№ 114
гр. Шумен, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500159 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №22/13.02.2024 г. по гр. д. №463/2023 г. РС – Велики Преслав e
отхвърлил предявените от Н. М. М., с. ......, община ......, обл. Шумен, срещу Обединено
училище „......“ с. ......, община ......, обл. Шумен (при допусната в диспозитива на решението
очевидна фактическа грешка, според която е посочено, че се отхвърлят исковете, предявени
срещу Основно училище„......“ вместо Обединено училище „......“) иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено
със Заповед №212/19.07.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“, издадена от директора на училището Р.А.Д. и неговата отмяна; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, с
място на работа: Обединено училище „......“ с. ......, община ...... и иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 7 627,53 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 19.07.2023 г.
до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на депозиране на исковата
молба - 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и
недоказани. Присъдени са и следващите се разноски.
1
Със същото решение производството по исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за горницата над сумата от 7 627,53 лв. до
първоначално предявения размер от 9 999,18 лева - обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа, поради уволнението, е прекратено на основание чл. 232 от
ГПК. Решението в тази част, имащо характер на определение, не е обжалвано и е влязло в
сила.
Недоволна от така постановеното решение останала ищцата. Счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материални закон,
неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, по подробно изложени
съображения. Твърди се, че неправилно съдът приел, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“ е мотивирана в съответствие с изискванията на
КТ, както и че ответникът е провел пълно и главно доказване на извършените от ищцата
нарушения. Не споделя мотивите на съда за спазена процедура по издаване на процесната
заповед, съответно за спазена процедура за форма и съдържание на заповедта и за
прекратяване на трудовия й договор. Неправилно съдът приел, че липсата на диспозитив в
процесната заповед или др. такава за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
не е порок на производството. Заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 от
КТ – ответникът посочил чисто бланкетно, като текстове, нарушенията на трудовата
дисциплина, приети от него за извършени от ищцата, без да конкретизира всяко от тях.
Моли за отмяна на постановеното решение, като бъде постановено друго по съществото на
спора, с което да бъдат уважени предявените от нея обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и за присъждане на
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна взема становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите, изложени от страните, както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между ищцата и ответното училище е съществувало трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор №512/15.09.2009 г., като първоначално ищцата била
назначена на длъжност "учител по БЕЛ" за 4-часов работен ден. С последващи
допълнителни споразумения параметрите на трудовото правоотношение са били
предоговаряни многократно, като съгласно последното допълнително споразумение от
10.10.2022 г. ищцата е заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен
2
предмет в прогимназиален етап“, със специалност български език и руски език, при
договорено основно трудово възнаграждение в размер на 1 533 лв. и допълнително
възнаграждение за прослужено време в размер на 459,90 лв.
Съдът констатира от представената заповед №212/19.07.2023 г. на директора на
ответното училище, че на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“,
поради системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 2
от КТ – преждевременно напускане на работа и явяване на работника или служителя на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. В
заповедта е посочено, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са
системи такива по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на
19.07.2023 г. при отказ на последната да я получи. За удостоверяване на отказа са положили
подписите си двама свидетели. Посочен час на връчване 13,45 часа. Заповедта е вписана и в
заповедната книга на училището, видно от представеното копие на страницата, съдържаща
висването.
За установяване на здравословното си състояние ищцата е представила медицински
документи. Съдът констатира от представения амбулаторен лист от 10.08.2023 г., че на
ищцата й е поставена диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“, като й е предписана терапия с Небилет 5мг/12.5 мг. и Долорен 500 мг. От
амбулаторни листи от 07.08.2023 г. и 11.08.2023 г. е видно, че на ищцата е поставена
диагноза „последици от други счупвания на долен крайник“ и отразени придружаващи
заболявания и усложнения „други вторични коксартрози, като на първия е отразено
обективно състояние: ограничени движения в дясна ТБС, първично зараснали оперативни
цикатрикси на дясна ТБС, скъсен с два сантиметра десен долен крайник, а на втория:
ограничения движения и болезнени движения в дясна ТБС, първично зараснали оперативни
цикатрикси на дясна ТБС. Насочена е за физиотерапия и ЛФК и представяне пред ТЕЛК. От
представеното експертно решение №2267/03.10.2014 г. на „МБАЛ – гр. Шумен“ АД се
установява, че на ищцата е определена 21% трайна неработоспособност във връзка с
претърпяно пертрохантерно счупване на дясната тазобедрена става със срок от 3 години.
Установява се от епикриза, издадена от „МБАЛ Шумен“ АД, че ищцата е претърпяла
оперативно лечение на заболяване в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и
сложност, като е постъпила в лечебното заведение на 10.04.2023 г. и е изписана на
13.04.2023 г. с подобрение. В епикризата е отразено, че на ищцата е имплантиран слухов
апарат.
По делото е представен констативен протокол №7/04.07.2023 г. за извършена текуща
проверка по спазване на утвърдения график за дежурство на педагогическите специалисти, в
който е отразено, че са констатирани нарушения на Правилника за дейността на училището
и Правилника за вътрешния трудов ред от ищцата, изразяващи се в напускане на сградата на
училището в часовете от 10,15 до 11,00 часа и връщане в сградата на училището след
получено обаждане от директора на училището; падане пред сградата на начален етап и
явяване на ищцата в 12,50 часа във видимо нетрезво състояние. Отразено е, че ищцата е
3
запозната с констатациите, както и още девет учители, като срещу всяко от посочените
имена е положен подпис.
Видно от заповед №198/05.07.2023 г. директорът на училището изискал писмени
обяснения от посочените в заповедта учители от прогимназиален етап относно поведението
на ищцата, спазване на работното време и Етичния кодекс на училището от нейна страна.
Във връзка с горната заповед ответникът е представил писмени обяснения от всички
посочени девет учители, от които са изискани. В обясненията си същите единодушно са
посочили, че на 04.07.2023 г. ищцата не е спазила работното време, като се е явила на
работа едва около 9 часа при положение, че работното време започва в 8 часа. Учителите
А.Б., С.М., С.М. и Ш.А., с които ищцата е имала по-близък контакт, според изложеното от
тях, са посочили, че е миришела на алкохол. Колегите й Ш.О. и Х.О. също са посочили, че
ищцата е била във видимо нетрезво състояние и е пречела на останалите да изпълняват
възложените им задачи. Също непротиворечиво всички са заявили, че на 04.07.2023 г.
ищцата около 10,20-10,30 ч. напуснала сградата на училището много преди обедната
почивка, която започвала в 12,00 часа. В обясненията си С.М. и Ю.А. са заявили, че имат
почивка от 10,00 до 10,30 часа. Учителите А.Б., Ш.А., Г.А. и Ю.А. са посочили, че по време
на обедната почивка (между 12 и 13 часа) в учителската стая влязла ищцата с охлузвания и
синини по тялото, които били констатирани и от останалите учители, след завръщането им
от обедна почивка. В отговор на въпроси на колегите си какво се е случило, ищцата заявила,
че е паднала от 3-метрова липа в двора й. Учителите Х.О. и Ш.О. сочат, че са видели ищцата
да пада пред сградата на начален етап, като впоследствие се изправила и се отправила
клатушкайки се към сградата на прогимназиален етап. Всички учители, дали горните
обяснения, са посочили, че описаното поведени на ищцата на 04.07. не е изолиран случай.
От представеното копие на входящия дневник на училището за периода 03.07. до 03.08.2023
г. се установят датите, на които са входирани обясненията на учителите.
Със заповед №199/05.07.2023 г. работодателят изискал от ищцата писмени обяснения
във връзка с извършени от нея на 04.07.2023 г. дисциплинарни нарушения, изразяващи се в
преждевременно напускане на работното място и явяване в състояние, което не й позволява
да изпълнява възложените й задачи, които следва да даде в срок до 11.07.2023 г.. Заповедта е
била връчена на ищцата на 19.07.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне.
Установява се, че на ищцата е била връчена лично на 19.07.2023 г. и заповед
№211/17.07.2023 г. за изискване на писмени обяснения за същите нарушения с посочен срок
за даване на писмени обяснения – 5-дневен срок от датата на връчването й.
Ищцата е депозирала писмени обяснения на 19.07.2023 г., като отрича да е напуснала
работното място преждевременно на 04.07.2023 г. Заявява, че е ползвала обедната си
почивка, за да занесе закупени от нея продукти до дома си. Посочила е, че е претърпяла
инцидент – падане от дърво, а впоследствие е паднала и по стълбите в двора на училището.
Заявила е, че охлузванията не са попречили да изпълнява възложените й задачи.
От представената справка изх. № 232/13.11.2023 г. се установява, че на 05.07.2023 г. в
отпуск са били Ш.А., Г.А. и Х.О.. Учителите Ш.О., А.Б., С.М., С.М., Ю.А. и Н.И. са били на
4
работа на 05.07.2023 г.
От съдържащите се приобщеното писмени доказателства в приобщеното по делото
лично трудово досие на ищцата се установява, че последната и преди е била наказвана
дисциплинарно. Съдът констатира, че по жалба на родител вх. №108/08.03.2023 г. до
директора на училището е извършена проверка във връзка с посочено от родителя
поведение на 06.03.2023 г. от ищцата спрямо детето му, изразяващо се в неподходящо и
грубо поведение (изхвърляне на тетрадката на детето в час по БЕЛ и изгонване на детето от
часа без основание). Със заповеди №№111 и 112 от 13.03.2023 г. били изискани обяснения
от ищцата и от нейни колеги, които са запознати със случая. Колегите на ищцата са заявили,
че ищцата не за първи път допуска нарушения в работата си като закъснява за началото на
учебните часове, преждевременно напуска часовете, явява се в състояние, което не й
позволява да изпълнява задълженията си, често допуска конфликти с останалите учители
или с учениците, като с това си поведение уронва престижа на учителската професия и
доброто име на училището. В протокол №5/14.03.2023 г. е констатирано закъснение на
ищцата за първия учебен час на 14.03.2023 г. от 9 минути. В констативен протокол
№6/15.03.2023 г. е посочено, че е извършена проверка на 14.03.2023 г. в час по ИИ с
преподавател ищцата по сигнал на ученици от 7-и клас относно непристойно и видимо
неадекватно състояние на учителя. Със заповед №121/30.03.2023 г. били изискани
обяснения от ищцата, но в предоставяния й от работодателя срок не депозирала такива. Със
заповед №123/04.04.2023 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ във връзка с констатираните нарушения. Заповедта не е
била обжалвана от ищцата в срока и по реда на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, като й е била
връчена лично на 06.04.2023 г. На същата дата ищцата депозирала писмени обяснения, в
които посочила, че на 14.03.2023 г. през нощта имала силни нетърпими болки в гръдния
кош, което наложило да потърси медицинска помощ сутринта. Личният й лекар не бил в
кабинета си, поради което преглед не бил осъществен, но това довело до закъснението й за
първия учебен час. Относно подадения от ученици от седми клас сигнал заявила, че самите
ученици имат проблем с дисциплината, за който ищцата не веднъж е сигнализирала.
Признава, че е повишила тон в час, но категорично отрича да уронила престижа на
училището с поведението си.
Със заповед №83/25.01.2023 г. на ищцата е било наложено наказание „забележка“ за
допуснати закъснения в нейни учебни часове.
Със заповед №72/12.12.2019 г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ поради системно неспазване на работното време и явяване
в нетрезво състояние на работа.
Със заповед №36/15.10.2019 г. й е наложено друго наказание „забележка“ за това, че
е ударила плесница на ученик.
Със заповед №149/27.02.2017 г. на ищцата е наложено наказание „забележка“, тъй
като не се е явила на родителска среща.
5
В ЛТД на ищцата се съдържа и 2-месечно предизвестие изх. №97/19.04.2017 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 326, ал. 2, вр. чл. 328, ал. 1,
т. 12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на работата поради системно
явяване в нетрезво състояние и внасяне и употреба на алкохол в училището.
От приложения Правилник за вътрешния трудов ред на ответното училище за
учебната 2022/2023 г. се установява, че в неучебно време работното време на учителите е 8
часа дневно, като са регламентирани почивки от 10,00 – 10,30 ч. и от 12,00 до 13,00 ч. (чл.
62).
В проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание на 09.11.2023 г., в
присъствието на страните по делото, е било възпроизведено съдържанието на аудио записи
от Национална система 112. Не е спорно между страните, че постъпилите обаждания на тел.
112 са от директора на училището на 04.07.2023 г. и са по повод охлузванията на ищцата и
употребата на алкохол, както и че е бил изпратен медицински екип, който е промил раните и
е направил превръзка (фиш за спешна медицинска помощ).
В същото открито заседание е бил възпроизведен и видеозапис от камерата на
училището. Съгласно отразеното в съдебния протокол в 12:11:40 часа ищцата се появява на
записа (същата не е оспорила, че именно тя е заснета на записа), пада по стълбите в 12:12:01
ч. и се изправя напълно в 12:14:37, след като отново залита.
Първоинстанционният съд е извършил констатация от представената в откритото
съдебно заседание на 09.11.2023 г. трудова книжка на ищеца, от която се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответното училище към датата на съдебното
заседание липсват данни ищцата да е започнала работа при нов работодател.
От заключението на назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ уволнението възлиза на 2061,47 лева, а среднодневното й брутно трудово
възнаграждение възлиза на 93,70 лева. Според заключението размерът на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца възлиза на 12368,82 лева, а до дата 06.11.2023 г. – на 7421,29
лева. При изслушването му от първоинстанционния съд на 09.11.223 г. вещото лице е
уточнило, че към датата на провеждането му обезщетението възлиза на 7 627,53 лв.
В първоинстанционното производство са разпитани водените от ищцата свидетели М.
М. Х. (баща на ищцата) и Ф.М.И. ( зам.–директор в ответното училище). По искане на
ответната страна са разпитани свидетелите С.Ф.М., Ш.Ш.О. и А.А.Б., работещи като
учители, както и свидетелите С.М.О. и С.М.М. последната също в трудова зависимост от
ответника.
От разпита на свидетеля М. Х. се установява, че живее с ищцата в една къща. Сочи,
че ищцата не е имала проблем в работата си поради злоупотреба с алкохол и не я е виждал
вкъщи да злоупотребява с алкохол. Заявява, че сутринта на 04.07.2023 г. се видял с ищцата,
не била пила и не миришела на алкохол. В този ден се върнал у дома към 11 часа, където
заварил ищцата. Тя му споделила, че е паднала от липата и се ударила, но тръгнала към
6
работното си място. Сочи, че дъщеря му има множество здравословни проблеми. Заявява,
че ходела на работа навреме и се връщала у дома след приключване на работния ден.
Свидетелят Ф.И. излага, че повече от 10 години е работил с ищцата като учител, а от
3 години е заместник директор. Последните 3 години ищцата системно допускала
закъснения, консумирала алкохол и идвала на работа след употребата му, за което лично
няколко пъти й правел забележки, като последната забележка била преди края на учебната
2022/2023 г.. На 04.07.2023 г. след обедната почивка се върнал в училище, като от кабинета
си видял екип на Спешна помощ да влиза в учителската стая. След като отишъл в
учителската стая видял, че ищцата била с охлузени ръце и колене и неадекватна в този
момент. Помислил си, че пак е употребила алкохол, тъй като леко лъхала на алкохол и била
с охлузени ръце. За употребата на алкохол от ищцата в работно време знаел и предишният
директор на училището, който в негово присъствие е откривал неведнъж шишенца с твърд
алкохол в чантата й и ги прибирал, след което разговарял с ищцата. Свидетелят бил
запознат с издадената заповед за дисциплинарно уволнение, но в момента на връчването й
не е присъствал. Сочи, че ищцата е дала обяснения преди издаването на заповедта, но не си
спомня точно датите, тъй като това не били единични случаи. Обяснява, че заповедите на
директора за даване на обяснения се връчвали в стаята на директора. Разказва, че преди
04.07. срещу ищцата са постъпвали жалби от родители на децата във връзка с неподходящо
поведение от нейна страна - хващане на дете за ухото, употреба на алкохол, като някои
родители заявявали, че ще изместят децата си в друго училище. Според свидетеля
директорът е изискал обяснения само от учители от прогимназиален етап, тъй като
учителите от начален етап са били в отпуск към дата 04.07.2023 г..
Свидетелката С.М. заявява, че работи с ищцата в училището от 2017 г., работили са
заедно и в съседното село ......... Не били в много добри колегиални отношения. Заявява, че
често ищцата идвала в нетрезво състояние на работа, закъснявала за часове или излизала от
учебните занятия по два-три пъти в един и същи час. Излага, че ищцата системно
употребявала алкохол на работа. Разказва за подаден сигнал от родител на ученичка от 5-и
клас заради лошо отношение на ищцата към детето – развикала се на детето и му стъпкала
тетрадката. Ищцата често проявявала неадекватно отношение към учениците, напр. писане
на ниски оценки, заради лошо поведение на ученик към нея, а не заради липса на знания. На
04.07.2023 г. ищцата отново закъсняла за работа, дошла към 9 часа, а в почивката между 10-
10:30 часа я видяла да си заминава. С колегите изчакали известно време да се върне на
работа и след като не се върнала уведомили директора, че е напуснала работното си място.
Видяла ищцата отново след обедната почивка в учителската стая. Личало си, че била в
нетрезво състояние по това, че се усмихвала и разказвала как паднала от 3-метрова липа.
После дошъл екип на Спешна помощ и я прегледали, като ищцата питала кой се обадил на
112. Свидетелката нямала спомен ищцата да е била награждавана, но знаела, че са й били
налагани наказания от настоящия директор на училището, така и от предходния. Относно
дадените от свидетелката обяснения по случая, заявява, че ги е написала вечерта на
04.07.2023 г. вкъщи и ги е входирала чрез сина си на следващия ден в училището, тъй като
7
от 05.07. била в отпуск. Нямала спомен някой да й е изпращал заповед №198/05.07.2023 г.
(предявена на свидетелката) и кога е подписала заповедта, но се била запознала със
съдържанието й на 5-и вечерта. Сочи, че колегата й Ш.О. не й е разказвал за падането на
ищцата в двора на училището.
Свидетелката А.Б. излага, че работи в училището от 1994 г., а с ищцата са колеги от
2008-2009 г. Заявява, че неведнъж е виждала ищцата в нетрезво състояние. Системно
закъснявала за работа и се налагало заместник директорът да я търси по телефона. Излизала
по време на учебен час без основателна причина и нямала добро отношение към учениците.
Разказва, че в качеството й на класен ръководител била потърсена от родител на неин
ученик, който се оплакал, че ищцата по време на час го ударила по лицето и му
разкървавила носа. Налагало се предишният директор да прави проверки на дамската чанта
на ищцата, като е виждала малки бутилки алкохол, скрити в дамската й чанта, които
директорът прибирал. На 04.07.2023 г. ищцата отново закъсняла за работа и се явила „във
видимо не добро състояние“, което се изразявало в това, че завалва говора, говорела
неразбираемо, миришела на алкохол, като в учителската стая била седнала до ищцата. След
това последната напуснала училището, за което уведомила директора, тъй като този ден
била дежурен учител. При констатирани нередности дежурният учител бил длъжен да
уведомява директора, както направила и тя в случая. Ищцата се върнала в училище по
време на обедната почивка, като влязла в учителската стая с охлузени ръка и коляно.
Първоначално не споделила от какво са причинени нараняванията й, но в крайна сметка
разказала на колегата им Ш.О., че е паднала вкъщи от триметрова липа, докато беряла липов
цвят за чай. После дошла линейката, като й била оказана медицинска помощ. Ищцата
останала на работа до края на работния ден, след което си тръгнало към дома с несигурна
походка. Не й било известно ищцата да е била награждавана, но често са й били отправяни
забележки и препоръки. С ищцата са имали нормални колегиални взаимоотношения, имали
са и спречквания, повишаване на тон, но отношенията им не били толкова близки както с
други колеги. Обяснява, че практиката в училището била директорът да вика учителите в
директорската стая при необходимост от обсъждане на лични въпроси, както и да идва в
учителската стая. Всички учители, присъствали на събитията от 04.07.2023 г., са дали устни
обяснения пред директора още същия ден във връзка със състоянието на ищцата, като на
следващия ден директорът поискал от нея да представи писмени обяснения по случая, които
тя дала лично на директора на 05.07. Заповедта, с която били изискани писмени обяснения
(предявена на свидетелката), й била връчена в учителската стая. Свидетелката била наясно,
че ищцата има здравословни проблеми, но заявява, че миризмата, която усещала да идва от
ищцата, е на алкохол.
Свидетелят Ш.О. сочи, ищцата често закъснява за работа, редовно употребява
алкохол, идва на работа в нетрезво състояние и държи шишета с алкохол в дамската си
чанта, които той лично е виждал, тъй като с предишния директор са бъркали в чантата й и са
намирали шишета с уиски. Разказва, че когато ищцата се явявала на работа след като е
употребила алкохол, предишният директор й давал възможност да ползва неплатен отпуск,
8
тъй като не можела да си довършва часовете. На 04.07.2023 г. излизал за обедната си
почивка, когато видял някой да лежи до стъпалата на сградата на начален етап. Едва когато
падналото лице се изправило разпознал, че е ищцата. Обадил на колегата си Г.А. по
телефона, за да й окажат помощ, но не се наложило, тъй като тя тръгнала сама по алеята към
сградата на прогимназиален етап. След като се върнал от обедна почивка около 13 часа
заварил ищцата в учителската стая с посиняла ръка., която казала, че е паднала от
триметрова липа. Впоследствие в учителската стая дошла и директорката, която позвънила
на тел. 112. Според свидетеля ищцата била в нетрезво състояние, тъй като реакциите й били
бавни, гледала на някъде и невиждала, усещал миризма на алкохол. Директорката го
извикала в директорската стая, за да изгледат записите от камерите в училището. Сочи, че
не за първи път се случило ищцата да пада на площадки в училището. Свидетелят не знаел
ищцата да е награждавана от директора за работата си, но знаел, че родители са подавали
жалби заради поведението й към децата. Относно дадените от него обяснения във връзка със
събитията от 04.07. първоначално заявява, че не е давал такива, но впоследствие сочи, че по
устни указания на директора ги е написал на файл на Word, а след това и собственоръчно.
След предявяване на заповед №198/05.07.2023 г. заявил, че му била връчена от секретаря,
като по принцип била оставена в учителската стая и прочетена от намиращите се в
училището учители и подписана от тях. Заявява, че били в добри отношения с ищцата.
Свидетелката С.М. (секретар) заявява, че води входящия и изходящия дневници на
училището, а когато ползва отпуск, нейните задължения се поемат от директора. Писмените
обяснения, дадени от учителите по повод случката от 04.07.2023 г. с ищцата, са й били
предадени от директора на училището на 06.07. и на 07.07. и са били входирани от нея на
посочените дати, а свидетелят Ш.О. лично й занесъл обясненията си. Нямала спомен дали
когато директорът й донесъл заповед №198 за входиране, заповедта била подписана от
всички лица, но оригиналът се съхранявал при нея. Сочи, че входящият дневник, воден в
училището, нямал номерация на страниците.
Свидетелката С.М.О. (началник на пощенската служба) сочи, лично е връчила на
ищцата препоръчаното писмо, съдържащо заповед №199/05.07.2023 г., с която са й изискани
писмени обяснения. Завява, че както колежката й А.Ю. (пощальон), така и тя имали право да
доставят пратки. Причината, поради която се наложило именно тя да връчи писмото на
ищцата, била влошеното здравословно състояние на колежката й Ю.. Последната преди
19.07. ходила два пъти до дома на ищцата, за да й връчи заповедта, като първия път отишла
сама, но ищцата не била на адреса, а вторият път била придружена от бащата на ищцата,
който я уверил, че си е вкъщи, но Ю. не успяла отново да връчи писмото, тъй като ищцата не
излязла от дома си. На 19.07. свидетелката придружила колежката си Ю., тъй като
последната се чувствала много зле поради сериозните й здравнословни проблеми. Колежката
й Ю. я изчакала пред училището отвън, а тя връчила на ищцата заповедта в канцеларията на
училището, в 9 часа сутринта и оформила известието за доставяне. Колежката й Ю. видяла
ищцата да отива към училището, а свидетелката придружила колежката си, за да връчи
писмото на ищцата.
9
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция стигна до
следните правни изводи:
Шуменският районен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да
докаже съществуването на валидно трудово правоотношение и налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“, което оспорва, като тежестта да установи
правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя.
Не се спорни между страните, а и се установява от събраните в хода на
производството доказателства, че между ищцата и ответното училище е съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №512 от 15.09.2009 г.,
като ищцата първоначално била назначена на длъжност "учител по БЕЛ" за 4-часов работен
ден, а с последващи допълнителни споразумения параметрите му са били предоговаряни
многократно, като съгласно последното допълнително споразумение от 10.10.2022 г.
заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап“, със специалност български език и руски език, при договорено основно трудово
възнаграждение в размер на 1 533 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време
в размер на 459,90 лв. С процесната заповед №212/19.07.2023 г. на ищцата е наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото правоотношение с нея е прекратено на
19.07.2023 г. – датата, на която заповедта е била връчена на ищцата (при отказ да я получи,
удостоверен с подписите на двама свидетели). Заповедта за дисциплинарно уволнение е
издадена от компетентен орган – директорът на училището.
В същата е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение -
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, поради системни нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, изразяващи се в нарушения на трудовата
дисциплина на 04.07.2023 г. по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – преждевременно напускане
на работа и явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му
позволява да изпълнява възложените му задачи; нарушения на трудовата дисциплина по чл.
187, ал.1, т. 2 и т. 8 от КТ, за които със заповед №123/04.04.2023 г. е наложено наказание
„предупреждение за уволнение“ и нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 1
от КТ, за което със заповед №83/25.01.2023 г. е наложено наказание „забележка“.
На първо място ищцата възразява, че в заповедта липсва диспозитив за прекратяване
на трудовото правоотношение при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 43 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 4082 /
2013 г. на ВКС, ІV г.о. „Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ изисква дисциплинарното
наказание да бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага. От друга страна, разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че
работодателят прекратява трудовият договор без предизвестие, когато работникът или
10
служителят бъде дисциплинарно уволнен. Анализът на правната норма от чл. 195, ал. 1 от
КТ и на тази по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ сочи, че липсва изрично законово изискване за
издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това, издаването само на една заповед,
с която се налага дисциплинарното наказание “уволнение” е напълно достатъчна, за да се
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.“ В решение
№135/06.06.2012 г. по гр.д. №994/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е посочено, че работодателят с
едно волеизявление и с един акт налага дисциплинарно уволнение и прекратява трудовото
правоотношение, поради което волеизявленията „прекратявам трудовия договор на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ“ и „налагам наказание „дисциплинарно уволнение“ са
равносилни и имат едни и същи правни последици. Ето защо не е необходимо в заповедта за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ да се съдържа изричен диспозитив за
прекратяване на трудовото правоотношение.
На следващо място ищцата възразява, че процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание не е спазена, тъй като заповедта била издадена преди работодателят да се е
запознал с обясненията, дадени от нея; тенденциозно и в един и същи ден ангажирал цялата
пощенска служба – началник и пощенски служител, в 9,00 ч. да бъдат в сградата на
училището, за да й връчат искането за обяснения, като само няколко часа по-късно била
издадена и процесната заповед, която явно била подготвена преди да вземе предвид
дадените от ищцата обяснения.
Съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Работодателят трябва да осигури разумен, според
обстоятелствата, срок работникът или служителят да реализира правото си да даде
обяснения, тоест реална възможност да даде обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ
има предвид допуснато глобално процесуално нарушение от страна на работодателя на
процедурата по установяване на дисциплинарното провинение, изразяващо се в
непоискване, неизслушване и неприемане на писмените обяснения на работника или
служителя за всички нарушения на трудовата дисциплина. В случая се установява от
разпита на свид. С.О. и оформеното от същата известие за доставяне, че заповедта за
изискване на писмени обяснения е връчена на ищцата 19.07.2023 г., в 9 часа сутринта, в
сградата на ответното училище. Обстоятелството, че пощенските служители са отишли да
връчат препоръчаното писмо на служебното място на ищцата, не опорочава процедурата по
изискване и даване на обяснения, след като изявлението на работодателя за поисканите
обяснения е достигнало до работника преди връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. По делото липсват доказателства, които потвърждават
твърдението на ищцата, че пощенските служители (свид. О. и нейната колежка) са били
извикани въпросната сутрин от директора на училището, за да връчат заповедта на ищцата.
Напротив, от разпита на свид. О. се установява, че колежката й Ю. е видяла ищцата да отива
към училището, а поради здравословното проблеми на последната свидетелката решила да я
11
придружи. Следва да се посочи също така, че заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, издадена преди да бъдат взети обясненията на служител, но връчена след тяхното
получаване е законосъобразна. Създаването на проект на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание преди изслушване на работника или приемане на писмените му
обяснения не води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е връчена след изслушване на работника или след приемане на
неговите обяснения от работодателя, или след отказа да даде обяснения, както и в случаите,
когато работодателят не е възприел защитната теза на работника или служителя, отразена в
неговите обяснения. В този смисъл са решение №157/12.06.2012 г. по гр. д. №745/2011 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение №198/02.10.2019 г. по гр. д. №1480/2019 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Както
е посичал първоинстанционният съд, обясненията на ищцата са надлежно входирани във
входящия дневник на училището и няма изискване нито в закон, нито в подзаконов
нормативен акт за посочване на точен час, в който документи се входират и изходират.
Заповедта за даване на обяснения е връчена на ищцата в 9,00 часа, а заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание в 13,45 ч. Предвид изминалите почти пет часа, в които
ищцата е имала възможност и е дала писмени обяснения, които не са в голям обем (1
страница), работодателят е разполагал с достатъчно време както да ги вземе предвид, така и
да изготви заповедта за дисциплинарно уволнение. Доколкото обясненията са дадени и
достигнали до работодателя преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, от които е видно, че ищцата е дала писмени обяснения и по двете й вменени
нарушения и не е възнамерявала да представи допълнителни обяснения, нито да сочи и
представя доказателства в подкрепа на обясненията си в своя защита, поради което и
доводите на ищцата за нарушена процедура по чл. 193 от КТ съдът приема за неоснователни.
Ищцата твърди, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение не била
надлежно мотивирана, като и двете нарушения били бланкетно посочени, не било посочено
и какви точно задачи ищцата не е могла да изпълни, които са й възложени от работодателя.
Възражението е неоснователно. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за
еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира
правото на наказания работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от
значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195
ал. 1 КТ. Случаят е точно такъв, доколкото за нарушенията на трудовата дисциплина
работодателят не е посочил само правните норми чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, а е изложил
релевантни за това факти. Посочено е, че след извършена проверка и установеното в
констативен протокол №7/04.07.2023 г. ищцата е извършила следните нарушения на
трудовата дисциплина: явяване в училище във видимо нетрезво състояние на 04.07.2023 г.,
след което напуска сградата на училището в 11 ч. в работно време, като след обаждане от
директора на училището се връща в сградата на училището в нетрезво състояние, пада до
сградата на начален етап, след което влиза в учителската стая в 12,50 ч. във видимо нетрезво
състояние с охлузвания по краката и лявата ръка. Индивидуализацията на нарушенията е
12
достатъчна и разбираема за работника и по начин, който не буди съмнение относно
съществените им белези от обективна и субективна страна, поради което изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Следва да се
посочи и обстоятелството, че преди това ищцата е била запозната с отразеното в
констативен протокол №7/04.07.2023 г. и е получила писмена покана да даде обяснения за
допуснатите от нея нарушения, като от дадените писмени обяснения е видно, че е възприела
кои нейни действия работодателят е възприел за такива нарушаващи трудовата дисциплина.
Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършила
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
В дадените от нея писмени обяснения е посочила, че не е напуснала преждевременно
работното си място на 04.07.2023 г., а се възползвала от обедната си почивка, като
доказателство за това бил отговора й на обаждането от директора, че ще се върне. Твърди, че
предвид ваканционния период на учениците, учителите са имали съгласието на работодателя
да излизат по-рано за обяд. Не се доказва от събраните доказателства твърдението на
ищцата да е имала разрешение за тези си действия от работодателя. От събраните гласни
доказателствени средства, посредством разпита на свидетелите С.М., А.Б., се установява, че
на 04.02023 г. ищцата напуснала работното си място около 10,20-10,30 ч. и се върнала в
училището около 12 часа след обаждане на директора. Изложеното от тези свидетели се
подкрепя и от показанията на свид. М. Х. (баща на ищцата), че на 04.07. към 11 ч. ищцата
била в дома си. Основно задължение на работника или служителя е да извършва
възложената му работи и то в рамките на установеното работно време. Затова работникът
или служителят не може сам да реши кога да не полага труд и да не се явява на работа в
установеното работно време, поради което преждевременното напускане на работа
представлява дисциплинарно нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
ал. 1 т. 1 от КТ. Без значение е дали работодателят е възложил конкретни задължения, тъй
като работникът или служителят е длъжен да предоставя работната си сила в рамките на
установеното за това работно време. В случая съгласно чл. 62 от Правилника за вътрешния
трудов ред на ответното училище за учебната 2022/2023 г. в неучебно време работното
време на учителите е 8 часа дневно с почивки от 10,00 – 10,30 ч. и от 12,00 до 13,00 ч.
Установеното отсъствие на ищцата след почивката в 10,30 ч., присъствието в дома й в 11 ч.
и връщането й на работа около 12 ч. след обаждането на директора на училището, съдът
намира за достатъчно за да приеме, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1
от КТ – напуснала преждевременно работното си място.
Установено е по делото, че на същата дата (04.07.2023 г.) ищцата се явила на
работното си място след употребата на алкохол. Съдът приема за доказано това
обстоятелство от разпита на свидетелите Ф.И., С.М., А.Б., Ш.О., които са възприели
външните белези на явяване й на работа след употреба на алкохол (миризма на алкохол,
залитане, заваляне на думи, неразбрано говорене, бавни реакции). Съдът отчита служебната
обвързаност на тези свидетели, но доколкото техните показания са логични,
непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се, съдът ги кредитира в тази връзка,
13
които досежно това обстоятелство кореспондират и на писмените обяснения, дадени от
другите колеги на ищцата за състоянието й на 04.07.2023 г. (неразпитани по делото).
Настоящият състав не възприема довода на работодателя, че информацията от
възпроизведения пред първата инстанция видеофайл от камерата в училището установява,
че е паднала в двора на училището поради употребата на алкохол. Макар ищцата да не
отрича, че на записа лицето, което се вижда в 12,11 ч. е тя и че е паднала в двора на
училището, не може с категоричност да се приеме, че единствена причина за падането й е
състоянието й след употребата на алкохол, тъй като не може да се изключи възможността
падането да се е случило поради спъване или поради здравословен проблем, тъй като видно
медицинската документация ищцата има заболявания, включително хипертония, скъсяване с
2 см на десен долен крайник и е с ограничени движения в дясната ТБС и накуцва. От
съвкупната преценка на данните по делото не се установява ищцата да е била в сериозно
алкохолно опиянение, но съдебната практика е последователна, че употребата на алкохол по
време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са тежки
нарушения на трудовата дисциплина (решение №551/15.07.2010 г. по гр.д. №54/2009 г. на
ВКС, ІV г.о.). Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищцата е нарушила
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ – явила се на работа в състояние, което не й
позволя да изпълнява възложените й задачи.
От данните по делото е видно, че на ищцата са налагани и други дисциплинарни
наказания за нарушения на трудовата дисциплина. С влезли в сила и незаличени заповеди на
ищцата са били наложени две дисциплинарни наказания: със заповед №83/25.01.2023 г.
„забележка“ за допуснато закъснение в неин учебен час и със заповед №123/04.04.2023 г.
„предупреждение за уволнение“ за нарушения, изразяващи се в грубо поведение към ученик
в час; допуснато закъснение в неин учебен час и за явяване в час в състояние, което не й
позволява да изпълнява трудовите си задължения като учител, като повишавала
безпричинно тон и се държи грубо към учениците и употреба на нецензурни думи спрямо
тях. Тези нарушения са констатирани в процесната заповед. При четири вече санкционирани
нарушения с посочените по-горе заповеди, последващите ги две нарушения на 04.07.2024 г.
обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат за системно поведение на
ищцата в разрез с вменените й задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции,
респективно за по-тежко дисциплинарно наказание. Очевидно миналите наказания не са
повлияли позитивно на поведението на ищцата. В случая работодателят е градирал
наказанията (забележка, предупреждение за уволнение и уволнение) и като е стигнал до най-
тежкото от тях не е допуснал нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Констатацията, че на ищцата са налагани и други дисциплинарни нарушения,
(включително и заличени - „забележка“, тъй като не се явила на родителска среща (2017 г.;
„забележка“ за това, че е ударила плесница на ученик и „предупреждение за уволнение“
поради системно неспазване на работното време и явяване в нетрезво състояние на работа
(2019 г.), е достатъчна да обори твърденията на ищцата, че никога не била наказвана, а
получавала само похвала за работата си. Очевидно са правени компромиси както от страна
14
на бившия директор на училището, така и от страна на настоящия.
Що се касае до възражението за начина, по който работодателят е извършил
проверката дали ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина на процесната
дата, съдът възприема напълно доводите на първата инстанция към които на основание чл.
272 от ГПК препраща и възприема като свои. Няма нормативно разписани правила, по които
работодателят следва да извърши проверката, за да установи дали поведение на работниците
или служителите съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Неотносимо към спора е
твърдението, че в предоставения на ответната страна препис от заповед №198/05.07.2023 г.
липсвало подпис на лицето Ю.А., а в предоставения на съда препис имало подпис.
Установено е, че Ахмедова е била запозната със заповедта и е дала писмения обяснения,
входирани под съответен номер във входящия дневник на училището.
По делото не се доказа твърдението на ищцата за тенденциозно отношение спрямо
нея от директора на училището - влизала внезапно в часовете й, изискване на писмени
обяснения, опит по всякакъв начин да я постави в неудобни ситуации. В правомощията на
директора е да организира и контролира цялостната дейност на институцията, като при
установено нарушение на трудовата дисциплина, да упражни и дисциплинарната си власт.
При установените данни от гласните и писмените доказателства за постъпили сигнали от
родители, ученици и учители до директора на училището във връзка с неподходящо и грубо
отношение на ищцата към ученици, за неадекватно състояние на ищцата в час, то извършени
проверки и изискване на обяснения по повод твърдяното поведение на ищцата не обуславят
извод за тенденциозност от страна на директора на ответното училище.
Предвид всичко изложено, заповедта за уволнение е законосъобразна, поради което
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради идентичност на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски. С оглед въведеното от жалбоподателката възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и реално проведената от въззиваемия защита
в настоящото производство, уговореното от него възнаграждение от 940,00 лева следва да
бъде намалено до размер от 500,00 лв., отговарящ в най-точна степен на действителната
фактическа и правна сложност на въззивното производство, както и че разглеждането на
спора пред въззивния съд е приключило в едно заседание при участие на процесуалния
представител на въззиваемия.
На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №22/13.02.2024 г. по гр.д. №463/2023 г. по описа
на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА Н. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. ......, общ. ......, обл.
Шумен, ул. “........“ №6, ДА ЗАПЛАТИ на Обединено училище „......" с. ......, общ. ......, обл.
Шумен, сумата от 500,00 лева, представляваща сторените във въззивното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, който започва да
тече от 28.05.2024 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16