МОТИВИ по НОХД №363/2019г. по описа на РС-ПЛЕВЕН
Районна прокуратура - Плевен е внесла
обвинителен акт срещу Р.В.В. - роден на *** ***, *, български гражданин, със средно
образование, не работи, живее в ***,
осъждан, ЕГН **********, за това, че в периода месец септември 2016година до
месец март 2018г включително , включително в гр.Плевен, след като е осъден със
съдебен акт по гр.дело №1507/2013 година по описа на Районен съд Плевен, да
издържа свой низходящ –Р.Р.В. , съзнателно не е изплатил задължението си в
размер на 2 и повече месечни издръжки, а именно 19/ДЕВЕТНАДЕСЕТ / месечни
вноски по 100лева всяка, общо в размер на
1900 лева - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен поддържа повдигнатото от РП-Плеве обвинение срещу подсъдимия. Пледира да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението по
чл. 183 ал.1 от НК. Пледира спрямо
същият да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, като на основание като на осн.чл
54 от НК му бъде определено наказание пробация.Подсъдимият редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Представлява се от служебен защитник в лицето на адв.Т.К. -АК-грПлевен. Последната
пледира
спрямо подзащитният и да бъде
наложено наказание „пробация“ по първите две пробационни мерки, което е предвидено като
алтернативно на наказанието
на „лишаване от свобода“
и което би могло да бъде
изпълнено и което ще постигне целите на
закона.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Подсъдимият Р.В. и свидетелката Д.Ч. живеели на семейни начала
в продължение на няколко месеца ,след което двамата се разделили.От тяхната
връзка имали дете Р.Р.В.,роден на ***г.
През
2013 г.
св. Ч., в качеството й на законен представител на *В., подала искова молба пред
РС – Плевен, с която сезирала съда да се произнесе с решение, с което да осъди
под. В., да изплаща издръжка на сина им. С Решение № 1415/2013 г. по гр. дело №
1507/2013 г. Районен съд – Плевен осъдил под. В. да изплаща месечна издръжка на
своя низходящ – Р.Р.В., в размер на 100 лева, считано
от 26.03.2013 г.
Подсъдимият изплащал издръжката с известни прекъсвания,
но от м. септември 2016 г.
нататък всякакви плащания от негова страна спрели, поради което св. Ч. ***.
По
случая било образувано настоящото досъдебно производство, в хода на което била
разпитана пострадалата, като тя потвърдила гореописаната фактическа обстановка.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че
обвиняемият дължи издръжка на малолетния си син *В. за периода от 01.09.2016 г.
до 31.03.2018 г., а именно 19 месечни вноски по 100 лева, на обща стойност 1900
лева.
От
изготвената справка за съдимост на под. В. е видно, че същият е осъждан за
престъпления от общ характер, а от характеристичната му справка става ясно, че
по отношение на него има регистрирани 3 бр. заявителски
материали за престъпления против собствеността и 2 бр. криминалистически
регистрации отново за престъпления против собствеността.
Обвинението
се доказва от показанията на св. Д.Л.Ч., изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, приложените заверени преписи на Решение № 1415/2013 г. по гр. дело
№ 1507/2013 г. по описа на РС – Плевен, справка за съдимост и характеристична
справка на обв. Р.В..
В
съдебно заседание, същата не
оспорва твърденията изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В своите показания излага, че подсъдимият
– баща на тяхното дете, не полага грижи за
него, не изплаща присъдените му издръжки и не прави необходимото, за да
изпълни задълженията си,както и факта че бащата
страда от психично заболяване.
Във
връзка с нейните твърдения,е изискана справка от ЦПЗ-гр.Плевен и назначена
съдебно-психиатрична експертиза в хода на съдебното следствие.
От
същата се установява,че под. В. боледува от параноидна шизофрения ,което е с
неясно начало и давност. Манифестният дебют на
психозата е през 2015г.Лекуван е многократно през 2015г в различни лечебни
заведени,вкл. е настаняван на задължително лечение.
Според
заключението на съдебно психиатричната
експертиза докладвана от в.л. д-р Т.,по време на инкриминираното деяние
освидетелстваният не е бил с качествени нарушения в базисни сфери от психичната
дейност,които да са възпрепятствали основните му психични годности.Подсъдимият
В. е бил в ремисия относно заболяването си параноидна шизофрения ,същото не е
било в активна фаза. От мед.гледна точка В. може да участва в съдебното
производство и да носи наказателна
отговорност,т.е да разбира смисъла на наказателната мярка .
