със Заповед № ЗАМ – 43/32-8734 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция Митници. Упълномощителната заповед се съдържа в адм.нак.преписка /л.4, дело ПРС/. АУАН № 1557/25.06.2019г. е съставен от инспектор в Агенция Митници – К.К.Д., на основание чл.128 ал.2 ЗАДСк. – компетентен контролен орган.

НП съдържа обстоятелствена част, според която при контролни действия в МПС с водач О.В. са установени 2 кг. нарязана кафява листна маса с мирис на тютюн, за която в писмено обяснение В. заявил, че е закупил тютюна от кв.Столипиново, гр.Пловдив, за лично ползване. Проверката е извършена на 07.04.2019г. и била образувана преписка ЗМ/06-152/2019г. и № 3389Р-4194/2019г. по описа на Шесто РУ при ОД МВР – Пловдив. Установената стока е предадена с протокол за доброволно предаване от 07.04.2019г. С Постановление № 3125/16.05.2019г. на прокурор при РП – Пловдив е отказано образуване на досъдебно производство по случая и материалите по преписката са изпратено на Шесто РУ – Пловдив, като в ТД Тракийска на Агенция Митници са постъпили на 04.06.2019г. Изследваният тютюнев материал е в обхвата на продуктите, дефинирани в чл.12 ал.1 т.3 ЗАДСк. и представлява тютюнево изделие, като на основание чл.2 т.2 ЗАДСк. подлежи на облагане с акциз. Според данните е възприето, че на 07.04.2019г. О.В., като държи в лек автомобил Опел рег.№ ****, в гр.Пловдив ******, акцизна стока – 2 кг. тютюн, годен за консумация, без данъчен документ по ЗАДСк. или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ / електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, е осъществил състава на чл.126 ал.1 т.1 ЗАДСк.. На основание чл.41 ЗАНН са задържани 2 кг. нарязана жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн.

Дължимият акциз за стоките, предмет на нарушение – 2 кг. тютюн за пушене, изчислен съгласно чл.41 вр. с чл.29 ал.2 и чл.28 ЗАДСк. е в размер на 304 лв. Установените факти са квалифицирани за нарушение по чл.126 ал.1 т.1 ЗАДСк., без да разкриват случаите на маловажен случай – конкретният не попада в обхвата на чл.126б ал.2 ЗАДСк.

В НП са описани всички документи, обосновали издаването му. Наложената санкция е в размер на 1000лв. – съгл. чл.126 ал.1 т.1 ЗАДСк. : „На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага : 1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;”. Според чл. 126б ал.1 и ал.2 /нова, ДВ, бр.54 от 2012г., изм. бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г. ЗАДСк. :  „За маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. ; Маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.”.

 Актосъставителят в качество на свидетел потвърдил пред ПРС, че е съставил акта въз основа на официални документи, на основание чл.40 ал.4 ЗАНН. В случая прокурор при РП – Пловдив е постановил преписката да бъде изпратена по компетентност на отдел „Митническо разузнаване и разследване”. В. не е представил документ за плащане на дължимия акциз. Фактическата установеност правилно е възприета от ПРС за безспорна. Верен е извода за осъществен състав на административно нарушение по чл.126 ал.1 т.1 ЗАДСк. Съответно на документацията, обосновала издаване на НП, РС – Пловдив е посочил, че в случая е приложима нормата на чл.36 ал.2 ЗАНН : „Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.”. Ведно с това, при съставен АУАН – същият е основан на чл.40 ал.4 ЗАНН : „Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.”. В тази вр. неоснователно в жалбата се твърди, че ПРС е неглижирал възражението за съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Такова нарушение не е допуснато, а изискването за вписване в акта на свидетел е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". В случая не се установи препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. Правото на защита не е ограничено при „смесване” хипотезите на чл.36 ал.2 ЗАНН и чл.40 ал.4 ЗАНН, което е посочено в решението на ПРС. Правото на защита не е ограничено в пряк процесуален смисъл.

РС – Пловдив отрекъл наличие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен, който извод съответства на доказателствата от преписката. Факт на извършено първо нарушение не винаги е предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай, тъй като не е самостоятелно основание за това и следва да се съобразяват същността и целите на административнонаказателното производство, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на такива нарушения и обществената опасност е съобразена с налагане на минимален размер на предвиденото административно наказание.

Разпоредбата на чл. 126б ал.2 вр. с ал.1 от ЗАДСк. макар да сочи ограничение спрямо приложението на ал.2 по критерия – двойния размер на акциза за стоките – предмет на нарушението да не надвишава 100 лв., не изключва възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на основания за това. Обратното би означавало, че с цитираната норма се игнорира по отношение на определена категория нарушения, задължението на наказващия орган, предписано в чл. 53 от ЗАНН, да издаде наказателно постановление едва след като се увери, че нарушителят е извършил деянието виновно и няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН. Според ТР № 1/2007г. на ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. Конкретиката на фактите не разкрива основания за прилагане на чл.28 ЗАНН и съпоставянето на тази норма към разпоредбата на чл.126б ЗАДСк. не означава прилагане принципа на съразмерност. Пропорционалността освен това е приложима в административноправните отношения, а не в административно-наказателните производства. Действително, несъразмерна би била глобата при двоен размер на акциза до 300лв. спрямо размерът от 1000лв., но не и при съотношение 608 лв. спрямо 1000лв. Отсъстват данни за тежко здравословно или финансово състояние на дееца, както и за неволно поведение – същото е било съзнателно, предвид писмените обяснения на санкционираното лице.

Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника – чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН за касационната инстанция, в размер на 80 лв., на основание чл.63 ал.5 АПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIII състав

 

 

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 2345 от 20.12.2019г., постановено по АНД № 5442 / 2019г. на Районен съд – Пловдив.

Осъжда О.А.В.,*** Баня, ЕГН ********** да заплати на  Агенция „Митници“, Централно митническо управление – 80лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :/П/

 

             

        Членове :   /П/

 

                                      /П/