Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                  № 352

   гр.Горна Оряховица, 12.07.2010г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:

                                                                               Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря Сн.Г. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№877/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Oбективно съединени искове с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът “Инжталант”ООД, представляван от управителя К. К.К. и адв.Г.Б. от ГАК, твърди в исковата си молба, че по Запис на заповед от 30.08.2006г. издателят К. Ст.И. се задължил да заплати на „Инжталант”ООД на падежа - 15.12.2006г. сумата в размер на 7500.00€. Твърди, че  на падежа издателят-длъжник не изпълнил задължението си, като към настоящия момент за вземането по посочения запис на заповед е изтекъл давностния срок  съгласно чл.531 ал.1 от ТЗ(на 15.12.2009г.), което е резултирало в неговото прескрибиране - кредитора по нея е лишен от възможността да претендира вземането си по ценната книга като по извънсъдебно изпълнително основание. От този момент нататък, обаче в негова полза се пораждала възможността да претендира от издателя в следващите (от 15.12.2009г.) три години сумата, с която издателя на записа на заповед се е обогатил в следствие отпадане задължението му да плати поради изтичане на давността, за сметка на обедняването на поемателя-кредитор. Моли съда да осъди К. Ст.И. да  му заплати  сумата 14625.00лв. – левовата равностойност на 7500.00€, представляваща  стойността на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен Запис на заповед, издаден на 30.08.2006г. от К. Ст.И. в полза на „Инжталант”ООД за сумата 7500.00€. Евро с падеж - 15.12.200бг., както и законна лихва върху същата сума от момента на предявяване на исковата молба до момента на окончателното плащане на сумата, както и всички разноски по водене на делото, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът К. Ст.И. оспорва изцяло исковете. Не оспорва, че за претендираната сума поел задължението да изплати съгласно приложения Запис на заповед. Заявява, че основанието за издаването на този запис на заповед е сключен на същата дата (30.08.2006г.) договор между К. К.К. - възложител, а от друга страна ответникът и Мария Ал.Димитрова - двамата като изпълнител, за консултантски услуги за получаване на субсидия от предприсъединителните фондове към ДФ„Земеделие”. Съгласно договора, К. К.К. следвaло да заплати на К. Ст.И. и на Мария Ал.Димитров сумата от 15000.00€ за извършената работа по договора. Парите били получени от Мария Димитрова като главен и основен изпълнител и изразходвани лично от нея за изпълнение на задачите по договора. Като гаранция за изпълнение на задълженията по договора, К. К.К. поискал от двамата да му подпишат Записи на заповед за сумите от по 7500.00€. В изпълнение на поетите задължения били внесени от името на К. К.К. документите за осигуряване на финансирането на проекта му, но с разпореждане на правителството и на съответните органи от Европейския съюз финансирането на тези проекти било спряно за неопределено време.  Вследствие забавянето ищецът предприел действия по събиране вземането си. Ответникът И. твърди, че след като изпълнил задълженията си по цитирания консултантски договор не следвало да се привежда в изпълнение предвидената гаранция по същия договор и моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

            На 30.08.2006г. в гр. София К.С.И. издал в полза на „Инжталант”ООД запис на заповед за сумата от 7500.00€ с падеж 15.12.2006г., без протест, място на плащане, както следва: -в брой в касата на  „Инжталант”ООД или с платежно нареждане по сметка на дружеството. Безспорно е между страните и, че до датата на приключването на устните състезания сумата по записа на заповед, не е платена от ответника-издател на ищеца-поемател. Не налице и надлежно отбелязване върху същата за издаден изпълнителен лист в полза на ищеца.

            На същата дата - 30.08.2006г. в гр.София между К.С.И. и Мария Ангелова Димитрова като изпълнители и К.К.К. в качеството му възложител е бил сключен договор, предмет на който било даване на консултантска услуга във връзка с получаване на субсидия от предприсъединителните фондове към Държавен фонд„Земеделие”, като възложителят се задължил да заплати на изпълнителя за консултантските услуги  сумата 15000.00€.

            Ответната страна е ангажирала гласни доказателства. Св.Г. Н.Ангелов заявява, че е присъствал на срещата между К. К.К.,  К. Ст.И. и Мария Ал.Димитрова на 30.08.2006г., когато бил подписан договор между К. К.К. - възложител, а от друга страна К. Ст.И. и Мария Ал.Димитрова - двамата като изпълнител, за консултантски услуги за получаване на субсидия от предприсъединителните фондове към ДФ„Земеделие”. К. К.К. платил сумата 15000.00€, която сума била получена от  Мария Ал.Димитрова. Свидетелят твърди, че като гаранция К. К.К. поискал от К. Ст.И. и Мария Ал.Димитрова да му подпишат два екземпляра записи на заповед – „по петдесет процента от цената на договора”. Твърди също, че договорът бил подписан с лицето К.К., а задължението по записа на заповед било поето към същия. Заявява, че не знаел за друго договорки между страните. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и непротиворечащи с останалия доказателствен материал. Същите не са оспорени от страните, доколкото  единствено по отношение на тяхната допустимост от страна на ищеца, което съдът счита за неоснователно, с оглед непопадането им в приложеното поле на чл.164 ал.1 т.4, т.5, т.6 от ГПК.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният главен иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ е субсидиарен иск. Ищецът трябва да няма друга процесуална възможност за получаване на сумата на обогатяването. Доколкото искът по чл.59 от ЗЗД се явява общ и предпоставя липсата на основание, като  би могло да се претендира по-малката от стойността на обогатяването или обедняването, то настоящият иск не предпоставя липсата на основание – следва да е налице валидна менителница(запис на заповед) и да се търси само сумата, с която издателят се е обогатил. Този иск се погасява с изтичането на 3-годишна давност, която започва да тече от деня на изгубването на другите менителнични искове. Правото на иск по чл.534 ал.1 от ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл.531 ал.1 от ТЗ, като приносителят на записа, изгубил иска по чл.531 ал.1 от ТЗ, поради изтекла давност(прескрибиране), търси сумата от издателя, с която той се е обогатил в негова вреда. Прескрибираната менителница трябва да е действителна, а фактическият състав на правото по чл.534 ал.1 от ТЗ изисква установяване: титуляр ли е ищецът по записа на заповед, издател ли е ответникът, търпи ли ищецът вреда от невъзможността да реализира менителничните си права, налице ли е обогатяване на ответника. В конкретния случай не се спори, че менителницата(запис  на заповед) е валидна, като на 15.12.2009г. е изтекъл давностният срок по чл.531 ал.1 от ТЗ, което е довело до нейното прескрибиране. Не се спори и титулярството по менителницата  на дружеството-ищец, както и че издател е ответникът.

Ответната страна твърди в отговора си, че записът от 30.08.2006г. е издаден с обезпечителна функция – като гаранция при изпълнението на сключения консултантски договор. Съществуват три възможни функции на записа на заповед в отношението му с каузалните отношения издател-ремитент. Записът може да е издаден с цел да новира каузалния дълг, превръщайки го в абстрактен, като се погасява вземането на каузалното правоотношение, а на негово место се поражда друго с менителничен състав съгласно чл.107 от ЗЗД. Записът може да създава алтернативност на вземанията на ремитент - по каузалното правоотношение и по ефекта на менителницата като  съгласно чл.130 и сл. от ЗЗД задълженията да са с право на избор. Накрая записът на заповед може да бъде издаден и с обезпечителна функция(както е и твърдението на ответника). Вземането по записа на заповед, в отношенията издател-ремитент, ще има акцесорна стойност и ще е предопределено от съществуването на каузалната претенция. В такава хипотеза следва да се установи каузалното правоотношение и неговото съдържание. Сами по себе си каузалното и менителничното правоотношения нямат директна връзка помежду си, предвид абстрактния характер на записа на заповед. В случай на прескрибиране на записа на заповед, необходимо е доказването на каузалното правоотношение и на обезпечаващото го менителнично вземане, защото основателността на иск по чл.534 ал.1 от ТЗ произтича от това, дали ответникът се е обогатил, а ищецът - обеднил. Направените от ответника твърдения за налична връзка между записа на заповед и договора за консултантски услуги от 30.08.2006г.  не бяха доказани по делото. От самия текст на договора  не  се установява издаването на записа на заповед за неговото обезпечаване, още повече, че съществува неидентичност между страните по каузалното правоотношение и  менителнично вземане(същото е издадено в полза на „Инжталант”ООД, като името на К. К.К. въобще не фигурира в него). Действително, макар и да съществува  такова обезпечаващото менителнично вземане с оглед свидетелските показания, не се установи по никакъв начин, че става въпрос за процесния запис на заповед, доколкото свидетелят твърди, че договорът бил подписан с лицето К.К., а задължението по записа на заповед било поето към същия К.К.”.

            Основателността на специалния иск по чл.534 ал.1 от ТЗ е обусловена от установяването на издателя, поемателя, както и на обедняването на поемателя и респ. обогатяването на издателя. За установяване на основателността му, предвид специфичността на менителничното правоотношение, не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл.534 от ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност. Обедняването се изразява в пропуска на приносителя-поемател да увеличи имуществото си със сумата по записа на заповед, издаден в негова полза. Със същата сума се съизмерява и вредата, която приносителят-поемател търпи като пряк резултат от неоснователното обогатяване съгласно чл.534 ал.1 от ТЗ. Обогатяването на издателя е със спестените парични средства, които същият се е задължил да плати, но не е платил поради погасяване поради пропуск или по давност да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове от страна на приносителя-поемател(Решение№42/07.04.2009г. по т.дело№453/2008г. II т.о. ТК ВКС, Определение№62/03.02.2010г. по т.дело№854/2009г. II т.о.ТК ВКС).  Предвид изложеното искът по чл.534 ал.1 от ТЗ се явява основателен, като К. Ст.И. следва да бъде осъден да заплати  на „Инжталант”ООД сумата 7500.00€, представляваща  стойността на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен Запис на заповед, издаден на 30.08.2006г. с падеж – 15.12.2006г.

Задължението е парично и ответникът  дължи и законната лихва съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, но от датата на забавата, чийто фактически състав е: изискуемост, покана и на трето място наличието на вина за забавеното изпълнение от страна на длъжника. Изискуемостта на вземането е действително първата предпоставка на забавата, която е виновно закъснение за престиране. Но за да изпадне длъжникът в забава, необходимо е да бъде поканен да изпълни. Наличието на изискуемост на задължението не поставя длъжника в забава, а е необходимо изявление на кредитора, каквото волеизявление се явява исковата молба. С оглед на това и претенцията на ищеца, съдът следва да присъди в полза на дружеството-ищец и законната лихва върху сумата 7500.00€, считано от датата на завеждане на заявлението – 09.04.2010г.  до окончателното изплащане на задължението.

            Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, като на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2833.00лв., представляваща направените по настоящото дело разноски/ДТ и адвокатско възнаграждение/.

             Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

            ОСЪЖДА Кирил Стефанов Илиев ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Инжталант”ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.”Ц.Церковски”№25 ет.II, представлявано от управител Коста Коев Костов, сумата 7500.00€/седем хиляди и петстотин евро/, представляваща  стойността на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен Запис на заповед, издаден на 30.08.2006г. с падеж – 15.12.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.04.2010г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2833.00лв./две хиляди осемстотин тридесет и три лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

                                                                     

                                                                                                 Районен съдия: