№ 5
гр. Нова Загора, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно
наказателно дело № 20222220200412 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от И. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****, чрез адвокат М. В. М., член на АК - Стара Загора, с личен адвокатски №**********
със съдебен адрес: гр. Стара Загора. Бул. „ Александър Батенберг " №28. Ет. 5. Офис 42
против Наказателно постановление № 22-0306- 001113 от ОД МВР - гр. Сливен, РУ Нова
Загора.
В жалбата се твърди,че на 08.07.2022 г., жалбоподателят, извършвайки трудовите си
задължения към КАМ Лоджистикс ЕООД, с ЕИК *********, управлява товарен автомобил -
влекач, с per. № ***. Около 18:45-18:50часа, движейки се в дясната лента на автомагистрала
Тракия, в посока Бургас, автомобилът пука лява предна гума. Въпреки, че влекачът става
почти неудържим и поема към лявото платно, жалбоподателят успява да го овладее и да
поеме контрол над него като отбива в аварийното платно на магистралата.
Слизайки от автомобила установява, че има още един автомобил, който също е
катастрофирал, като се притичва до него, за да установи дали пътниците са невредими. За
радост всички пътуващи са живи и здрави. Въпреки това са откарани в най-близката
болница за преглед.
Жалбоподателя остава на местопроизшествието, като около 19:00 часа пристига и
автомобилен патрул на Пътна полиция. Служителите на полицията се легитимирали на
жалбоподателя и след това му съставят Акт № 690175 за установяване на административно
нарушение от 08.07.2022 г. Видно от последния, те приемат, че той е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като не е избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства,
за да спре пред предишното препятствие или създадена опасност за движение по пътищата,
както и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като управляваното МПС се е
движело със значителна техническа неизправност. Не се посочва нито коя от всички
1
изброени хипотези се е реализирала по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нито се посочва в какво се
изразява значителната техническа неизправност на ППС. В тази връзка се възразява срещу така
издадения АУАН в деня на съставянето му.
На 16.09.2022 г. на жалбоподателя е било връчено Наказателно постановление №22 -
0306-001113, издадено на 22.07.2022 г. В законоустановения срок, депозира настоящата
жалба. Моли съда да отмени процесното Наказателно постановление, поради своята
незаконосъобразност, тъй като в хода на административнонаказателната процедура са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е нарушен
материалния закон. Съображенията ми са следните:
I. От една страна, счита че както актосъставителят, така и АНО не са положили
никакви усилия да изследват причината за настъпване на ПТП, а съвсем бланкетно са
изписали нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Хипотезата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП изрично посочва, че нарушителят може да е нарушил закона поради
несъобразяване с атмосферните условия, релефа, нарушени условия за видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предишното
препятствие или създадена опасност за движението, а разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
гласи: ,Кoйто поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв. Алинея първа от цитирания член посочва пет хипотези, в които се наказват
закононарушителите. Тези хипотези са следните:
1. лица, които не са означили по установения начин принудително спряло на платното
за движение пътно превозно средство или не са взели мерки за своевременното
отстраняване на превозното средство от платното за движение, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението;
2. лица, които са изхвърляли, оставили или разпиляли по пътя предмети или вещества,
които създават опасност за движението;
3. собственик или длъжностно лице, което е допуснало в движението по пътищата
пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това
разрешение;
4. лице, което не е спазило предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението или
5. лице, което не е осигурило път за безпрепятствено преминаване на превозно
средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на
съпровожданите от него превозни средства.
Жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите и фактическия състав на нормата
не е изпълнен. Фактическия състав на деянието не се изпълнил, защото влекачът, както е
посочено по-горе е блъснат отзад. Иначе казано, в автомобила, управляван от М. се е
блъснал друг автомобил, а не обратното, за което се налага санкция. Същото обстоятелство
никъде не е описано - нито в наказателното постановление, нито в акта за установяването на
административното нарушение. Видно обаче от приложения клип към жалбата, влекачът е
ударен в задната си част от друг автомобил. Тоест автомобилът зад този на жалбоподателя е
карал с несъобразена скорост, неотговаряща на релефа и атмосферните условия, за да спре
пред препятствие. В тази връзка счита, че посоченото в АУАН и НП не отговаря на
истината.
На второ място, актосъставителят не е посочил нито с кое точно от изискванията,
2
посочени в чл. 20 от ЗДвП, не се е съобразил жалбоподателя М., нито коя от хипотезите в чл.
179, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал. 2 е нарушил. Описанието е неточно и непълно, а
наказващият орган не е изяснил в какво точно се изразява нарушението. По никакъв не е
установено, в следствие на какво се е реализирало пукането на гумата на влекача, който е
управляван от И. М.. Последният счита, че е от липса на всякакво значение с каква скорост
се движи едно моторно превозно средство за пукането на гумата му, тъй като то може да е в
следствие на безброй много ситуации, независещи от скоростта на автомобила. В
продължение на горното, трябва да се изтъкне и, че за да има извършено административно
нарушение, трябва да има и вина. Такава в настоящата ситуция няма. В тази връзка било и
Решение от 04.01.2018 г. по н. д. № 893 / 2017 г. на Районен съд - Разград
В продължение на гореизложеното, нито имало установена вина, нито имало посочена
причина и конкретно закононарушение, заради което се налага глоба от 200 лева на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. За пълна изчерпателност трябвало да се посочи и, че
липсват всякакви доказателства, подкрещяпи посоченото в АУАН и НП. Особено предвид
разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съгласно която в съдебното
производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. В случая съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.
е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. В тази връзка било и Решение №
172 от 30.07.2020 г. на PC - Ловеч по а. н. д. № 309/2020 г. и Решение от 25.10.2019 г. по
адм. н. д. № 820 / 2019 г. на VII състав на Районен съд - Сливен.
2. От друга страна жалбоподателят счита за незаконосъобразно процесното наказателно
постановление и поради наложеното наказание от 200 лева по смисъла на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗдвП, тъй като автомобилът се движел със значителна техническа
неизправност. Никъде не е посочено в какво е изразена техническата неизправност на
автмобила като всички изложени аргументи по-горе се прилагат и за втората наложена
сакнция, касаеща второто административно нарушение.
3. Счита, че има нарушение и на процедурата по съставяне на АУАН. Чл. 40, ал. 1-4
ЗАНН предвижда в присъствието на кои лица се съставя акта. Съгласно разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най -
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората категория са - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха
могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които
то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по изключение, поради
което законодателят е предвидил императивно да са двама. Последното именно дава
гаранция на уличеното лице за законосъобразност на започналото
административнонаказателно производство и за да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя. Когато липсват такива свидетели - очевидци, актът
3
следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
В конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението. Актосъставителят е следвало да съобрази, че са липсвали свидетели,
присъствали при извършването и установяване на нарушението, и да осигури присъствието
на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това
не е сторено, тъй като има само един свидетел и той е другият полицай. В тази връзка
Решение № 2992 от 4.08.2022 г. на СРС по а. н. д. № 8705/2021 г.
2. На последно място, следва да се посочи, че М., видно от приложения АУАН е
възразил срещу така установеното в акта. Въпреки, че не е изложил подробни
възражения, последният не е бил съгласен с констатираното и изложено в
административния акт още в деня на съставяне. От своя страна административно
наказващият орган не е изпълнил своите задължения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , тъй
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде
наказателното постановление, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Последният дори не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя.
Последният счита, че това на самостоятелно основание е порок и нарушение на
административната процедура, водещо до незаконосъобразност на издаденото Наказателно
постановление. В тази връзка Решение № 2992 от 4.08.2022 г. на СРС по а. н. д. №
8705/2021 г.
Поради горното жалбоподателят моли, след като съдът разгледа делото по същество и
приложеното към него доказателства, да постанови Решение, с което да отмени издаденото
Наказателно постановление № 22-0306- 001113, издадено на 22.07.2022 г. от ОД МВР- гр.
Сливен, РУ Нова Загора.
Моля да му се присъдят сторените разноски в производството.
АНО-ОД МВР Сливен,чрез процесуален представител-ст.юрк.Д.К. е депозирал
писмено становище с вх.№5780/13.12.2022г.по описа на НЗРС,в което се заявява само,че се
оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното НП,без да се сочат мотиви и основания
за това.Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,ако се уважи жалбата.
Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.
В насоченото открито с.з.на се явяват страните или техни процесуални
представители.Единствено адв.В.М.,пълномощник на жалбоподателя е изпратил писмено
становище за гледане на делото в негово отсъствие,в което завява,че поддържа изцяло
жалбата на посочените в същата основания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
В с.з.като свидетели бяха разпитани полицейските служители Б.Б. и П.М..Същите
заявяват,че са получили сигнал от оперативния дежурен при РУ Н.Загора,с който са били
изпратени на местопроизшествие, за настъпило ПТП на АМ“Тракия“,в посочените ден и
час.На място установили,че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил и по време на
движението на автомобила се пуква една от гумите му,а в задната част на автомобила се
удря друг лек автомобил,с леко пострадала в него жена,която била откарана в болнично
заведение с леки наранявания.Затова не съставили констативен протокол/поради липса на
наранявания на някой от участниците в движението/,а съставили протокол за ПТП.Св.М.
съставил и АУАН на жалбоподателя,в който св.Б. бил вписан като свидетел по съставянето
4
му,от който връчили препис на нарушителя.Последният заявил,че нямал вина за случилото
се и се възпротивил на спирането на камиона от движение.
Действително е съставен протокол за ПТП с бл.№1804529/08.07.2022г.от св.П.М. с
двете посочени МПС и техните водачи.Посочените причини за настъпването на ПТП са,че
по време на движение възниква внезапна техническа неизправност- пука се лява предна
гума на товарния автомобил,вследствие,на което внезапно завива в лява лента и в неговата
задна част се блъска другия автомобил,който се е движел зад него.
Съставен е и АУАН с бл.№ GA 690175/08.07.2022г.,в който е посочено,че
жалбоподателя,като водач на товарен автомобил,ППС,влекач,с рег.№ ****,собственост на
фирма КАМ“Лоджистикс“ЕООД, на 08.07.2022г. в 19.00часа,на АМ“Тракия“,км
251+450,посока гр.Бургас,управлява с несъобразена скорост със състоянието на пътя и на
превозното средство,вследствие,на което възниква внезапна техническа неизправност
/пръска се лява предна гума/навлиза в лява пътна лента и със своята задна лява част блъска
движещия се по нея лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№****.Реализира ПТП с
материални щети.С това жалбоподателя виновно е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП и
чл.139,ал.1,т.1 от същия закон.Посочено е в АУАН,че нарушителя „има възражения“ по
съдържанието му.След съставянето на акта му е връчен препис от същия.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП,с което на апелатора за
гореописаните административни нарушения са наложени административни наказания-два
броя-„глоба“ в размер на по 200лева,по чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП и по чл.179,ал.6,т.2 от
ЗДвП.Препис от НП е връчен на жалбоподател на 16.09.2022г.,а жалбата е подадена
директно до съда на 29.09.2022г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена в законовоустановения срок и от лице
имащо правен интерес от подаването,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
Разглеждайки жалбата по същество съдът я намира за основателна.1.Процесният
АУАН е съставен от полицейските служители,които ПО-КЪСНО,едва след възникването на
ПТП, са отишли на място.2.Техните констатации се основават на установена от тях на място
фактическа обстановка,без да се извършени каквито и да е следствени действия.3.Затова по
тяхно усмотрение е бил съставен не констативен протокол,а протокол от ПТП,тъй като
нямало пострадали лица,макар една жена да е получила някакви наранявания и е била
откарана в болнично заведение.
Безспорно е,че товарния автомобил,управляван от жалбоподателя, по време на
движение е спукал една от гумите си и че в задната му част се блъска другия
автомобил.Какъв е механизма на осъществяване на ПТП,какви са причините довели до
същото и кой носи вина съдът не установи от събраните по делото доказателства.Това е
трябвало да стори АНО.Защото освен,че всички тези въпроси са останали неизяснени е било
налице и възражение от нарушителя,вписано в АУАН,с което е изразил несъгласие с
вписаната в него фактическа обстановка,основаваща се на констатациите на полицейските
служители на място.Съдът счита,че задължително,за да се установи безспорно както
фактическата обстановка,така и вината на някои от участниците в процесното ПТП
задължително е било необходимо да се проведе разследване за установяване на спорните
обстоятелства.Тъй като това не е сторено 1.е бил нарушен чл.52,ал.4 от ЗАНН,което е
достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и 2.АУАН и НП са съставени и
издадени при неизяснена фактическа обстановка,а тежестта на доказването,както и вината
на жалбоподателя принадлежат на АНО.
Съдът напълно споделя възраженията на жалбоподателя,че актосъставитея и АНО
съвсем бланкетно са посочили нарушените норми,без да посочат конкретно в какво се
състоят визираните нарушения.Да не говорим,че скоростта на движение на товарния
5
автомобил не е посочена в нито един съставен протокол,акт или НП.Според актосъставителя
и АНО след като жалбоподателя е спукал гума по време на движение,той се е движел с
несъобразена скорост и е причинител на ПТП,затова следва да понесе
административнонаказателната отговорност,нарушавайки чл.20,ал.2 и чл.139,ал.1,т.1 от
ЗДвП.Но за да се стигне до подобни изводи е било необходимо обстойно и задълбочено
разследване на фактите и обстоятелствата.Възможно е вина за настъпването на ПТП да има
жалбоподателя,но са възможни и други варианти,апр.както се сочи в жалбата-вината да е на
другия водач и т.н.
С оглед горното съдът счита,че по никакъв начин не са установени фактическата
обстановка по случая и вината на жалбоподателя и по двете процесни нарушения,въпреки че
се събраха писмени и гласни доказателства,което води до отмяна на обжалваното НП
изцяло,като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски в полза на
жалбоподателя,каквото искане е направено от негова страна.Възнаграждението на
процесуалния представител в случая следва да се определи съобразно момента на
сключването на договора със страната и съобразно разпоредбите от ЗА и НРМАВ,действащи
към онзи момент.Затова следва да се осъди АНО да заплати на адв.М. възнаграждение в
размер на 300лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0306-001113/22.07.2022г.издадено от ВПД
Началник сектор към ОД МВР Сливен,РУ Н.Загора,с което на от И. М. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** са му наложени административни наказания –два броя
„глоба“ в размер от по 200/двеста/лева,по чл.179,ал.2,пр., от ЗДвП и по чл.179,ал.6,т.2 от
ЗДвП,като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., член на АК - Стара
Загора, с личен адвокатски №********** със съдебен адрес: гр. Стара Загора. Бул. „
Александър Батенберг " №28. Ет. 5. Офис 42 сумата от 300/триста/лева,представляваща
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Сливенски административен съд,в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6