Р Е Ш Е Н
И Е
гр.С., 07.03.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, IV В състав в публично заседание на осемнадесети
ноември през две
хиляди и петнадесета година в състав :
Председател: Мария
Яначкова
Членове: Хрипсиме Мъгърдичян
Атанас
Маджев
при участието на секретаря В. И., като изслуша докладваното от
съдия Яначкова гр. д. № 4242 по описа на СГС за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № ІІ – 63 – 92 от 6
ноември 2014г. по гр. д. № 38455/2012г., Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав
е прекратил производството по иск, предявен от В.В.В. срещу С.С.Т., за делба на
дворно място в с.*********, община Д., обл. К., съставляващо УПИ пл. № 359, за
което е отреден парцел ХІХ, от кв. 18 по действащия ДРП, одобрен със
заповед №479/14.04.1982г., целият парцел
с площ от 760 кв. м. ведно със построената в имота двуетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., подробно описана. СРС е признал
по отношение на ответницата С.Т., че В.В. притежава индивидуално право на
собственост върху 3000/115 000 ид. части от дворно място в гр.С., кв.Д., ул. „********,
подробно описано, с идентификатор № 681344.1972.782, ведно с принадлежащата към
ПИ жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
№ 68134.1972.782.1, в резултат на частична трансформация на лични средства в
размер на 3 000 лв., получени по дарение от родителите на В.В., като
отхвърлил иска за разликата над 3 000/115 000 ид. части до пълния
претендиран размер от 53 000/115 000 ид. части. СРС отхвърлил иска,
предявен от С.С.Т. срещу В.В.В., за установяване на самостоятелно право на
собственост в резултат на пълна трансформация на лични средства по отношение на
ап. № 612Б, със застроена площ от 44, 30 кв. м., с идентификатор
№65231.919.89.2.210, находящ се на 6 етаж в хотелски комплекс Ф., КК Б., общ. С.,
Софийска област, с идентификатор №65231.919.89.2 СРС допуснал извършването на
съдебна делба между страните по делото
по отношение на 112000/115000 ид. части от дворно място в гр.С., кв.Д., ул. „*********,
състовляващо УПИ Х – 782 в кв.116 по плана на кв. „Д. – разширение – север” – С., подробно описано, с идентификатор №
68134.1972.782 ведно с 112000/115000 ид. части от принадлежащата към ПИ сграда - еднофамилна с идентификатор №
68134.1972.782.1 , подробно описана, при равни квоти на страните. С решението
си СРС е допуснал извършването на съдебна делба и на ап. № 612Б, със застроена
площ от 44, 30 кв. м., с идентификатор №65231.919.89.2.210, находящ се на 6
етаж в хотелски комплекс Ф., КК Б., общ. С., Софийска област, с идентификатор
№65231.919.89.2., при равни квоти на страните.
Решението е обжалвано от С.С.Т..
Правото на жалба е упражнено срещу решението в частта му,в която е отхвърлен
искът за трансформация на лично
имущество по отношение на ап. № 612Б.
Поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон при
преценка събраните по делото писмени и гласни доказателства – договор за
дарение и договор за продажба и двата от
27.07.2005г.; предварителен договор от 09.08.2005г., по който тя е превела с
платежно нареждане на 10.08.2005г. цялата продажна цена от 19 361 евро от
сметката, по която е преведена дарената от майка й сума, потвърдено от майка й
в показанията по делото, потвърдено и от изявлението на продавача.
Жалбоподателката е обобщила, че незаконосъобразно съдът е приел, че датата на
договора за дарение не е установена.
Посочената жалба е оспорена от
насрещната страна В. с доводи, че не е доказано, че процесният апартамент е
закупен от Т. с лични средства при липса и на доказателства, че паричните средства
в банковата сметка в ЦКБ са внесени от
майка й.
В.В.В. е упражнил право на насрещна въззивна
жалба срещу решението на СРС в частта, в която е отхвърлен искът му за
трансформация на лично имущество по отношение на дворно място в гр.С., кв.Д.,
ул. „********, с идентификатор № 681344.1972.782, ведно с принадлежащата към ПИ
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 68134.1972.782.1. Поддържа, че
сумата 50 000 лв., с която е закупен имотът, е получена от продажбата на
негов личен имот, при липса на доказателства, че е изразходвана за други цели,
а изводът на съда, че това обстоятелство не е доказано е необоснован.
Предмет на въззивното
производство са искове с правно основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК вр. § 4, ал. 1 ПЗРСК,
като правна последица от уважаването на които съдът ще следва да се произнесе и
по исковете за делба на имуществото, предмет на исковете за преобразуване на
лично имущество, предмет и на обжалваното решение.
За да се произнесе по исковете,
за които е пренесен спорът във въззивното производство, СРС е приел, че
ищецът не е доказал, че в продажната
цена на дворното място в кв.Д. ведно с построената в него жилищна сграда са
вложени парични средства от продажбата на лично имущество в кв. Л.; приел е, че
вложеното лично имущество при закупуването на имота възлиза само на 3 000
лв. – прието за безспорно – като дарени от неговите родители. Приел е още, че
по делото не е доказано дарение на
сумата 89 000 лв., която С.Т. е внесла на 27.07.2005г. по банкова сметка ***,
от страна на нейната майка; евентуално е приел, че не е доказано, дори сумата
да е дарена, че на 18.01.2006г. С.Т. е изтеглила от банковата сметка сума за
плащане на продажната цена в размер на 19 361 евро. При тези изводи СРС се
е произнесъл по исковете за делба на имуществото, за което е поискано
признаване на трансформация на лично имущество.
Софийски градски съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР №
1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), с оглед оплакванията в жалбата срещу правилността на атакуваното решение, приложимите към спора императивни материалноправни норми, а преди това
служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, намира, че решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваните части.
По исковете, основани на
обстоятелства за трансформация на лично имущество при придобиваването на
конкретен имот, с който по същество се постига опровергаване на презумпцията за съвместен принос, оспорени от
всяка от страните (чл. 21, ал. 3 вр. ал.
4 СК, анал. чл. 19, ал. 3 СК от 1985г. - отм.), въззивният съд приема следното:
В.В.В. е предявил иск за частична трансформация на
лично имущество при придобиваването на дворно място в гр.С., кв.Д., ул. „********,
с идентификатор № 681344.1972.782, ведно с принадлежащата към ПИ еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 68134.1972.782.1, с твърдения, че при закупуването на
имота е вложил лични средства в размер на 53 000 лв. от общата продажна
цена от 115 000 лв. и при квоти от твърдяната трансформация и прекратената
съпружеска имуществена общност (СИО) е поискал допускането и извършването на
делба на имота. Предявил е и иск за делба на ап. № 612Б, със застроена площ от
44, 30 кв. м., с идентификатор №65231.919.89.2.210, находящ се на 6 етаж в
хотелски комплекс Ф., КК Б., общ. С., Софийска област, с идентификатор
№65231.919.89.2, при равни за страните квоти.
С
насрещна искова молба ответницата Т. е предявила иск за пълна трансформация на
лично имущество при придобиване на ап. № 612Б, със застроена площ от 44,
30 кв. м., с идентификатор №65231.919.89.2.210, находящ се на 6 етаж в хотелски
комплекс Ф., КК Б., общ. С., Софийска област, с идентификатор №65231.919.89.2.,
при твърдения, че имотът е закупен със средства, дарени й от нейната майка,
които тя е превела по сметка в ЦКБ и от тях
е превела на 10.08.2005г. по сметка
на продавача сумата 37 866, 82 лв. – левовата равностойност на продажната
цена, а на 18.01.2006г. бил сключен
окончателният договор за продажба.
От доказателствата по делото и по
спорния предмет се установява следното :
Страните са сключил граждански
брак на 10.12.1988г., прекратен с развод на 15.09.2010г.
Дворното място в гр.С., кв.Д.,
ул. „********, ведно с принадлежащата към мястото жилищна сграда са придобити
на 02.02.2001г. с договор за продажба, извършен с нотариален акт № 53, том І, рег. № 0501, дело № 45/2001г.,
по който купувачи са страните по делото. Продажната цена на мястото възлиза на
14 000 лв., а на сградата на 101 000 лв. – общо 115 000 лв.,
която продавачът е заявил, че е получил от купувачите. Предварителният договор
за продажба на тези имоти е сключен на 18.02.1999г. В него е записано, че част
от продажната цена от 190 000 щ. д. ще се покрие частично от оценката на апартамент в кв.”Л.”, посочен
по-долу в н. а. №151, том ІІІ, рег. № 3641, дело № 559/1999г., за който „се
подписва предварителен договор”.
На 18.01.2006г. е извършен договор
с нотариален акт за продажба на ап. № 612Б, със застроена площ от 44, 30 кв.
м., с идентификатор №65231.919.89.2.210, находящ се на 6 етаж в хотелски
комплекс Ф., КК Б., общ. С., Софийска област, с идентификатор №65231.919.89.2,
с купувач С. Войска срещу цена от 19 361 евро, която продавачът е заявил,
че е получил по банков път преди подписване на нотариалния акт - № 27, том І А, рег. № 299, дело № 27/2006г.
На 16.11.1999г. В.В. е продал собствения си, придобит преди брака,
недвижим имот – апартамент № 69 в ЖК „Л.”, ********* ведно с принадлежащите му
избено помещение и идеални части за сумата 50 000 лв. (н. а. №151, том ІІІ, рег. № 3641, дело №
559/1999г.).
С.Т. е представила документ, наименован „Договор за дарение”, с вписана
дата на сключване 27.07.2005г., в който е записано, че тя е получила дарение от
майка си Е.С. Т. в размер на 100 000 лв. Договорът е оспорен от В.В. с
възражения, че е „привиден, съставен за целите на процеса и че лицето, посочено
като дарител, не е притежавало сумата 100 000 лв., която да дари”.
От вносна бележка за превод на сума в банка (ЦКБ) се установява, че С.
Войска е внесла сумата 89 000 лв. на 27.07.2005г. с основание за внасяне
„захр. на сметка”.
На 09.08.2005г. между С. Войска като купувач и Х.Д.Л. – клон Б. е
сключен предварителен договор за продажба на ап. № 612Б, със застроена площ от
44, 30 кв. м.,, находящ се на 6 етаж в хотелски комплекс Ф., КК Б., общ. С.,
Софийска област, срещу цена от 19 361 евро, окончателният договор за продажбата на който
е сключен на 18.01.2006г. с н. а. № 27, том І А, рег. № 299, дело № 27/2006г. В
предварителния договор е уговорено продажната цена да се плати на два пъти.
От банковата сметка, в която е внесена сумата 89 000 лв. в ЦКБ, на 10.08.2005г. е наредено плащане от страна
на С. Войска в полза на „Х.Д.Л.” на сумата 37 866.82 лв. за „покупка на
имот”.
С договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 53, том VІ, рег. № 6794, дело № 813/1005г.,
свидетелката Е.С. Т. – майка на С.Т., заедно с други седем лица, на
27.07.2005г. е продала недвижим имот в
гр.С. за сумата 570 000 лв., която
продавачите са заявили, че са получили преди подписване на нотариалния акт.
В показанията си св. Т., които
съдът преценява с оглед на всички други данни по делото поради възможната й
заинтеросованост в полза на С.Т. (чл. 172 ГПК), твърди, че от продажбата през
2005г. е получила около 100 000 лв., които е дарила на дъщеря си С..
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права (т.е. и право на собственост върху вещи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити (вж. чл. 19,
ал. 1 СК от 1985г. отм.). Съгласно чл. 21, ал. 3 СК (чл. 19, ал. 3 СК отм.)
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно, за
да се докаже, че придобитото по време на брака не е СИО следва да се представят
доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й (чл.
154, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК). В тази връзка установителните искове за установяване
придобиването на имущество по време на брака с лично имущество (вж. чл. 22 СК)
имат за цел признаване на едно съществуващо правно положение, което се явява
правоизключващо по отношение на СИО и е основание за признаване на изключително
право на собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и
придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК (чл.
21, ал. 1 СК отм.) гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично
имущество – в т. ч. чрез дарение по време на брака и придобитите преди брака, -
те са лично притежание на съпруга. Лично имущество е онова, при което по
дефиниция е изключен съвместният принос. Меродавен момент за влагане на личното
имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в зависимост от
конкретния придобивен способ.
В случая правото на собственост
върху процесния имот в кв. Д. е придобито с договор за продажба. Придобиването
е станало по време на брака на страните и следователно с оглед нормата на чл.
21 СК спорният недвижим имот формално попада под режима на СИО. В.В. твърди,
че придобиването на имота е станало
частично с негови средства – извън признатото преобразуване на лично имущество
от 3 000 лв., той сочи, че е вложил и 50 000 лв. – полученото от него
при продажбата на лично имущество - за закупуването на имота. Както е приел и
СРС по делото не са събрани доказателства как са съхранявани паричните
средства, получени от продажбата на апартамента в кв.Л. през 1999г., не е
доказано и какви влогове са имали страните към придобивния момент и какъв е
произходът на сумите в тях. Не е установено и посоченото в предварителния
договор за продажба на имота, че част от продажната цена се покрива от
продажната цена на принадлежащия на В.В. имот. Ето защо искът за частична
трансформация на лично имущество е неоснователен, а поради съвпадане на
правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението,
предмет на инстанционен контрол, следва да се потвърди в тази част (чл. 272 ГПК).
И
искът за пълна трансформация на лично имущество, предявен от С.Т., оспорен от
насрещната страна, е неоснователен. Съставеният между свидетелката и страната документ,
в т. ч. датата му, за предаване на сумата е непротивопоставим на В.В.. Той е
трето, неучастващо в съставянето му лице, чието правно положение зависи от това
на лице, подписало документа (С.Т.), и може да бъде увредено от антидатирането му,
поради което е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо когото важи
изискването за достоверност на датата – датата, след която е невъзможно да се
състави документът. Достоверността на датата на предаването на сумата, посочена
в документа, може да се установи посредством посоченото в чл. 181 ГПК - частният документ има достоверна дата за трети лица от
деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. Показанията на св. Т. за самото предаване на сума в
размер на 100 000 лв. не могат да се съпоставят напълно с други данни по
делото. Не са представени доказателства каква е била припадащата се на
свидетелката сума от общата сума от 570 000 лв., получена при продажбата
на имот на 27.07.2005г. Ето защо недоказано остава твърдението за дарение на
сумата 100 000 лв. на 27.07.2005г. с надарено лице С.Т., което трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени
подписи или чрез предаване (чл. 225, ал. 2 ЗЗД). Само по себе си обстоятелството,
че имотът в КК Б. е закупен със средства от банкова сметка, „***” със сумата
89 000 лв., също не оборва презумпцията за съвместен принос при
придобиването на имота. Към 18.01.2006г., когато е приодбит имота, действа СК от
1985г. (отм.), съгласно който и паричните влогове попадат в обхвата на СИО, независимо от това,
на чие име са
открити (чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. – отм.). Следователно, при положение че не
е установено, че произходът на средствата по паричния влог е извънсемеен
(личен) презумпцията за съвместен принос за придобиването на средствата в него
не е оборена (чл. 19, ал. 3 СК от 1985г. отм.; чл. 21, ал. 3 СК). По горните
съображения крайните правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което настоящият състав прие, че и искът за пълна трансформация
на лично имущество, предявен от С.Т., е неоснователен.
С
оглед изхода на спора по разгледаните искове делбата на двата имота, предмет на
исковете за преобразуване на лично имущество, следва да се допусне при равни
квоти с изключение на частичната трансформация на лично имущество в размер на
3000/115 000 ид. части от имота в кв.Д., призната за установена с влязло в сила
решение, а решението в обжалваните му части следва да се потвърди като правилно
( чл. 272 ГПК).
Поради
пропуска на първоинстаноционния съд да
се произнесе по иска за делба на целия имот в кв.Д., какъвто е приел в мотивите
към решението, че е предявен (произнесъл се е само за 112 000/115 000 ид.
части), след връщане на делото на СРС същият трябва да се произнесе и за
квотата от 3 000/115 000 ид. части,
увеличаваща квотата в съсобствеността на В.В.. Искане за допускане до делба на
целия имот е формулирано и във въззивната жалба на тази страна, но въззивният
съд не може да се произнесе за първи път по него.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № ІІ – 63 – 92 от 6 ноември 2014г. по
гр. д. № 38455/2012г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав в обжалваните
му части.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
След връщане на делото на СРС съдът
следва да се произнесе, съобразно мотивите към настоящото решение, по иска за
делба на целия имот в кв.Д..
Председател:
Членове:1. 2.