Съдът,възприема
напълно и кредитира заключението на вещото лице Т..
В хода на разследването и в хода на съдебното следствие подсъдимият В.
се признава за виновен и дава обяснения. Сочи, че не може да се ангажира с постоянна трудова дейност, именно поради тези
обстоятелства,няма и средства да внася редовно месечната издръжка.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно,
че подсъдимият Р.В. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
състава на престъплението по смисъла на чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
техните обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Последният е съзнавал факта на влязлото в сила съдебно решение, както и
произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е
престирал това свое задължение и не е имал воля да го
изпълни. От субективна страна
това задължение не е изпълнено съзнателно от задълженото лице.
От обективна страна деянието е извършено чрез
бездействие - неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка за посочения
период спрямо детето си .
Обвинението се доказва от показанията на
разпитания свидетел – Д.Ч.; самопризнанията и обясненията на подсъдимия В. ;
удостоверението за раждане на малолетното дете; Решение на Районен съд град
Плевен, както и от останалите приложени към делото писмени материали.
С оглед установената фактическа обстановка и
гореизложените съображения, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183,ал.1 от НК.
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на
конкретен кръг от лица, изрично посочени в чл.183,ал.1 от НК. В настоящият
казус това е низходящо лице – синът *В..
Задължение е на подсъдимия да я заплаща периодично, след като е бил осъден с
Решение да съда за това, с цел да се избегнат неблагоприятните последици от
нейното забавяне за тези, които следва да я получават. Поради това, че
издръжката цели да задоволява ежедневни нужди на лицата, които са неработоспособни
и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целият месец, за който се
отнася. Именно неплащането на присъдената издръжка в продължение на повече от
две месечни вноски представлява престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно и категорично установена въз основа на приложените по делото писмени
и гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто
извършване. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на издръжката за
процесния период, за който е била дължима по силата на влязъл в сила съдебен
акт; това задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано, налице е
безспорно установеният факт, че
съзнателно подсъдимият не е заплащал определената му със съдебното
решение издръжка за посочения в обвинителния акт период. От наказателно-правна
гледна точка са от значение следните обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично задължение, което се
дължи на равни месечни вноски по силата
на влязъл ви сила съдебен акт и че същото не е изпълнявано съзнателно за повече
от два месечни периода.
Съгласно
разпоредбите на СК родителите са длъжни да дават издръжка на децата си в
изброените случаи, дори тази издръжка да съставлява особено затруднение за тях.
В указания по-горе период подсъдимият не е заплащал дължимата ежемесечна
издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се
прилага повторно. Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние
като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.
В случая по делото няма данни да са настъпили други вредни последици за
низходящите на подсъдимия. Не е налице изискването на чл.183, ал.3 изр.2 от НК,
тъй като подсъдимият няма това право да се ползва от привилегията на закона,
предвид невъзстановяване на дължимите суми от негова страна. Разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК
предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно. В случая, не са налице условията на чл.183,
ал.3 от НК.
Кумулативните условия за приложение разпоредбите на ал.3 са четири: деецът да
не е изпълнил цялото си задължение, т.е.
да е заплатил всички месечни вноски, които дължи; заплащането да е преди
постановяване на присъдата от първата инстанция; за нуждаещият се да не са
настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за
издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;
деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.
От събраните по делото доказателства е видно, че тези
предпоставки в конкретния случай не са налице, т.е. не е изпълнена целта на закона - да се стимулира дееца да
заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което съдът немери, че не
са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на подсъдимия *обстоятелството, че същият е осъждан
за престъпления от общ характер .
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на подсъдимия са доброто му процесуално поведение,
ориентирано към разкриване на обективната истина,признаването на вината.
Причина за извършване на деянието
е липсата на родителски дълг и неглижирането на родителските задължения.
С оглед гореизложеното, съдът, след като
призна подсъдимия Р.В.В. за виновен в извършване на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, го осъди на основание чл. 54 от НК, на наказание “ПРОБАЦИЯ“, при
следните пробационни мерки:
Чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от една година, с явяване и подписване
пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице, с
периодичност ДВА пъти седмично.
Чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година .
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъденият. Освен това, Съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а също така ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По делото са направени разноски, поради което на чл.189
ал3 от НПК подсъдимият В. следва да заплати по сметка на ОД на
МВР-58,65лв и по сметка на ПлРС в размер на 265,20лв .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: