Р Е Ш Е Н И Е
№ /01.08.2018г.
гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***М.
при участието секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело № 18909 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл.
432, ал.1 КЗ от И.В.А., ЕГН ********** *** ***срещу
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1936,09 лева, съобразно допуснато изменение на
предявения иск, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения на ищцата
недвижим имот, находящ се в ***, във връзка с осъществено
на 22.07.2017г. ПТП, при което водач
на л.а. поради
несъобразен скорост губи управление, вследствие на което
се блъска в оградата на ищцата,
при което нанася имуществени вреди. Претендира законна лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 14.12.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата
молба се излагат твърдения, че водача на
л.а. виновен за инцидента е с валидно сключена застраховка ГО при ответника, която е обективирана в ЗП № BG22/116003008309, с период на действие от
24/11/2016г. до 24.11.2017г. Сочи, че общия
размер на вредата възлиза на 2405 лева, от
които 458,45 лева – разбиване на бетонови
блокчета, 172,23 лева пренос на строителни
отпадъци, 449,42 лева – доставка на бетон
В25, 556,03 лева – изработка,
доставка и монтаж на армировка, 361,52 лева зидария на
бетонови блокчета, 105,12 лева шапка от
бетонови панели и 302,23 лева мазилка с теракол. Посочва, че ответника в качеството му на
застраховател на виновния водач е заплатил сумата от 468,91 лева,
което застрахователно обезщетение не покрива стойността на вредите от
ПТП.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Намира изплатеното от
застрахователя обезщетение за справедливо. Оспорва, че посочените от
ищеца СМР са реално осъществени. Оспорва по същество и представената
от ищеца фактура, в която са включени осъществени
СМР и доставка на строителни материали.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
протокол за ПТП № 1662418 от 22.07.2017г., в който се сочи, че на така
посочената в същия дата в гр. ***на пътен възел ***при движение л.а. с ***напуска
пътното платно за движение, като се удря в ограда на недвижим имот в местност ***.
Представен по делото е
договор за дарение от 03.09.2010г., оформен в нотариален акт № 28, т.І, рег. №
836, дело № 28/2010г. по описа на нотариус ***с район на действие ВРС, от който
се установява, че собственик на недвижим имот
находящ се в местност ***с идентификатор ***ведно
с дворното място с идентификатор ***е ищцата И.А..
Представен по делото е
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, оформен в застрахователна
полица № BG/22/116003008309/24.11.2016г.,
от който се установява, че притежавания от Петранка Иванова Димитрова л.а. с
рег.№ В4477РА е със сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество за
периода 24.11.2016г. – 24.11.2017г.
Представен е опис по щета №
0301-1000-00-17-7306, по описа на застрахователя – ответник в производството по
делото, в която се сочи, че увреждането касае плътна ограда, съответно 13 кв.м
зидария с газобетонни блокчета, 2 кв.м.керемиди –
шапки и 2 кв.м. облицовъчен камък.
Представено е заключение на
САТЕ на в.л. Й. М., от което се установява, че е налице причинно – следствена
връзка между настъпилото ПТП на 22.07.2017г. с л.а. с ***и настъпилите
увреждания на имот в местност ***. Посочва се, че предполагаемата скорост при
осъществяване на сблъсъка, след напускане на пътното платно от л.а. е около 35
км.ч.Вследствие на ПТП са нанесени увреждания по оградата на имота и на МПС,
застраховано при ответника.
По делото е представена
фактура № *********/31.07.2017г. за осъществени СМР на обща стойност от 2405
лева с вкл. ДДС. Представен е протокол №1/28.07.2017г. за приемане на
осъществени СМР на стойност от 2004,17 лева без ДДС.
От заключението на съдебно
–техническата експертиза на в.л. П.П. се установява,
че в резултат от удара на оградата на имота са нанесени увреждания, извършени
са СМР за възстановяване, като са вложени съответните строителни материали.
Разпитан в хода на
съдебното производство по искане на ищеца е свидетеля Дилян Господинов ***,
който посочва, че неговата фирма е осъществила дейност по поправка на
нанесените вследствие ПТП увреждания по оградата. Вредата е била отстранена с
полагане на необходимите по вид и количество материали, съответстващи
максимално близко до вложените оригинални материали при направата на оградата
от преди 15 години.
От представения по делото
доклад по щета 0301-1000-00-17-7306/24.07.2017г. се установява, че е определено
обезщетение в полза на ищеца в размер на 468,91 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432,
ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от
него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че л.а. марка „Хюндай“, модел „Галопер“, ***е със сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, която е обективирана в ЗП №
BG22/116003008309, с период на
действие от 24/11/2016г. до 24.11.2017г.
Протоколът за ПТП представен по делото и съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му
и по установените форми и ред е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на
МВР и за извършените от него и пред
него действия. При това съдът приема за надлежно установени
удостоверените в протокола факти установяващи датата, мястото и начина на ПТП, което обвързва съда с
материална доказателствена сила, че ПТП-то се е осъществило, по начина,
удостоверен в документа, тъй като в протокола изрично е удостоверено, че същият
е съставен на мястото на събитието. Отделно от това следва да бъде посочено, че
механизма на осъществяване на уврежданията върху собствения на ищцата имот, по
начин посочен в процесния протокол за ПТП се потвърждава и от заключението по
назначената от съда съдебно авто-техническа експертиза, което се кредитира от
съда в тази му част като компетентно и безпристрастно дадено. Експерта изрично
посочи, че напускането на пътното платно за движение със скорост от около 35
км.ч. е допринесло до настъпване вреди по оградата на имота на ищцата.
Част от застрахователната преписка е фактура *********/31.07.2017г.
за осъществени СМР на обща стойност от 2405 лева с вкл. ДДС. Така посочените
СМР на цитираната стойност са реално осъществени в имота, който факт съдът приема
за установен с оглед заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. П.
П., което заключение се кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено.
Експерта заяви, че при оглед на място е констатирал осъществяване на СМР по вид
и обем съответстващ на нанесените увреждания по оградата вследствие на ПТП с
л.а. застрахован при ответното дружество. Факта за отстраняване на уврежданията
се установява и от разпита на свидетеля ***, чиито показания също се кредитират
от съд като безпристрастно и обективно дадени.
Съобразно чл. 386 и чл. 499 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.
400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. За действителна се смята стойността, срещу която, вместо
застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество. Към момента на изготвяне на доклад по щета №0301-1000-00-17-7306/24.07.2017г.,
а именно 21.08.2017г. на застрахователя е представена фактура №
*********/31.07.2017г. за осъществени СМР на обща стойност от 2405 лева с вкл.
ДДС. Тези СМР както вече съдът посочи е реално осъществени, като вложените
материали напълно съответстват на видът и размера на щетите, които вследствие
ПТП е следвало да бъдат възстановени. Така съдът приема, че размера
обезщетението съответства на сторените от ищцата разходи, за които същата
ангажира надлежни доказателства – 2405 лева, от която сума следва да бъде
приспадната вече заплатеното й обезщетение от 468,91 лева. С оглед изложеното
предявения иск се явява доказан, както по основание, така и по размер и като
такъв следва да бъде изцяло уважен. Следва да бъде присъдена и законна лихва
върху уважената главница считано от депозиране на исковата молба в съда –
14.12.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на
разноските:
В полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски в
размер на 967,44 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** да
заплати на И.В.А.,
ЕГН ********** *** ***сумата от 1936,09 (хиляда деветстотин тридесет и шест лева и 9 ст.)лева, обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на
ищцата недвижим имот, находящ се
в ***, във връзка с осъществено на 22.07.2017г. ПТП, явяващо се покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, оформен в застрахователна полица № BG/22/116003008309/24.11.2016г., за което
обстоятелство е образувана щета №0301-1000-00-17-7306/2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 14.12.2017г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ
ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** да
заплати на И.В.А.,
ЕГН ********** *** ***сумата от 967,44 (деветстотин шейсет и седем лева и 44
ст.) лева, съдебно – деловодни разноски и заплатено възнаграждение
за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :