Р Е
Ш Е Н
И Е № 390
гр. Стара Загора, 23.12.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница Делчева
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 362 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД
на МВР – Стара Загора против Решение № 260075/06.10.2020г., постановено по АНД
№ 1539/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №
349а-18/29.04.2020г., с наложено на ответника по касация административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения
на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че съдът недопустимо е
упражнил инцидентен съдебен контрол върху заповедта на Директора на РЗИ - Стара
Загора, с която се въвеждат противоепидемични мерки по чл.60 от Закона за
здравето. Поддържа се, че процесното наказателно постановление е издадено въз
основа на законосъобразна заповед на Директора на РЗИ - Стара Загора, налице е
твърдяното нарушение, поради което съдебното решение следва да се отмени и да
се постанови друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касация К.Д.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се
явява. В съдебно заседание процесуалният му представител адв. Ч. оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага
решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на К.Д.К. *** против наказателно
постановление №3490-18 от 29.04.2020г. на Директора на Областна
дирекция на МВР-Стара Загора, издадено въз основа АУАН №8245а-673/07.04.2020г.,
с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.209а,
ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че К.Д.К. на
05.04.2020г., около 00:30 часа, в гр.Стара Загора, по ул.Августа Траяна, до
магазин „Жабките“, се придвижва, с което си действие не е изпълнил въведената с
т.1 от заповед №РД-01-100/01.04.2020г на Директора на Регионална здравна
инспекция-Стара Загора противоепидемична мярка по чл.63, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за здравето – временно ограничаване придвижването на граждани на
територията на Област Стара Загора, за времето от 21:00ч. до 05:00 ч., с което
виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление. За да постанови решението си въззивният съд е анализирал
законовите разпоредби, на основание на които е издадена заповедта на Директора
на РЗИ-Стара Загора от 01.04.2020г. и е приел, че т.1 от тази заповед е
издадена извън обхвата на компетентност административния орган, поради което се
явявала нищожна в тази й част и не пораждала правни последици, респ.
нарушаването й в тази й част не съставлявало административно нарушение по
смисъла на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. За да стигне до този извод,
районният съд е посочил, че съгласно чл.35, ал.1 от Конституцията на Република
България, намиращ се в Глава втора – Основни права и задължения на гражданите,
всеки има право за се придвижва по територията на страната, като това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. Обосновано е, че в
случая към 05.04.2020г. както разпоредбите на ЗЗ, така и заповедите на
Министъра на здравеопазването, цитирани в заповедта на Директора на РЗИ-Стара
Загора от 01.04.2020г. като основание за нейното издаване, не
оправомощават директорите на РЗИ изрично
с правото да ограничават със своя
заповед придвижването на гражданите от съображения за защита на народното
здраве в епидемична обстановка. Изложени са съображения, че именно затова
Министъра на здравеопазването е издал Заповед №РД-01-179/06.04.2020г., с която е разпоредено да се преустановят или отменят
всички допълнителни ограничения, въведени от органите на местната власт, които
не са в съответствие със Закона за здравето и със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, като тази министерска заповед е дала основание на
Директора на РЗИ да отмени заповедта си от 01.04.2020г. По
тези съображения районният съд е приел, че т.1 от Заповедта на Директора на РЗИ
– Стара Загора е нищожна, като издадена извън компетентността на издателя й и
не е породила правни последици, респектитно нарушаването й в тази й част не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.209а, ал.1 от ЗЗД и е отменил
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Решението
на Районен съд Стара Загора е неправилно.
Административнонаказателната отговорност
на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, който в актуалната си редакция към момента на извършване на
нарушението (ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) предвижда
административно наказание за нарушаване или неизпълняване на въведени с акт на
министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Според текста на чл.63, ал.1 от ЗЗ (ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион, а съгласно ал.2 от този текст мерки
по ал.1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от
директора на съответната регионална здравна инспекция.
В разглеждания случай заповедта
за въвеждане на противоепидемични мерки на Директора на РЗИ – Стара Загора е
издадена на основание чл.63, ал.2, ал.5 и ал.7 от ЗЗ. Съдържанието ал.2 на
чл.63 от ЗЗ към момента на извършване на
нарушението вече беше посочено по-горе. Според ал.5 от този текст при опасност от възникване и епидемично разпространение на
заразни болести държавните органи, общините, физическите и юридическите лица са
длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен контрол, а
съгласно ал.7 на чл.63 от ЗЗ мерките по ал.1 може да включват и временно
ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране
или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение
и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено
извънредно положение по чл.84, т.12 от Конституцията на Република България. Посочената
конституционна разпоредба предвижда, че Народното събрание обявява военно или
друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от
нея по предложение на президента или на Министерския съвет.
Анализът на посочените
разпоредби сочи, че директорите на регионалните здравни дирекции разполагат с
компетентност да въвеждат противоепидемични мерки на територията на съответната
област (чл.63, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗ - ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.),
като при обявено от Народното събрание на РБ извънредно положение тези мерки могат
да включват и временно ограничаване придвижването (чл.63, ал.7 от ЗЗ - ДВ,
бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.).
Общоизвестно е, че на 13.03.2020г.
с Решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание на РБ (ДВ,
бр.22 от 13.03.2020г.), на основание чл.84, т.12 от Конституцията на РБ във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март до 13 април
2020г. След обявяване на извънредното положение Директорът на РЗИ – Стара
Загора е издал Заповед
№РД-01-100/01.04.2020г., с която е наредено временно
ограничаване на придвижването на територията на област Стара Загора за времето
от 21:00 часа до 05:00 часа, считано от 00:00 часа на 01.04.2020г. до отпадане
на необходимостта за това (т.1). Заповедта е издадена при наличие на
необходимата компетентност по Закона за здравето (чл.63, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗ -
ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) и при наличие на предвидената в
Конституцията на РБ предпоставка – обявено с Решение на Народното събрание
извънредно положение (ДВ, бр.22 от 13.03.2020г.). Като е приел обратното
районния съд е тълкувал неправилно закона, като се има предвид и
обстоятелството, че в решението на въззивния съд разпоредбите на чл.63, ал.2,
ал.5 и ал.7 от Закона за здравето са посочени в редакциите им след изменението
им с ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г, т.е. през време, което е
извън периода на действие на Заповед №РД-01-100/01.04.2020г. на Директора на РЗИ
– Стара Загора. Въведеното ограничение с тази заповед е в съответствие с чл.35,
ал.1, изр.2-ро от Конституцията на РБ, тъй като
основното право на гражданите за придвижване на територията на Област
Стара Загора е ограничено по силата на Закона за здравето, при наличието на
въведено от Народното събрание на РБ извънредно положение и е извършено за
защита на народното здраве. Основанията за отмяна на заповедта от издателя й,
посочени в решението на въззивния съд, не влияят по някакъв начин на нейната
законосъобразност, още по-малко касаят компетентността на органа, който я е
издал. Обратно на приетото от районния съд заповедта на Директора на РЗИ –
Стара Загора, за нарушението на която е издадено процесното наказателно
постановление, е породила съответните правни последици през периода на
действието си, а дали К.К. е нарушил тази заповед е въпрос, свързан с
обосноваността на санкционния акт, който следва да бъде обсъден при разглеждане
на спора по същество. В обжалваното решение на районния съд липсват мотиви по
същество и това води до невъзможност за касационната инстанция да извърши
проверка на оспорения съдебен акт относно съответствието му с материалния
закон, поради което винаги представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, налагащо след отмяната на решението делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.) в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
При прилагането на чл.226,
ал.3 от АПК във вр. с чл.63, ал.3
от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред касационната
инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№260075/06.10.2020г., постановено по АНД №1539/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.