№ 158415
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20231110157008 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 289560/17.10.2023 г. на (фирма) за издаване на
заповед за изпълнение срещу Л. В. С. за вземания, произтичащи от Договор за кредит №
max_100148790, от които сумата в размер на 476,65 лева, представляваща такса за
предоставена услуга бързо разглеждане на кредита, сумата в размер на 681,80 лева,
представляваща такса за предоставена услуга динамично разглеждане, както и сумата в
размер на 640 лева, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания.
По отношение на посочените вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен
заем е сключен през 2022 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на ЗПК.
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и от Общите условия, приложени към него, се установява, че съгласно т.
7.3 от ОУ услуга „Бързо разглеждане“ представлява "услуга", която дава право на
кредитополучателя да получи разглеждане на искането му за отпускане на потребителски
кредит в срок до 2 часа в рамките на работното време, а съгласно т. 7.4 от ОУ услуга
1
„Динамично плащане“ представлява "услуга", при закупуване на която клиентът получава
възможност кредиторът да осигури свой представител, който ще посещава настоящия адрес
на длъжника или друго предварително уговорено място, за да извърши длъжника редовно
плащане.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга „Бързо разглеждане“
очевидно няма. В частта по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването
на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по
договора, да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а не за
допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент
на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение
/услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
Клаузата за услуга „Динамично плащане“ е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В случая е предвидена една хипотетична възможност за длъжника да заплаща
погасителните вноски по настоящ адрес или друго място. Цената на т.нар. „услуга“ е в
размер на 50 % от отпусната в заем сума, т.е. налице е едно значително оскъпяване на
кредита. С Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. по описа на ВКС, I ГО, е
разяснено, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Съдът намира, че така уговорената
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно третира
икономически по-слабата страна в оборота по начин облагодетелстващ търговеца. Касае се
отново за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение
следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че получената от потребителя заемна сума
по процесния договор за кредит възлиза на сумата в размер на 1 500 лева, а сборът от
начислените допълнителни услуги „Динамично плащане“ (750 лева) и „Бързо разглеждане“
(524,89 лева) възлиза на 1 274,89 лева, т.е. допълнителните услуги са на стойност близка до
получената сума, като вземанията не са включени в ГПР по кредита.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
2
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Противоречащи на закона са и договорените разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията, които се претендират в размер на 640 лева. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението
на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя тези суми са уговорени
като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха били направени.
Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени задължения на
потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването
и изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, за която следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, вземанията, произтичащи от нищожни клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер общо на 275,43 лева, от които сумата в размер на 75,43 лева внесена държавна такса
за разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника възлиза на сумата в размер на 50 лева или общо
сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 125,43 лева.
Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да
бъде възложена сумата общо в размер на 107,08 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като искането за разноски за разликата над 107,08 лева до 275,43 лева, а
именно за 168,35 лева следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 289560/17.10.2023 г. от (фирма) срещу Л. В. С., в частта относно сумата в размер на
476,65 лева, представляваща такса за предоставена услуга бързо разглеждане на кредита,
сумата в размер на 681,80 лева, представляваща такса за предоставена услуга динамично
разглеждане, както и сумата в размер на 640 лева, представляващи разходи за събиране на
просрочени вземания, както и за сумата от 163,35 лева, представляваща претендирани
разноски извън присъдените със заповедта за изпълнение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4